Знам, че има още малко време, докато е редно да се пусне темата на Рататуй и нейният малък принц, но предвид обстоятелствата и това, че той има толкова силно желание да излезе на бял свят по-рано, пускам темата, за да може тя да ни опише всички трепети на бременността си..  

Леки финални дни, мила моя   Знам, колко трудна и тежка бременност имаш, знам също колко желано бебче е малкия, знам колко добри родители ще сте, каква всеотдайна и грижовна майка ще си.. Желая ти най-здравото бебче, леко и безпроблемно раждане и нека блаженството да гушнеш малкия накрая, те накара да забравиш всички мъки и трудности, през които преминахте  

Знам, че дори и в момента си в болница, затова разсейвай се с нас и ни пиши.. Изпращам ти хиляди положителни емоции и прегръдки    

Леле, Тони как ме изненада! Благадаря ти, за жеста, за пожеланията и милите думи 
Ама, тая тема съвсем прави предстоящото реално, а аз още отказвам да приема, че ще бъде скоро големия ден. Искам да си стоим така 2в1, толкова ми харесва, въпреки страховете и притесненията, не искам да свършва.
Ще си събера мислите и ще почна да разказвам от самото начало, за желаещите да четат сровоизлиянията на една луда.

Тъкмо днес си мислех за темичка на Рататуйчето, обаче Маги писа, че е затрупана от работа, та не посмях да я питам.

Мила Рат, всеки път, когато виждах, че пишеш нещо в мен трепваше и беше най-важно първо теб да прочета. Много мина и мъничко стана до момента,.в който ще си гушнеш и ти малкото слънчице. Изпращам ти положителна енергия и дано вече не се притесняваш толкова. Усмихни се! Наслади се на малките ритничета и си помечтай за нещо хубаво!
Ще чакам разказ, когато можеш.

Честита тема, Рататуи! Голям герой си, дано младежът избере най-добрия момент и всичко да протече по възможно най-добрия и за двама ви начин! Стискам палци и ще ви следя с интерес  

Али, благодаря ти  *INLOVE
Рони, благодаря и на теб!
Нещо днеска съм много емоционална рева като ви чета 

Ще започна от начало, как стигнахме до гениалната идея, че е време да създадем наследник. След святбата изобщо не го планирахме, а си гледахме живота, беше ни добре само двамата. После мина се време и аз лека полека взех да се замислям, на подсъзнателно ниво как си мисля за бебета, но си мълчах. Мрънках за сватбата, не исках и с бецето да става така.
Живеехме си ние спокайно и един ноемврийски ден (3.11.2014) се появи Тя- котката! Странно започвам, но тя има голям пръст (лапичка) в цялата история. Прибрах я, ей така на майтап да я нахраня само, вечерта като я видя мм и се опули, от къде се взе тая космата топка, аз тогава не се цях и замисляла да отглеждам бебе и котка и като ме пита какво мисля и искам да правя котката, ревнах. Исках хем тя да има хубав дом, любов, храна и т.н. и ние да имаме бебе, той се усмихна и каза че и тай напоследък иска дете и така дойде решението, да си направя януари изследванията, да ми дадат зелена светлина и да действаме.
Котката трябваше да стане дворна при баба му, но след тридневен ред ми каза, да ходя да я прибера и ще живее с нас, ако ще съм щастлива и натам знаете за нея.

Мина нова година и аз си направих изследвания на ЩЖ, понеое имам проблеми с нея и отидох на лекар. Не ни дадоха зелена светлина, а ми спряха лекарствата. Консултирах се с още един и той същото, ама ми назначи и имунологични. Така още два месеца отлагахме. Средата на март 2015 ни разрешиха да опитваме и ми дадоха срок три месеца, ако не стане да ся върна за още изслядвания. Аз вече бях по средата на цикъла и мислех, че овулацията или е минала, или е точно тогава. Кято казах на мм, че ми дават и беше леко уплашен, сякаш за пръв път го чува.
Почнахме опитите и започна чакането, аз бях сигурна че няма да е първия месец, все пак лякарите ме предупредиха да не се отчайвам, като не е веднага. Дойде време да ми дойде, е да ама не, направих тест и излезе с бледа черта. Оказа се, че овулацията е била много късно. Веднага отидох на кръвни, нали не вярвам, казах на мм, беше изумен, ама искал снимка да повярва, хахаха. Запазих час веднага, но в онзи момент нещо ме накара да пиша на Мариола и това е едно от най-добрите ми решения, взети подсъзнатялно. Тя ме прати и при нейната лекарка.
Отидох аз на записания ми час, всичко чудесно сак в матката, но ми казаха че шанса е 50/50 да го загубя. Дадоха ми чяс, за след 10 дни. Отидох при лекаря на Мариола, тя каза същото, но без да  определя бъдещето в проценти. Разбрахмя се да отида за сърчице.
Минаха 10 дни, аз се поуспокоих, отивам при първия лекар-чудесно се развива, расте, всичко е точно. Двя дни по-късно отавам при док- ембрион без сърдечна дейност, спрял развитие преди седмица  ,а оня не го видя! Каза да почакаме, предвид  шантавото ми тяло, ама просто не искаше да ме попари изведнъж. След седмица всичко приключи, благодарение на нея без излишни интярвенции като кюретажи.

