Честит 5ти рожден ден! Желая й много здраве, щастие, късмет и безгрижни игри!

Честит пети рожден ден на Моника! Да расте здрава, да има щастливо детство и да сбъдва всичките си мечти!    Весел празник на семейството!

Утре ще те чета.

Празника мина.Детето е щастливо!Майка и също!

Детския клуб беше хубав, момичетата се бяха погрижили за всичко, измислили много игри, забавляваха ги през цялото врем.Моника получи така желаните подаръци и беше голяма радост.Тя е фен на лего и сглобяването, само ме врънка да сглобяваме един дракон, но няма как в 10 вечерта, ще осъмнем!

Най-трудното за мен сега:
- да обясня кой е приятел
- да и кажа, че не на всяка цена трябва да е близка с дадено дете.
- да я науча как да се държи в различни среди, как да показва чувствата си, как да изразява вълнението си!Все още е много емоционална и не може да контролира пристъпа на радост.Започва да подскача и да тича във всички посоки.
- да и покажа, че добрите хора не се бият и обиждат.

Това сега ми е най-наболяло, е след 2 седмици ще има нещо друго със сигурност.

Вчера ме попита какво значи Алчен, много се чудих как да и го обясня.Скоро ще ме пита и какво значи завист, а там какво да кажа?Интересен е живота с 5 годишно!

Али, дали е от деца или зодия не знам, факт е че са доста будни и бурни.Аз не съм от майките, които обясняват как тяхното гардже е нещо специално, но сравнявайки Моника с другите момичета, тя е огън!Много по-голяма двигателна активност има от тях, много по-издръжлива.Лятото има повече рани от момчетата, по-смела е дори безразсъдно смела.Не знам дали разправях как търсеше змии в гората, за да ги види, а аз търчах в ужас след нея и обяснявах, че змиите не са нещо хубаво!Но вярвам с годините всичко ще се промени и ще улегне.

Маги, не се притеснявай толкова, децата гледат и подражават на родителите си, след време ще прави това, което правиш и ти, без да и го мелеш на главата сега. С някои черти от характера и ще трябва да се примириш, макар сега да ги туширате с приказки и действия, те по- късно ще цъфнат "като въшка на челото", ама да са живи и здрави
За обяснение на трудните думи най- добре са ми служили "Български народни приказки". Там всяка приказка е обяснение на определена черта от характера - хубавите се хвалят, лошите се порицават и в доста случаи се превъзпитават. На моите деца не им четях преди лягане, обикновено ги хващах преди вечеря и докато ми помагаха, разисквахме кой какъв е и защо е направил така в някоя приказка. Така хем им става ясно, хем и не ти трябват примери от действителността за да обясниш кой е алчен, защото като нищо ще изпеят на някого, че мама е казала така и така за него
Лъжливите ситуации ги има при всяко дете, за съжаление. Важното е да му се зачита достойнството и да не го печеш на шиш да каже истината, ако е стъпило накриво и ти знаеш. Никой не иска да лъже, ама ако може да се измъкне от нещо неприятно, що пък да не опита . Та винаги трябва да сме две- три крачки преди тях и да предвиждаме и предотвратяваме евентуални залитания. Хубаво, че все още са малки и сравнително глупавички, с времето става все по- трудно и по- трудно и дето се казва, пази боже...
На 5-6г. са най- сладки - всичко искат да знаят, чисти и невинни са, много обичливи и закачливи.

О да права си, абсолютно всичко е в примера.Но на мен не ми пречи да приказвам нали  Перфектна съм за свекърва пусто му!
За лъжите е така, аз много лъжех като малка.Общо взето и да кажа истината и да излъжа все щяха да ми се карат, та поне отлагах карането и вменяването на вина.Но и имах ужасен пример от баба ми.Тя много лъжеше и никой нищо не и казваше, та и аз като нея, само че отнасях после едно конско...
С Моника говоря, обяснява, за сега хваща ред, ама няма да е дълго 

Хихи огън тази Моника значи  Виж тук не си прииличат с Мис, мойта е ултра предпазлива, ако има стълби, които не са ѝ познати и изобщо терен, задължително дава ръка и не слиза докато не се увери, че е безопасно.
Аз не бих контролирала радостта на детето, нека се радва, да скача и да ти е мило да я гледаш, по-добре така отколкото да е пасивна.
Леле тва със змиите тръпки ме побиха 
Много ми хареса как си се описала като родител, страхотни сте 

От много време се каня да пиша тук, но промените около нас са много, а аз трябва да се напасна към всичко.

