Отзад подложката е от картон, всички букви, пеперуди и т.н. са от гумирани листове, аз си ги рязах и измислях.Надписа е голям около 1 метър е дълъг и е висок около 35-40 см.Направила съм го за стената там където играе, че още няма нейна си стая, детето.

Супер идея е да обособиш нейн кът по някакъв начин, браво. И надписът е много свеж 

Лятото на Моника.

Моето момче расте много бързо.Е не е само тя така, всяко дете е така, но се изумявам, колко бързо научава и прави нови неща. В началото на лятото едва-едва говореше, сега с нея си провеждаме разговори съвсем спокойно.В началото на лятото тъкмо махнахме памперса, сега вече иска да пишка сама и не ми дава дори да седя покрай нея.

Иска да прави всичко сама.Всичко без да се храни сама.Пищи и реве, ако направя нещо което тя иска да свърши.От много време си обува сама обувки, съблича си сама панталоните.С блузите има частичен успех.По-широките сама ги съблича, но по-тесните трябва да и помогна.Обличането е различно.Още пъха два крака в един крачол, но и това ще научи.

Заиграва се все по-често сама.Започна да си измисля игри, да си храни куклите, да им готви, да пият чай и подобни.Строява ги в хола да спят и ги завива с една кърпа от банята 

Ходихме на море с нея.Беше страхотно.Вече знае какво е море, като го види по телевизията ме пита кога ще ходим на морето.Знае какво е лодка и кораб, защото ги видя на живо. По време на почивката имаше своите драми като не искам да излизам от морето, не искам да си тръгвам от плажа и т.н. Много и хареса там, играеше много с племенниците и се изморяваше много.Само там вечер ми е заспивала в 10,30.

На плажа беше супер.Играеше, тичаше, гонеше вълните.Имаше и своите моменти.На няколко пъти орева плажа, че не иска да излиза от морето.Единия път моя мъж така се ядоса и я остави на плиткото сама с пояса.Наблюдавахме я и двамата и в един момент една вълна я катурна, тя се захлупи и започна да гълта вода.Аз на бегом я извадих от водата.Това и беше достатъчно от тогава идваше и ни хващаше за ръка и викаше айде одим морето

Пред блока се събраха една хубава група деца на нейната възраст.Има едно момченце което е доста по-агресивно и тя прихваща всичко от него.Само че той много я блъска и бие, а тя седи и гледа горката.Накрая почна да му отговаря, но пищи и реве редовно от него.Поради тези причини гледаме да ходим на други места вече с нея или излизаме него като го няма.

Лятото имаше едномесечна почивка от яслата.Мисля че и се отрази добре.Поживя си с баба си и се разлигави неимоверно, но това се очакваше.Сега влиза в релси.Вече е на ясла, а аз се мъча да и обяснявам кое е правилно и кое не.

Един татко ги е плашил с Баба Меца.Аз не я плаша с такива измислени неща, за мен не е правилно и бях много учудена когато един ден тя ми вика "Мамо няма доде Баба Меца".  Викам и каква Баба Меца бе Мони, няма такова нещо.От два дни си обясняваме, че Баба Меца е в гората, в планината.В къщи няма Баба Меца, и в мазата дето ги плашел че я има тая мечка я няма.Водих я и до мазата, гледахме през прозореца, видяхме само паяци.За сега е забравила за Баба Меца, присеща се рядко.

Снощи баща и събори клавиатурата на компютъра. "Тате няма чупиш.Тате оправиш това." със сериозен тон и стойка.Скъсахме се да се хилим с нея.

Снимки ще сложа довечера за малко и ще ги махна.

Много искам да видя порасната Мони. Радвам се за хубаво прекараното лято. И морето е видяло детето. Мен баба ми ме водеше от съвсем малка и сигурно за това го обичам толкова.

Ти как я учиш да реагира, когато някой е агресивен към нея?

Не знам какво да я уча, още не знам.Аз не толерирам боя.Лично аз като човек не мога да реагирам адекватно в такива ситуации, за мен боя е проява на пълно отсъствие на интелект, на липса на мисъл, на ужасно голямо чувство за слабост.Лично за мен ние сме хора и езика, трябва да е достатъчен, за да се разбираме.Не съм някаква възвишена, просто блокирам в такива ситуации и наистина не виждам смисъл от тях.С или без бой, човек ако е решил да направи нещо го прави.Мисълта е по-силна от боя.

Но не мога да седя и да гледам, как някой я потупва редовно, само защото майка му и баща му нямат желание да го възпитават.Не мога да седя безучастно.А тя е малка, и сега се учи.Да и кажа бий го и ти, ще почне да бие всички под ред.Да и кажа ако те ударят удряй, правилно ли е?За сега лично за себе си съм разредила срещите с точно тези родители, но утре някъде ще срещне едно такова дете и аз няма да съм там и тя трябва да може да се защити.За това много го мисля какво да правя. Вчера чичо и ми вика, ще я науча да го удря в носа, за да я остави на мира.Викам си на акъла "ТОва ли е решението?До тука ли стигнахме в общуването?"

