Честито, хубаво момичеее!  Леко да ти е бременеенето и на финала прекрасна принцеса да гушнеш. Мъжа ти много да те обгрижва,  а Ники да е усмирен в отношенията си с теб и бебе, любящ батко.
Разкажи как обясняваш как е влязло бебето там?
Изкефиха ме предложенията за име. 

Понеже днеска съм сама и ми дойде музата да напиша някои неща, които още не съм забравила.
Общо взето Ники последните 3месвца е ужас, лиготия, тръшкане, станал е страшно обидчив, отделно научи и първата си лоша дума (смотаняк), благодарение на майка.
От края на февруари се преместих е в Банкя, заради ремонта на банята и там цял ден, много хора и най-вече тате, такова лигавене пада, че и сега като се сетя и избеснявам. Той баща ми не може да сложи граници и Ники си разиграва коня както иска, отделно скачва и нашия авторитет, защото само се бърка когато му се скара е и естествено Ники се чувства силен и всемогъщ като има гръб.
Накрая вече положението беше толкова ужасно, че спря изобщо да ни отразява. Както му се каже нещо, ти казва "ти си смотаняк/чка!" и отделно е научил някви бебешки думи от едно тъпо детско, коеот баща му му пуска и така отговаря "бъля-бъля", а мен това ме влудява.
Взехме да се прибираме в квартала и да оправяме след ремонта и като сме си само 3мата нещата са много по-добре и след няколко дни далече от дядо му влиза в ритъм. Мисля и на детска да го пусна малко, защото се засича в парка с децата от групата и много ми харесва да играе с тях. С часове не можем да ги разделим и не им се чува гласът. Обаче, той докато е навън и казва, че иска да ходи, после у нас си променя решението. Мисля, че ще му е малко трудничко да се адаптира пак. А аз съм в някакво шантаво емоционално  състояние и не мога да взема никакво решение, всичко драматизирам- ако го пусна, как ли ще му се отрази, ми ако го оставя някоя сутрин и тръгна да раждам, после като не го взема той ще се чувства предаден и изоставен... Ако пък не го пусна, какво ще го правя ако сме сами... Защото съм луда и. Е искам никой да знае като дойде момента, съответно как да го оставя на някой, нали ще се разбере  . Притеснено ми е и после с бебето как ще се чува той, притеснявам се и като слушам на моменти какво глупости му говорят нашите за бебето, ама гледам да обяснявам лесно и разбираемо какво горе-долу ще бъде като се роди бебето.