Тука, предупреждавам че не е весело и ако някой иска да пропусне.

Дните след като разбрахме, че явно това бебече, първото ни, няма да се роди, уж всичко беше наред. Беше около именния ден на мм и ходихме с нашите на разходка около Тетевен. Добре, че мм им съобщи, защото аз все не мога, а и те така плакаха от радост като разбраха.
На другия ден отидохме при док и тя реши да опитаме с хапчета, за да е най-щадящо. Прибрах се и си легнах, чакайки ужаса да почне (тя ме предупреди, че ще има много болка и кръв) и след час се започна... Ще спестя подробностите нататък. На другия ден пак бях на преглед и вече нямаше нища, само лигавица да се доизчисти.
След това изпаднах в някаква емоционална дупка, като дори не си бях представяла, че човек може да се чувства така. И тяка ще пропуснаподробности, само трябва да благодаря на хората, които ми помогнаха да изплувам- Мариола, никога няма да спра да повтарям, ако не беше тя не знам къде щях да бъда и добре че все още с Панди ме търпят  . Ина, опита ти тогава много ми помогна  . И разбира се мм и семейство.

Отмина този ужасен период, док ми беше казала ако всичко е наред, че ще чакаме само един цикъл. А то беше наред, поне се изчистих сама. Пуснахме изследванию, защото тя се усъмни къде е бил проблема и от там изкочи заек. След първия цикъл пак се видяхме и ми даде зелена светлина, макар да умирах от стрях пак да забремениея, го исках още повече, сега и веднага! Да, ама не, явно всяко нещо си има време да се случи, минаха сватбите, на едната бяхме кумове, на дрта отнесох половината организяция. Така отмина лятото и реших върнем ли се от почивка пак при нея и да видим защо не става пък сега.

Октомври веднага при нея и се оказа, че нямам овулация, пускахме изследвания на следващия месец и започна стимулация, два месеца без успех. Два месеца, ходех по два пъти да следим нещата и я заливах с тъпи въпроси и исках изследвания, а тя  искаше да стане максимално естествено. Помня един път при поредния ми въпрос за изследваия и на мм, как му погледна и ми каза "Стига с тия изследвания, скоро ще забременееш спонтанно!",  а аз си мислех, тя от къде пък знае.
Дойде и мина декември, дойде нова година,а ние я посрещахме като старата- само двамата, беше ми много криво, знаейки че вместо да мисля меню за парти, аз трябваше да гушкам бебе. Трябваше да родя малко преди Коледа. Реших, че ще оставя  всичко в старата година и новата ще е по-добра!

Рат, честита темичка!

Както си си казала, оставила си всички лоши мисли и предчувствия в старата година, остани позитивна и сега! Всичко ще е наред и когато му дойде времето ще се видите с твоя мъник. Леки и приятни финални метри към дългоочакваната пухкава цел 

Честита темичка!!!!!!!!!  
Желая ти леко и безболезнено раждане..и бързо... и дано е поне след 10 дни! 

Всичко в миналото те е научило на много, в това вярвам - че всеки има такива изпитания, които може да преживее. Това е факт сега. Съвсем скоро ще станеш Майка в истинския смисъл на думата и ще гушкаш сладко бебче. 

