Веднага идвам на отчет.
Господина на месец според тегилките и мерилките на пед е 3,400 и 49 см. Но той много шаваше и не опъна краче, а на тъпата смърдяща на цигари сестра не и се занимаваше да го мери пак.
Да не дърпам дяволчето за опашката, но е прекрасен- спи си по цяла нощ /не броя нощтиге хпанения/, през деня обича да е гушнат и да спи у някого /вече го отчитам като моя грешка, но първите дни не можехме да му се нарадваме и аз все още не мога/, поизмъчват го колики и тогава търси най-много близост. А за ужас на свека нищо не му давам за тях, а тя всеки път почва едни да ги плямпа да ме кара да се чувствам виновна и лоша майка, че един вид го оставям да се мъчи и не ми пука.
Тази седмица ни е първата сами и с малко помощ от дядо Николай се спрявяме чудесно. Сутрин сме сами, ставаме /обожавам да го гледам как спи до мен, а като се събуди и почва да прави едни смешни физиономии и дори се усмихва/, към обяд се екипираме и излизаме. Като споменах усмивки, тате е на 7то небе, защото докато го разнасял му се ухилил.
Дадоха ни направление за ортопед, а скоро и на кардиолог ще ходим, заради шум в сърцето.

Аз вчера бях при док, възстановила съм се чудесно, каза че съм готова за второ. Иска ми се, бременността ми липсва /което ме учудва, имайки предвид как броях дните/, притесняваме факта че пак ще е същата драма- серклаж, лежане, молитви за всеки ден, но това ще го мисля като му дойде времето, сега ще се радвам на всеки смешен звук и усмивка на малкия хамсер.

Браво на мама и на малък-голям Никола, браво на вас двамата.Рат, гушкай го.В един момент сам ще започне да заспива отделно от теб, спокойно.И аз я имах тая драма, но после си викам майната му, кога пак ще я гушкам така.Ела сега да видиш дали дава.

Браво на мама и Ники 

Каква втора бременност.. Голямо куку си Радвай се сега, второто ще го мислиш после 

Чакаме снимки на мама и бебе   

Маги, на моменти и аз така си казвам- ой сега е бебе и мога да го гушкам, искам и на двамата ни е много хубаво. После идва някой, или големите философи в работата на мм му казват, колко е грешно и той почва да ми обяснява как трябва да свикне сам.
Ей сега ще кача снимки, докато шефа спи отново върху мен, ама като го тормозят колики само по корем върху мен се отпуска.

Леле кога мина това време, малкият Ники на цял месец стана 
Не знаех, че е кръстен на дядо си, много хубаво 
Гушкай го колкото ти сърце иска! Това си е твойто бебче и няма какво да ти философстват разни странични После ще натежи и няма да можеш толкова много да го разнасяш
Подготвяте ли се за погача вече? Кога ще я правите
Целувки на малкия прекрасник 

Много добре се справяш, Ратче, браво на вас! И още от сега си се замислила за 2-ро! Браво на теб! 

Цитат на: ratatui в 18.11.2016 11:48

После идва някой, или големите философи в работата на мм му казват, колко е грешно и той почва да ми обяснява как трябва да свикне сам.

Не знам, тук се смята, че за майка, която не гушка детето, трябва да се подаде сигнал на социалните.

Цитат на: inaxastra в 18.11.2016 13:38

Не знам, тук се смята, че за майка, която не гушка детето, трябва да се подаде сигнал на социалните.

то това е против естествено... не знам що най-голямото зло е да си гушкаш детето... аз го мачкам не просто гушкам... Като пропълзят няма да можете да ги хванете

Рат, нормално е да имаш колебания кое е правилно. Нормално е да се намери и кой да ти разклати току що създадените устои на майчинството. И ТМ го разбери - няма как да е безразличен и взима пример от някой, минал по този път. Аз бас държа, че мъжете в работата му не са наясно колко са им били гушкане бебетата, защото жените им са им подавали нещо като информация. Колко е точна тя... Жените пък получават изкривена представа, че сигурно и в банята да влезеш, гушкаш бебето. Какво значи малко или много? Как го мерят - с хронометър ли?
Рат, аз май ти писах на лични или се канех да ти пиша. Може ли парола?

Ами нали ти казвам, аз като здравен персонал, заедно с останалите трябва да ги наблюдавам тия работи и ако някой забележи нещо подобно, после се обсьжда в екип и се тьрси защо и как да им се помогне.

