Ники - 3год и 9месеца

Ники е със страхотни зелено-жълти сополи и вчера бяхме на лекар. Понеже нямаше никой, а той беше в настроение решихме да видим как е с мерките. 96см е и 12.800кг някъде. Върви си под нормата, но съразмерно, не че особено съм се впечатлила, док каза че няма драма и вече скоковете в растежа са много индивидуални.
Събота и неделя бяхме на басейн, в началото като влезе и видях как го е страх да пусне тате ми стана лошо. Викам си, на морето ще е залепени за нас и няма да може да мръднем. След 30мин се отпусна обаче, по припомни си явно нещата от бебешко то плуване и почна да си джитка сам из басейна. 2 дни влиза със ставането, едва го вадим да обядваме, да почнем малко в най-големия пек и пак влиза до вечерта. Не знма как издържа това дете, да не се спира и да седи по няколко часа в топлата вода. Ние го гледахме на смени (4ма човека).  Но се радвам, че си припомни и даже все повече изправя тялото хоризонтално, а не просто да си рита. Опита се да включи и ръце, ама с плувкуте не става. Ако имах басейн по-наблизо бих проверила как стоят нещата с плуването.
Опитвам се да го науча да си духа носа, че е голяма мъка с тия сополи. Обаче само повтаря "не мога!" и не иска да опита даже. Какво ли не измислих, предложих му да духа свещичка, по-добре било с уста  . Направо ме побърква, като чуя как не може да диша и си ги дърпа навътре тия гнусни сополи.

Рат аз се кълня в Назопюр. Прочиства страхотно носа, ние мием всяка вечер носа на Звяр даже и като няма сополи. Всички лекари с които съм говорила го препоръчват също, даже в Белодробна казаха че това е практика по аюрведа, промивки на носа да се правят ежедневно. Когато няма сополи излизат пак чудесии, черен прах полепнал вътре, помага много. Важно е да се прави правилно и да не се шмърка/издухва носа веднага след това. Има го в Sopharmacy

Да се оправя бързо Ники!  Бамбук отдавна се научи да си духа носа, ама не го духа в кърпа. И иска да ги яде.
Бейби ВАК нямаш ли? Бамбук се научи, за да се отърве от бейби ВАК май.

Този назопюър колкото пъти се навия да го търся, никога не го намирам. Или е свършил, или не са чували за него. А отдавна искам. Но си представям какъв отпор ще ми даде и за това.
Имам един бебешки аспиратор, натискам го чат пат и дърпам, ама не мога да изкарам кой знае колко.

Ооо забравих последния му бисер:
В неделя бяхме в нас и брата на Р слезе да се видим. Ники си играе нещо и по едно време отива при Р и почва:
- Аз съм момче, имам пишле и пикам от там.
- Да, Ники.
- И ти си момче и имаш пишле.
- да, Ники.
- А момичетата нямат пишлета.... (пауза) те пукат от дупето.
И като настана един смях, той се кефи че е казал нещо смешно и го повтаря по 100пъти.

хахах ох почнал е и той с органите хахах


Ще ти пратя клипче на Звяр как му мием за да му е интересно и на него. Бейби вак също помага, особено след промивка с физ.разтвор,но Назопюра е по-добър, това изкарва и задните секрети най-вече. Има го и в Ремедиум също. Иначе знаеш, казвала съм ти, Звяр се научи преди няколко месеца да издухва, ей така от нищото, преди това години наред се мъчих да му обясня и не става бре...

Ох, не е особено приятно, ама НИ1 започна да си духа носа в мивката, като затискаше едната ноздра за да прави балони от другата . Май и НИ2 така се научи...

Преди малко:
На а се с крем след баня, Ники идва и почва да се съблича до мен. Аз обаче бързам и нали съм непохватна, обръщам крема на земята и разсипвам. Започвам да псувам на ум, на глас излиза само "оф, колко съм зле! Виж каква беля направих!", а Ники ме гледа, с един крак събут, един наполовината и започва да не успокоява :
-Спокойно, спокойно! Аз ей сега ще почисря. Не се притеснявай, нищо не е станало. Спокойно.
Събу се набързо и тръгна на някъде. Аз събирам крема с ръце, след малко детето тича и носи кухненска хартия. Клекнс и почна да бърже, и пак нарежда:
- Спокойно! Ето аз ще почистя.
Много мило ми стана, че е толкова емпаричен и мил.

