Страхотна млада дама е Мони, изпълни ми сърцето, много е сладка!

Кой каза тръшкане?!Моника е в някаква ужасна фаза, дето се тръшка за всичко.Вчера за 30 мин се озова поне 5 пъти на пода в поза тръш с викове и крясъци.Отделно, че посяга.За мен това е ужасно, знам че е етап, но посяга.Говоря, обяснявам, казвам, но ми е много гадно да я видя да посяга на дете, на мен, на баща си.

Как реагираш, когато го прави?

Абе гледам да съм спокойна, не я местя освен ако не е опасно за нея.Обяснявам с равен глас, говоря, предлагам нещо различно което да я разсее.Лошото е че е целенасочена и помни.Като има цел я преследва.Но има и комбинация жега, зъби и тръшкане.Тогава нищо не помага.Сега за удрянето обяснявам, повтарям, говоря отново.Правя и забележка като удря друго дете.Но на моменти избушвам честно.Иде ми да крещя и вия от яд и нерви.

Последното ми е много познато, да. Страшна сила се иска, за да остане спокоен човек 

Дааа....Първите мисли "какво бъркам, май се провалих като майка" са при тръшкането. Спокойно, минава периодът...за да дойде друг На детето му е трудно, но на теб - двойно. Кураж и силни прегръдки, всички минаваме по този път

И ние много се тръшкаме.Опитвам се да съм спокойна да обяснявам,но не винаги нервите ми издържат и тогава просто го взимам и отдалечавам от целта за която се тръшка като говоря и опитвам да успокоя тръшкашкия се.Или просто го оставям да си пореве докато обяснявам и му мине.

А бе аз да не се хваля, ама до сега Алекс да ми се тръшне не се е случвало. Надявам се да си продължи така, че ме хваща жал като видя някоя майка с тръшкащо се дете в магазина. То не за друго, ми сигурно се притеснява от хорското мнение.

Хич, за хората не ми пука.който си е имал дете го е възпитал, който няма да не се обажда.Важното ми е да разбере, че не може всичко да става както тя иска, че има правила и да ги приеме.Да знае, че не се бием и удрянето не е нещо хубаво.И не на последно място да не се нарани тръшкайки се.
Хората отдавна не са ми мерило в тая страна дето всеки мре да си завре носа в на другите двора, ама неговия е като разоран.

Тръшкането си е важен период.Той показва преминаването на психическото съзряване от една фаза във друга и е важно да го има.Защото ,ако го няма не се знае детето или порастналият човек в кой момент няма да се върне в този етап ,като нещо непреодоляно.Така ,че радвайте се ,че децата ви се тръшкат.И това ще мине както обича да казва една моя любима съфорумка!

То от тръшкане до тръшкане има разлика. Едно е да се дърпа и мрънка, друго - да изпада в истерия, да буйства и удря. Има си разбрани деца, можеш да им обясниш или да им отклониш вниманието, други...Абе, като нас са. Големият беше от първия тип, ама вторият ми разказа играта. И още е така - гърми, трещи и гледа лошо, на мен ми се обръщат вътрешностите и стискам зъби. Поне вече е само в домашни условия, навън пази поведение.

Както е казала Фийби, и това минава. Преди години ми беше странно да гледам дете което се държи така, а сега си сърбам грешните помисли, хахах.
Моята госпожица е на периоди, но в общи линии винаги се страя да овладея ситуацията преди да е изпаднала в тотална истерия - тогава просто лежи и се гърчи на земята, ближе пода и реве като заклана с тъп нож. Ако е вкъщи само наблюдавам докато маааалко се успокои, но ако е навън впрягам всичките си мускулни групи да я пренеса на безопасно и по-усамотено място. Много дълго време работеше принципа : "аз тръгвам, ти ако искаш" (поради лепнатостта и за мен винаги хукваше на секундата след мен), докато един ден не я загубих за 30 секунди (най-дългите в живота ми) в Икеа - просто беше тръгнала в обратна посока и като я намерих не изглеждаше изобщо притеснена ( ). Много се раздрънках, но реших да споделя опит
А Мони е приказна, при-каз-на!!!!

Аз съм била много тръшкащо се дете. Майка я е било срам от мен. С годините се научих да владея емоциите си, рядко стигам до истерия пред чужди хора, в къщи лесно повишавам тон, за съжаление. Нашето тръшкане също е на моменти в едни е леко в други ми иде да се гръмна. Да вие и се въргаля по пода понякога, друг път се тръшва на задника си с всичка сила и почва да рита, да се удря по главата да пищи.Различно е според настроението и деня как е преминал.И сега да не помислите че та друго не прави, не просто споделям нещо което очаквах, но не чак толкова силно и натрапчиво си го представях.
Иначе Мони вече си има привтелче, то за мен в тая възраст приятел е сишна дума, но да кажем помни го и се радва като го види.Едно момче от съседния вход Макси се казва, тя му вика Мади :-)  ходим да играем с него, като иска да излиза почва да му повтаря името отива на вратата и си носи обувките.Много е заинтересувана от всички чужди колички и колела. Значив нейната я слагам с рев, но в другите се катери сама.

