Аз пък след като видях Моника, се загледах в тортата. По някакъв повод беше правила една с калинки (може би за миналия й рожден ден) и оттам помня, че ти ги правиш тези красоти. Тази е уникална!

Да миналата година темата беше калинки и я правих пак аз, тази година е африкански животни.Играх си ирязах глави на жираф, слон, лъв и зебра и малки маймунки, който и налепих на една стена, покрай калинките който оцеляха от миналата година.Стана весело и детско.

Благодаря за комплиментите за тортата, на светлинни години съм от майсторките на такива торти, ентусиаст съм.Но поне пълнежа беше супер.Мога да ви дам идея за вкусна и лесна торта за малки деца - морковени блатове, а между тях крем от извара, маскарпоне и квасена сметана с пудра захар.Става лека и вкусна.

Моля те пусни рецепта за тортата ако имаш време, че всичко морковено ми е много на сърце 

Това е тортата, много обичам рецептите на Йоли аз, до сега нямам и една дето да не е станала http://yoli-www.blogspot.bg/2014/04/blog-post_14.html Но крема го направих по различен начин.Не съм я измазвала от вън с него за това използвах 300 гр извара, 250 гр маскарпоне и 250 гр квасена сметана и 100 гр пудра захар.Стана идеална торта с три блата, тънки но вкусни.Сега за събота ще правя същата но с повече крем да я измажа и от вън.

Много добре изглежда благодаря 

Днес Моника беше за първи ден на ясла.Кой беше по-стресиран е спорен въпрос.Отидохме, тя видя децата и играчките и влезе.Майка и едва издържа да не ревне.Взех я на обяд ревяща вече, но ми казаха че е ревнала преди 5 минути и е била много спокойна.Закусвала е почти сама и много си е играла.Сега спи, едва издържа да се приберем.
Стискам палци и утре и другите дни да ходим без плач.

Хайде, на добър път! Само да е здрава, полека -лека ще свикне.

Браво на малката Моника  Дано нямате проблеми

Лошото е, че след първия път се усещат, че ги оставяш и има един период не рев. Но всичко минава и децата свикват. Гледай ти да не го приемаш толкова драматично /поне пред нея/!

Да ей това е цялата работа, според мен още утре ще знае че там отива и ще я оставя сама.А аз пред нея съм желязна, но после...

Цитат на: магито в 22.02.2016 14:26

Да ей това е цялата работа, според мен още утре ще знае че там отива и ще я оставя сама.А аз пред нея съм желязна, но после...

Какво става при вас, как бяха следващите дни в яслата?

Сутрин плаче докато влезе в групата.После се успокоява, аз я чувам, докато и оправя шкафчето и тя млъква.От сряда спи там.Сама легна да спи и аз я оставих.Но днес кашля, така че сме си в къщи.
Като я питам иска ли при децата да играят ми казва доста категорично НЕ!

Страхотна торта и празник на малката-голяма Мони! Браво на теб! Аз все си оставам с добрите намерения да спретна нещо....
За яслата, все още е рано за изводи....Миналата година Ема все ми казваше "НЕ", но й беше интересно и не плачеше. За жалост болестите в яслата бяха чести, макар и не толкова сериозни....
Как е сега Мони? Мина ли кашлицата?

Не е минала още кашлицата, на Моника и е слабото място това и се точим по доста време.ТИчахме и до спешния кабинет но важното е да оздравее, на мама и тати нервите и косите вече са тренирани 
Та и тази седмица си е в къщи и чак другата ще е на ясла.
Иначе ефекта от 4 дни на ясла е че си каза сама пиш и го и свърши в гърнето.Изявява желание сама да се съблича и облича, иска сама да се храни.Е има и разни лоши неща научени много бързо, но те са такива попивателни сега че даже не го и мисля това.

Исках да опиша адаптацията на Моника в яслата, за да не забравя.

Вече месец Моника ходи на ясла.Много бързо свикна както писах и на третия ден остана да спи там.За момента няма една пълна седмица защото или се е разболявала или я давах на някой да я гледа.Пред себе си съм решила, че има ли възможност да я гледа някой пред яслата, предпочитам да я гледат.

Сутрин не плаче, да е проплакала 2-3 сутрини, не повече.Знае къде отива, отваря си вече сама вратата на групата, влиза и отива при децата.Това докладва баща и защото той я води сутрин.Моя ангажимент е да я взема.Радва се като ме види и почти винаги плаче.Вече по-малко но все още плаче.Сякаш иска да ми каже, чаках те, не съм щастлива тук, но ти дойде.Прибирането ни е интересно всеки път.Пътя е доста дълъг защото не я записах в яслата в нашия квартал, но за мен това е плюс защото е една разходка след яслата и избистряне на главите ни.

Наложи ми се да ходя на конференция миналата седмица и бях 3 дни далеч от нея, а две нощи са спали сами с баща си.Нямало е проблеми докато не си дойдох.Вече поредна нощ се буди с плач, силен рев, тръгва да обикаля апартамента, води ме за ръка, дърпа ни двамата с баща и.Не иска да се върне в спалнята, не иска да ляга.Тази нощ гледахме РУдолф как готви, тя седнала в мен, едва гледаща от умора. За съжаление аз вече ходя на работа и тези среднощни рандевута ме побъркват.

Иначе пее, много и вярно.Цели мелодиите на много песни, пее ги правилно, думите си ги измисля.Харесва и да рисува(силно казано) с бои, имам такива дето се рисува с пръсти и е голяма радост.Пластелина също е любима игра.Книжките все още не ги харесва и не сяда да ги разглежда въпреки моите усилия да я позиционирам на едно място и да позяпа малко.
С гърнето сме до където бяхме и предния път, има малко повече опити да сяда и понякога пишка, но до там.
Но се съблича сама.Може да се съблече до чисто гола вече, и да си обуе чорапите и анцунга/пижамата.И като се събуди в 2 през ноща се почва едно преобличане, лошо ми става.