Прекрасни сте  
От сърце Ви пожелавам Моника да е здрава и щастлива, да ходи на детската градина с голямо желание.
За плитките - косичките им са още хлъзгави и не е лесно. аз обикновено връзвам опашка/опашки и след това плета плитката/ите. няколко фибички и сте готови. за заспиването - Леа ляга рано 8:30, но и тя е изморена и трудно ляга. Успокоява я да я гушна, или мека играчка или игра да си затвори очите за 1 минута

Много благодаря за хубавите думи расте човечето.Научава се да хитрува, да измисля свои си неща.Интересно е!

Ани, пробвах със затваряне на очи, но се почва-мята крака в различни посоки, ръце ако и кажа да се спре малко.Абе въобще, чакам я да се научи да чете и с книгата да заспива сама!

Свекърва още не знам за гадже да си има.Тя е малко бойна и не е много по момичешките игри, как да кажа има баланс момичешко/момчешко.Въобще идея няма какво е гадже, а и аз не съм и казвала.Ще видим сега в детската какво ще стане.

Голямо момиче е вече Моника....Времето направо лети, мразя така да говоря, но наистина като вчера си спомням денят, в който се роди, а я виж сега

За заспиването... няма оправия, явно такъв ѝ е темпераментът. Симеон не чете книжки, но разглежда (имаше такъв период, сега е твърде изморен), такива които сме чели и си фантазира по картинките, успокоява го и го успива, но той от бебе си заспива сам в леглото. Сами например е съвсем различен...., явно няма рецепта

Абсолютно рецепта няма.Просто не иска да спи.И е така само в къщи.Ако е на градина например заспива веднага.Като спи в баба си си лягат, четата книжки и заспива.Е пак лягат в 11 вечерта, ама не обикаля по пижама из целия апартамент.Та ще дерзая

Много е сладка Моника и много пораснала. Да е здрава, все така контактна и да ходи с желание на градинка.

И Алекс заспива късно, като от известно време между 22.30-23.00ч. Направи си го като режим. И аз много се ядосвах, когато е полузаспал, но изведнъж скача и започва да лудува, особено баща му много го разсейва. Той знае, че при мен няма ставане, разхождане и т.н. когато ще спим, но баща му му угажда. Свикнах обаче, че има определени етапи, през които трябва да мине преди да заспи и изчаквам да преминат. Ами така де, за какво да се ядосвам като знам, че ще заспи?

ММ не иска да употребявам дори думите страх и срам пред Алекс, не иска да му ги насаждам в съзнанието. За лошите думички едва ли могат да се избегнат, но е важно децата  да знаят, че не е хубаво да ги употребяват, макар че много бързо попиват нещо чуто, което е забранено. Много е важен примерът на родителите, но на площадките е нещо страшно.

В един момент ще започнеш да селектираш с кой деца да излизате.Не е драма,, така или иначе в яслата и градината не можеш да го опазиш, но можеш да му създадеш среда, която според теб е правилна.Аз така направих.И не не съм искала да деля децата, но не мога да приема детето ми да е боксова круша за някое дете, защото родителите му не знаят как да го възпитават.За това започнах да избирам с кой деца и родители да се виждаме, тъй като Моника е много контактна и просто търси децата.Колкото до страх и срам идват сами след време.Моника сега се срамува, тя не знаеше до скоро какво е това.За страха пак дойде сам, просто етапи от живота.

Маги, повечето от ситуациите сякаш сме ги изживели 1 към 1 Толкова характерно поведение имат децата на тази възраст. Сякаш казват - Това съм аз, вече знам, че мога аз да командвам тук и всичко ще става по моя начин сега и веднага.
Няма да повярваш колко бързо сега ще порасне Моника. Мария е от първи декември на детска градина и промяната е огромна за по-малко от година! Вече никой не ги третира като бебета, а ги стимулират да се оправят сами - миене, обличане, сгъване на дрешки... И мен ме побърква сутрин с претенции за прически (плитки), с кои дрехи, с кои обувки (тук се брои онче-бонче...). Само да няма човек бърза работа...
С чуждите деца оправия няма. Отсявам основния контингент с кого да общува, ама в крайна сметка не сме длъжни да напускаме територията при появата на недотам възпитани деца. Площадката пред блока е плод на труд и любов от страна на моите родители много преди да станат баба и дядо. Съответно не ми се "бяга" оттам, а уча Мария да игнорира определени деца. Така или иначе ще има досег с такива индивиди в градина/училище/ работа... Трябва отсега да си изгради подход и да не им се "връзва"
Миме, ще дойде и при вас подобен момент със срама. То не е срам от непознати хора. Напротив! Това се получава при ясното осъзнаване кой е този човек насреща и опит да се покажат всички номера пред него. Аз гледам предварително като латерна да дрънкам едно и също кой кога ще идва вкъщи на гости с цел уж да туширам емоционалната страна на срещата.

Да и аз се опитвам да я провокирам сама да се справя, но на моменти ми избушва всичко и я хващам и поемаме нанякъде.
Днес плака много в градината, много.Вкопчила се в мен и повтаря искам с мама, искам с мама.Направо цял ден я мисля, тая моята госпожица.Утре ще я води баща и с него по-малко реве, надявам се.

