Маги, и тук едно радостно Ч-Е-С-Т-И-Т-О и силни прегръдки.  Бързо възстановяване и чакам да разказваш как се появи тази хубава изненада.

Благодаря ви момичета, благодаря за всяко едно пожелание.Ние от днес сме си в къщи.Аз се напасвам към домашния режим.Таткото от своя страна не ще да излезе от спалнята седи и гледа Моника постоянно.Весело е при нас.

Маги, да ви е честита дъщеричката!! Да е здрава, безкрайно щастлива, да ви радва и дарява с много обич!!
Не се съмнявам, че ще й предадеш твоята сила, непоколебимост и борбен дух.
Ще следя с голям интерес темичката ви.
Много прегръдки и още веднъж честита най-най-голяма радост!!

Бях си обещала, че един ден когато имаме дете ще опиша всичко.За да дам кураж, за да знаят хората, че никога не трябва се отказваш.

Преди 6 години с моя съпруг решихме да иаме деца, че трябва да преминем към следващ етап от живота си.Заговорихме и за сватба.Покрай организацията на голямото събитие, съвсем забравих да следя кога ми идва цикъла, защо не забременявам и т.н. След като данданията мина започнах да се вторачвам в тялото си, да чета за овулацията, секс по граик и т.н. Не постигнах нищо, напротив, изнервихме се, секса стана мираж, започнахме да се обвиняваме взаимно, че не искаме дете.Слава богу бързо се осъзнахме и всички тестове за овулация бяха изхвърлени.

В този момент открих и Зачатие!Никога няма да спра да благодаря на тези момичета, събирали информация, превеждали статии, даващи съвети на всеки който попита.Четох, четох много, с дни и си съставих план.Отидох на обикновен гинеколог с цел да ми изпише полагащите ми се по ЗК полови хормони.Грешка тотална, АГ-то се учуди защо искам хормони имам цикъл като часовник, защо на 2-4 ден от МЦ, а как гледаше спермограмата от специализираната клиника сега ми е смешно, тогава не ми беше.Откри ми възпаление на дясната маточна тръба, лекувахме го половин лято с антибиотици, уж всичко се оправи.В същото време моя мъж пусна Спермограма оято не беше никак хубава, ниска подвижност, лоша морфология, заключение ин витро, дори Икси.

На този етап се налага да избереш клиника.Макар да съм от Плевен и тук да имаше работеща такава, аз не можах да харесам лекарите тук за това се насочих към София.Моя първи избор беше д-р Владимиров, а като резерва записах час при д- Стаменов в Надежда.Тъй като четях много докато чаках да ми дойде часа при Владимиров Реших да пусна хормони на щитовидната жлеза.Е това което излезе не мисля че го очаквах.Много завишено ТСХ с високи стойности на антителата.Намерих си ндокринолог тук, направихме ехография, оказа се че двата лоба са различни по големина и структура, заключение Хашимото.

Дойде време за часа ни при ВЛадимиров, преди срещата с него направихме нова СГ в неговата клиника.Е шок, двете спермограми нямаха нищо общо.Да подвижността при сперматозоидите варира, според моментното състояние на партньора, но морфологията е нещо което се променя много трудно и ако се промени то е с малко 2-3%, а не 10% като при нас.Владимиров начерта план, полови хормони, хидротубация и от там решаваме на къде сме.Пуснах хормони резултат плачевен започнало изчерпване на яйчниковия резерв, хидроубация показа две проходими тръби.Бях показала и завишените стойности на хормоните на щитовидната, но докора не ги взе в предвид.Грешка голяма, оказа се че те влияят пряко на половите хормони от там на овулацията и че не съм с ИЯР, а просто жлезата ми подтиска яйчниците, но това разбрах след 6 месеца четене в Зачатие и ходене на Деня на репродуктивно здраве, където направих безплатна конслтация с двама доктора точно по тези теми.Никога няма да забравя думите на Стаменов който миказа, не може да имаш ИЯР, не може, та ти си на 28г.Намери си
свестен ендокринолог и ела при мен след 6 месеца, вярвам че всичко ще се е подобрило.

