Много е пораснал Ники! Браво на вас 

Стискам палци всичко да е наред за морето!

Нищо му няма, ако не му харесва пясъка. Ако не тази година, догодина ще се е заровил отвсякъде.

На Иван първите 3 морета не му хареса пясъка. Сега на 4-тото ходене се влюби в пясъка до такава степен, че го яде, близа, плю, окопа се, кри си играчките и каквото се сетиш. Определено първите 3 пъти ми беше по-добре - седеше в количката или на шезлонга, гледаше лошо, наместваше си бибата и не смееше да мръдне, за да не докосне пясъка. Другата седмица пак отиваме на море и се надявам да не хареса все още водата в морето, че ще се чудя какво да го правя 

Това, че не харесва пяська се врьзва много добре с факта, че не се храни хубаво. Явно има висока тактилна и вкусова чувствителност. Това означава, че усеща много по-силно стимулите от някой, който не е толкова чувствителен и понеже е прекалено за него, тьрси да ги избягва.

Това са типично деца, които не понасят етикети, вьлнени дрехи, да стьпват боси по трева и пяськ, миене на косата и лицето, ядат само студена или само топла храна, някои не понасят миене на зьбите и пр. и пр. в зависимост от детето.

Преодолява се, ако родителите са внимателни, не го насилват, а постепенно го привикват кьм дразнителите, докато детето ги приеме.

ПП. Ако искаш може да попьлним заедно един вьпросник и да видим кьде са чувстителните точки и какво може да се направи.

Докопвам се най-накрая до темата, че Ники на 1 год ще стане, а аз не съм си написала домашното за 11м и за морето.
Първото море на Ники

Първото море и като цяло цялата почивка за моя радост минаха перфектно. Нещо се бях притеснила, че от смяната на климата толкова често ще се разбилее, обаче той удържа фронта геройски.
Първите дни в Смолян беше супер времето, разходки на вън, събрах очите на хората защото седнахме ан кафе, той пощуря защото искаше да лази и накрая го пуснах да се разхожда в центъра на града  . Нещо ме досрамя като гледах как хората се ръчкат и обсъждат, изядох си набързо нещата и го замъкнах на една голяма детска площадка. Бяхме само ние и една момиченце на 4-5, което не спря да го тормози. Първо дойде и го бутна, после всяка люлка/пързалка, накоято отивах да го сложа, тази малката търчеше и веднага да седне преди него или да го бутне. Майката си седи и си цъка на телефона, а детето и кашляше.
Най-накрая дойде време за море. Бях убедила ннашите да дойдат за няколко дни в същия хотел, уж да си откраднем малко време с мм. Те бяха тръгнали рано рано и естествено по пътя звъняха от плажа /тия гадове!/. Накараха ни да минем през КППто на Златоград и се забавихме още повече, та стана 3 дни път с камили, но най-накрая стигнахме. За пръв път оставих мм да се разправя на рецепцията /понеже обикновено той не предава и половината от моите искания/, обаче тоя път сами му казали, че ще ни дадат по-хубава стая, която беше страхотна- с огромно легло, холче, огромна баня, 2 тераси и на 25сек от плажа. Даже бяха сложили кошара за Ники, въпреки че бях отказала такова чудо. На мм му светнаха очите, как щял да го оставя там, е да ама Ники не беше доволен никак и щом го пуснеш вътре юочва да реве още преди да е стъпил, иска свобода човека 
Първата вечер на вечеря направо умряхме от студ. Много духаше и беше много студено. Взех да се притеснявам, че никакво море няма да има ако се задържи така. Обаче още на следващия ден взе да се постопля, само водата ми се стори студена, ама и тя към края стана топличка.
Ники, много хареса да е на море, всеки ден правеше по 2 бани- сутрин и след обяд. Малко хладно му беше на моменти, ама иначе се забавляваше, подскамахме във водата, "плува" като го държим, бие водата, голям купон. Първоначално не искаше да седи на пясъка, обаче на брега където леко го мокрят вълните, взе да му харесва. Изкопавах камъни и пълнехме дупка с тях или ги мяташе. Сухия пясък не го грабна обаче, все предпочиташе да е на шезлонга, а не долу.
Понеже тераската ни нямаше ограда, директно плочките свършваха в тревата, на която не пожела да отиде и това е. Мята си топката в тревата и ако не я стига пищи да му я върне някой. Един ден докато се гледаха с баща му, си затисна пръстчето с една разлепена плочка. Много беше гадно, ожулен, кръв, син нокът, който се отлепи до някъде. Много криво ми стана, още като му видя пръста и как половината нокът не е залепен ми става гадно за него.
Общо взето така минаха 7 дни, толкова бързо, че почти не ги усетих. На морето Ники спеше толкова добре, че не ми се тръгваше. Беше като часовник- събужда се към 9-9.30 и закусваме, после плаж и той спи, обядваме пак плаж и си поспива, оправяме се за вечеря, разходка и към 22.30 отнасяше плувката, като нощем спеше страшно хубаво. Е малко взе да се разпростира на голямото легло и да спи напряко 
Честно казано мислех, че нашите като замината ще ми е по-трудно, обаче реално нямаше кой знае какво значение, той беше супер добър и успях да си почина качествено. Даже до нас имаше едно семейство с 9мес бебе, което бяха с бабата и дядото, та се намериха бабата и майка да обсъждат как се гледат деца. Чудеше ми се на акъла оная жена как го вкарваме в морето и как лази на всякъде, а пък тяхното не спяло, не лазело и не знам си още какво.
Като си тръгвахме, пак вятър и бурно море ни изпратиха, та прецакаха последния плаж, но по е да не ни е яд. А и събраха чадърите и шезлонгите от плажа, явно сезона там беше към края си.
В Смолян обаче времето беше страхотно, даже 3 дни дни беше доста жега. Водихме малкия на разходка с лифт до Снежанка, където аз се пребих, ама той почти не разбра, че паднахме. Яде малини, откъснати от един храст. Видяхме как изглеждат черните писти лятото /пак са си страшнички/. Само на риба не можахме да го заведем, ама нищо догодина.

