Междувремено ми излезе заповедта от ФАР и я занесох в клиниката.Разбрахме се с доктора да стартирам на пролет, когато се чувствам готова звъня и отивам в клиниката. Отидох края на март месец.На 23.03.2019 ми дойде последния цикъл за тази година.Отидох в клиниката, говорихме с доктора, пуснахме изследвания и стартирахме процедура.
Останах по време на цялата процедура в София, починах си максимално, психически ми беше трудно обаче.
Нямаше месец от както започнах работа на ново място.Аз съм човек перфекционист, искам да знам и мога всичко, а смених толкова драстични мястото си на работа и не знаех нищо, ама нищо.Учех от А, Б... В същото време правех ин витро, защото вече съм на 38г и нямах време да чакам за бебе.
Този път преди процедурата пих по едно противозачатъчно и при стартиране на процедурата това веднага си пролича.На края имах 10 фоликула, извадиха 9 яйцеклетки и всичките се оплодиха, от тях 6 достигнаха до 5-ти ден.(5-ти ден е стадии бластоцист, на този стадии ембриончето вече навлиза в матката и между 7-9 ден от оплождането се загнездва в матката, счита се че най-качествените ембриони достигат до този стадии и вероятността от положителен резултат е по-голяма).
Когаот отидохме за трансфера и двамата се бяхме разбрали, че връщаме две.Искахме поне едното да оцелее и да се загнезди.Нямахме сили за повече опити. Върнахме двете най-добри ембриончета, а другите 4 замразихме.Имахем все пак вариант ако не стане.
На 7-ми ден след трансфера направих кръвен тест и като видях стойността му знаех че са две.Когато се обадих на доктора, той каза същото, май ще са две.
Отидох на преглед след седмица и видяхме двете малки точки!Няма по-голяма радост от тази, и по-голям страх!
Записах час за Фетална веднага.По време на феталната докторката поиска да направим и ехокардиография в определения срок.Пуснахме и БХС.Това БХС ми донесе безсъния до последните дни, ама аз съм си виновна.Да е жив и здрав проф. Кременски от катедрата по генетика към Майчин дом, че ми разчете резултатите и ми каза всичко е наред!Бях пред нервна криза.
Ехокардиографията е най-подробния преглед на който съм била до сега.В продължение на един час, човека разгледа сърцата и кръвоотоците на близначките и ни обясняваше всичко на съвсем достъпен език.Двамата с мъжът ми бяхме възхитени от подхода и начина му на работа.
Реших да се следя в Плевен в болницата в която родих Моника, но при друг лекар.Моя вече не работеше със ЗК, а аз си ходех на частни прегледи и не виждах смисъл да плащам още веднъж като съм здравноосигурена.
Тази бременност, макар с близнаци, ми беше много по-лека от предната.Контракции никакви, лесно ми беше да ходя на работа, лесно ми беше да излизам с Моника.Е в началото имаха ужасно гадене, повръщах, ставаше ми много зле, ама това не ми беше проблем.Колегите не разбраха, докато не им казах в началото на четвъртия месец Имах корем, ама като на преяла.
Работих почти до края на седмия месец, въобще бях пушка.Но последните две седмици от деветия ми беше много зле.Зле защото много наедрях и едва се движех.
Дойде време за раждането и това да чакаш за секцио е най-гадното нещо на света.Не спах, станах с главоболие и си мислех все гадости.Легнах на масата с мисълта за моника и си представях нея, защото иначе щях да полудея.Извадиха ги бързо моите момичета.Прекрасни бяха, здрави, всичко им беше наред!Отдъхнах си.
Възстановяването беше бавно и болезнено, много по-гадно от предния път, но и матката ми беше ужасно уголемена и болеше много това прибиране. Раздвижиха ме след 5 часа, сложиха ми ги на гърда в рамките на първия час.На другия ден и двете бяха при мен!Държаха ни 6 дни, защото са близнации са рискова група.
Ще пиша за в къщи по-нататък, искам да мине този етап дето сега го преживяваме, че още поуки имам за себе си и акъл да ръся за другите

Да са ти живи и здрави и трите момичета, Маги  голямо богатство са. И имат късмет с такава силна майка!

