Ехо ,лошите майки    !

Ще взема да ви нацелувам всичките наред !

Е ,няма как детето да расте в рай нали знаете ?Всички си обичаме децата и искаме най-доброто за тях .Но те са част от семейството ,част от ежедневието ни ,обичаме ги постоянно ,но ги виждаме някъде между работата ,градината ,командировките и т.н.Всеки ден и час е за тях ,това е ясно .И малко крещене никак не е излишно ,защото детето разбира ,че е достигнало границата по съвсем естествен път,просто на мама или тате чашата му прелива.Лошо е ,когато се крещи на детето без да е виновно.
Скоро просто лицето ми помръкна за нещо ,напрегнах се ,ядосах се ,но само по лицето ми личеше и Явко ми вика :"Мамо,какво ти стана?Има ли нещо ?",казвам му ;'Не,мамо .Всичко е наред.",а той :"Мамо,обичам те не се ядосвай"и ме целува .Просто на нас проблема ни е ,че искаме да сме добри във всичко .И в работата ,и в семейството ,и като родители ,и като общественици.Ясно е,че не сме машини ,а лошото е ,че дори да успяваме временно ,това не е нормално ,защото в един момент ще се окажем тотално изтощени ит амбици,фиксации и доказвания.
Маги ,Мони е прекрасно дете и тя е такава ,защото мама и тате са й дали ген и после са я възпитали страхотно,а яслата всички знаем е гадно нещо.Ти компенсираш толкова много ходенето й на ясла ,че просто няма накъде.

Отскоро си мисля и нещо друго .Децата ни са малки ,радват ни се ,не могат без нас ,но това ще е още малко .Какво ще се случи с живота ни и всичката тази отдаденост ,когато станат ужасно самостоятелни ,а ние ненужни /не нужни в този вид ,в който сме сега/.

Прегръдки и целувки!

Благодаря, че писахте момичета, имам нужда някой от страни да ми каже, спокойно ще мине всичко, и да ми даде кураж

Ваня, и аз това мисля последните дни за това, че растат и в един момент няма да сме им толкова нужни по-този начин.Аз не мисля, че я обгрижвам прекалено, тя има своята свобода и си взима малките решения.Но се наслаждавам на момента в който съм всичко за нея съвсем егоистично 

За крещенето е така.Моника знае кога прекрачва границата.понякога не спира макар да я предупреждавам, продължава и има наказание, но друг път се усеща и дава заден.Снощи е ревала 10 минути защото иска да влезе при баба си която вече спи.Обяснявах, показвах, опитах се да я подкупя, не и не.Накрая я заведох в хола при баща и и аз останах с нея докато се успокои.Осъзнах че го прави нарочно, в момента в който чу една песен и млъкна и взе да танцува.Това става за секунди, като преди това е ревала като магаре със сълзи. 

А днес решихме да се възползваме от хубавото време и бродихме из поляните около нас.Толкова е красиво, пролетно и нямаше хора

Не съм писала от отдавна, но то и при нас нямаше нищо интересно. Моника ми носи болест след болест от яслата.Аз боледувам наравно с нея и така.Хубавото е че вече е спокойна и ходи на ясла, играе с децата активна е.Е ако я питаш дали иска ще каже НЕ, ама това е положението. Предстои и първо празненство в яслата утре и аз съм в едно очакване как ще е, какво ще танцуват.Толкова ми е мило и странно.Детето ми расте, а аз още я мисля за бебе, а не трябва.

Паралелно с всичко това малката започна да говори.Тя казваше отделни думи, но рядко.Покрай нас има доста деца който проговориха доста по-рано, но аз не съм се притеснявала.Но от няколко седмици се отпусна и почна да прави изречения, та ми и отговаря даже.Много е хубаво.Вчера я взимам от яслата виждам, че има зачервено под окото и я питам Мони, ударили те някой?Отговора беше Тата дари Мони(Вратата ударила МОни  )Така я питах какво е правила с децата, дали е яла и подобни.Много е весело.

Моника е много музикална.Пее от отдавна, мелодии, измисля си някакви думи, танцува. Всичко това го прави във вярна тоналност и уцелва идеално мелодията на песента.Всеки ден като се прибираме от ясла си изнасяме концерт по пътя.Хората ни се радват на напъните и на двете.Много харесва народна музика, като и пуснем започва да подскача все едно танцува.ГЛеда танцьорите, слага ръце на кръста веселба е.

На фона на всичко хубаво, минаваме през ужасна криза на растежа.Тръшка се и реве за всичко.Пищи, реве, тръшка се, ляга по земята, влачи се, абе пълна програма.Аз изпадам в ужас, гледам да не и обръщам внимание, говоря спокойно и обяснявам.Баща и и той така, но понякога е на опасни места и в опита си да я махна от кръстовище или пешеходна пътека, тя откача направо и започва още по-бурно да протестира.Започна и да капризничи за храната.Бута, върти глава и стиска зъби като не и харесва нещо.Само повтаря неее, неее.Изчерпвам се още от сега какво да и готвя, като порасне не знам. Има дни в който не дава на баща и да я пипа, залепва се за мен като ваденка и така.Има дни в който е като негова сянка.Днес реве за мен, утре за него в други ден за баба си.Всичко е нейно, не си дава играчките ама иска чуждите.Само вика мое, мое и го стиска.Аз не я карам на сила да си даде играчката, не-но ако иска играчката на друго дете а стиска своята се намесвам.Но и аз много ограничих контактите с хората около нас.Събираме се с 1-2 семейства и това е.Но всичко е избирателно и на моменти, днес дава утре не.