Съжалявам, Маги.
Всеки човек е индивидуален, и няма универсална рецепта за нищо.
Аз бих казала, че с времето ще става по-лесно, защото ще се познавате по-добре една друга и ще сте минали през различни емоции.
Аз също не издържам много често за съжаление И не се гордея с това изобщо.

Бих искала да напиша някои трикове, които работят при Леа:

• И аз и Влади сме на едно мнение - тоест не променяме правилата пред нея. Сега се спи, сега се яде, сега се излиза навън. Това са правилата на семейството, тя е част от семейството, ако не ги харесва - може да си тръгне - ето я вратата (зная, че е супер крайно, но това съм аз). Ако предпочете да остане, трябва да се съобразява с нашия начин на живот.


• Ако изпадне в “състояние - НЕ, НЕ, НЕ “, клякам до нея, хващам я за ръцете, гледам я в очите и казавам: “хайде, ела да си поговорим какво става”. Аз говоря с много тих глас, монотонен глас. Забърсвам сълзите.
  Ако е на пода, или я оставям да си е на пода, колкото иска, без да и обръщам внимание, или лягам до нея и започвам да плача като нея. Обикновено Леа спира на сек и започва да се смее.


• Ако е просто мрънкава, направо да ти скъса всички нерви, е или жадна, или гладна, или не е пишкала отдавна. Обикновено започвам с вода (малко насила, че отказва да пие), после храна, после тоалет. След около половин час е по-добре. Но ако я попиташ жадна ли си, гладна ли си, пишка ли ти се - всичко е НЕ.


• Ако си е позволила да ме удари, реагирам на момента: “Ох, боли ме! И започвам да плача”; питам я дали иска мама да е наранена. Ако е ударила друго дете, веднага я карам да се извини на детето и я дърпам настрани да разбера какво се е случило. Не винаги тя е виновната. Ако се е защитила, и казвам другия път да всигне ръка и да каже ‘СТОП’. Ако е виновната тя, обикновено обяснявам, че другото дете го е заболяло, тя иска ли да наранява другарите си и тн. В зависимост колко е тежко (досега не е удряла жестоко някого), бих я и наказала за няколко минути да не играе, а да стои на едно място и да обясня защо е наказана. Безпричина не я наказвам.


• Ако е в пълен несвяс - нито чува, нито вижда, 2-3 пъти пляскам с ръце или правя някакъв странен висок звук; също, ако е тъмно и сме в къщи - гася, святкам лампата.


• Сутрин е трудно приготвянето за градина: “Нямам пиш, мрънкане, не искам това да облеча, не искам онова, топло ми е, студено ми е” - всякакви неща... Аз гледам да стана 10-15 мин преди нея, за да съм готова и да имам пълно време да нокаутирам подобни изблици. Ако изберем дрехите от вечерта е една идея по-лесно и сутринта само ги обличаме. За пишкането - просто я слагам. Тя винаги казва - “Нямам”. Знам, че не е идеално, но искам да пишка поне на 12 часа. В момента, в който я сложа, тя пишка. Това важи за Леа.  Има дни, когато просто не издържам, тогава казвам на Влади, че имам нужда от помощ. Да я поеме той сутрин. Аз не издържам


• Ако “лети" без да се замисли към опасен път, просто нямам избор, настигам я, хващам я и я вдигам на високо - на мое ниво, гледам я супер строго. След това я карам поне 5 пъти да ми повтори кога и как се спира. Че тя е голяма и трябва да е отговорна за себе си. Че може да я наранят, ще я боли много и ще плаче,  а никой не иска да плаче.


• Когато се държи добре, когато е постигнала нещо, правя й комплименти веднага. Искам тя да бъде възнаградена на момента и да го оцени.


• Казвам й, че я обичам, че сме тук с татко й до нея да я подкрепяме, но тя може и сама! - това без причина, просто за повече сигурност. Леа е супер неуверена на моменти и не иска да пробва нищо ново, нито да се представи или каже нещо пред много хора или непознат човек.


• Окуражавам я, без да я насилвам да прави нещо - "мисля, че е време да пробваме това и това; големите момичета се справят вече сами и тн"


• Ако играе с дете и се скарат за играчка, за сега работи трика: "5 мин на теб, след това 5 мин на теб"; Леа чака и после е щастлива да играе с играчката.


• Сега се пробвам да я карам да пробвам нови храни, но тя отказва. Подхода ми е: “Бих искала да пробваш 1 хапка, аз разбирам, ако не ти харесва, ще пробваме друго”. Бих искала да яде абсолютно всичко, защото сега си има любими храни.

Маги, прегръдки, и полека. Винаги има трудности. Който не е възпитавал дете, той не знае, съгласна съм.

Почти всичко, което е описала Ани прилагам и аз 1:1.

За удрянето тя се опита като беше на 2. Наказах директно. Три пьти се случи и край, това беше. Оттогава не посяга.
При мен наказанието е: слагам да седне (на различни места, за да не свьрзва определено място с каказание). Казвам седни сега тук да размислиш вьрху това, което направи. Тя много се травматизира от това и плаче ужасно. Аз излизам за няколко минути и като се вьрна я питам дали е размислила и какво е разбрала. После се прегрьщаме и така.
Но има деца, които от такьв вид наказание вьобще не се впечатляват и тогава не знам...