Добър ден!
Ние днес сме сами за малко, таткото отиде на събиране на родата за бебчо, за това докто мога ще гледам да разкажа как сме, как мина раждането и какво ме измъчва първите дни вкъщи.

Раждането

В понеделник сутринта се събудихме, бяхме си вкъщи, мм втора смяна и деня започна обикновенно, оправихме из вкъши, за да ходим пак към нашите и седнахме да закусваме. Още като станахме имах леки менструални болки, които изчезнаха като се раздвижих. Поиграхме на плейстейшъна и докато ядяхме пак почнаха едни много леки менструални болки, на които не обърнах внимание (нали цяла бременност какви ли не болчици изпшштах и по-силни от тези, а не родих). Към 10 усетих как болчиците се появяват и изчезват, реших да засичам и се оказаха на 3-4мин, като след 10.30 взеха да стават и по-болезнени. Изкъпах се и реших, че ще ходим да видим кво става, защото исках да отида с мм, а не с тате, не че толкова ме болеше, просто да е преди той да отиде на работа.
Реших да се обадя на док да я питам дали да ходя на тонове преди нея. Вдигна ми много весела и директно пита как съм и дали започва, като й казах за болките само ми каза " Тръгвай веднага, ама на секундата насам!". Тръгнахме ние, минахме да заредим и отидохме в болницата към 11.30 . Там точно седнах да чакам и док излезе, вкарахаме в кабинета и прати стажантката за документите ми за раждане. Посмяхме се малко, като ме пита защо съм яла като съм усетила болки, прегледа ме- 5см и ме прие. Даде инструкции какво да ме правят и ме качиха. Мина анестезиоложката да пита искам ли упойка, питах акушерката дали ще става много по-яболезнено, тя каза че ако сега търпя няма смисъл и ще издържа. Честно казано се надявах да мина без упойка, знам че са професионалисти, ама дупченето в гръбнака ми се вижда гадно.
Когато бях готова я викнаха, беше към 12-12.30. Прегледа ме и 8см. В момента, в който стана от леглото явно видяла апарата с тоновете се притесни, взе да обяснява на акушерката да ги търси, тя взе ехографа, оказа се че тоновете падат много и се губят при всяка контракция. Каза да й отменят часовете и да съберат екип да чака, малко се накара на анестезиоложката, че тя имаше консултация долу и май искаше само ако е наложително да я викнат, а док й каза че иска да стои в стаята докато не родя и да е готова ако стигнем до спешно секцио. Донесоха ми кислород и док ми обясни да дишам колкото мога по-дълбоко, защото бебето започва прекалено много да страда. Беше му трудно да наваксва моето ппекалено бързо радкритие и слизането на главичката.
Сложиха ми системи и бускулизин, отвори мехура и много се зарадва като видя бистри води. Аз едва се сдържах да не ревна и се опитвах да дишам все едно имам 5 дроба. Започнах да усещам напъните, ама още имаше шийка и каза да не им се поддавам. Мислех, че няма да мога да стана и да отида до родилната зала, ама успях и там с няколко напъна (първите явно не ги правех правилно) в 13.15 се роди моето мъниче. Тя ми каза да погледна, ама нещо трудно фокусирах от бускулизина, само видях че е син. Взеха да викат да се реже по-бързо пъпната връв и след малко той изрева, силно и ясно. След малко от някъде дойде една акушерка и ми го сложи на гърдите, погледнахме се и го отнесоха. Трябваше да ми направят 2 шева и бях готова и тях да търпя, но док каза да ме приспят и следващия ми спомен е как докато ме караха към стаята ми го донесоха за още малко отново.
След два часа вече бях на крака, накараха ме да ям и да пишкам, като второто се оказа трудната задача, отне повече време от раждането  . Качиха ме в стаята и ми донесоха малкия човек. Мм беше с мен и го видя за втори път. Той докато чакал тате да ми донесе багажа и взели да тичат лекарите и решили да чакат, та след 30-40мин чакане бли учудени като им честитили.

Още не мога да повярвам колко бързо стана. Доста време се чудех дали не се базикаш нещо 

Целувки на Ники 

Еми как да повярваш, като тя към 9ч. се разписа в месечната, че няма промени и че има план за деня. 
Чакам да ни кажеш как е Николай и ака ли вече златно

Ами, то наистина в 9 ако някой ми беше казал, че ще ставам майка този ден щях да се изсмея  

Първата нощ у дома

На изписването както щяхме да сме малко хора дойде цялата рода. В залата обаче беше много топло и не стояхме много. Малко снимки, малко рев докато док беше там и си тръгнахме.