ГЕРОЙ! Направо сълзи ми текът когато чета такива истории!

Прочетох си поста и забелязах колко сухарски съм писала. Емоциите гледам да ги оставям зад себе си в последно време.

Първия опит бях ужасно разочарована и се чувствах предадена от клиниката и от доктора.Пациент бях на клиниката с години.Вярвах им страшно много, отидох с огромна надежда.Отношението, начина на работа, конвеира който видях ме шокираха.Не очаквах!Плаках от яд, че съм им повярвала.

Втория опит и третия опит бяха при доктор с който имахме история.Реално, първия доктор по репродуктивна медицина, с който стартирахме преди 10 години беше д-р Владимиров. Тогава дали аз не знаех какво искам, дали той нямаше толкова голям опит с пациентите, не знам но се разминахме.Той е мълчалив, целенасочен, трябва да питаш за да отговаря, няма специално отношение към пациентите и така.Сега на този етап за мен беше перфектния доктор.Говорехме свободно един с друг, аз питах, той обясняваше.Беше уверен в това което приказва и това ми вдъхваше огромно спокойствие.Обсъждахме всичко заедно, обясняваше ми, защо иска това или онова изследване и така.

Не ме питайте защо знаех, че ще са ми успешни опитите, просто знаех.Дори на втория опит когато върнахме едно и замразихме едно си мислех, "Ето ги моите три деца!".И загубата много ме разтърси.Не я очаквах.Слава богу, беше много ранна и не се наложи да преживея други по-големи ужасии и да имам травма за цял живот, дето трудно се преживява.

При пункцията и трансфера първия път водихме и Моника с нас.Нямаше кой да я гледа и тя беше с нас.Обяснихме и всичко, защо сме там, какво ще прави доктора.Баща и я доведе в клиниката след трансфера докато лежах и тя се видя с доктора.Беше весело, защото му обясни че не искала братче и щяла да му го даде на него да го гледа 

Тези две малки розови топки са нашата награда.Няма да ви казвам колко шокирани бяха роднини и познати, когато разбраха че са две бебетата.Всички ни гледаха ококорени и ни питаха как ще се оправите.Още по-весело стана като разбрахме пола и казвахме на всички, че са момичета.Три момичета в къщи, всички вайкаха Мерал, а аз им обяснявах че трябва за мен да мислят, неговата е лесна 

Една много добра моя приятелка са една кака и две близначки, като приятелката ми е едната близначка.  Малко е било лудница у тях, особено с три тийнейджърки, но винаги са ми били много интересни. Така децата са мнозинство, те си свикваха  сестрински съвети по всякакви въпроси
Да са здрави, няма какво да ви се чудят хората.

Хайде сега, съвсем си е за чудене и вайкане . Три момичета са това, чеизи, зестри След време, по две- три деца и те като и тропнат на баба Маги, ще я питам аз нея.
Да са живи и здрави всички в семейството, поне няма да е скучно

Абе то е ясно че Мерал след време ще работи само за дамски превръзки и гримчета и ще прикляка в тоалетната хахах , нооо пък ще имате три дъщери да ви гледат и трима зетьове да ви уважават

Аз отбелязах че ти е сух поста, но не се учудих, нали си имам и вкъщи козирог- така ви тече мисълта просто.
Имаш ли апетит сега?

Ям като змей  обаче аз ги кърмя и предполагам за това съм толкова гладна.

За сухия пост си права Еми, козирозите сме такива. След определен период просто изнасяме фактите и ги поднасяме на хората. Мислят си че сме безчувствени и високомерно, но просто сме практични. Но в момент на слабост имаме нужда от човек до нас да ни помогне и не пред всеки бихме били слаби.

