От много време не съм писала, нямам време, вдъхновение и каквото се сетите.Сега в живота на Моника дойде нов етап, отиде на градина и ще напиша първи впечатления, както и какво се е случило от 3-тия и рожден ден до сега.
Чисто физически Моника върви едно високо и добре сложено момиче.Към момента е 107 см и тежи малко под 17 килограма.Висока е и всички мисля, че е по-голяма.Много тича, катери се не чак толкова, но скача също много.Иска всичко да стане както тя е решила, а това няма как да се получи.Има етапи в които е много послушна и такива в които се хвърля на земята да реве за каквото се сетите.
Говора и е направо леле мале.Много приказва, постоянно.Задава въпроси един след друг, ако не получи отговора които очаква пак пита.Отговора "не знам" не минава!Разказва си всичко вече от деня, помни много, съчинява си приказки, говори с куклите си, с нас, с бабите си.Изреченията и стават все по-дълги.
Има много интересни думи като пастала-стъпала, току-като, доспожа-госпожа и т.н. Но са малко на брой.
Игрите и се промениха коренно.Много реди пъзели, има вече такива с 64 част и ги реди сама.Оцветява картинки в книжки като вече не излиза от контура.Е цялото животно е червено например, но много се старае да е в контура.Рисува човече с очи, уста, ръце и крака, малко му се губи тялото още.Открихме и водните боички и на моменти си ги носи да рисува с тях.Купих и първата ножичка и се учим да режем по контур.Играе си с куклите, измисля ролеви игри.Тя е майка те бебета, тя ги слага да спят, те плачат, готви им, разнася ги с една количка.На вън кара тротинетка, балансиращо или такова с педали, но с помощни колела.избира едното и излизаме.Много е добра, но редовно пада от тротинетката, защото се засилва много и се мъчи да кляка на нея и да си вдига краката.Абе прави маймунджолъци.Много тича с децата, гони се, крие се.Иска да я гоня постоянно, което е ужасно уморително за мен.В тая връзка се чудя дали да не видя някъде дали ще я вземат да тренира лека атлетика или нещо подобно.За да изразходва тая енергия.
Яденето е според какъв и е кефа.Един ден яде дадено нещо, на другия не.
Боледуването до сега беше по-малко от миналата година, до сега.Ще видим как ще е в градината.
Ходихме на море и откачи от радост и щастие с морето.Едва я изкарвахме от водата посиняла цялата и трепереща.Опитваше се да се договаря с нас как с надуваемия дюшек нямало да и е толкова студено като с пояса

хахаха много се смяхме с баща и. Само там спеше непробудно и по много.Голям кеф и за двама ни.
Спането още е нещо ужасно за нея.Не самото спане, а заспиването.Става сутрин в 8 най-късно, на обяд спи по макс 1,30-2 и вечер преди 23-23,30 не заспива.Спи и се, едва седи, затваря очи и точно след минута е скочила върху нас и нещо приказва.Направо това мен ме побърква чисто физически, а и психически гледам ми се отразява.Почвам да крещя като стане време за сън.
И друго което ме изнервя, изключително бавно и след 100 кратно повтаряне прави нещо.Това обличане и събличане е едно гонене из апартамента и каране, същото е и за яденето понякога.А сега от както приказва е още по-зле.Като почне да обяснява нещо и забравя, че трябва да се преоблече.Иначе има и вкусови предпочитания дали ще е с рокля, пола, клин или панталон, същото е за блузите.