Ники на 11 месеца

Тежи 8 800 /+300/ и е 73см /+1/. Малко изоставал от таблиците, обаче според док си е перфектен, а и си е утроил килцата.
Лази като стрела, стои прав много стабилно, обаче не желае да се пусне и не е интересува от ходене. Взехме му уокър, обаче не му обръща внимание. Вече слиза сам от всякъде, а на някой места и се качва. Само ходи по стълбите, направо ми изправя косата на моменти, докато готвя и той веме е на 4-5стъпала  . Друго любимо занимание е да отваре шкафовете в кухнята и да ги "подрежда", магнитите по хладилника също имат важна роля в неговото ежедневие. Сега и котката е у нас и е още по-забавно.
Прави "браво" от скоро и "чао". Казваше "ма-ма", ама нещо спря и сега го използва само ако много е на зор за нещо, на морето научи и "ба-ба", "па-па".
Започна да яде на моменти, т.е. да опитва когато му харесва нещо. Става по-добър в координацията ръка-уста. Още си има дни, в които отказва да яде, миналата седмица 3 дни го кара на малко банан и кърма само  ако иска! Вече доста започва да капризничи и да се опитва да се налага, ако иска нещо и не му го даваш става драма, чак сълзи рони. Вчера от зор да си поиграе на лап топа си разби устата и сега е син, цепната му е, все едно съм го била.
Вчера го водихме до Ананда да видим торта за рождения му ден, той не ускаше да опита /за аега съм радоатна от тоя факт, дано и като порастне да не налита на сладко за разлика от баща си/.
Не мога да повярвам, че остават толкова малко дни до рождения му ден, когс порастна толкова не разбрах.

Рат, много се радвам, че всичко се развива прекрасно! Наистина кога мина това време, сякаш вчера се молехме да не излиза по-рано и да изчака да се роди близо до термин 

Нямам търпение да ни разкажеш за рождения ден, къде ще бъдете, какво ще направите Тортите на Ананда са прекрасни като външен вид, дано да са вкуснички, а това че не иска сладко си е направо супер, колкото по-късно го открие, толкова по-добре

Целувки 

Верно кога мина една година

Изненада ме, че Ники е харесал водата на морето. Браво на момчето. Ще проходи съвсем скоро. Много е странно как изведнъж се пускат и след това все едно ходещи са родени. 

И на мен ще ми е интересно да разкажеш какво сте подготвили за РД-то - къде ще сте, подарък избрахте ли му, тоалет има ли?
Сега се вълнувам за детските рождени дни, както преди за сватбите 

O Рат и вие пораснахте Кога те успокоявахме, че ще устискаш до края, кога стана на 1годинка господина
Морето е нещо вълшебно за повечето деца.Е има и такива дето хич не са впечатлени от него и седят на разстояние, но Ники не е от тях.И Моника така се радваше и се радва на водата.ГОлям кеф и е!

Наитина много бързо мина тази година, просто времето отлетя. Видях си спомен от фб, че точно днес съм влязла в заветната седмица. Вие ми бяха неяероятна подкрепа през цялото време, много кураж и надежда.ми вдъхвате. Благодаря ви! Нещо е взело да ме избива на чувства, само се сещам за този период миналата година и ми става едно... едновременно мъчно, щастливо, прекрасно, красиво. Абе не знам как да го опиша- носталгично ми е.
За водата, той й е голям фен. Нашите нали бяха взели надуваемо джакузи и го плюснаха на площадката, където той си играеше та цяло лято се плицика в него. Детския басейн изпбщо не го отразяваше, чакаше някой да влезе в джакузито и отива да мрънка да го вземат вътре и него. Аз даже очаквах повече да се радва на водата, но му дойде студена явно. Като се затопли накрая беше по-игрив.