Беше доста интересна. Прибрахме се, естествено нищо не беше подредено за преобличане и преобуване. Баща му взе да мрънка, че не съм готова и детето няма да ме чака да подреждам. Опишка още на първия памперс. Мама дойде с поръчките ми за пазар и нещо за хапване, защото хладилника беше празен.
Дойде ноща, човека нахранен, преобут и в креватчето и се почна едно хранене на всеки час, щом го оставим в леглото мрънка, та ноща беше дълга. Следващия ден беше супер, хранене на около два часа и си спа непробудно.

Свекърва, така е златно е съдържанието на памперсите, особено като съм толкова неуверена и все си мисля, че гладува. Мариола ме свърза и с консултант по кърменето дори. Сега обаче се притеснявам, че ми поумекнаха гърдите, в едната вече имам бучки, но бяха много препълнини, а сега са меки и почвам да се филмирам.
Изминалата нощ пак беше трудна, нослето му запушено, физ. разтвор не помага и почти цяла нощ се чудя дали е добре и как да му помогна. Термометъра показя 36.8-9 и аз вече съм в тих ужас.

Рят малчо е с поднормено тегло и сега ще наваксва. Ще се храни повече, ще иска повече внимание. Ако се чувстваш несигурна звъни на консултант. За нослето се обади на личната.

За разведряване на обстановката да споделя, че когато обличах Симеон за изписването, в присъствието на акушерка, ми се стори че е с пълен памперс, а тя казва, а не, как, току що го сменихме....
Съгласих се, мина изписването, прибираме се и се започна голямата дандания.
Бебето с пълен памперс и мега гладно, реве та се къса, аз нямах кърма,никога не бях приготвяла АМ, нямах стерилизирани шишета, дори не бях разучила стерилизатора, защото знаех, че ще кърмя.

Е, има, няма, час ми отне да го измия и преобуя(стената вторият ден беше наакана) и нахраня.
От там се почна големият филм следващите дни, та чак след месец дойдох на себе си.

Та, за температурата, нормална температура е между 36 и 37,2, както виждаш той си е супер.

Нослето, за запушен нос ли говорим(при което положение не може да суче, защото не може да диша тогава) или за секрет в носа. Тъй като второто е относително нормално и често срещано явление.
Често физиологичният разтвор не помага(в тази връзка да попитам спрей ли е или капки). Може би най-ефективен е след баня.
Провери също така влажността и температурата в стаята. Дали въздухът не е твърде сух.
Границите са 30-60%, като например моите деца се чувстват най-добре около 50-те.

За гърдите, най-притеснителното от всичко обяснено са бучките. Иначе ти сравняваш с напрежението, което си мила предишните дни, затова ти се струва, че са твърде меки.
Всъщност такива трябва да бъдат и евентуално да се напрягат, когато слиза млякото на определен период, но като се замисля, това е твърде рано да се случва регулярно.
Меките гърди не означават малко мляко.
Наблегни на масажите, особено сега.


За спането....., най-спокойна би била, ако е при вас, но там не мога да дам съвет.

По принцип той е неспокоен не толкова, защото е гладен, а защото не те усеща. Трябва му твоята топлина, твоята миризма, ритъмът на сърцето ти. Затова е неспокоен.

Една акушерка в болницата ми беше казала, че до 10-тият ден, мястото на бебето е плътно до майката, но.... всеки сам си решава.

Направо вървите като по учебник и при теб и при него са така нещата, така че спокойно

Благодаря ви!
Чух се с личната и явно просто са секрети ( имаше много и в болницата след раждането, там казаха че е нормално), мислех че са минали и за това се притесних. Сега диша по-добре.
За спането той е почти непрекъснато близо или върху някой от нас, оказа се че май аз съм по-голямото бебе- имам нужда да го усещам и ми е по-спокойно като е до мен. Не спя не толкова защото той не спи, а защото ме е страх че може да не се събудя ако има нужда от мен или да не би да му стане нещо, а аз да спя  , за това чакам баща му да се събуди и да бди той над него ( и пак не ми е спокойно), заспивам просто от умора.
Гърдите вчера не издържах и изцедих едната почти до дупка, много ме болеше вече, от две цеденета изкарах 110-120мл. Днеска и двете са по- спокойни, ама като го видя как се омазва с мляко явно има. Педи каза, че много малко му трябва сега така или иначе и да се успокоя, че напрежението което усещала в гласа ми можело да повлияе на кърмата.
Мари, горе-долу същата картинка, само без АМто.

