⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Сбъдна се мечта голяма,Маги е на Моника мама!

Честито ви ходещо момиченце! Да стъпва уверено, само по хубави пътища *INLOVE*.
Хехе, каквато и професия да избере, нека винаги и е пълна дебитната карта *THUMBS*
Хайде да се запиша и аз в темичката.. Чета от доста време, но все не пиша.. Маги, да ти е жива и здрава малката Мони, да крачи смело в живота и да ви носи много поводи за гордост и радост  *INLOVE* А за дебитната карта... Нека е пълна с парички, каквото и да реши да работи  *THUMBS*
Честити ходещи крачета!
Много, много благодаря на всички.

Аз нали преди няколко дни писах в друга тема за слепването на срамните устни та и на нас ни се случи това.Видях го, много малко беше като ципа, айде на бегом при личната, която ни каза, че е малко за цепене и да я разтворим сами.Вечерта след баня така и направихме и много леко подръпвахме, се отлепи само залепеното.Няма нито раздразнение при малката, нито я боля.Е за майка и и баща и беше едно голямо притеснение ама така е.Сега мажа с мазен крем и на всяка смяна на памперс я чистя много хубаво.

Това се получава от хормоните при децата.Чак до тийн възрастта може да се получи такова слепване, така че всяка мама на момиченце трябва да наблюдава внимателно какво става с детето и.
Маги малко ще полюбопитствам, какво точно представлява? Вътрешните устнички ли се слепват? Изцяло или частично?
Вътрешните устни се слепиха при нас, частично.Може и изцяло но това значи да не си обърнал никакво внимание какво става с детето.Ако не се вземат на време мерки може да се получи инфекция.Момиченца какво да ти кажа.То не, че при момчетата е по-лесно със забелването.При нас беше като много тънка ципа между устните, беше много малко и тънко, но това е защото го видях много скоро след като е слепнало.
Аз не го знаех това за слепването при момиченцата. Засега нямаме проблеми. Дано и да не ни се случи, че си представям каква болка е.

Маги, добре че си го видяла навреме и си реагирала.
Ами то за срастването много хора не го знаят. Пък и не сме лекари, че всичко да знаем и за всичко да сме подготвени. Затова си има консултации и на тях разчитаме. Консултацията не е само за мерене и теглене - това и вкъщи може да си го направим.
За срастването останах много изумена, когато го чух за първи път. Наши роднини го установиха на дъщеричката си - на 4-5 години беше. Тогава се наложи оперативно да я цепват, но вече мина и замина и си е добре детенцето.
Чудесно е, че сте го хванали толкова на време при Мони @}->--
Ей, как съм проуснала. Честито ви ходещо момиченце!  :bravo: @}->--
Мони вече не е бебе! Сладурана.

Дано имаш здрав кръст!

За слепването - никога не бях чувала. Радвам се, че всичко се е оправило без драми за Мони. Аз при нас хич не ми се получава забелването. Много противоречиви мнения ни казват педиатрите - един казва задължително да забелваме, друг  -  да не пипаме въобще. И ние се чудим на кой да вярваме.
Да драсна малко и за нас, че детето расте много бързо.Моника е вече на годинка и дв месеца.Всеки ден открива нщо ново и прави нещо ново.Ходи и се опитва да тича, разходките са едно голямо приключение за мама.божава люлки и пързалки и свалянето и от люлката е съпроводено с рев и ритане.Обича и пясъка и се зарови в пясъчника в градската градина с голям кеф.Играе си с топки и с тези буталките дето дрънчат.Опитва се да построи кула от кубчета, но след третото вече ги бута и те падат, но е много щастлива от постиженият си.Знае много неща вече, разбира почти всичко.
Имаме си 12 зъба почти, казвам почти защото 12 не е пробил изцяло.Зъбите са ни голяма драма на нас, няма спане няма живот, но има още малко до 20, така се успокоявам.
Детето вече не е така пухкаво като преди.Много и заслабнаха кълките от както проходи, но и тя не седи на едно място.Вечер след рахдка тя продължава да обикаля напред назад, а на мен краката ми пулсират.
Бях я пуснала на детска кухня за месец но нещо не ни хареса и  на двете и аз и готвя.Към момента нямаме проблем с яденето, има любими и не чак толкова храни, но рядко отказва да яде съвсем.
Още не сме били ваксината за годинката и то защото или има болен покрай нас, а после и тя беше с една хрема та я забавихме.Хремата е ужасно нещо за нея.Не може да суче, не може да диша, иска само кърма и става ужасно.
Ох много ми е разхвърляно в главата, но дано сте придобили представа за порасналото ни дете, снимки довечера от другия комп.
Маги,напълно те разбирам и при нас беше ужас докато не излязат всички 20бр зъби.Щом пробиха всички започна да спи,яде...много се промениха нещата.Стискам палци по-бързо и леки да мине този период.
Пусни някоя снимка да видим Мони-бонбони  :girlhide:
Прекрасна е порасналата Моника.Целувки от нас и скоро пак ще се видим.
Ваня, писа и това ме вдъхнови и аз да драсна някой ред.
Моника расте с всеки ден.Толкова бързо се променя, че чак ме е страх.На моменти си искам бебето, после се радвам на порасналото си дете.
Тя тича, не ходи.Малко е като свободен електрон.Не слуша, харесва си някаква посока и тръгва в нея.Излизането без количка е невъзможно защото един трябва само да тича след нея.Научи се да се пуска сама по пързалките и се катери по почти всичките сама.Обожава люлките и редовно реве като я свалим от люлка.Много е активна.Катери се по всичко вече и ме е страх да я оставя и за минута сама.Онзи ден я намерих на бюрото покатерена, а бях отишла до тоалетната само.
Жегите много я морят, хич не обича топло.Всеки ден си правим на обяд терасено парти или басейн пълен с вода.Тя е щастлива, обожава водата и накрая излизаме с рев от нея.Расте на височина много.Висока е и като кажа на каква възраст е хората се учудват.
Обожава животни.Тича да прегръща де що види котки и кучета.И двата вида бягат бързо от нея, хахаха.
За съжаление се сдобихме с дерматит.Ходихме на дерматолог и ни изписаха медицинска козметика.Хубавото е че го хванах много в началото и че е много лека форма при нея.Няма червени петна по лицето, а само по ръцете и излизат червени петънца и груба кожа, като шкурка.Сега се мажем с други мазила и започна да и се оправя кожата.
Започнаха опитите за думички.Казва мама, тата, баба, деде, ам ам, бау, диди(това е едната котка) и мау на другата котка, нани на.Май е това като думички.Показва къде и е носа, главата, ръцете, дупето, краката, пъпа в разбъркан ред, което за мен значи че знае че това се казва така.Много бързо взе да възприема и запомня, направо ме разбива.
Записана е за ясла за есента и дано всичко е наред и не боледува много.
Ходихме до Банско.На отиване спахме в София и беше лесно.Там тя се държа отлично, все пак е планина, хладно е.Вечерта седя до късно и беше доволна от вниманието.На връщане за да разбием пътя минахме през Рилския манастир.Но като цяло се държа прекрасно детето и не рева по пътя.Личи си че е голяма и по-лесно става возенето в кола.
Moni1.jpg
Опитвам се да и връзвам кукуригу ама не винаги е успешно.Клъцнахме и бретона че и влизаше в очите.Косата и още е една никаква пухена и рядка.
Moni2.jpg
Ето я госпожицата в Рилския манастир.
Moni3.jpg