Имам нужда от съвет, успокоение и аз не знам какво.Моника не спира да плаче сутрин на градината.Голям ужас е завеждането и до там.По стечение на обстоятелствата я водя аз и това още повече утежнява ситуацията.Започва се още от ставане, както днес или като наближим градината-петък е така.Искам мама и се вкопчва в мен и плаче.Чак започва да трепери цялата  Вкопчва се в мен с ръце и не мога да я изскубна.Приказвам, говоря, обяснявам.Още от вчера си говорим как днес ще отиде на градина и няма да плаче и ще я взема първа и т.н. Е сутринта все едно не сме говорили.Разпитвам я всеки ден след градина, какво става с кой си играе, кой я дразни, дали някой я удря, дали някой и се кара.Всичко!Говорим си за всичко там, тя разправя, аз подпитвам, имам някаква картина.Учителките и са добри.Децата са нови всичките.Има едно-две агресивни.Едното изглежда я е набелязало, но си говорим как да се справя с него.От утре вече се надявам да я води баща и, да видим пак ли ще е такъв рев и такава драма като с мен.

Забравих да добавя, има си приятелка с която се познават от преди градината и сега тя е болна и не е на градина.Та това още повече усложнява нещата.Голям рев е за нея.

Много гадно и тежко за теб Маги.
Сьчувствам ти от сьрце 

Почакай да видиш как ще е когато баща и я води и да се върне приятелката, за да отхвърлиш тези съмнения. Според мен, има друга причина, но и самата тя не може да я осъзнае. Много е трудно да оставиш плачещо дете в градина, напълно те разбирам

Маги, първо се успокой, това е нормална реакция. Дори досега да е ходила с желание е нормално да има връщане назад, за да проиграе съзнанието всички сценарии и да види какви са възможните последствия. Имаш ли обратна връзка от учителките, когато я оставиш бързо и сама ли се успокоява или й е необходимо време и съдействие от тяхна страна? Друго, върху което си заслужава да помислиш, е напоследък имате ли достатъчно пълноценно прекарано време заедно - възможно е и в моята практика съм го виждала, подсъзнателно да усеща времето на ходене до градината като време прекарано с мама, което иска да удължи. Още нещо, което се сещам, е да изброявате заедно това, което ще се случи докато теб те няма, за да има чувство на сигурност през деня- ти да си потвърдила това, което я очаква и още повече да има обозримост на твоето идване- когато се случи това и това и другото мама ще дойде, защото това първа за нея може да значи да дойдеш след закуска, а това не е така и няма как да се случи.  Можеш също да й даваш малко време за раздяла да кажем 5 минути, но само колкото си казала като в това време тя да има възможност да се успокои и ти да й обясниш защо не можеш да останеш, какво ти трябва да свършиш( естествено във вариант като за нея) така че да намалиш тревогатаи да е сигурна, че ще се върнеш. Ако наистина има проблем с дете е добре да питаш учителките какво се случва и да помолиш за асистенция, ако наистина много я фрустрира. Може и да се опитва сама да се справя, но да не успява и да има нужда от друга алтернатива в отработката на ситиацията, до която все още заради липсата  на социален опит да не достига. И ще ти кажа нещо, което мен лично много ме успокояваше, докато работех с деца. В такива случаи професионалистът, който ме наблюдаваше ми казваше, че детето търси алтернативи на поведени и изработва стратегии за справяне и ревът не е задължително равнозначен на страдание, просто крехката нервна система на детето обработва информацията... Та успех, сигурна съм, че заедно ще се справите и съвсем не е задължително да отговаряш на въпросите ми, по-скоро те насочвам в посоки, върху които да помислиш, ако евентуално не си. Кураж и спокойствие!  

Ужасна история. Дано, всичко е следствие от отсъствието на приятелката и описаните от Рони неща, че наистина първото, което ми мина през главата е да я тормозят или деца там, или учителки... с всички тези репортажи по телевизиите, веднага за такива неща светва лампичката

Опитайте да я води татко й, ако може и да следите ще има ли промяна.. През другото време лепва ли се за теб така или само, когато я водиш към градина? Защото може и наистина да има нужда от време с теб..

Кураж и дано скоро разберете, защо го прави това, че да не се притеснявате и да го разрешите спокойно 

Понеже така си го систематизирам аз сама в главата ще пиша едно по едно.

1. Обратната връзка е, че много бързо и минава.На обед ако някое дете ревне и тя се сеща и ревва пак, но се успокоява и до там.Не реве постоянно и систематично.
2. Имаме точно сега много време заедно.Вярно че много пътувах последните седмици, но вечер съм в къщи и си играем.Рисуваме заедно, помагам и да реди пъзел, шием рокли за куклите.Събота и неделя не сме мърдали от вкъщи, бяхме си тримата.
3. Изброявам.Така правя още от ялсата.Първо гимнастика, после закуска, след това ще играят, след това обяд, ще спят, ще закусват и мама идва да я вземе.
4. АКо и дам повече време за раздяла става още по-зле.Опитах една сутрин и стана ужасно.Вкопчи се в мен буквално ме стисна през врата и нямаше пускане.Ужасно е на сила да отделяш детето от себе си, за да го оставиш на градина.
5. Питах учителките за детето.Казаха че е проблемно и така прави със всички.опитват се да тушират, говорят му и на него, обясняват.Но те са 30 деца и 1 учителка и 1 лелка на смяна.Трудно им е и на тях.


Според мен проблема е новата среда, новите деца, новите учителки и порядки.Също дисциплината.Стискам зъби и се надявам да отмине, давам и още малко време, след това не знам какво ще правя 

Тони, не се лепва за мен.От известно време ме предпочита пред баща си.Сутрин като стане, вечер като легне.Но не е като пощенска марка лепната.

Да, под лепване, имах предвид просто да й е нужно повече време насаме с теб 

Може тази и реакция да е съвсем нормална, предвид това, че средата е нова.. Трябва й период на адаптация, дано няма нищо по-сериозно и премине бързо