Това е защото ти си емпатична и мила

Цитат на: pandapanda в 19.07.2020 19:26

Това е защото ти си емпатична и мила

Абе, напоследък изобщо не съм емпатична. Доста съм изнервена и ме е яд, че си го изкарвам на Ники понякога. Не се оправдавам, но напоследък е в няква фаза /поне се надявам да е във фаза/, иска някви щуротии, ама сега и веднага. Тръшка се до безобразие просто, научил се е да отговаря страшно много. Колкото  ида се опитвам да го "извадя" от ситуацията, да му обясня и да предложа адекватна алтернатива, изобщо не чува! Понякога дори посяга, освен че крещи като луд.
Случка от последните дни:
Връщаме се от морето, спираме да пишкаме на един паркинг, ама за нещастие до него поле със слънчокледи. Ники ги вижда и почва иска да му откъснем един. Обяснявам му, че има ограда и няма как да се влезе /даже минах през тръните, за да го заведа да види,че не можем да минем през оградата/, еми не и не. Крещя, рита, блъска, обяснява се как той можел и щял да мине през оградата и т.н.
В Смолян първата вечер излизаме и направи цирк за едно топче. Ама такава атракция беше, че нямаше хора дето да не се спря да гледат как буйнства. Тогава ни би, вика, дърпа... Абе прекрастна гледка бяхме!

Море 2020

Докато още ми е прясно да си запиша спомените от тазгодишното море.

Първо мислех да е в началото на юли, ама така се случи че решихме да е по към края. Когато се обадих да запазя се оказа, че в къщата която сме избрали /Р държеше да е тази/, има място само за 3 дни в този период. А нямаше как да си променя отпуската. Така и така бяхме решили да е по-скромно това море и после да идел в Смолян.
Тръгнахме рано, към 6.00 сутринта. Живеех в заблудата, че Ники просто ще се разбуди, ще го пренеса и ще продължи да спи   . Бях го предупредила от предната вечер, че ще станем много рано, за да идем на море и уж беше съгласен. Е да ама сутринта откачи- взе да мрънка да си лягам, нямало да ходи на море, щял да си стои сам вкъщи, обикаляше леглото и не можех да го хвана. Накрая с 300 зора се качи с рев в колата. За капак и валеше! Като се успокои спа през повечето път де.
Стигнахме в Синеморец, ама естествено понеже беше рано, стаята не беше готова. А Ники от Бургас даваше зор да ходим вече на плажа. Та като най-близък отидохме на плжа на Велека. Аз съм ходила там като дете, тогава си беше напълно диво място и никой почти не ходеше, спирахме някъде далече  ипо едни пътечки слизахме до плажа. Сега много да го цивилизовали, има заведение, платена зона с чадъри, доста хора. Някак си ми е загубил чара си на див плаж. Там си знам, че морето е гадно, рязко става дълбоко, има много дупки по дъното и изобщо не е за плуване. За капак имаше и вълни. Като тръгнахме Ники вървеше през цялото време пред мен и не можех да го стигна, едва оставихме багажа и му сложих плувките и се засили да влиза, ама една вълна го поизкъпа, той се уплаши и се отказа да влиза.
След като се настанихме и обядвахме, решихме да пробваме Силистар. Там миналата година било много хубаво, имало заведение и душове на плажа. Тази година е мъртвило! Има само едни тъмни хора, които събират 5лв., за да паркираш в поляна. Морето беше с по-малко вълни, ама Ники вече не искаше да влиза   . Изкопахме му дупка на брега, да се пълни с вода и там седеше доволен, докато ние се поизкъпем. Малко преди да си тръгнем вълните изхвърлиха мъртво делфинче и беше доста неприятна гледка. Р го погреба някъде, да не го гледат децата.
На другия ден решихме да пробваме централния плаж на Синеморец. Там ми хареса най-много. Има къде да се паркира, близо до плажа. Брега е хубав и не е дълбоко. Пак имаше вълни, но по-малко. Всеки ден на плажа се копаше дупка и Ники прекарваше там почти цялото време. Чак на 3я ден след обяд каза, че иска да влезе. Вкарах го гушнат първо, защото мислех че щом се намокри ще писне да излиза, ама не. Постояхме малко, че вече ставаше време да си ходим и излезнахме.
Вторник времето беше разкошно- слънце, без вятър, без вълни. Ники като видя равната повърхност и директно се забъза към водата. Обаче като видях колко е мътно и как на брега гъмжи от щипалки ми се отщя да влизам, обаче... Шефа настояваше и сложихме плувките. Трябваше някой да го пренася от брега във водата, че имаше доста миди и беше изровено, та нямаше как сам. Изредихме се да седим с него във водата, той му посинява устата, ама излиза, взима новата си жертва-пазач и заминава пак. Добре, че чак накрая откри морето, че нямаше да му смогнем всичките дни на темпото.