Малко и за бебето да разкажа. Общо взето някак много лесно и естествено дойде идеята и времето за бебето, или поне така го почувствахме и двамата. Още в началото, когато решихме да си дадем шанс той беше ме питал дали някога бих искала още деца, аз исках (исках или 1 или 3 деца и все още искам 3). Не бяхме планирали да за живеем заедно толкова скоро, ама обстоятелствата, около моята работа малко го наложиха и още февруари той се нанесе, за да помага активно. После дойде лятото, почивки и т. Н. Финализирах развода, който се проточи доста, заради пандемията. Бяхме решили да изкараме повече време само двамата/тримата, да имаме време малко да си по живеем като двойка.
След първата почивка някак естествено решихме, да започнем да опитваме, но без да си даваме зор и когато стане. Първият месец май вече бяхме и пуснали момента. Вторият аз бях на профилактичен, да видя дали всичко е наред, тогава док видя 2 фоликула и аз съвсем се шашнах, да не се повторят нещата като с Ники. А и предстоеше море, някак не го чувствах съвсем като подходящият момент, а погскоро че ще ни обърка плановете и то пък явно съдбата си знае работата и нищо не се получи. Гадно беше, че ми дойде точно на път за морето и малко ми беше криво цяла почивка с болки. Обаче като не стана, реших че пак нещо не е наред и си запазих час пак за док, да видим някакви хормони дали да не пусна. Бях го запазила за средата на октомври.
Върнахме се от почивка, почнахме пак работа и общо взето се върнахме в нормалния си ритъм. Наближи времето да ми дойде пак, имах си всички ПМС симптоми и бях сигурна, че нищо не е станало. То така ме болеше корема, че мислех как всеки момент ще ми дойде. Реших все пак да направя 1 тест (преди закъснението, разбира се) и чак се упудих на 2рата черта. От там тичане в почивката за кръвен, тя пък се оказа една много симпатична жена, бивша колежка на Р и се за говорихме за него. Вечерта като излезе резултата ми беше доста нереално всичко. А някак си още от самото начало имах усещането, че това бебе ше е момиче. Колкото и гледах да не се настройва, то все си изкачале като 6то чувство.
На другия ден се обадих на док, да ми назначи терапия и видя, че и час съм си записала. Та така след 10 дни на 11.10 видяхме плодното сакче, което вървеше няколко дни назад по "моите сметки" кога е станало уж. След още 2 седмици се чу сърчицето. На мен все ми беше някак свито дали всичко ще е наред. После след още 3 седмици вече беше "наваксало" късната овулация и си отговаряше на термина по ПРМ. Аз реших рано да излезна болничен, че ме беше страх хем аз да не се разболея, хем Ники да не донесе нещо от градината и пак да трябва да съм болничен. А и този път ми ставаше много по-зле, от колкото с Ники. На няколко пъти едва се с държах да не си изцапам колата 
Общо взето този път всичко вървеше доста добре, аз се притеснявай в началото, дали всичко ще е наред, че имах и зацапвания на няколко пъти (първо в 5г.с.,после пак към 7-8 и накрая в 12 също) дали янма да спре да се развива или да има друг проблем (в началото на годината братовчедка ми трябваше да направи аборт, заради генетични аномалии), след това взех да мисля шийката дали ще издържи и колко. Но бях решила този път от рано д а почна да пия колаген, уж помагал за шийката. С док даже бяхме говорили за серклаж и в началото още обсъ дахме кога ще го правим. Да, ам шийката си държеше добре, седеше си между 4,2-3,8, времето си минаваше и тя каза, че излишни манипулации няма д а правим щом не се налага на този етап, не иска излишни рискове. Аз гледах да почивам повече и да лежа, но и да не се залежавам съвсем де. Имаше моменти, където доста се шашках след някоя разходка като почнеше да ме боли. Но тоИ път мисля, че и магнезия нацелихме (миналият път бях на Магнерот, а Диаспорала го включихме пак 23г.с.), сега го почнах само него още от 14г.с.
Общо взето от 25г.с. Гледах да лежа и да се пазя повече, имаше дни, в които почне ставах, но пък през повечето време гледах да правя все пак някакви крачки. Пща преди това сама с Ники нямаше как, никой не ме питаше дали ми се излиза или не, студено ли ми или не, той си иска на вън. Определено това, че го има него много ми помогна.

И така, много мина, малко остава. На мен все още всичко ми е някак бъдещо, далечно и абстрактно събитие. Въпреки, че вечер напоследък не мога да заспя, защото си мисля кога и как ще започне, какво ще стане с Ники когато започне... Някакви такива неща ми се въртят в главата. Надявам се да седи още поне 2 седмици, че нищо не ми е готово още. Багажа за болницата, даже не съм го почнала.
Поне с бебешки те покупки съм на финала, но пък всичко е по кашоните и е супер разхвърляно навсякъде. Вчера с баба набързо оправих дрехите на Ники, освободи място за дрехите на бебето и малко остана да оправя самия сктин, за да ги подредя. Мързи ме да ги извадя, изоера и подредя. Тоя път даже не мисля да гладя (мъзри ме)   но и това ще стане. Искам да изкам каквото съм запазила от Ники и да видя кое бих могла да ползвам.
Вече нямам търпение да идва петък и да видим какво и що, че миналия път качих малко кила, маа тоя път съм огромна. Отделно на последната фетална я изкараха по-голяма и водите на горна граница, та спрях сладкото и тестото. За 2 седмици тя влезе в норми, но водите още бяха завишени. А напоследък не се ограничавам чак толкова строго и хем се чувствам виновна като си нариша диетата, хем на моменти все едно ми пада пердето и изяжда някоя глупост .