Много ми е трудно да възприема света в който тя ще израсте.

Светът, Маги, е еднакъв навсякъде..... за съжаление.

Ето, светът на Симеон е на 2 000 км от светът на Моника, но имам същият като твоя проблем.

При нас го има естествено и това, че сме в емигрантски район, но децата са си деца, особено пък момчетата.

На мен главната ми грижа е, Симеон да не нарани някое дете, защото е твърде силен за възрастта си и доста смел на моменти. Абсолютно не прави разлика между реалност/нереалност, т.е не в състояние да прецени действията си.

Това, което аз обикновено го съветвам, в такива ситуации е  да предвижда събитията и да се пази. Като вижда, че дете тича към него и размахва пръчка, ами да, много е вероятно да има желание да го удари, или като хвърля камъни, или като се спречкат за нещо.
Засега му казвам просто да напуска "огневата позиция".

Не мога да преценя колко е добър този съвет, защото баща му смята, че така също не е добре, все той да отстъпва, но за мен, на този етап, това е по-доброто решение, поне докато мине време и започне повече да ползва главата си.

А дали минаването на време, няма да е прекалено дълго и той до такава степен да свикне да отстъпа постоянно, че дори и като голям в реална ситуация, да не може да реагира по друг начин.Ей това ме терзае мен.И ще кажа защо.Не само в такива силови ситуации, а и в моменти когато трябва да докажеш, че си прав словесно, аз съвсем първосигнално отстъпвам, защото така са ме учили.Да не участвам в конфликти.Трябваше ми време и много работа над мен самата, за да почна да защитавам своята гледна точка, да не ме е страх, да съм спокойна.И пак това ми носеше часове вътрешни терзания.

Не споря, споделям, защото мнението ви ми е много полезно.

Няма рецепта. Има я и тази гледна точка, която излагаш.
Ако ме беше питала преди година, сигурно щях да съм много убедителна и да кажа "да"-това е решението или "не"- не е.
Преди бяхме много повече време заедно, била съм свидетел на ситуациите, обсъждали сме ги, правили сме изводи и това беше много полезно .... тогава.

След една година в детската градина, сблъсъка(самостоятелно) с най-различни деца, представите му за правилно и неправилно тотално не преобърнаха.
Той видя и много други начини за поведение, които в неговото съзнание бяха погрешни. Първоначално супер се впечатляваше, коментираше всичко, в последствие забеляза, че всъщност тези деца си правят "каквото си искат", няма последствия, а тяхното поведение изглежда примамливо и забавно....

И той се промени.

Сега вече и аз не знам коя е правилната посока.

Много е обширна тази тема и много болна за мен.При мен ги имаше и двете крайносто Ива от както стана на  една година започна да удря децата, когато не е в настроение, когато и дръпнат нещо от ръцето.Ходех постоянно след нея и говорих, говорих и сега стигнахме да другата крайност нея я удрат и тя стои.Е и това не става.Мартин пък въобще не е агресивен и постоянно го удрят и дрърпат.Та в този ред на мисли засега обяснявам, че никой няма право да я /го удря, щипе, хапе и тн. и той трябва да се защити, да каже , да извика и привлече внимание или да хване другото дете за ръка и да кажене ме удряй.Ефект май няма

Отделно в градината когато едно дете удари друго, ако второто опита да се защити първото писва и обвиняват и наказват това , което е ударено.Така според мен дават крила на този , който удря и го учи, че може да го прави стига да не го видят, а второто го учат , че не може да се защити.В резултат всички деца пищят на умряло за щяло и нещяло в опит да привлекат вниманието на госпожите .

И аз обяснявам, че могат да се разберат с думи, но средата в градината и градинките в момента е по силна от мен и повече орави впечатление особено на Ива.

Моите се биеха и дразнеха само взаимно, вкъщи. Винаги са били по- едри от връстниците си и някак това ги е предпазвало от чужди набези, както и им е било под достойнството да се занимават с по- слаби.
Не се притеснявайте, с възрастта те си подбират приятелчета и правят групи по взаимни интереси. Все в нещо са по- добри от останалите и групата ги използва.
Племенникът е в период "драка", рита, блъска и бута, особено момиченцата, които харесва. Той обаче си няма махала, няма с кого да играе неформално извън градината и проблемът трае вече няколко години. Водят го на разни видове спорт - плуване, тенис и бойни изкуства.
В крайна сметка, характерът на детето си е характер по рождение. Ако вътрешно чувства да избягва конфликтите, то ще ги избягва, независимо дали го учим да отвръща на удара с удар. Винаги и всякога ще има някой, който се опитва да го тъпче, сега с бой, след време с пари и власт . Аз си мисля /така съм и действала/, че трябва да покажем на детето кои му са предимствата, къде се справя по- бързо, да го подтикнем да насочи усилията си там и да се съревновава там, а не да е на всички фронтове.
Има трудни моменти, но с възрастта им здравият разум и инстинктът за самосъхранение си казват думата Не отричам и късмета да имат подходяща среда, разбира се
Май едно време в градините ги държаха по- строго, нямаше такива ситуации на пищене, които описва Марта.