За рождения ден, още няма ясен план. Ще дам дълго описание, а вие може да дадете някой ценен съвет . Решихме да е я неделя, а не на деня, за да може да се съберем уж всички. Ще пиканя няколко приятелки с дечица, роднините и 4-5 най-близките ни приятели. Мисля да бъде у нас, като децата с майките ще са в хола, а старците искам да ги сложа в барбекюто. В детската зала мисля да направим някакви хапки, плодове, такива които да стават за деца. А за възрастните ще има скара. Украсата ще е балони и ако се активизирам вечеда поръчам, мисля надпис с името му и флагчета да закачим. Само не знам как ще обезопася стълбите да не падне някой, но ще го мисля.
Тоалета му е готов, няма да е нещо специално- риза и дънки. Поръчала съм една папионка и тиранти за смаш сесията, обаче не се съибразих и всичко е синьо, та вероятно няма да му ги сложа, защото на синята риза ще се губят.
Подарък още не съм измислила, имам прибрани от ми алогодишните лидълски играчки, мисля да му извадя кубчето сортер, ама може и нещо друго да измислим.
За самия ден, мм планира да си вземе.отпуска и да го прекараме тримата. Аз мисля да го заведем в Музейко евентуално, да си поиграе, някъде на разходка и почерпка.
За прохождането, някак ми се струва много далечно във времето. Днес направи 2 крачки, но той си предпочита лазенето-много по-бърз е на 4 крака, стабилен е и не се страхува. Нещо като сурикат е- стои на 2 крака докато набележи цел и веднага пуска 4х4, за да достигне до целта.

Вчера бяхме на бебшки/детски рожден ден. Много се забавлява господина, добре си поигра, чак не искаше да си ходим. Обаче моята параноя с болните се завръща с пълна сила, с настъпването на новия грипен сезон. Та 2 дни преди събитието бях " ще ходим/ няма да ходим". Вчера карах панди и булче да ме освестят малко. Естествено имаше 2 деца със течащи носове. За сега сме здрави, надявам се да си оатанем така хахаха.

Ми не ми се видиш много параноична- аз и преди да родя, като знам как тежко карам болести, винаги питам има ли болни и тогава чак ходя. А бебето просто няма шанс да го заведа на подобно мероприятие в скоро време. Имам си достатъчно работа по него и сега. Не ми се рискува с масови бацилопроизводства на едно място.
Всеки си решава сам за себе си, имам позната дето го води на всичко, но тя е друг характер и човек.
За рд- никога не бих смесила роднини и приятели, стават после големи драматизации.

Ох, Еми направо си отдъхнах като те прочетох! Това му беше първото подобно парти и след неговия рд не мисля да има повече подобни събирания докато времето не позволява такива мероприятия на открито.
За роднините и приятелите и мм иска да ги разделим, обаче не ми се занимава 2 дни. Искам да минава просто. Мислех да поканя майките с децата от по-танен час, а старците по-късно и така да стане. Пък и малко искам да ги изолирам родата, че ме дразнят и не ми се седи цял ден с тях. Но пък се притеснявам да не се мъкнт непрекъсното при децата.
А и имам тайни надежди времето да бъде прекрасно и да позволи игри на двора /мечтииии!/.

Бе нервите са ми по-ценни от мързела. Затуй рд го правя на 2 пъти- в деня- с мъж ми и приятели после, уикендът- роднините.
Само на погачата съм събирала така всичко живо и после слушам клюки и до момента.. мани ти тая работа.

Много хубаво море сте си изкарали, браво на Ники, че е слушал!
За РД - и на ми е странно, че ще каниш приятели и роднини в един ден и то у вас. Да знаеш, че щом мислиш ти и Ники да стоите при приятелчетата му, роднините вероятно ще се обидят. Даже да не ги каниш ми се вижда по-добре.

За болести - ето сега ММ е болен. А днес Бамбук отиде да се качва на пързалката и от някъде дойде едно дете и то даде качва и се изкашля в лицето на Бамбук. А в неделя ходихме в Симеоново, че служебното момиче си беше тук - всички бяха болни. Въобще не ги мисля рождените дни - бацили дебнат отвсякъде. А и щом още ми говориш въпреки че бях болна на Погачата  

То недоволни винаги ще има. Като ги знам на мм майка му у нейната майка, те ако не са на кеф /а щом са заедно винаги са криви/ все ще са недоволни. Аз мисля да дойдат децата по-рано, роднините по-късно и така да успея да съчетая нещата. А и се надявам като има и външни хора да не се изпокарат и да се държат прилично, макар че доста е съмнявам, тя свека и на погачата и когато мм ги е черпул за раждането се държа като идиот!
Панде, вие ме изтърпяхте цяла бременност, и още ме търпите как да не ти говоря. Пък и кой ще ме търпи да се жалвам още 1 бременност

Честит рожден ден, Ники!



Да е жив и здрав, да ви носи такива прекрасни емоции, както в първия ден на неговата поява! Да ви кара да се гордеете с него, да ви показва колко прекрасни родители сте и да ви побърква с лудории Весел празник на цялото семейство 

Честит рожден ден на порасналото момче.Да е много здрав и щастлив, усмихнат и все така да стопява лагерите на мама и татко  Весел празник!