⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Рататуй е на Николай и Магдалена горда мама!

И да добавя, затопляне със сешоар, даже и бръмченето им помага.
За депресията /гадното настроение/, спасението е откъсване от бебето поне за час, срещи с други хора, ядене, спане и форум. Последното само ако е смешно и те разсейва :) Важно е да знаеш, че ще мине, моментно състояние е. Някъде към 20-тия ден след първото раждане и аз бях изперкала :[
Проследи дали има връзка между това, какво ядеш ти и неговите неразположения. Ама в повечето случаи тъкмо му хванеш цаката и коликите минават. За да дойдат зъбите ;)
Машка ти е описала всичко идеално.И аз бях така, не мисля, че има жена с първо дете която да не е откачила в един момент.

Моника заспиваше като я гушнем, като я носим, увиваме и с бял шум.Шъткането много помага, мисля Ина беше споделила, че прилича на шума на кръвта на жената, като бебето е в утробата.И до сега на моменти така успокоявам Моника.Столчето за кола също много помага.Слагате го вътре, без пелени под него, да заеме анатомична поза и леко люлеете.Като се затопли бебето и се успокоява.

И аз минах през етап не правя нищо както трябва, ревала съм с нея от изтощение и безсилие.Имах период в който само чаках мъжът ми да се прибере и бягах в другата стая на тишина.Просто тя много ревеше.Бях изперкала.Разходките на вън много ми помагаха.Ходех до магазина.За един хляб да е, това ми беше почивката.Отивах, гледах хората, разглеждах щандовете, не бързах да се прибера.Имах си моите 15 минути свобода и спокойствие.

Който, каквото и да разправя, няма по-голямо мъчение от бебешкия рев.
Цитат на: магито в 28.10.2016 13:36


Който, каквото и да разправя, няма по-голямо мъчение от бебешкия рев.


Това много ми хареса  *THUMBS*
Момичетата добре са те посъветвали, аз няма какво да добавя. Мен също не ме подмина следродилната депресия...не можех да обясня на ММ защо рева  :[ Всичко минава и започваш все повече да се наслаждаваш на майчинствтото и малкото човече  *INLOVE*
Цитат на: Marri в 27.10.2016 17:40

Точно така е за Биогайя, много слаб пробиотик.

За да сме изчерпателни обаче, какво ѝ е мнението за другите групи медикаменти, които са на пазара, числото е доста голямо?

Питам, защото аз го препоръчвам на майки, които са взели решение да дават някакъв продукт.


Според нея е важно да не се дава превантивно. То Био Гая няма отношение към коликите, дава се само в случаи когато има стомашно нерасположение и с антибиотик. Пробиотици има достатъчно в кърмата и АМ. При бебетата с колики помага по-скоро капки с ензими отколко пробиотици.
:offtopic:
Последно пиша по темата,  защото не искам да водим спор "за" и "против " БиоГайя.

Не съм медицинско лице,  това са мои съждения.
БиоГайя  е пробиотик,  който съдържа само пробиотичната бактерия lactobacillus reuteri
За нейните полезни свойства няма да влизам в подробности,  има много материали в нета.

Това е бактерия,  която ако не помага няма да навреди,  докато лично според мен ензимите доста по-сериозно променят "естествената" среда в организма.

И последно,  дори медицински лица и изследвания не могат да дадат еднозначен отговор кой точно медикамент би бил ефективен при колики,  тъй като не е ясна същността и точният произход на това състояние.

Общо взето имаме една индустрия,  която бълва продукти на пазара,  родителите експериментират и докато изредят 5 вида капки,  периодът на коликите отминава.
Съвсем отделен е въпросът тези продукти какво влияние оказват в бъдеще.
Общо взето имаме една индустрия,  която бълва продукти на пазара,  родителите експериментират и докато изредят 5 вида капки,  периодът на коликите отминава.
Съвсем отделен е въпросът тези продукти какво влияние оказват в бъдеще.


ахам , е тук е истината, в индустрията, и тъй като тя е навътре в индустрията не ги препоръчва превантивно, това за ензимите е мое мнение пък от други наблюдения. С второ дете една капка не бих дала от нищо защото като приключат коликите се чудиш въообще имало ли ги е.
Машка доста добре е написала. Според повечето хора капките за колики са повече за успокоение на родителите, че са дали нещо на бебето за болките, отколкото за самото коремче. Колко е така, не знам.
Ние взехме възглавничка с черешови костилки и я слагахме на коремчето. Но гушкането в такива моменти е най-важно. Бебето трябва да усеща майчината топлина.
Звукът от сешоара го успокоява и сега. Понякога го пускаме, когато Алекс се захласва от рев. Ама не приложение, а истински сешоар. Тези приложения не го впечатляват. Возенето в кола също. Алекс обожава и заспива много бързо вътре.
Общо взето по метода на изключването се разбира защо плаче бебето - глад, пълен памперс, колики, топло му е, студено му е и т.н. Макар че плачът от колики мисля, че не може да се обърка.

