Ох милата, сигурно е по-голям стрес за тях отколкото ни си представяме...дано бързо мине този период 

Значи е музикално детето. Дано имате възможност да я развивате в тази област
Среднощни изпълнения сме имали преди и по време на боледуване обикновено .

Радвам се, че писа как сте. Всичко което описваш го преживях по подобен начин миналата година - плач при прибиране, нощни събуждания с плач, чести отсъствия от работа и едни безкрайни сополи. Понеже тогава и аз бях няколко пъти в командировки, Бубет реагираше точно като Мони - никакви проблеми в мое отсъствие и тотално денонощно залепване за мен когато се прибирах.
В момента вероятно изживява всяко ново нещо, всяка промяна е стрес, всяко ново знание и умение също го преживява и затова е толкова чувствителна. И моето мнение е, че ако има кой да я гледа, по-добре с него, отколкото в ясла.
Записвай я как пее, след година ще се забавлявате на тези клипове и ще можеш реално да оцениш развитието й
Изпращам ви прегръдки

На мен много ми приличат като развитие Бубет и Моника не знам защо още от бебета, но са ми много сходни.
Тази нощ стана в 5,30  заспа в 6,30, а в 7 трябваше да я будя да я оправям за яслата.Сещате се че беше рев и драма.А аз съм като ритан чайник.

Много ми е трудно с това неспане, аз много се изнервям и не съм адекватна към нея като се изнерви, а тя си е влязла с пълна сила в бебешкия пубертет и хич не и пука аз дали искам или не.Вчера на прибиране от яслата се тръшна точно 3 пъти, точно на кръстовищата като пресичахме.Изтръпнах, подивях, защото знаете как карат в днешно време.Говоря, обяснявам, карам се.Тя не ме слуша, пълен игнор.Когато местоположението и времето позволява и аз я игнорирам, но на кръстовището докато вали дъжд, няма как да я оставя да реве.

Ще минем и през това и дано оцелеем 

Хехе, ще оцелеете, къде ще ходите Стискането на зъби тепърва предстои, но някак се свиква да си на нокти и започваш да го гледаш откъм веселата страна. Сега поне им "виждаш" отрицанието, после само гадаеш на къде може да избие и се надяваш, че като си полагал толкова усилия, би трябвало нещо да им е останало в главата.

Маги, направо ме успокои като разказваш как се чувстваш от неспането. И на мен ми действа точно по сьщия начин и се чувствам виновна донякьде, защото дете е, не го прави нарочно, не му е добре и пр. но.... аз пьк сьм човешко сьщество и не издьржам. От това да знам, че и друг се чувства по сьщия начин ми стана по-леко.

Ина, истината е че Моника никога не е била спящо дете.Тя е нощна птица.Имаше период в който заспиваше в 11,30 като сутрин е ставала в 8 и е спала по максимум 2 часа на обед.Имаше лятото период в който се събуждаше в 1-2 или 3 часа през нощта и играеше по няколко часа.После спеше до 9 и след обед пак 2 часа сън.Когато не работех, ми беше по-лесно защото лягах с нея след обяд, но сега ставам в 7, в 8 съм на работа, после я взимам от ясла, прибираме се и лягам след нея което значи към 11-11,30.Трудно ми е.А трябва да се концентрирам, за да мога да си свърша работата.

Дали съм нервна и избухвам, о да и се мразя за това.Мразя се защото тя е такава и не е виновна, тя не може да ме разбере защо съм крива и защо и се карам понякога.Но има моменти когато аз лично виждам как целенасочено прави нещо за да ме ядоса.