Вчера ни беше първата консултация и всичко мина добре.
Аделина и Габриела са добре, растат и хубавеят Искам да кажа на всички бъдещи майки нещо, ако ви казват за новородено бебе, което спи да не го будите и да го оставите да спи, недейте!Голяма грешка е!
Какво се случи при нас.
Изписаха ни от родилния дом с две бебета с почти еднакво тегло.И двете бяха минали на кърма.Но след 2-3 дни в къщи забелязах, че Габи се буди или аз я будя само за ядене, суче и заспива пак.Няма сили да плаче както беше в родилния, дори за коликите мъркаше като коте, не плачеше силно.Също така имаше 2 сухи памперса за един ден и ми светна червената лампа.Намерих веднага един кантар и се оказа, че тя не е мръднала въобще напред с теглото.Бебето линееше, вместо да расте.За много кратко време взех помпа за кърма и започнах след всяко кърмене да се цедя и да давам още.От шише в началото и беше много трудно.Плюеше, не искаше да пие кърмата.На мен ми беше изключително трудно да цедя нощем и прецених, че за общото добро е по-добре да и давам АМ и да спра с цеденето, защшото губя много време от без това и малкото ни такова.Взех да я дохранвам с АМ.Още с дохранването с кърма взе да качва леко, с АМ това покачване се задържа и тя живна, взе да будува, да плаче със силен ясен глас, да рита и ръкомаха при всеки възможен случай.Но до вчера сърцето ми беше свито и ме беше страх дали всичко е наред.
Ади, е като помпичка за сметка на сестра си.Яде много добре, качва нормално и така.Тя върви по-ниска, но е жилава и вече си държи главата стабилно.Габи е като дробче на моменти.Като поиска се стяга, ръкомаха и рита и едва и слагам памперса, но като се отпусне, всичко виси в различни посоки.
Дадоха ни вчера направление за ортопед и другия месец сме на ваксина Няма начин ще има двоен рев.
Моника е прекрасна и ужасна едновременно.Ходи на градина, не съм я спирала.Лази ми по нервите, не слуша, в същото време идва, целува близначките, пргръща ги, помага когато на нея и е кеф.Ушите при нея са за баланс изглежда.Хич не чува какво и казвам, повтарям по 10 пъти и накрая вече крещя!Май си е напълно нормално, но аз се впечатлявам.

Маги, аз затова никога не съм имала предразсъдъци да дохранвам с АМ. НЯма да забравя как са щяли да изпуснат майка ми, родила се е близо 5 кг и е почнала да слабее, точно като твоята близначка.. По подобни причини.
Моника и Ники на Рат са като близнаци пък на моя син. Ушите са му само за дърпане, от друго освен от бой и наказание- не разбира.

Маги, сега ти откривам поста. Не знам на кое му казваш сухо и без емоции, аз тук подсмърчам. Много се радвам за вас, заслужавате двете розови топки след толкова усилия 

Ох, Маги, то трябва човек да го преживее, да си го подреди в главата, за да може да е способен да го разказва изобщо.
За кърменето е хубаво, че имаш опит отпреди. Симеон ми беше такъв вял. 20 дни беше мъка кърменето му. Изобщо не изсукваше и го хранех къде от гърда, къде от шише, че вимето ставаше на камък и беше невъзможно.

Кажи Моника в кои дейности се включва. Има ли мераци тя да бута количката?
Ти възстанови ли се или нямаш време да мислиш много?

Маги, аз ставайки майка с първо дете, също се осмелих да правя неща, които и двете докторки на Ж. казваха, че не са нужни и че е нормално да има еди колко си изхождания, но за мен бяха прекалено. Качвала си добре какво съм искала... Имам снимки 1 седмица след като й смених АМ-а. Все едно не е същото дете, окръгли се и си стана бузанка. Та не ме е било страх да слушам себе си, ако и да нямам опит. Ти с предишен опит пък съм съвсем сигурна, че взимаш правилни решения. Поведението на Моника никак не е учудващо, съвсем нормална реакция към новите членове и най-вече към теб. Невинаги имат средствата да си изразят чувствата за новостите и непослушание е най-познатото. Аз дори не бих възлагала грижа за по-малките, ако не проявява интерес, нищо че е момиче. Сигурна съм, че за всичко това си помислила, но все пак да се изкажа... Да растат и хубавеят и трите, а ти не знам как успяваш, но много ти се радвам. 

Много хубави съвети, както винаги  За мен единствено трябва много да слушаш себе си и детето, лекарите какво казват винаги е много различно 
И при Мис ушите не вършат основната си функция през повечето време, ама така са като гледам всички