Рататуйче, да ти е жива и здрава госпожицата,  много късмет да има! 
Много хубаво име сте избрали! Лилия също много ми харесва на мен, нежно ми е.

Маги, то точно заради къдравата коса писах 8/7, ти си изключението.
Рат, много ме разчувства с написаното, особено с последните думи, че е чудесна и си влюбена в нея.  Особено като зная, че не си падаш по разни лирични писаници, това направо ме разтърси. Майчини вълнения, нямат забравяне.
Какво разправя Ники, видя ли бебето на снимка? Харесва ли му името?

Второто раждане е много по-осъзнато, грижите за бебето са много по-адекватни и систематизирани.Всичко е различно!

Радвам се за вас, всичко ще се нареди да знаеш!

Свекърва <3

Много сте мили!
Ники я видя на видео и снимки, каза че не искал да ра сам в тоя ден, отговорих че и аз не съм искала, ама... Само той ме подкрепящ да си седим 2 в 1
Деня преди да вляза да раждам, като го взех от детска и ми онясняваше, че искаш да кръсти бебето Ния (една негова дружка от детската), та тогава му казах че ще е Магдалена или Лилия, той каза че Маги повече му харесва. Та явно всички бяхме на едно мнение за името, макар до последно да имаше малко съмнение де.
Вчера е минало спокойно у нас, на играл се на вън, на ял се, после се бяха събрали с на Р техните, а той Ники много обича брат му и майка му. Та беше доволен. Сутринта си станал, отишъл на детска. Днес ще го вземе тате вече, макар че аз много много не исках, ама айде да си почине малко и да се по лигави. Предупредих ги само да не му говорят нищо за бебето и да не го превръщат в голяма новина. Че баба ми веднъж му обясняваше как той трябва да храни бебето и аз щях да припадна  . До ре, че поне той с повече говорене и вдява, та един ден имахме разговор, какво горе-долу ще е като се появи бебето и какво ще може. Той задаваш доста адекватни въпроси /може ли да го пипна, ще ми да деш ли да го подържа... /

На женския фронт сме добре. Нощта не мина в много сън, ама ще гледам да наваксвам тия дни. За сега ака като за световно, опита се да ме напишка (добре, че не е момче). Първото отваряне на памперси ми беше малко странно, някак си бях свикнала с другите атрибути и беше "ъъъ, добре, чакай сега да помисля кво се прави като няма пенис".
Мен така ме тряска хормоните, че май рано рано ще ме друсне депресията, а така си се дразня, че не мога да го променя, че няма накъде. Рева и аз не знма за кво, криво ми е не знам защо  буквално не знам какво искам и къв ми е проблема. Идвам ми да си набия шамарите! Стига да помагаше.

Рат, тъкмо сега му е времето да ревеш, не си изключение. След два - три дни ще се съвземеш, не се притеснявай . Хаха, спомням си, че с второто раждане, бяхме 8 души в стая, лекарите ни майтапеха, че няма лошо да ревем и да се отводняваме, тъкмо да не напращяваме от мляко.
Имаш ли си компания в стаята?
Много ви са хубави бременните снимки На мен ми се сви сърцето, бая голямо ти е било коремчето и си личи, че е тежало
Ники голям хубавец е станал, направо голямо момченце, пу- пу
На кого прилича Магдалена? Ники ти е копие, редно е да отстъпиш малко и на таткото сега

Рат, много ме развесели с памперсите. ММ беше присъствал на смяната на памперси на момче- наборче на Ж. като бяха малки и беше потресен, та и ти същата. Ще кажеш, че не си от тоя пол.  

Депресията не я мисли и не си се дразни, просто етап и толкова. Сега като те завърти вкъщи въртележката ще имаш време за мислене рядко и дано хормоните се наместят. Казва ти го жената дето от смях преминаваше в рев за 2 секунди. Нормално е, съчувствам ти, ама тия вечно усмихнатите насилени майки не са мойта бира и не мисля, че трябва да модели на поведение и база за сравнение.