Винаги съм се чудела кое е правилното и затова попитах. Ама то май правилно няма. Не върви да учиш детето да раздава юмруци, но и да е прекалено  пасивно някакси не става. Като знам, че ще възпитаваме момче, сигурно дълго ще ме терзаят такива въпроси. Попадането в подобни ситуации е почти неизбежно дали в градината, училище или парка.

Благодаря за споделянето.Много и различни гледни точки ти дават още поле за размисъл.Ще дерзаем нали

То и друг път сме коментирали, че няма правилна гледна точка. Всичко е много индивидуално спрямо ситуацията и участниците. Едно е по-големите деца да са група. Тогава се получава, че най-малкото бива подлагано на тормоз. Пример: снощи търчат деца, моето е най-малкото. Предлагат й играчки и в момента, в който тя посегне, дръпват играчката и с присмех й казват "Няма да ти я дам!". Е, на мен ми идваше да ги разхвърлям по площадката. Защо ще ми тормозят детето? То хем да се намеся, хем да ги оставя да си се драчат сами. Ама като виждам, че нещата отиват на много рев от безсилие, намесвам се. Същите деца играят с мария, ако са по сами или в по-малък състав
Не е вариант и с безкрайното избягване на ситуацията. Да бягаш, ама площадката (например) е на всички, нали. Тъкмо да се заиграе детето ти, ти да си спокойна и току се появи някой. Защо трябва да напускамение фронта? Аз съм правела забележки на чужди деца - като не са се усещали техните родители.
Няма момичета и момчета, Миме! Имаше момиче в квартала, малко по-голямо от Мария. Тя си беше агресивна. Биеше, хапеше, тръшкаше се. Буташе деца от пързалки и катерушки съвсем без причина и напълно съзнателно. Майка й беше хванала гората! В един момент в яслата я кротнаха. Как? Не мога да кажа. Не беше в нашата група, за мое огромно щастие.
Маги, не ти завиждам с тия баби Меци! Един път промъкне ли се нещо подобно, много трудно се маха. Защо въобще хората си плашат децата с подобни неща, а не обърнат внимание на истински заплахи - как да пресичат, как да пазаруват, с кого да говорят и да не го правят, какво и от кого да не взимат...

Аз казвам на Марта да не напада пьрва, но че има право да се защитава, ако я бият. Сьщо сьм й казвала, ако види, че са много по-силни от нея - да бяга 

Много ми хареса това, което е писала Свекьрва 

Имам време и ще пиша малко.

Моника е на  2 години и 8 месеца.Става все по-независима и иска всичко да прави сама.От известно време е голям ужас влизането в банята вечер.Не иска!Почваме с увещания, обещания и накрая заплахи.Понякога и давам да рисуваме с боички точно преди банята като тя обещава, че после ще влезе да се изкъпе, е познайте после какво гонене е пак.Не иска и не иска.Влезе ли в банята няма проблем, къпе се без да гъкне, играе си с играчките, къпе ги.После идва обличането на пижамата.Има дни в който няма проблем, има дни в който я гоня с пижама в едната ръка.

Започна да си измисля все повече игри.Най-популярната сега е магазин.Намерих един стар касов апарат от моето детство, имаме детска кошница за пазар и пазаруваме, а тя е касиерка.Много и е кеф.

Говори все повече и постоянно. Мамо какво прави багерчето?-копае!А къде отиде багерчето?-ъъъъ да спи
Сега като е болна си играе и с куклите на лекар.
Предявява претенции за някоя блуза или панталон, но по-скоро е изключение, а не правило това.

Аз гледам да правя йога всеки ден, а тя се кълчи с мен по 5 минути максимум.Харесала е единия инструктор и иска само клипчета с чичкото да пускам.Ако пусна друго ме пита - Мамо къде е чичкото?Мамо къде отиде чичкото?

Трябва да я подстрижа, да видим тази събота дали ще успея или понеделник ще я заведа.Косата и е все така тънка и като жива се измъква измеждо пръстите, но е нацъфтяла.Почнах да и правя плитки и има дни в който ме преследва- Мамо искам плитка.
За всичко се пита и разпитва.

Водихме я на авиошоу.Не знам дали съм споменавала.Беше запленена от самолетите.Не можем да си тръгнем.Голямо гледане, катерено по самолетите и разглеждане беше.Те малки, едноместни самолети или двуместни, но тя беше запленена от тях.После рева като си тръгвахме.