Депресията съм писала, че и мен не ме подмина. След като Влади се върна на работа рухнах. Плачех за всичко и постоянно. Понякога необяснимо, а понякога за глупости, но в такъв момент ми се струваше, че нещото е на живот и смърт. Когато започнахме разходките малко живнах. Дори да отида до магазина, като се лутах между щандовете ми беше глътка свеж въздух. Организацията ни беше трудна, дори и сега на моменти е така. Просто няма как да се направят планове с бебе. Майка ми готвеше и ни изпращаше храна, за да мога аз да се занимавам с Алекс.
Аз не спя през деня с него, но гледам поне да легна и да си почивам.

В началото е малко стресиращо, но се свиква с новия начин на живот.  :)
А пък аз, ако си забравила,  ревах, защото на Томи му подаряват много неща и нищо не мога да му купя. На другия ден се излекувах в бебешкия отдел на НМ :)) :)) :))
Панди, това си е основателна причина :)) :)) :))
Машка, а и на всички които споделихте как се/сте се справяли ви благодаря!
Панди, помня и това си е важна причина. Аз онзи ден приспах мм и застъпих на пост, реших да погледам тв, ми то такава драма-ревах на хавай 5-0, на нат гео и на не знам още какво и накрая си пуснах 24китчен, оставаше да ревна и на Антъни Бурдейн.
Откривам, че бременността ми липсва все повече, не че не ми харесва животът сега, напротив, просто ми се иска пак да усетя ритниче, да си видя коремчето....
За коликите мисля да не давам нищо, надявам се с гушкане да му е по-добре.
Днес изкарахме първи ден със свека у дома, търпи се, но като чух 80дни отпуска и малко взе да ми се изправя косата.
В неделя мислим да направим първата мини разходка на Ники- да обиколим блока  :girl_haha:. Дано времето да ни позволи.
Цитат на: ratatui в 28.10.2016 23:23

оставаше да ревна и на Антъни Бурдейн.




:funny: :funny: :funny: :funny:
Рататуйче, много закъсняло честито и да сте живи и здрави  :[ @}->--
Днес ставаме на две седмици, кога мина това време  : :girl_impossible:, много бързо взе да тече след появата му. Само нощите са ми малко безкрайни, но вече свиквам.
Днес за пръв път разходихме количката, ей голям кеф! Жалко само, че времето ще става все по-лошо, а не обратното.
Решихме да пробваме тази седмица да сме сами, без помощ- първи ден мина чудесно, жалко че не може да сме си все тримата.
Да ви питам вие с какво мажете дупето при смяна на памперс? Аз имам бепантен, судакрем, павловичава мас и едно македонско кремче. Судокрема, педиатърката каза да го слагам само при подсичане и си въртя бепантена и павловичавата мас.
Другия ми въпрос е за оригването? Не ми се получава и това е или много рядко.
Хехе, да не им мина меракът на помощниците, та ви оставиха сами?  ;) Твоите поне живеят в София и могат да си спят по къщите, докато времето го позволява. Възлагай им обслужващи дейности, да са заети с нещо и да не ти се мотат из краката. Радвай се, че са здрави и прави и се възползвай максимално от тях :)
За оригването предполагам знаеш практиките. Понякога се чака малко повече, но е добре да излезе въздухът от коремчето. То зависи и как суче бебето, моите бяха като хали и издаваха звуци, от които чак замръзвах.
Как е количката в движение? Сигурно ви накачулиха комшиите ;)
Браво за първата разходка, друго си е наистина! *THUMBS*
Вярно, че времето все по-лошо ще става, но пък и вятър да има, като не е са големи минуси, слагаш дъждобрана на количката и сте безсмъртни *THUMBS*

За дупето аз ползвам изцяло Веледа, много съм доволна.

За другото, децата са различни. При мен много помагаше да го накланям назад като плачещите кукли едно време, както ги карахме да казват "мама". При Симеон действаше винаги, но със Сами беше мъка и накрая се примирих и отказах....