Борбата е безмилостно жестока

да се отчета, за сега правя нормера да я увивам в пелена или нещо подобно като я приспивам и така я пренасям в леглото и.Работи, не се ококорва като я сложа в леглото.ШШШШШШШ-ткам си отдавна, успокоява я.Имам и бял шум, преди работеше сушоара и и действаше, отскоро и пускам биенето на сърце, успокоява я и спи на него.Дневното спане го преместихме изцяло в нейното легло, не на ръце.Сега почваме борбата с нощното.Ще сложа дреха задължително, защото в нашето легло спи, дори и сама, но там мирише на мама, на кърма.И друго, днес ще свалим нивото на леглото и ще го залепим до моята страна на спалнята.Така ще е много близко до мен и бавно ще я местя в нейното си легло.
То проблема е психологически и при мен.Много се наплаших от болницата, че знаете бебета, не могат да се изкашлят, трябва да им помогнеш, да внимаваш да не се давят.И от тогава не спя спокойно ако не е до мен, да я повдигна, да я потупам.Та двете заедно ще се борим със страховете си.
Иначе растем и дебелеем

Сутрин се събужда с усмивка и ни се усмихва и ни гледа двамата с баща и.Голям кеф е

Много благодаря пак за всички съвети, дадоха ми много насоки на размисъл

безценни сте.