Рататуй, ако позволиш да нахълтам в темичката ти и да се изкажа по повод на гушкането. Сигурна съм, че съветите, които ви дават с гушкането са изключително добронамерени. Аз от опит бих казала, не прекалявай, ако бебче е спокойно по- добре да си е в кошарката. Имах изключително ревливо бебе, най-  вероятно заради фактора каишки на крачетата и повръщане. Беше ми постоянно в ръцете и спеше само на гърдите ми, нямам предвид ядене. Еее сега е на 2.3г, мамина глезанка, леглото й е залепено за нашето

Мили, в какьв смисьл от опит го казваш, че сьжаляваш, че така е било ли? Би променила нещата, ако можеше да се вьрнеш назад?

Оставам с впечатление, че ти тежи, че малката е глезена. Откьде идва това? Не приема границите, които й налагате ли? Залепено й е леглото за вашето, а вие не искате да е така явно. Готови ли сте вие да се разделите с нея? КАкво сте пробвали да направите за разделянето и защо не е сработило?

Искам да кажа с това, че винаги има много фактори, които са замесени и е трудно да се изолира гушкането на бебето, като "виновник" за случващото се.

Ако не я бяхате гушкали, как според теб щеше да е различно това, което се случва сега и какво би станало с нея тогава по онова време, как би се справила тя без вашето гушкане?

Не те нападам, а се опитвам да разбера какво мислиш, как мислиш и си представяш нещата, какви вьзможни решения има и т.н

Определено факторите са много!
Наши приятели чакаха много време дете и от мерак, решиха да го слагат да спи при тях. Първоначално бебето спеше в легълце, а после друго решение взеха. Проблемът на майката е, че вече детето им е голямо, а заспи ли то- тя е залепена до него, за да не падне от леглото. Тя самата съжалява донякъде, защото няма грам лично време, за да прави нещо, докато детето спи следобед. Но те имаха много спокойно бебе без колики и постоянен рев.
При нас малката си спеше в креватчето. Също супер спокойно бебе. Виждала съм се в чудо, ако сме на път, че е трябвало да носим кошари. Тя не може да спи при нас, не е свикнала. Когато е била болна, съм се мъчила да я приспивам на ръце. Е, не става!
Всичко ди има плюсове и минуси! Освен това всяко дете си имма темперамент, който не подлежи на драстични промени и възпитание.
А това, че на годинка я отделихме в друга стая, не означава, че не е гушкана или обичана. Повече трябва да се вгледаме в нуждите на детето, а не на това, което на всяка цена ни се иска да наложим като решение.

Погачата реших да я отложа, че ми се струваше сложна организацията, та ще е на 18.12 в много тесен кръг от най-близките ми приятелки.
Днес за пръв път излезнах с приятелки с деца, ми то било голям кеф!
А на мм колегите с деца са един, който не искаше деца или поне второто не беше планувано и им вика ремаркета, само се чуди как да прекара време без семейството си и тоя дава акъли!
А за гушкането, ами той е като магнит за мен, още на моменти се чудя дали е истина. За спането също е при нас, някак ми е по-спокойно да е до мен, а и може да е малко егоистично, но ми е по-лесно с нощното кърмене. Той понякога си иска на по час, така се приспива и ми е доста по-удобно само да му дам, без да ставам- мързелива съм. Ако можех да сваля преградата на леглото и да го лепна за нашето, щеше да е супер,    но не става.
Миеле, добре дошла! Наречете ме луда, но аз имам обратния страх, че порасне ли вече няма да мога нито да го гушна, нито да му се радвам както сега. Пък и ммпсамо ми казва как това е момче и ще го е срам да го водя на училище, да го целувам и т.н.

Всеки го прави както прецени и реши според себе си и детето.Аз вярвам, че с правилен подход всичко се оправя.Моника спеше при нас в леглото до около година и половина.Тогава сама реши да си премине в нейното легло.Да то е залепено за нашето, но тя спи в него, сама, без да трябва аз да съм до нея.Може би аз не съм готова да я отлепя, тя проблем няма.А и аз не виждам такъв към момента.Идното лято мислим да и вземем голямо легло и тогава със сигурност тя ще мине в него и то няма да е залепено за нашето.За детска стая още не мислим, защото нямаме още една стая за целта.Но аз не съжалявам, че съм я гушкала и че съм имала тези толкова лични и близки моменти с нея.И се надявам, някой ден ако имаме номер 2, пак да сме така.Сега елате да я гушнете, щото на мен ми дава вече рядко, когато тя иска, а нощем ако реши да спи при нас(това става като е болна) получавам само ритници.

Рат добре сте решили за погачата.За мен това е прекрасен ритал, който може също така прекрасно да разболее малкото бебе.Иначе излизането с други майки е разтоварващо факт, дано намериш такива с който мислите еднакво.