Привет от нас.Тук сме.
Snow_White, благодаря за интереса

Днес си мисля от през нощта още как мина една година.Очите ми се пълнят със сълзи от щастие всеки път като я погледна.Връщам лентата назад, като видях положителния тест, бременността ми, и раждането и.Това е нашата мечта, това е нашия подарък от съдбата, тя е най-прекрасното нещо в живота ни и аз съм благодарна, че я имам.
Може би звуча мелодраматично и лигаво, но така чувствам за себе си, за нас като семейство.Не не е лесно да имаш дете, да промениш целия си живот и всичките си навици.Да не можеш да спиш, да ходиш оповръщан, навсякъде да ти мирише на акано и да не се решеш по няколко дни защото не си се сетил просто.Не е лесно, но пък е прекрасно.Независимо от моментите когато ме е докарвала до пълно изтощение и нервни кризи с постоянен рев и не спане, независимо от всичко което ни се случи аз тази година не я заменям за нищо.Видях как едно малко сладко вързопче расте, учи се да се усмихва, да разпознава мама и татко, да седи седнали, изправено, да се опитва да ходи, да нарежда срички.Усмивката и всяка сутрин като се събуди пълни сърцето ми с щастие и любов.Любов по-силна и чиста от всичко на света.
Всеки от нас получава своето прекрасно дете, отражение на двамата родители, така ние получихме Моника.Идеално омешани гени, както ми казаха скоро.Малка хитруша и викам аз.Тя е едно кротко дете, което може да се заиграе с играчка, но може и да обикаля с часове стаята хваната за нещо.Дете което може да отваря уста след всеки който яде, но като види ябълка я затваря и тръгва в друга посока

Тя е много усмихната и весела, плаче рядко ако има причина или е много изморена.И ако я мъчат зъбите.Това последното на мен ми е кошмара, но ще се преборим и с него.
Утрешния ден е специален.За мен вече няма св. Валентин или Трифон Зарезан, за мен утре е рождения ден на нашата малка принцеса.
Приготвям се сама с помощ от свекърва ми, тя я гледа докато аз направя тортата и посготвя.Нашия тати е студент и има очни точно сега, та на мен ми се разказа леко играта, но и това ще мине.
Самия празник ще е с роднини, с най-близките ни който са винаги до нас и ни помагат.В друг ден съм поканила няколко майки с деца, с който се събираме по улиците.Ще е малка лудница, но каквото такова сега