Какво да ти кажа, Господ си знае работата и ще се наредят нещата, но пък защо да ти е спокойно и да се отпускаш
С второ дете е по- лесно, знаеш какво да очакваш, как да постъпиш и как да му се радваш повече, докато е съвсем новичко. Пък и през лятото някак се гледат по- лесно.

Ама пълна откачалка съм станала, онзи ден в градинката се за говорих с една приятелка (тя е психолог) и като почнах да рева, няма спирка. Рев, че Ники няма да е вече център на света, какво ще прави, как ще го преживее. После ми става тъпо, все едно не искам бебето, а не е така. Абе ако не ме вкарат скоро в лудницата добре ще е. Даже тя ми каза, че си навивам старшини глупости, ама не мога да излезна от тия тъпи размишления и тва е!
Ще видим, предполагам че колкото и енергия да хвърля в малоумно мисли, накрая всичко ще се нареди от само себе си, по един или друг начин.

Рат ще се балансираш като се роди малката, малко и ще разместиш и фокуса от Ники. Ще отнеме време със сигурност, но недей да си толкова строга със себе си, най-добрата майка си за твоето дете, той като го гледам вече си е достатъчно самостоятелен

Рат, много са се разиграли хормоните при теб, но е нормално.

Да ти кажа нещата се наместват сами.Аз се счупих да тичам с Моника по площадки и тренировки, да не би да я пренебрегвам,, ,цяло лято висях на игрището за абскетбол и пак ми казват, че съм лоша и я пренебрегвам, заради близначките.Та се приготви психически.

А в майчинството ще влезеш бързо, някак помниш какво да правиш, просто имаш още едно човече.Плюса е, че ще излизате на много разходки.

Ох, теб треска те тресе отсега
С Мария много игри си измисляхме и много повече време имах за нея, отколкото когато тичах от работа вкъщи. Когато сядах да кърмя, виках Кокона и или играехме някакви игри на думи, или с една ръка подпирах бебето, с другата държах книжка с приказки и с кутрето вирвах носа на Симеон, че току се задушил във вимето...
Лафът "Представи си това да е кроткото!" се въртеше и при нас дълго време

Кажи сега - за дата да наддаваме ли

Ох, прави сте! Знам го и се опитвам да си го набия в главата, обаче... Не става! Чувствам се все едно да имам любовник и това да е правилно, сякаш изневерява на Ники ми е. Абе луда съм!

Ооо чакам залагания тогава. Аз съм си харесала дати уж, ама всичките почти са юни и не знам длаи ще ги дочакам, но много се надявам. Искам поне да е след 25.05. По-лесно ми се струва докато сме си 2 в 1.
Макар,пе тука от 3 дена сутрин и вечер имам разни болки, контракции по няколко в интервали, ама се надявам да са само подготвителни още известно време.

Тогава да кажа 30.05., че Симеон си я избра сам, напук на залагания за 1 и 2 юни. Пък и е хубаво няколко дни в близост все да е празник около децата.

Мен нещо 17-18ти почва да ми се върти хехе, сряда ще е като ден със сигурност 

Хайде като на бебе Зори датата да дам - 29.05., много разбрано и податливо на режим детенце е!

Аз залагам на 27 Иначе, Рат, ще влязат нещата в ритъм. Нормално да те дебнат всякакви мисли, но ще се намести всичко къде "со кротце, со благо", къде с някакъв график и наместване. Аз единствено съм благодарна, че пролетта се роди Ж. и след време пак това ще целим с ММ, живот и здраве. До октомври бебето отхвръква по разходки и не се усеща толкова времето, по-леко е дори и да е нервно. Не мога да си представя, ако с тая "аларма" беше студено и се стъмваше рано как щяхме да завършим всичко. Леки последни метри и хубаво лято с разходки из сенчести алейки и кооперативен батко   Име измислили сте (не че да го кажеш), но взели ли сте решение? Ники изказа ли мнение, че големите батковци и каки май са с много силен глас в това решение?

Рат, нещата ще се наредят.При теб страха може би е по-голям, заради развода и различния мъж до теб.Но всичко ще е наред.

Аз залагам на 24-ти