Ще пиша малко за себе си  Смених работата с ужасно остър завой, толкова остър, че повечето хора ще ги заболи главата при мисълта.Не излязох от зоната си на комфорт, а направо се хвърлих в най-ужасната зона за моя мозък и възприятие.Както Булката казва, бях на много високо ниво, с име в бранша, с познания, но реших да уча много и за това просто се прехвърлих на съвсем различна работа.Уча всичко от А-Б, работя с хора буквално и това ме изнервя, стресира и изморява.Всеки ден се ядосвам сама на себе си, че не съм направила нещо по-добре, не съм прочела по-добре, не съм помислила повече.Хем се напъвам да съм първа, хем си давам сметка, че остава малко време и няма голям смисъл, но същтността ми се бонтува и пак се напъвам  В този водовъртеж от мисли и чувства, направихме поредното ин витро и забременях с близнаци.И двамата с моя мъж се надявахме така да се развие ин витрото, стискахме палци за точно този резултат.Аз преживях ужасно трудно, чисто психически, ин витрото.Много зле ми подейства този път.Не знам защо, но се сринах още на 5-тия ден от процедурата, макар всичко да вървеше повече от прекрасно!Дадох си сметка, колко изхабена и изморена от процедури, инжекции и прегледи съм!
Стига толкова за мен!

През цялото това време Моника расте, не ме чака Всеки ден измисля нови неща, иска нещо ново, пита, мисли, прави си изводи за живота и смъртта.
Записахме я на плуване и мога да кажа, че това е нейния спорт.Добра е, слуша, старае се и и доставя удоволствие.Може да седи във водата с часове.Водим я и на басейн в почивните дни, да се плацика, когато времето позволява.
Учи се да кара ролерии много скоро ще е самостоятелна и с тях.Тук вече аз побелявам от страх, но и през това ще минем!
Падна и първото зъбче.Във вторник на 16.07 се разделия с първия си долен резец.Сега е леко щърбава, но щастлива.Съвсем смело даде на баща си да го издърпа, а майка и се изнесе от стаята от страх  Сега се хвали на всеки, че няма един зъб 
Слуша когато тя иска, приказва много и не млъква чак.На моменти имам чувството, че на мен ушите ми ще се изморят да я слушат, но тя няма да спре да приказва.Още заспива изключително трудно вечер.Колкото и да е изморена, като стане време за сън и се ококорва и почва да прави всякакви глупости, за да не легне.Последната седмица заспива с караница, защото аз не издържам на нейния режим.

Ами честито ви паднало зъбче, желязно да излезе на негово място
На НИ1 половината му ги вадиха стоматолози, че старите не падаха, докато не се изравнят с новите. Сега има един много по- висок и то преден, та го загрозява. На другите им бях аз майстор, че имам здрав захват и ми е по- малка ръката. НИ2 чак в края на първи клас загуби първия. Така и не се разбра, какво се случи и къде попадна. Една сутрин се събуди без зъб и никъде не го намерихме. Ама Феята остави подарък, де Другите почти сам си ги извади, засмукваше ги някак и после ги изплюваше победоносно 
Хубав спорт си е избрала и много хубаво, че и харесва. Ако попадне на читав треньор, сигурно и по състезания ще тръгне, има физически данни, като я гледам по снимките.
Няма как да не си изморена от процедурите. То по нормалния път не е леко, пък представям си при теб как е било с това гадене и непрекъснато притеснение. Майчино сърце, как ще го делиш сега на три