Рат, честита темичка  Не остана, дръж се още малко, мамче!
Сигурна съм, че ще устискате поне още 3-4 дни 

За написаното - няма какво да кажа, бършем сълзите с Ванката и стискам палци раждането да мине по най-добрия начин за вас! Доки ще направи правилната преценка, сигурна съм. Не е бил лесен пътят до тук, но най-хубаво предстой 

И понеже Тони ме е изпреварила с темичката, ще сложа още една снимчица 

Роси миличка  честита тема  Пожелавам ти от сърце бебчо да се появи,когато си готова и да бъде много пухкав и прекрасен.Това е най-мисленото и чакано бебче ,както се казва бебе с късмет Леки финални метри,дано да са километри  Минали сте през много трудности,но сега предстои най-хубавата част.Успокой си душичката и се наслади на всеки момент до финала,Трудното мина,,,ти си герой 
    p.s.  Задължително ще трябва да го запишете да тренира лека атлетика той си е олимпиец от сега

Бубе, Наде, Машка, Лоли  благодаря ви, че сте част от моето приключение! От тук нататък се надявам да ви е по-приятно четенето на по-положителната част от темата!

Продължавам

Дойде януари, имахме много неща за правене- ремонт в апартамента за под наем, съответно ремонт и у нас на хола. Ние с тате и с мм си го направихме. Точно свърши ремонта и деня, в който подписахме договора за наем започнахме новата стимулация, няма да забравя как търчах вечерта до аптеката в болницата, понеже не намирах лекарството другаде. Мина стимулацията, а аз започнах да имам зверски ПМС, след няколко дниконтролен преглед и от вратата обяснявам какво ми има, а док се усмихна. На прегледа се оказа, че имам един спукан току-що фоликул и два еднакви пред пукане. Тя леко се притесни, като каза че шанса за многоплодна блременност е огромен и я притеснява да не станат три. А аз съм смах отговарях, как едно да стане пък за повече не се и надявам. На излизане ме изпрати с думите " Мисля, че този път ще имаме успех", ама аз гледах да не се надявам прекалено.
Дните минаваха и симптомите взеха да намалят, реших че пак нищо не е станало. Тогава си поръчвах много тестове от е-бей  и една неделя дойде поредната ми пратка, нямах търпение да ги пробвам, нищо че бяха минали 9-10 дни само и хоп бледа чертичка. Викам я още един, че май е фалшиф тоя и там бледа черта, но доста по-бледа. На другия ден тичах за кръвен. Резултата беше 25, ама радостта ми трая 10сек. и започнаха да ме обливат какви ли не мисли и тревоги, едва дочаках мм да си дойде и му обясних, тоя път и той не се зарадва така и той се притесни. След два дни повторих кръвния и чакайки резултата пред кабинета на док, ми спря нета, карах мм да го проверява и му казах, че ако всичко е наред трябва да е 50 поне. Няма да забравя как заваляха смси- 75 е; ще си имаме бебе!; Този път всичко ще е наред и т.н.
Влезнах при док и тя беше видяла вече резултата и ме посрещна с огромна усмивка. Започнах си терапията и се разбрахме кога да отидем на преглед.
Времето едва се нижеше, дойдоха почвните дни, а на мен ми беше супер криво, рев, черни мисли... Мм предложи да се разсеем и да отидем на разходка, викнахме брат му и жена му и къде да отидем- до Сърбия да хапнем (преди това минахме до лабораторията да съм сигурна, че расте чхг и вече беше над 200). На другия ден пък тпябваше да ходим на ски, ама аз си останах вкъщи, беше деня на не очаквания цикъл, след обяд отивайки да пишкам видях, че имам зацапване, пак рев. На другия ден бързо при док, пуснахме още един кръвен и той добре растеше, даде ми още хапчета и каза да се пазя повече.

Честита темичка, Рататуй!

Съвсем скоро ще сбъднеш едно свое огромно желание и ще изпиташ едно велико чувство, това да бъдеш майка....

Често най-големите успехи са предшествани от много болка, сълзи и желязна воля.
На финала си на един не лек път, пожелавам ти оттук нататък твоята сбъдната мечта да ти носи сълзи само от радост!

Кураж в последната стъпка, раждането, и вярвай, че всичко ще бъде наред!

Чета с интерес и вълнение историята ти...

Излишно е да ти казвам, че ти пожелавам бебенцето ти да остане възможно най-дълго на топличко - то е ясно, че стискам палци постоянно! 

Честита темичка и дано да стане дъъъълга, дълга!