Нали ти казвам,  всичко ви е наред!

Само това изключително неспане ще ти направи лоша услуга. Опитай се да се отпуснеш.

Сега се фокусирай върху гърдите. Да не се стига до бучки и втвърдяване. Мляко явно имаш много.

Масаж под душа е много полезен.

Честито, мамо Раче! Направо не мога да повярвам,  че вече сте гушкате с Николай. Да ви е жив и здрав и голям да порасне!!! 
Аз понеже нямам много време да чета, но виждам, че полагаш усилия за кърмене и те поздравявам за това. Не очаквай от никого от най-близкото ти обкръжение подкрепа за кърмене... Ако го направят добре дошло, при мен специално единствено психиатъра ми нарече Герой по кърмене със сериозна диагноза.  Свекито ми обясняваше как тя не е успяла да кърми собствените си деца или как етървата била полагала неистови усилия за да кърми 2-то си дете.
От опит знам и винаги са ме изнервяли компетентните им мнения!!! Мари ти е дала добри съвети, така ще е в началото, но постепенно ще се нормализират нещата. А аз не четох назад майка ти или мъжа ти помагат ли?

Рат, чудесно раждане! Браво на теб! След всички мъки си се представила блестящо!
На мен ми се вижда странно, това че са те приспали за два шева.Но пък лекарите си знаят по-добре от мен.

Количествата ти мляко направо ме смайват. Аз едва успявам да изцедя 40-50 мл от двете гърди. Ясно, че кърма имаш и Ники бързо ще навакса мерките.
За будуването и аз те съветвам да намериш начин да почиваш повече. В първите дни хормоните бушуват и аз лично чувствах много енергия. По нощите си пишехме с приятелка, четях статии, перях, простирах. Около 20-тия ден след раждането обаче тази енергия изчезна и се оказах като пребита.

Ако бебчето повръща може да се събира кърма в нослето и от там да са секретите. 

Браво, след толкова тежка бременност, раждането ми се струва сравнително леко. Заслужи си го!!!

Бързо напасване и много се гушкайте 

Хехе /на чужд гръб/ още някой като мен с празен хладилник в деня на изписването Споделяла съм, че отгоре на това и прането от простора беше стоварено на масата, леглото не беше оправено, защото тримата мъже /баща ми, брат ми и Родният/ затваряли домати в буркани, а майка ми постъпила по спешност в болницата Три дни не можах да спя от яд, че нищо не е както трябва, а на четвъртата вечер изпуснах бебето, скапана от умора
Каквото и да ти говорим, сама трябва да стигнеш до извода, че детето е достатъчно силно и жилаво да оцелее Сума примери има за новородени, оставени на екстремни условия, нехранени с дни и после живи и здрави.
Без да съм сигурна, ама някоя майка си беше пийвала глътки безалкохолна бира, много отпускала.
Така е с първо дете в родата, хем много му се радват всички, хем и им е за първи път и са доста объркани. Спокойно, всичко ще си дойде на мястото

Рат, да не би да е силна струята и той да се дави?И за това да плаче?Това са много мл, не цеди до дупка вече да не си докараш хипер лактация.

Раждането ти наистина звучи много бързо и леко, радвам се, че така се е случило.Колкото до инстинктите, повярвай, но ще го чуваш и как диша нощем.Аз не съм вярвала, че ще се будя само като я чуя, че подсмърква, ама на!

Как ти хрумна да му мериш Т само не разбрах? Новородените кихат, кашлят, хъркат, свикват с новия свят

Хранете се, гушкайте се, СПЕТЕ! и без цедене до край

Цитат на: pandapanda в 24.10.2016 11:47

Как ти хрумна да му мериш Т само не разбрах? Новородените кихат, кашлят, хъркат, свикват с новия свят

Хранете се, гушкайте се, СПЕТЕ! и без цедене до край