Ти си просто една жена герой! Твоята история заслужава да бъде разказана за да бъде мотивация за момичета които чакат да сбъднат мечтата си, надявам се да го направиш някой ден  , и не само това, да докажеш на много млади (и не толкова млади хихихи) че и в малък град, с малко дете можеш да се развиваш, да работиш и да не разчиташ да те издържат. Просто си толкова моята кръвна група 

Майка ми казва, че като реша нещо, няма сила която да ме спре.Може да отложа във времето, но го постигам.А аз не се имах за амбициозна 

Ужасно изморително е на моменти, но аз не мога просто да живуркам и да преживявам.Не искам никой да обидя, но си знам възможностите и не мога да си представя да седя в къщи и някой да ме гледа.Реално втората година от майчинството с Моника бях пред нервна криза, защото се чувствах затъпяла, ненужна, част от интериора и т.н. и това беше в моята глава, защото не работех и не се доказвах!

Моника се проявява като инатливо малко копие, което е взело и от нрава на баща си.Усеща хората, знае как да си изпроси нещо, дива е, много е дива за момиче, скапва ми лагерите.Има развита логическа мисъл, реди легота от серията за момчета Сити дето е 6+, също така има една серия Елфите дето е 7+ и там си ги сглобява вече почти сама.Игрите на майки и бащи с другите момичета са и скучни и иска да играе с момчетата на зомбита  Ходи и се стреля с тях, катери се по дърветата и те така.В същото време е с пола или рокля, защото сутрин иначе се прави голям скандал ако не е с нещо женско облечена. 

В градината е най-доброто и прекрасно дете, слуша, помага на госпожите, и като я взема идва някакво дявлче дето само тича, крещи и се катери!
Не иска да яде.Почти нищо не яде, не знам от къде взима тая енергия.Храненето е някакъв ужас вече за мен. Постоянно приказване, подтикване, абе мъка!Ако я питате ще живее на леща, боб и пълнени чушки.Е да де, ама не мога само това да готвя.Като реши, че няма да яде стиска уста и до там.Седи гладна дивака, седи и не и пука.А аз виждам как за два дни глад крачетата и отъняват и се предавам.Давам и филия с нещо, колкото и да съм против сухоежбината.Иначе ако и предложиш шоколад, ще го изяде веднага, ама храна някаква дето е полезна, нъцки!Имаме голям проблем с месото, освен на пълнени чушки никак не го яде.

Понеже е голяма, от сега започна да избира подаръци за дядо КОледа.Иска някакви бебета дето плачат с истински сълзи.Поредната вещ ще бъде това, ама ще видим, има време до Коледа.

Водихме я с нас в Пловдив на ДРЗ.Много добре мина, на нея много и хареса в Пловдив и само пита кога ще ходим пак.Държа се много добре, игра с децата, слуша избирателно, беше и много интересно.Двамата с баща си са си прекарали много добре.

Водихме я с нас по време на двете предни процедури.На последната майка имаше възможност и я гледа.Запознахме я с доктора, обяснихме и защо ходим там.Говори си с доктора и акушерките.Не съм я пренебрегвала, обясних и всичко.Казах и, че мама и татко трудно ще имат второ детенце, за това отиваме при чичо доктор да ни помогне.Обясних и, че той взима от татко семенце от мама яйчице и ще направи бебе.Тя каза на доктора, че не искала братче, щяла да му го даде на него, ако е братче.После склони да го гледа и братче да е 
Тъй като имах два положителни теста и последвали две загуби и спестих тези мои преживявания, казах и просто, че този път не е успяло бебето да стане, но доктора следващия път, ще успее да направи бебе.Тя го прие леко и не е плакала или правила драми.То няма и как, тя не осъзнава много нещата, а и самата и личност е да не задълбава в проблемите, малко над нещата е тя, което на мен ми харесва.
Сега на всички обяснява как ще е кака на две бебета, много е горда(за сега), най-вече защото никой друг около нея няма две бебета.

