Пу-пу, каква красавица! Ще я взимаме за снаха. Само да предупредя, че свекървата е малко труден характер. 

Маги, чак сега успях да прочета историята  (не че не я знам, но така написана в два поста звучи още по-силно). Невероятно е наистина колко сила може да притежава човек, който има мечти... сила, за да ги постигне независимо от пътя, който трябва да извърви.
Страшно много се радвам, че вашия път пое по един красив склон и сега ви остава да се радвате на всичко, което ви предстои оттук нататък.
Вярно е, че такива истории трябва да се виждат от повече хора. Силата на окуражавашите думи няма равна на себе си

А за малката - какво да кажа, страхотна е, малка сладка красавица. Много бих се радвала ако лятото решите да дойдете до Варна на море и успея да я видя и наживо

Да дам отчет след първата ни консултация.Пораснали сме с 4см и вече сме 54см, и тежим с килограм повече т.е. 4340гр.Биха ни и ваксина и госпожицата порева прилично с обърната долна джука както аз и викам Многострадална Геновева изигра.Иначе сме добре, имаме колики вечер, ревем си от време на време, разнасяме се и просто чакаме да отминат.Даваме капки, но колко действат не мога да кажа.Излизаме всеки ден от както се затопли, на вън спи като пънче, а и на мен ми действат много добре разходките.

Отново искам да благодаря на всички за хубавте пожелания за моето момиче.

А така, да расте момата, моделка ще я правим . Ти свикваш ли вече с мисълта, че си нов човек?

Свекърва свиквам да.Даже седим и я гледаме с Мерал и имаме чувството, че цял живот тя е била с нас.Много е страно.Вярно ежедневието може да те побърка особенно в началото като не се излиза и ако времето е лошо.Но като я погледна, като я гушна и забравям всичко, е после Мерал отнася всичко ако съм нервна де

Нали ме бяхте питали как Стефан приема малката е той е само братовчед, но е първо внуче, първи племенник и каквото и да си говорим беше свикнал цялото внимание да е за него.Да но детето расте и се променя.Много е внимателен с Мони и много нежен Радва и се и я проверява постоянно дали спи, дали е яла хахаха и т.н.
Ето и една снимка на двамата.

Големи са сладури, нека се разбират . После ще си разменят приятели и съответно приятелки за гаджета

Маги, шапка ти свалям за всичко, през което си минала Браво и за смелостта да разкажеш твоята история и да даваш кураж на много жени!
А за Мони... очарователна е! Всички са го казали преди мен. Само ще допълня, че това е едно от малкото бебета с такъв дълбок поглед Не знам вие колко дълго сте я чакали, но и тя вас ви е избирала още по-дълго време! Е, явно е попаднала на мама и тати

Ах тази сладка Мони  Изглежда като голямо детенце на снимката с братовчеда. А и по всичко личи, че се харесват с него - ще пада голяма игра

Днес бяхме на втора консултация.Малката ни шушулка расте, качила е един килограм за месец и сестрата я измери и със сантиметър по-дълга, но според мен е повече, че и беше изкривила главата.

При нас през този месец се случиха малко лоши неща.Татито се прибра с хрема, от там Мони прихвана и тя.Заведохме я при личния изписа лечение, но на третия ден детето дишаше много тежко.Заведохме я пак и веднага ни хоспитализираха.Оказа се че е развила бронхитпневмония.Направиха и снимка, сложиха и абокат и се започна едно вливане на антибиотици и урбазон.На третия ден вече бяхме добре.Поседяхме 6 дни в болницата, изписаха ни когато се убедиха, че сме добре.Имахме си антибиотик и в къщи към който дадохме алергична реакция и се изприщи цялата.

Важното е че детето се оправи и вече е здрава пу пу.Носим си лошите последствия от болницата - събужда се с рев, плаче на сън, търси ме постоянно, успокоява се само в мен и на гърда, но е здрава, другото ще го преодоляваме.

Покрай лошото, забравих да напиша хубавото.Моника се заглежда вече.Оставям я в леглото и и пускам въртележката отгоре и тя следи с голям интерес животните.Харесала си е бялата зебра и я следи през цялото и въртене.Гука вече, не много сполучливо, но гука, кара се на животните Откри си и ръцете от няколко дни и смуче юмруци мнооого звучно.Усмихва се.Много се усмихва.Обича да и говориш, гледа много умно

Добре расте момата, да не и е уроки! Сега тепърва ще става интересна
Ти как си след толкова премеждия?

Браво, Маги! Важното е, че сте здрави вече!

Аз бивам, да си кажа ужасно е толкова малко детенце в болница.Преживяването е думи нямам, но мина и сме здрави.Това е най-важното.

ужасно е,знам от опит и ние бяхме една седмица лятото,добре поне че бяхме в частна болница. от тогава много ме е страх и все се притеснявам.

Ами аз бях с дете на година и половина, само за изследвания, та после си хванах една лека депресийка. Затова питам...Дълбоко дишане, малко повече лично време и между хората! Децата боледуват, но бързо оздравяват и забравят . И майките са хора, силни прегръдки