Бабите ако не оплетат конците няма кой, ама и те за първи път са баби на две деца, та ще се научат. Браво на Ники- то с дете е по-лесно да се разбереш, отколкото с баба и при нас. Батко особено на момиче ми звучи толкова гордо, че съм сигурна, че ще е голям пазител.

Рат, по добре че те удря сега, вместо като мен- детето беше минало шестия месец. Докато се досетя какво ми се случва, а и без подкрепа ( реплики тип Стегни се от бащата на детето), мина време, попих и хапчета десетина дни и се оправих. Та рано нека изревеш сълзите, после ще се оправиш.
Адиктед е права с вечно усмихнатите и търпеливи ( бих добавила) майки. То са едни игри на площадките с децата, едни мили названия през секунда, ще кажеш че пет дни не са се виждали, не две минути.
Бабите са си баби, моята също е за бой. Нека помагат физически, защото само сънят спасява от депресията.
Правилно си им казала да не набиват на везната в главата за бебето. Той ще свикне по съвсем естествен начин, вродено му е.

Малее аз на първия ден вкъщи колко ревах, ей така , за всичко и нищо. След седмица всичко мина. Аз бях от тея ухилените майки, много ми беше кеф всичко, но имах приятелки трудно им беше много в началото.

Свекс, от кръста надолу е на Рат 

Ратче, ЧЕСТИТА Магдалена Да е жива и здрава, да расте безгрижно и да има хубав късмет в живота  На една колежка детето е на същата дата, голям образ е, любимец ми е, а и аз съм на 3-то число Дано и на девойката й носи късмет числото На теб бързо възстановяване. За трудните моменти грам нищо не мога да ти кажа, защото ще е малко неадекватно от моя страна, освен да ти пожелая да минават бързо Дано и адаптацията вкъщи с Ники мине лесно и бързо

Много сте мили, благодаря ви!
Свекърва, сама съм. Аз още на контракциите реших да заявя самостоятелна стая. Вчера се чудех дали ще ме огрее, че някъв жесток бейби бум беше и вчера и на първи. Но късмет имаше! Реших да съм сама, нали съм антисоциална, пък и няколко дни на тясно с непознати  не знам дали щях да издържа.
Ники днеска отива на гости в Банкя, та ми се обади да се похвали. Надявам се като ни пуснат да не е крайно лигав. Баща ми е изперкал съвсем, как ли щял да глези малката като порасне  викам, щотото с Ники дава страхотен резултат... Ама айде няма да се ядосвам от сега 

Рат, мен ме тресна много яко с близначките депресията, лошото е че ме държа бая време, а и Габриела помогна за това с нейното неядене.Та реви си, всичко ще мине.Етапи са това.За мен наслаждаването от майчинството с вторите дойде след третия месец, преди това си беше жива мъка!Не се връзвай, не се обвинявай, всичко минава и заминава.

Аз Моника я включвах много активно във всичко, да не се чувства излишна.Навсякъде винаги е била с нас, та и на консултации сме я водили ако не е на детска.Започна да усеща пренебрегване някакво като проходиха дребните, просто защото не мога да тичам в три посоки едновременно.

Рат, да ти е честито момиченцето Да те радва много, като ти бърбори до полуда. 

То станало време за детска градина, докато ти пиша. Вкъщи ли сте си вече? Разкажи какви са реакциите на всички.

Тия орисници тук добре се раздадоха. Да можеше ти да им раздадеш задачи не само на думи!
Ще ти се наместят и хормони, и във форма ще си влезеш. Като си гушнеш и двете деца, всички притеснения ще минат.

Рат, честито пак!

Няма да се предаваш, имаш нашата подкрепа!