Истината е, че вече е голяма и малка едновременно.Толкова е пораснала, висока, умна, приказваща, мислеща, госпожица когато поиска!И в същото време е малко дете, което има нужда да си до него, да го гушнеш, да му покажеш кое как да направи, да говориш и обясняваш.

Цитат на: магито в 18.07.2019 08:47

Не знам защо, но се сринах още на 5-тия ден от процедурата, макар всичко да вървеше повече от прекрасно!Дадох си сметка, колко изхабена и изморена от процедури, инжекции и прегледи съм!

Познато!  Макар да нямах проблем със забременяването, след две поредни бременности, куп изследвания, лежане, операции бях повече от стресирана да мисля за трета бременност. Кой да знае, че ще е най-леко всичко точно при нея?! Нямаше шанс по-рано! Мария беше на 2 г, когато водихме този разговор. Още обаче ми бяха пресни спомените от всички жички и тръбички, от безбройните инжекции и поставени абокати... Ще се справиш Толкова път си извървяла, че изобщо не се съмнявам!
Разкажи как казахте на близките, как приемат на работа новината? Има ли все пак по една сродна душа на фронтовата линия? Работата с хора не я коментирам, ще притръпнеш във времето

Моника е много близо до темперамент с Мария. Няма нищо необичайно в това да се кара бясно тротинетка с най-фееричната въртяща се рокля

Да, разбираш ме!

Колкото до момичетата ни, диванета малки са, но да са живи и здрави!

На работа близък човек нямам и не виждам да имам.Много е различна обстановката, те са на групички и трудно допускат нови лица.
Близките бяха в шок!Въпроса беше, как ще се оправите?Майка ми е по-стресната от мен, ама е буквално ошашкана, как ще оцелеем с две бебета.За мен всичко е въпрос на организация 

Цитат на: магито в 23.07.2019 08:47

                      как ще оцелеем с две бебета. За мен всичко е въпрос на организация 

Бих добавила към организацията и финансови възможности. Познатата ми Магдалена с вторите близнаци внуци имат две помощнички, една денем и една нощем, които поемат едната двойка деца - водене и прибиране от градина, пазаруване и малко домакинстване, нощната е да могат майката и бащата да спят. Казва, че проблемни са само почивните дни, щото тогава разчитат на собствени сили .
Хаха, ама и по- трудно има, можеше да са тризнаци. Ей ги тези от парка, вече изкласиха и говорят на три гласа, много са смешни. Бабата казваше, че били кротки бебета и зорът бил само при сменяне на памперси. Дано и твоите са така
Гери беше много организирана и ще ти помага с опит. Тя се справяше без допълнителна помощ с баби в други градове. Али те пита за сродни души в службата, аз да полюбопитствам и как е в квартала, ще има ли майки да размениш някоя дума и с кого да играят после децата.

Чак такива възможности са свръх, това го имат сигурно 10% от хората с близнаци, а от познатите ми в Плевен нито един.Тук хората са щастливи ако имат баба, която да помага.А познавам не една и две жени с близнаци.Добра организация, пресметливост ако щеш и страхотна дисциплина на цялото семейство.

Апропо познавам и няколко тризнаци и тях без домашни помощници са ги отгледали, вече са в училище големи.

Сродни души в службата нямам, разбрах я аз, ама изразяването ми хич го няма.Не виждам и да имам скоро сродни души тук и да ви кажа не тъжа.Ако бях с 10 години по-малка щеше да ми е кофти, сега приемам, че хората са различни, важно ми е работата да върви, намерих човек от който да уча без да ми върти номера и ми е една идея по-спокойно.Минах през голямо натоварване, заради отпуските, запълвахме дупки, работихме по много и установих, че мозъка ми работи все още, макар да забравям елементарни думи, като морков например 

Имам малко да пиша и ще пиша докъдето успея.Двете са с колики и се редувам коя да гушкам.