Утре ще снимам на тържеството и ще ви покажа моето пораснало момиче.Което изглежда по-голямо от връстниците си.

Сигурно за 1-ви юни ще ви е тържеството. Самата Моника вълнува ли се?
За другите екстри стискай зъби още година, после стават нормални деца

Моника, няма идея какво става и защо ще има празник.Обяснявахме и с баща и, но тя упорито повтаря "Не, Мони празник-мама празник." Хихихи.То и аз съм дете ама тя си е най-малкото сега. Много се чудя дали след тържеството да ходим някъде.На празника на Плевен се превъзбуди, пищя, рева, тръшка се за всичко, буквално за всичко.А и тичаше сред множеството и мен ме беше страх да не я изгубим. Та днес съм много раздвоена какво да правим.

А, води я, иначе как ще запомниш ти празника и какво ще и разказваш след години !

Хаха интересно, всички деца чакат всеки възможен празник, тя пък го отрича  Подаръци не чака ли?

Вчера празника беше много хубав, макар и с тръшкане и ревове Празник е все пак! Ходихме на тържеството.Играха по песничката В къщи има мишенце.Имаха костюми, тичаха и танцуваха Моето дете се ошашка от хората и седя и гледа като изтукана през цялото време.Само по време на песничката им стана и танцува.Хубав празник имаше и накрая им подариха на всички по една топка.От там тръгнахме към центъра като придвижването ни беше с метър на 5 минути и така след 1 час мотане, малко рев и тръшкане стигнахме до площада на Плевен.Взехме и сапунени балони, тича и дивя с тях.Майка мина и и подари бебе с биберон, което тя не дава на никой сега и само обяснява "Бебе бона Мони, баба Тони" т.е. Имала бебе с биберон от баба Тони И крещи мой, мой ако някой посегне към него.Аз и взех един детски пъзел с две ръчички, на пръстите на който има написани и числа.Ще го ползвам да учим палец-показалец и ако и е интересно да брои.Взех и едни карти дето се свързват смислено, едната е коте например, а другата е къде спи котето.И така за много животни. Накрая се прибрахме в 19,30, докато се оправим, ядем и се изкъпим и стана пак никое време.То това не и пречи де тя и до сега преди 10,30-11 не заспива.
Накрая вече знаеше, че Мони е имала празник и подаръци

Маги, много се смях на написаното! Ама то и детски празник без рев и тръшкане не може. На нас една от любимите игри е броенето на пръстите и имената им. Това измислихме като кротко занимание след баня, когато ръцете трябва да са заети, докато мама и татко се редуват да чистят носле и уши.

Али, ако знаеш в дамската ми чанта се настани топка, в ръка носех едно локомотивче с другата държа Моника, тя стиска бебето.СЛед 5 крачки решава, че иска топката и всичко се пренарежда, като през цялото време се обяснява, че топката не се хвърля да не я спукат колите.СЛед още 5 минути следващото нещо и така до в къщи  Оживяхме и топката оцеля.

Хахаха, сутрин сме така към яслата - дамска чанта, торбичка с обяда ми, раницата и "мойто шише водата ми"... Мамо, дай това, не аз нося.... Мамо, не онова.... Пък и за ръка я водя, улици пресичаме
По-страшно е след ясла. Особено ако някоя баба или прабаба се появи. Две напред, пет в обратна посока, залагане по улиците, висене по ръцете, ама да се носим!!!

А, Маги, значи и внуче си имаш вече И аз много се смях за пренареждането на играчките. То сега е лесно, ама през лятото като почнат с кофите и лопатите и като се добавят колела, тротинетки и колички за кукли, тогава вече става подвижна купчина.

Ние имахме едно излизане с тротинетка и топка и Моника тръшкаща се и ревяща и от тогава нося малко неща, за да мога и нея да взема в един момент.

Ето я на няколко снимки.

Ходихме на Кайлъче фест тук в Плевен.Беше много интересно.Имаше под разни шатри рисуване, декупаж, шиене за деца.Имаше хамаци на който да се люлееш и топкки с който да играеш.Звучеше детска музика и МОника му удари големи танци.Лошото е че си хванахме бълха, но това са рисковете на газене в трева.

Ай привет пак от нас.Изкарахме втора гнойна ангина за разкош.Аз бях в тотален ужас като вдигна 40 градуса, но мина всичко.След като пооздравя, реших да си я оставя малко в къщи и да махна памперса, или поне да опитам.За моя изненада за 2 дни всичко мина, без много напикани гащи, без бърсане на пода.Сега си казва и за ако и за пиш, горда е че има бикини и сама избира кой да си обуе.

Браво и на Моника, че вече е с бикини като истинска госпожица  Дано нямате повече сериозни боледувания