Мъжката част излезе д а кара колела, Маги се наяде и спи, а аз си открадва малко време да разкажа за изписването и първите 2 дни в къщи.
Изписването

Изписаха ни на 6ти, в неделя. До последно не беше сигурно, защото Маги беше свалила повечко и ако не беше почнала да качва щяха да ни задържат. Понеже ни го казаха в последния момент (не, че не бях предупредил за часа на изписване от предния ден и кога да бъдат готови).
И така дойде неделя, към 10 ми казаха, че ще ни пуснат. А часа ни беше за 11.40, обадих се на Р, каза че ще успее. Звъннах на наще, казах им. Естествено обаче, аз като говоря никой не слуша, явно. Р тия дни беше толкова отнесен, че не знам как не отиде в друга болница просто.
Та стана време, дойдоха и ни взеха, свалих ни долу където се изчакват роднините, поглеждам на вън - няма никой. Викам айде рано е, има цели 10мин, що д аподраняват! Към и 35 обаче още нямаше никой, звъня на Р-попълвал информацията за неговия болничен (нещо което говоря от 3 седмици да е готово, уж беше, ама го бил забравил в Банкя, като отишъл да черпи наще   , съответно трябваше точно в деня на изписването да прави ново копие, понеже предния ден пиха). Та добре, викам си ей сега ще дойде. Звъня на наще, питам къде са и като чух в Банкя, щях да припанда просто. Викам и кво правите там, чакали да се обадя  . Не знам коя част от  "изписват ни в 11.40" не беше ясна. Стана ми супер тъпо, че Ники няма да присъства на изписването, няма да е както си го представях и нито ще си получи подаръка от бебето както трябва, нито нищо. Единствено свека бяха точни и си чакаха отпред както нормалните хора.
Та дойде най-накрая Р, снимки, дадоха му я, всичко точно. Снимаме се от вън с техните, ние само, взехме си багажа и кво да правим, седнах е д а чакаме наще на паркинга. Та си по говорихме, поснимахме се малко, по минаха ми бесовете. От яд не можах да си цивря на воля (добре, че преди това се на ревах, докато ги чаках).
След 3000 часа се появиха и наще. Аз бях в колата да се опитам да нахранят бебето. Като излезнах, отидох при Ники, показах му малката и той взе да ѝ с еквфи, да се смее. Пита "това ли е моята сестричка?", тука малко реших да се пошегувам и му казах "това е! Харесва ли ти? Ако не казвай, докато сме тука да я сменям.", ама каза че много му харесва, та не се наложи да сменяме бебето  .
Направихме няколко снимки и с наще и си тръгнахме. Като ние се прибрахме, а те отидоха в едно заведение близо до нас. Пооправихме у нас-да се преоблечен, да нахраним бебето, малко да оправим някой неща (които трябваше Р да е свършил, докато бях в болницата, ама не мунсотана време от черпене на хора  ). Накрая понеже не беше и сготвил, поради горните причини, реших аз да излезна с Ники и да идем до заведението, да хапна и да се върна. А и Ники искаше да излезем. Оставих таткото и щерката да се гушкат, обадих се да си поръчам, за д ане чакам и излезнах малко. Добре ми дойде. Само дето от следенето и ходенето бързо явно си пораздразних шевовете и както не ги усещах, взеха да ме приболяват.
Та общо взето така протече нашето изписване, определено няма да го забравя, момичетата които ни изписаха също (голям майтап удариха на Р и определено успяха да разведрят обстановката) и ще го натяквам дълго време на доста хора! Нали съм си проклетия  

Рат, добре дошли у дома! Изписването винаги е екшън и суетня, а татковците пък все едно изпадат от Марс винаги. Мен ме изписаха по бързата процедура, ММ беше подготвен за следващия ден, съответно пил и трябваше много набързо да се свести. Аз също не знаех кога и какво и бях се цедила доста преди това, в таксито като ми се надуха гърдите направо ми идеше да сляза и на булеварда да се изцедя, та... После и Ж. като я изписваха беше екшън, явно така е масово... Важното е, че сте вкъщи!

Бях сигурна, че Ники ще й се изкефи!  Бърза адаптация на всички!