Фери, благодаря за пожеланието и дано се сбъдне. Моника и следобедния памперс си махна.Много е странно, но се буди и пишка в гърнето и не заспива, докато не се изпишка.Аз я пуснах вчера да спи и след обяд по бикини.Само вечер е с памперс, ама това не ми е дерт. Цялата е обаче на ситни пъпки от жегата.Хич не и понася значи.Поти се и в косата, чеше се там защото започва да и щипе, прави си ранички абе мъка.А е госпожица, не мога да я офъкам нула номер.

От днес е пак на ясла дано изкара повече.

Маги, започнала съм да ти чета темата и се записвам да ви следя.  Имам още малко и ще съм съвсем в час. 

Ей, колко бьрзо сте свалили памперса ! Браво !! От чисто любопитство - Мони слиза ли сама по стьлби? Подвижната лудница и работите за носене са абонамент, но пьк на мен с тротинетката ми беше по-лесно, защото закачаш всичко на нея, детето стьпва и ти го дьрпаш 

Ина, Моника е абсолютно самостоятелна по слизането и качването на стълби от доста време.Аз знам взаимовръзката, стискане и стълби и за това и никога не съм я мъчила на гърне.А и реших, че нямам нерви да тичам след нея из парка и постоянно да я приканвам да пишка.Това не е за мен. Тя започна да ака в гърне само някъде от края на март.Казваше си, носеше го и си вършеше там работата.С пише не беше така, не и пукаше.Но сега викам чакай да пробвам, така и така сме в къщи, топло е, нищо не губя.

Има и друго.Забелязвам, че тя като всяка жена е леко суетна.Иска рокли, но не какви да е а със зайче, принцеси, коте на тях.Задължително трябва да кажа, че е красива!Тя се ухилва и започва да се върти в кръг от кеф.Ако е с панталонки или клин, то блузката трябва да е с някое от горните неща.Въобще, става една малка госпожица.

И да споделя.Преди половин година нямах търпение да я дам на ясла.Бях избушила тотално, нервните и изблици бяха много на често, пищеше за всичко, ревеше за всичко, и аз бях просто на ръба.Сега двете седмици с нея минаха изключително бързо.Тя вече говори и то доста добре.Прави изречения, иска си ако е гладна или жадна, започна да си играе сама.На мен ми прави удоволствие да съм с нея и да я виждам как расте.Пак имаме нервни изблици и тръшкане, но като се успокои и каже какво има, нещата и се получават и всичко отминава в пъти по-бързо.

Не съм се сетила, да кича всичко по тротинетката, виж това е идея

Питах те, защото аз това нещо сьм го чула на теория, но наистина на практика не сьм го изпитала, та един вид да се уверя, дали е така. Защото с Марта свалянето на памперса беше лудница. НАдявам се сьс София да сьм по-разумна и да направя като теб (поне имам такова намерение). И казано честно 2год и 4 месеца е сьвсем нормална вьзраст, даже е ранично спрямо тукашните деца. 

А за трьшкането, било е the terrible twos, все по-добре ще става, а после ще порасне и забравиш кризите, спомняйки си с носталгия какво сладко детенце е била и как бьрзо е минало времето. (голямо клише сьм, ужас направо, но нещо ми е много носталгично и все това повтарям, вероятно около рождения ден).

За суетата си е точно така. Аз гледам Софи, как се кипри като й се сложи хубава дреха и как се впечатлява аз като сьм облечена/гримирана, та какво остава за голямо момиче като Моника (за Марта вьобще не говоря).

Ина, имай в предвид че София гледа от вас и от Марта и може по-рано сама да си махне памперса.Но наистина за мен спокойствието и на двете ми беше много важно.

Честно казано това май ми беше един от най-спокойните периоди покрай нея, защото спрях да се виждам с много майки и деца.Тук в БГ всеки се състезава.Не знам защо точно на тази възраст е много важно дали си махнал памперса(питат те всеки ден по 2 пъти), дали говори(пак те питат нон стоп), дали може да се облича и съблича само(това се вмъква небрежно в разговора, да подчертае как някое си детенце е много напред с развитието). Реших че и аз и детето нямаме нужда от подобни съревнования и много стриктно избирах с кой да се видим вечер.Имах нужда от душевно спокойствие А и попаднах на няколко доста агресивни деца в ранна възраст, удрят, бият, ритат и майките седят и пушат цигари, щото така детето се учело да се оправя в живота видиш ли  та прецених, че на този етап, тези хора който са ми ОК като обкръжение ми стигат. Отчитам като грешка вглеждането в нея като бебе.Тя беше дебело и мързеливо бебе, което късно си закрепи главата, обърна се веднъж на 4 месеца и не повтори докато не стана на 6.Пропълзя, след като проходи и т.н.До скоро не казваше и думичка и мълчеше като партизанин на разпит. Но това е тя, нейния темперамент, нейния начин на възпроизвеждане на нещата.