Като цяло ми хареса Синеморец. Сравнително спокойно е, няма много големи хотели, а са предимно малки къщи. Заведенията, в които ядохме много ми допаднаха. Всичко беше прясно и добре направено. Разбира се само с резервации и добре, че знаехме и предвидливо си запазвахме места още от предния ден. Опитахме рапани, аз не бях яла и си го бях наумила. Когато отидохме в заведението с хубавите рапани на въпроса какво ще яде Ники директно отговори  "рапани!". Мислех, че ще опита и няма дза ги хареса, ама човека ги одобри и искаше още даже.
Имаше някакъв мини луна парк, там Ники откри захарния памук. Всяка вечер ни водеше до там.
Това, което не ми хареса е, чме няма тротоари. Няма къде да се мине и ходиш по улицата, като идва кола се криеш между спрелите коли. Реално ако не бяхме с дете с колело, може би нямаше толкова да ми направи впечатление, но сега ми беше доста неприятно да тичам през 5м и да вдигам колелото на нъкеди си, за да мине поредната кола. Също нямат некакво улично осветление почти, в парка с луна парка си беше направо тъмница.

С 2 думи, радвам се че отидохме на море и мястото беше хубаво. Надявам се обаче септември да ми се сбъдне плана за повече време на море и ако може в Гърция  

А няма лошо Ники да се опитва да е тартор, да тества границите... Само нервите и ушите да са ти здрави

О, Синеморец! Преди много години, когато нямаше интернет информация, вятърът ни отвя точно на северния плаж - див и много красив! В последствие открихме и широкия прекрасен южен плаж. Жалко, че сте случили на кофти време. Първото ми ходене на Китен беше такова - хубаво слънчево време, обаче вълнението беше довлачило водорасли и щипалки.

Ники, си е човече с мнение, което не е лошо до някакъв момент.Хубаво е, че сте починали и сте се разнообразили.Айде дано ви се сбъдне и второто море.

Разнообразили сте хубаво Ники е като всички на тази възраст - иска да командва целия свят. Пък и не само - и по-големите се тръшкат понякога, може би по-рядко. Ники поне още можеш да го вдигнеш и пренесеш на страни. С Бамбук вече е доста трудно това. А те докато са афектирани не чуват особено.