След Моника и на двама ни беше ясно, че искаме още едно дете, даже две.Винаги сме искали три деца, та се надявахме да успеем да ги имаме. Докато Моника беше много малка, съвсем целенасочено не правихме опити, тя беше трудно бебе, аз имах кофти бременност, нямаше как да гледам Моника и да бременея, нямаше да стане. Като се "очовечи" и стана на 2 години решихме, че е време да подновим опитите.На мен ми беше ясно, че ще пристъпим към АРТ, но надеждата крепи човека, нали така.
Имах заповед която ме чакаше, само трябваше да повторя няколко изследвания и да подам молба за преиздаване на заповедта към ФАР.
Отидох 2017 есента, надъхана в клиниката с мисълта, че ще си тръгна бременна.Направихме контролна Спермограма, изследвания при мен и хайде на въртележката. Още на първия преглед разбрах, че няма да стане нищо с това ин витро.Докторката подходи несериозно към мен, извика ме на много късем ден от стимулацията, при втори преглед се оказа, ча имам един доминантен фоликул, няколко по-малки и това е.Ситуацията беше плачевна.Всеки на мое място би се замислил за изчерпан яйчников резерв, за хормонални проблеми и какво ли не.На пункцията извадиха със зор 2 яйцеклетки, оплоди се една, върнаха един ембрион на втори ден, според мен, за да върнат нещо въобще.Естествено теста беше отрицателен. Дадоха ми час за коментар на опита след месец и половина.Не отидох, отказах го!Какво да коментирам след месец и половина, с кой да го коментирам?
След неуспешния опит, на моя мъж му се наложи да претърпи операция от хидроцеле и съответно ни посъветваха да направим почивка от поне 3 месеца, аз така или иначе трябваше да реша към коя клиника да се насочим и почивката щеше да е повече от 3 месеца.Подадох документи за втори опит към ФАР, мъжът се оперира и зачакахме коледните празници.
И тази година имахме инициативата Коледно желание на Зачатие.Клиниката на д-р Владимиров участваше в нея с безплатна ин витро процедура и аз реших да се пробвам.Защо пък да не кандидатствам и аз искам бебе Е спечелих, бях повече от шокирана, но вярвам, че на този свят няма нищо случайно.
Разбрахме се с доктора да стартирам някъде май месец.Отидох края на април и при преглед, се оказа че още на 2-ри ден от МЦ аз имам доминантен фоликул.Ето за това не се е получил предния опит.Лекарката е видяла доминантния, но е решила и аз не знам какво и е стартирала процедурата.Владимиров поиска месец на противозачатъчни и на втори ден от МЦ бях в клиниката.Стартирахме процедурата, за съжаление тръгна много зле.Доктора ми беше изписал по две противозачатъчни на ден и според мен това ми приспа яйчниците.
На пункцията имах 4 извадени яйцеклетки, 3 оплодени и два развити ембриона до 5-ти ден.Върнахме единия, другия го замразихме.В деня на теста, видях един много положителен кръвен тест.Бях на седмото небе, след два дни го повторих беше се удвоил.Но с удвояването, дойде и кървенето.За съжаление направих спонтанен и всичко свърши съвсем в началото.Спонтанен, биохимична, не знам и аз какво се случи, но всичко приключи.
Бях като пребита.Вдигнах се, отидох и говорих с доктора.Мал шанс е всичко което се случи и двамата го знаехме.Разбрахме се за трансфер на замразеното ембрионче.
Дойде време и за него, върнахме го и аз си взех отпуска, за да си почивам и да не се обвинявам, за това че не се е получило.В деня на теста, съдбата пак ме шамароса, тест положителен, но нисък като стойност.Надявах се на рязко покачване, но не беше писано, покачването след два дни беше минимално.Ясно беше, че е биохимична бременност. Спрях лекарствата и скоро ми дойде цикъла.
Този опит ме срина. Аз съм силен човек, рядко се подавам на чувствата си, но този път бях на дъното.Познатите ми не можеха да ме познаят.Истината беше, че чисто психически не издържах.Цялото пътуване, тичане, това че съм далеч от детето всичко ме побъркваше.