За всички прочели тези словоизлияния ще ви кажа само едно, не сравнявайте.Знам че е не възможно и че рано или късно в главата ви ще започне, ама това прави еди какво си, а моето не иска. Ще ви дам един прост пример. Била е на 7 или 8 месеца, когато ни поканиха на първия и детски рожден ден.Всички покрай мен обясняваха колко диви деца имат, как не седят на едно място, постоянно се въртят, пълзят и какво ли не.Моето буренце, мърдаше нормално за моите разбирания, не е била нещо невероятно.Та там на детския рожден ден Моника беше в целия си блясък, не се спря, въртя се, игра си, опитваше се да се докопа до някоя играчка, абе беше си тя.Другите "диви" бебета, както ги бяха оставили така си ги и взеха.Не помръднаха!А са в месеца на МОника или малко по-големи.Тогава осъзнах, че си подценявам детето и че съм изпуснала няколко месеца в притеснение вместо да и се радвам.
Не правете като мен

Тия притеснения са си част от това да си майка. За какво да се лишаваме от тях, нали после трябва да има над какво да се смеем и какво да си спомянме 

За сравняването е точно така, както си го казала.

Много ми хареса случката с рождения ден 

Маги твоя пост толкова ми напомня за неговоренето на моите момчета.Едни майки ми обясняваха техните как говорели по телефона и разказвали/това на около 2г/ и аз бях се притеснила.Отиваме на един рожден ден и като чух как "говорят " децата и викам явно на мен критериите за говорене са ми различни.
А скоро присъствах и на един разговор за памперси-
Въпрос Вие кога махнахте памперсите/въпрос към майка на 2 г и нещо дете/
Отговор Е около годинката още
Въпрос И докога имахме напишквания
Отговор ами до към 2г та детето.

Радвам се че съм в онея малки проценти на хората с които искаш да се видиш.

Е, то това с надпреварването е в стила на бабите . Аз разправях на Ангелче, как свекърва ми при видима разлика в ръста в полза на роднинско детенце на същата възраст като големия син твърдеше, че нашият е по- висок защото "он на пръстички стъпнува" /чуждото стъпвало на пръсти/

Свекърва, майките се състезават зверски! Кое говорело, кое не, пък кое с какви маратонки било, пък как памперси от 15 лв ще купуваш, те взимали от 30.... Дори за абсурдни неща като дължината на косата и цвета й.
Маги, думите си ми взела от устата! И за обкръжението, и за агресията с нулева реакция на родителите. Аз с махането на памперса бях по същия спокоен начин. Имахме не повече от 4-5 напишквания събрани точно в два дни.
Ох, като се сетя какви притеснения съм имала... Ами трябва без излишни нерви и свръхамбиции да си се насладим на майчинството.

Маги, нахълтвам и при теб... аз от състезанията на бабите съм вдигнала ръце, в началото се фрустрирах, ама вече гледам просто да ги иронизирам и да се забавлявам на техен гръб. Всяко дете е различно, има си интереси, силни и слаби страни и цял живот ще ги проявява. Много се радвам, че сте избрали да не напъхвате Мони в шаблони и подхождате индивидуално. Аз съвсем целево замразих като теб много контакти, защото чуждата гледна точка е не само ненужна, но би могла да е и вредна.
Агресията на площадките ми е друга болна тема, аман от безотговорни хора... Наскоро на моя син негов връстник му плесна един през лицето. Никой не се намеси... Той пък малък змей е ултра добра душа... изгледа го с недоумение... "каква ти е на теб пък диагнозата" и го подмина. Хем ме радва, че не е агресивен, хем се притеснявам дали, ако стане критично ще се защити. Наспамих те... сори и лека нощ!

Благодаря, за вниманието, давате ми надежда, че не съм сама и луда 

Ина, нормално е всяка майка да има притеснения, но когато са подхранвани от нереалистични оценки е много стресиращо за майката.Аз преди Моника гледах племенника.Той беше изключително див в най-прекия и буквален израз на думата.Това дете не спираше.И когато някой ми кажеше, че неговото е диво се сещах за Стефан, за това и се бях притеснила, че моята девойка е някакво бавно същество.Установих, че тя е напълно нормално средностатистическо бебе.Не е супер активна, нормална си е.Тича, дивее, вика, играе.Но пък за сметка на това се съсредоточава, играе сама, обича да играе с малки части.Абе прилича на мен.

Свекърва, аз бабите ги пускам покрай ушите си.На тях им е простено, внуци са им.Ама с другите няма как да не сравниш.

Али, точно, без свръх амбиции

Гери, много си ви обичам нали знаеш

Киви, и Моинка е така.На една пързалка едно дете(момиченце), я блъсна, ритна и оплю.Моника не знаеше какво да направи, тя само я изгледа и продължи.Тя не знае какво е агресия от такъв вид.Да научила се е да казва "има бой" от яслата го е научила и така вика на котките "Ей Миси, има бой"  като не правят каквото тя иска, което е постоянно.Но реално не знае какво приказва.Та и аз се притесних, а моя мъж заключи, че ще я записваме на карате, че да можела да се защитава.Може би в друга страна бих била спокойна, но тук в БГ всичко е агресия и ми е притеснено.От друга страна не мога да си представя да възпитам някакъв социопат.Абе размисли и страсти!

Цитат на: магито в 02.07.2016 13:54

Абе размисли и страсти!

Напълно те разбирам.

От доста време го мисля този надпис и сега искам да се похваля, че го завърших най-накрая

Маги, това от хартия ли е и за къде си го правила? Oт телефона съм и не виждам много добре.