И така зачаках си часа за Стаменов, а в същото време се борих с Хашимотото и вкарването на хормоните в час, това ми отне 2 години.Смених 3 ендокринолога, а накрая така задобрях, че усещах всяка промяна на ТСХ-то и знаех кога се е повишило или понижило и ходих да си пускам изследвания.

Дойде ми часа и за СТаменов, носех всички стари изследвания, но знаех че почваме всичко от начало.СГ, идеална, хормони в норма, цветна снимка, ей тука дойде голямата изненада.Запушена тръба в дясно.Насрочихме лапароскопия.По време на перацията се е установило че тръбата е с множество вътрешни сраствания в следствие на неизлекувано възпаление.Още като говоря за тов ми иде да отида и да скъсам на тая докторка дипломата.Тръбата ми е преъсната не е отстранена, възстановяването беше бързо.Стаменов ми казваше да изчакаме и да пробваме по естествен път, но аз нямах нерви да чакам.Колко още бяха станали вече 2 години с опити.Започнахме по познатата схема инсеминация.Създаде се и фонд Ин витро и ние имахме надежда, че акосе стигне до там ще имаме помощ от държавата.

Да отбележа малка вметка.Фонда финансира определени двойки или жени с конкретни проблеми, в правилника му всичко е описано много добре, ние не влизахме в тяхната категория, защото се водехме с неизяснен стерилитет.Нито една от причините не е достатъчна, за да се каже имат нужда от ин витро.С неизяснен стерилитет имаш право да кандидатстваш за ФАР ако имаш 4 не успешни АРТ опита, в това влизат и инсеминациите.

Направихме първото инсе, аз знаех че не се е получило и да дойде ми на деня на теста.С доктора вече говорихме за второто, но се случиха хиляди проблеми при нас и тложихме всичко за една година.За съжаление в БГ нищо съпътстващо ин витро, инсеминация или каквото и да е се поема от ЗК, това са хормно полови при жената, вирусология при двамата, спермограма при мъжа.За една толкова елементарна процедура като инсеминацията която към онзи момент струваше 450 лв, ти даваш поне още 300лв за тези изследвания.Нас това ни забави много, а и пътуванията.

Година след инсето се върнахме в клиниката да правим второ, трябваха ни 4 броя, за да можем да кандидатстваме. Стаменов реши да правим стимулация, биха ми хормони, но фоликулите тръгнаха на яйчника без тръба, от инсе мнахме към ин витро на естествен цикъл.Извадиха хубава яйцеклетка, която се оплоди сама, но нямахме имплантация.

Парите свършиха и отложихме следващия опит с година.При него срива беше тотален, след това още един и така.Имахме нашите 4 опита и на 14.12,2012г подадохме документи във ФАР, номера ни щеше да излезе след година.Една година да починем и да изчистим емоциите си.

Междувременно аз станах член на Зачатие и помагах на хората с репродуктивни проблеми.Успяхме да създадем фонд към общината в Плевен, който подпомага двойките с такива проблеми.Помагах на момичетата по другите общини и така.

Дойде време за Деня на репродуктивно здраве в Русе(през 2013г).Страшно емоционално мина всичко за мен.
Няколко седмици след този ден, аз установих че съм бременна.Забременяла съм точно в тези дни около ДРЗ.Шока беше огромен за мен, сраха още по-голям.Да видим точка, да чуем сърце, първа ФМ, БХС, втора ФМ.

Имах една лека и хубава бременност, радвах се на всеки ритник.С усмивка ставах всеки ден в който ми се гадеше.Първо мислех да стигна 27-ма г.с, после 32, после 37-ма.Луда работа.