Дерзая, опитвам се да бъда добър родител, да поставям нужните ограничения, но да не я лишавам от емоции.Ние също не сме ходили никъде без нея, дори да отидем на планина или море сме с нея.За два дни някъде с нея, еднодневна екскурзия до Габрово например с нея.За мен винаги мисълта за семейство е била да сме заедно, да обикаляме и да споделяме радостите.Може би защото така сме били ние с нашите родители.
Сега за първи път от както се е родила ходих в София сама на среща на Fertility Europe, но това бяха два дни програма от 9 до 18 часа, срещи, презентации и обсъждания.Накрая се чувствах психически пребита.Наспах се, но както си и знаех, после ми се върна тъпкано

Та написах всичко това, за да знаеш че не си сама.Просто аз ако мога да споделя с приятелка тук, то на теб във Франция ти е по-сложно.

П.П. аз да споделя, че останах очаровано от французойката на конференцията

Ами аз вече, благодарение на сьвсем малкия си професионален опит, си попромених мнението и разбрах, че дори, когато избухваме понякога и сме нервни, защото не сме се наспали, пак сме добри родители. Естествено е и да се чувстваме виновни, но това в никакьв случай не ни намалява качеството. Ние сме истински, автентични родители и им показваме, че сме хора, а хората имат качества и недостатьци, както и са уязвими, понякога са слаби, понякога се изморяват.

Като сложиш прости думи вьрху това и го кажеш на детето, то дори и да не те разбере сьвсем като вьзрастен човек, е способно да разбере по свой начин. Мама е нервна, защото е изморена, защото не е спала добре през нощта, защото е имала много работа. Когато мама е нервна понякога се кара, понякога изглежда намрьщена. Но после това минава и всичко е наред.

И да, целенасочените действия, за да ни ядосат сме абонирани и ние. По-добре ядосана мама, отколкото мама, която не ми обрьща внимание. Пьк щом ми се ядосва, значи дьржи на мен, значи ме обича 
(определено е много дразнещо)

Благодаря ти за споделянето. Аз сега сьс София сьм по-добре отколкото бях с Марта. Тогава ми беше големият кошмар. Пьк сега нали майка е тук, няма такьв комфорт просто.

Да ви кажа, на Маги постът удивително много ми напомни на един подобен на Ина Вие сте последните които ще асоциирам с "лоши родители" 

Feri, истината е че родителството е изпитание от първия ден.Поне за мен е.В началото е шока от появата на човечето, чувството на безпомщност защото не знаеш какво правиш и защо го правиш и дали го правиш правилно.Бебето може само да плаче, така изразява всичките си емоции, а мен лично рева и ме докарваше до нервна криза.Има ревливи периоди в който просто трябва да поемеш дъх, да гушкаш, носиш и успокояваш, има спокойни периоди в който ти се усмихва, гука и закача.Но отговорността е огромна и ако осъзнаваш какво предстои винаги се чудиш дали си добър родител, дали постъпваш правилно, дали това което правиш наистина е най-доброто.

Всички във форума, знаят, че ние имахме репродуктивни проблеми, и ако преди бях нещастна, ревяща и искаща дете на всяка цена, сега оценявам, че това време в което сме опитвали да се сдобием с дете ми е дало възможност да чета и отсявам лично за мен правилното от грешното и сега ми е една идея по-лесно.Видяла съм примера на близки и познати, на съфорумки и да кажа това за мен е голям плюс.

Ина, благодаря че писа за емоциите, оценявам го и ми дава едно друга гледна точка.

Маги, много ми харесва постът ти, благодаря!  Не съм сигурна, че все още осъзнаваме какво точно ни предстои и как това ще ни промени, затова се радвам на всеки споделен опит и ми е интересно да прочета как по-напедналите от мен преминават през такива периоди Ще видите и моето чудо 

Маги, стана ми много тъжно, като прочетох всичко. Имам много какво да пиша по темата, но няма да е сега, че съм на работа. Трябва и някакси да систематизирам нещата да не ти разводня темата.
Кураж!