Намерих малко време да разкажа и за Смолян, тази година. То не е като да не си ходим сравнително често, ама нищо.
След морето направо там отидохме. Имаме доста планове и всеки ден беше плануван, ама нещо много ни дойде обикалянето и последния ден, вместо да се качим до Орлово око, решщихме да си останем и да си направим скара на бунгалото на баба.
Първия ден Р ходи на риба, после трябваше да оберем черешата. Вечерта излезнахме на разходка из центъра. Тогава Ники направи страшен цирк за едно топче, тъкмо го извлачих и се беше успокоил, баба ни настигна и му показва как му е купила въпросното топче /което предупредих да не се купува/. Е тогава настана ада на Земята! КАто почна да се тръшка, да крещи, да буйнства, да ни посяга... Питам баба ми защо му го показа сега, няма отговор. Направо бях откачила! Всеки път като кажа не и сме с нея и/или наще те му дават, абсолютно неуважават моето мнение и решение. После защо Ники ни прави луди 
Втория ден ходихме на риба и пак да си направим скара около реката. Има едно място, на което още като дете ходехме с нашите и с братовчедките ми. Имам много хубави спомени от там. Беше много спокойно и приятно. Нали вече се бяхме пекли, решихме да се съблечем за още малко тен. Е да ама там слънцето е по-силно и доволно изгоряхме. Добре, че Ники е по-умен от нас и каза, че не иска да се съблича.
Третия ден ходихме до пещерата Ухлувица. Миналата година ги водих да Ягодинската и Дяволското гърло. Тази реших да им покажа тази. Тя е доста по-непристъпна, има 1 км ходене по стръмна пътека, после стълби. Вътре в пещерата пак са доста стълби. Ники ходи част от пътя, после на конче. Миналата година и пещите ги разглеждаше от конче, тази каза че ще ходи сам и се справи. А стълбите бяха стръмни, високи и хлъзгави. Чак се учудих, аз се бях изморила, той още можеше. Понеже бяхме първи след екскурзовода Ники даже му задаваше въпроси, кое как се казва, от какво е станало и такива щупотии. Цялата група падаше от смях на моменти. Накрая отидохме в едно заведение, където сами трябваше да си хванем пъстървата, за да ни я сготвят 

Рат, това с тръшкането е при всички и се усложнява когато е размит авторитета. На мен също ми е голям проблем да ми прекрачват забраните, защото освен с малко дете водиш битка и с уж разумни възрастни. По принцип аз си имам тактики и Ж. при мен прави по-малки кризи отколкото при някой друг. Тези неща съм правила професионално и винаги са били полезни за децата, защото се научават да се саморегулират и да приемат и да се справят с отрицателни емоции.Отстрани изглежда страшно и все едно съм много жестока майка, но предпочитам да поема контрола и да я изведа от кризата, отколкото да продължава до безкрай и да е изгубена в емоциите. В крайна сметка тества граници, но ако не ти или другите възрастни, то физиката/логиката ще му покажат до къде са му възможностите, а за някои неща няма възможност да се случи без да си навреди. В зависимост тежеста и продължителността на кризата ползвам няколко тактики. Основната идея е да се назове емоцията (ако е в ранен етап на кризата и има чуваемост) и да се даде пространство с граница като се подтикне детето да се овладее само. Обикновено аз казвам с твърд и спокоен тон излъчващ сигурност " Да, разбирам те, случи се това и това, чувстваш се еди как си. И на мен ми се случва. Опитай се да се успокоиш, аз съм ето тук и ще те изчакам(давам пространство и все пак присъствам). Когато си готова ела при мен." Понякога това не действа вече е изгубен контрола и няма чуваемост. Тогава идеята на поведението на възрастния е да покаже, че владее ситуацията, тоест ти не можеш сам вече, но аз съм тук и ще ти помогна да се успокоиш. Аз обикновено си избирам стая, място, където сме само двете. По принцип тогава вече започва да се мята, да се опитва физически да счупи границите, които й налагам. Обяснявам й, че трябва да я хвана, защото ще се нарани, а аз отговарям за нея и я гушвам с гръб към мен леко по-силно, ако тръгне да посяга леко я парирам, но обяснявам, аз съм по-голяма и не позволявам да ми посягаш, аз също не ти посягам, единствено те пазя да не се удариш и искам да помогна да се успокоиш.Кризите обикновено са точно това искам да се справя, мисля че мога, но не успявам, страх ме е, че не мога да спра да плача, изгубен съм в емоциите си. Така възрастният поема ролята си на възрастен, на когото може да се разчита като преди това е дал възможност на детето да опита да се справи само. Ако към момента не се усвоят от детето техниките за справяне с емоциите, то тази криза на възрастта е възможно да остане и поведението с тръшкане и опити за посягане да станат проблемни за всички най-вече за самото дете. Не се притеснявай да бъдеш решителна и да следваш своята логика на поведение така внасяш повече сигурност и у Ники и в крайна сметка му помагаш. Сори за дългия пост, но някак съм виждала много майки, които са уплашени и засрамени от кризите на децата си и нерешителни как точно да подходят, а това задълбочава ситуацията. Споделям опит, но и на мен невинаги ми се получава. Дано намериш нещо полезно, ако ли не да знаеш, че не си сама в борбата поне.