Като влязох в деветия месец се успокоих.Прегледите бяха по-на често, започнахме и тонове.На 13.02 бях на ЖК и след нея на тонове.От два дни преди това имах стягания на корема, но много на рядко, както и ме боляха слабините и кръста но за минута две и до там.Тоновете на 13-то показаха онтракции през 20 мин със слаба амплитуда.Доктора ми повиши магнезия и ношпа-то и поиска на 14-ти да отида пак на тонове.На 14-ти сутринта усмихната и щастива, отидох на тонове.Контракциите бяха на 5 мин, а амплитудата доста висока, разкритие 3 см.Доктора каза ще се раждаме, де ти е багажа.А аз сама с такси, какъв багаж какви 5 лв, аз планирам какво да готвя, а не че ще раждам.Звъннах на мъжът ми и започнах да нареждам.
Всичко стана много бързо.Настаниха ме, изследвания, клизма и хайде в операционната.В 14.25 чух ето я, извдих я.И ми я показаха.Нашата малка Моника, цялата бяла, ревяща, с мерки 3340гр и 50 см.
От тук вече всичко е рутина.ашиха ме, качиха ме в стаята, неонатоложките донесоха Моника и я сложиха на гърдата ми и тя захапа веднага, аз нямах и грам кърма, но тя пък много упорито сучеше.

Първата нощ беше емоционална, почти не спах.Следва раздвижване, банки с антибиотици и обезболяване, но в момента в който ми махнаха катетър и започнах да ставам, на втория ден Моника беше при мен и така до изписването.Кърма нямах, в момента се кърмим, надявам се успешно.Упорита съм и няма да се откажа лесно.В къщи сме и мога да кажа че такова щастие няма.Да имам хиляди въроси и страхове в главата си, но знам, че заедно ще успеем, и че стига да се постараем, детето ни ще е щастливо и обичано.

Олях се

Маги,тази история трябва да стигне до колкото се може ,повече хора.
Радвам се,че всичко има страхотен край.
Обичаме ви !

Честито,Маги! ОТ тук нататък не е лесно, но е много интересно и си заслужава всеки миг!

fiibi_bg е права, твоят опит ще е безценна помощ за много двойки. Отдавна следя форума, имах бегла представа за репродуктивните проблеми, с които се бориш, но след този разказ, позволи ми да те поздравя за упоритостта, за издръжливостта, за всичката сила на характера, която си изявила, ти си силен човек, Маги, и неслучайно си постигнала такава щастлива развръзка на проблемите си. Сигурна съм, че имаш до себе си сигурна упора, не вярвам човек да може да се справи сам с това, така че радвайте се на победата си и бъдете уверени, че за вас няма непреодолими прегради!
Ще ми бъде много интересно да разказваш за вълнуващите моменти от прекрасното приключение, родитителството.

Сега ми става ясно какво е искала да каже Гери, че Моника сама си е избрала тази хубава дата.
Историята ти наистина ще вдъхне вяра и надежда на много двойки с репродуктивни проблеми 
Сега давай смело напред!

Маги, мислех, че съм станала дебил тези месеци, но ти успя да ме разревеш.
Знам, че зад всички думи, което си написала, стоят много-много чувства, нерви и притеснения, много въпроси и понякога безнадеждно отчаяние. И когато изведнъж нещата се получат, някак си не можеш да се отпуснеш, че ето - случи се. Притесненията сякаш стават още по-големи. Но пък щастието е още по-голямо. Вече ти е ясно, че и по паркета у вас, ще тропат малки крачета.
Наслаждавай се на най-прекрасните дни с малката Мони!

Маги, искрено ви се възхищавам, на теб и съпруга ти, за силата и куража толкова години борба, за да имате това безценно вързопче Моника.
Сигурна съм, че всичко си е струвало и сега преливате от щастие.
Написаното от теб ме накара да се разплача и да осъзная, че не всеки сбъдва желанието за дете толкова лесно.
Пожелавам ви оттук нататък само бебешки усмивки и щастливо гукане на малката! 

Маги прегръщам те и се радвам ,че те познавам.Ти си много силен човек нали знаеш.Цунки

Маги, малко е да се каже, че си постигнала нещо изключително. Възхищавам се на волята ти, на упоритостта и вярата. Ще вдъхновиш много хора с тях!

Уау! Нямам думи! Възхищавам ти се!
Значи, излиза че си забременяла естествено или пак не съм разбрала?

Маги,поклон  . Това което си описала е борба,борба за нов живот,за вашият живот. Прекрасни сте,дано бъдещете от тук нататък да е прекрасно за теб,Моника и таткото.