Маги, напълно те разбирам през какво минаваш!
При нас е малко по-различна ситуацията. Мария е била винаги от спящите деца. Тя вечер ляга в 9 и сутрин я вдигам за ясла към 7:10. Иначе си поспива още половин час. Следобедите ми спи по 3 часа 3:30. Което е много! Аз не мога да се оплача, че не съм се наспивала, когато е била бебе или сега.
В командировки не пътувам. То само това ми и остава! Никога няма да забраяв обаче 2 март, когато шефът реши, че ще свършва светът и трябва да се свърши цялата работа. Стоях до 19 часа. Почти 12 часа на работа. Прибирам се вкъщи и Мария плаче, ама плаче. Хлипане, тресене, сълзи, сополи - мама я няма! Цялата ситуация около яслата я направи по-нервна, по-изострена откъм чувства, много по-рязка в показването на емоциите.
Свекърва ми запчна преди година работа в ясла и казва как се адаптират децата. Кое слуша там, а като излезе е ужас, кое само мълчи, кое пък е агресивно в яслата, кое задържа всичко в себе си, някои отказват да ядат.... Всяко дете минава през това. Приказки от сорта - Много му харесва на моето дете, изобщо не могат да се кажат с абсолютна сигурност. Родителят или знае какво се случва вкъщи, или в яслата. Колкото и да е спокоен човек - всичко му идва нанагорно. Още повече, че аз например чувствам и неудовлетворение то работата ми. Това вече ми идва свръх! По цял ден е говорене, шум, напрежение ми е дори, когато се прибирам с колата, защото съм по топ булевардите и топ кръстовищата. Връщайки се вкъщи искам само да мълча и имам нужда от тишина. А детето си иска своето! Грижи, внимание, глезене... 4 месеца! Четири!
.... после още

С гърнето ние се върнахме супер назад. Това е някаква защитна реакция, може би. Мария научи много песнички, много игри, запозна се с нови деца... Всичко това е плюс. Цената обаче е много висока. Тя е много послушна в яслата и после всичко й избива. Научи супер големи глупости - да мляска, да си лапа ръцете - 4 пръста едновременно, да смуче палец, да пищи. Винаги, ама винаги, когато може някой да я гледа, я гледа. Дори взимането по-рано е плюс. Който първи се освободи, отива и я взима. Нека психолозите да ми натякват, че един вид я награждавам с по-ранно взимане! Да, за мен лично като майка е плюс детето да ми е до мен. Дори това да води до не особено желание да се ходи на ясла.
Много е трудно! Възрастта е трудна като цяло. Ту сме в едната крайност, ту в другата. Или се гушкаме и радваме, или се налага да се карам и да се разправяме как се ходи по улиците, как се пресича, как не трябва да се тръшка преди или след ясла. При нас недоспиването е сутрешно и понякога е много трудно оправянето за ясла.

Да за съжаление адаптацията е трудна и дълга и за тях и за нас.Според леличките Моника е най-тихото и спокойно дете там.Както казват дете-мечта.Само че тази тишина и спокойствие после на мен ми се връща стократно.Виждам много от себе си в нея и разбирам, че и е трудно, но нищо не мога да направя за съжаление.

Една позната скоро ми вика ей какво толкова я мислиш тази ясла ще мине и замине всички сме ходили.Обаче за мен нещата не са така прости, и знам че всяко едно такова учереждение може да остави трайни следи в съзнанието на детето. Бе дерзаем, избор нямаме.

Маги колко познато ми звучи всичко което описваш-ставането по нощите,неспането,това ,че са залепени нон стоп за мен.Чувството ,че не съм добър родител защото имам нужда понякога да прекарам 1-2 часа без тях и да се наспя.И нас сериозно ни тресе пубертета и на моменти нервите не ми издържат и крещя като ненормална/сигурно на някои това ще им се види ужасно/,да ужасно е но съм човек.Съчетанието работа и ясла е трудно-и за детето и за майката.Всичко се преобръща наобратно-ежедневие,внимание към детето и естествено битовизмите от които не можем да избягаме.Надявам се да отмине периода при вас.