Честит празник с малко закъснение
Да е здрав, усмихнат и с прекрасно детство!

ЧРД на патерички на Ники 

Благодаря ви за пожеланията и че сте се сетили за Ники!

[/Ники на 3b]

На 17.10, бяхме решили да прекараме целия ден на вън и да изпълняваме желанията на шефа. Като се събуди му дадох подаръка, защото баща му го нямаше, много го хареса. После тате му даде техните подаръци. Закусвахме гофрети по негово желание и точно вече се опитвах да го накарам да излезем и се появи баща му, най-накрая. Ники каза, че иска в зоопарка и там отидохме. Разбира се заспа в колата по пътя натам, нищо че беше много рано за обедна дрямка, ама така поне след това деня щеше да ни е свободен  от този ангажимент. Потръшка се, през цялото време някой да го носи, пък на средата искал да си ходи в Банкя...  , абе класика.
Отидохме да обядваме в Ананда, там яде няква веган торта, а имат страхотни обедни менюта. От там отидохме в парка да си пробва новото колело с педали, разбира се не успява да натисне педала напълно  и ни кара да го бутаме  . Там се спуска по едно наклонче, катери се, игра на площадката, абе като е в настроение е много хубаво да сме заедно. Разбира се не мина без тръшкане, рева, крещя и се търкаля, защото сам си събори колелото в тревата и легна до него, а му отказахме да го вдигнем.
След парка баща му замина на някъде, а ние с него ходихме до Джъмбо за последните боклуци за партито. Вечерта се събрахме с нашите и баба в едно заведение в квартала. Свека била болна и не дойде, той Г не искаше да я каним, но реших да си направя труда. Хапна си доволно, беше много щастлив че всички сме на едно място. Имаше торта, уби ме като видя как келнера отнася тортата, за да я нареже и с паника в гласа пита "къде отива тортата?! Искам да се върне!". Донесоха му пърче, едва го опита  , ама той се беше наял като прасенце преди това.
Сега понеже иска да има дрехи като на дядо му и това му подариха- анцунзи на Адидас. Обаче нали иммат 2 вида емблеми- чертичките и едно цвете, леле побърква ме! Всеки ден иска "като на дядо адидаса", не признава нищо друго, тръшка се... В градината не знам как го преобличат с други дрехи 
После ще пиша и за партито, беше много хубаво.

Партито

Тази година реших да не каня 100 човека както обикновено, да бъдат деца които Ники познава и вижда /е и няколко, които майките ме кефят  / . Накрая бяха 7 общо и се познаваха помежду си с 1 изключение. Първо мислех да го направя в събота, за да може в неделя да си починем малко. Обаче Г, кза че не може в събота и го преместих в неделя сутринта. До някъде пък стана добре, защото почти ми стигна времето  . От петък вечерта се заех да готвя- един тиквен кекс, който стана страхотен, направих баница, мъфини, плодове бях наредила във формата на бухал, а баба я бях накарала да направи един клин /родопска баница с ориз/. Бутерки щях да правя, ама не остана време. В събота докато опека баници и мъфини, трябваше да ида за тортата и да се занесем в Банкя, да оправя. Абе обиколих цяла София 2 пъти 
На деня, докато станем и наредя нещата по чиниите, беше дошло време за гостите . Малките много играха, тичаха, лудяха, изобщо не знам как мина времето и беше обяд. Много харесаха тортата, голямо духане на свещи падна /поне 20 пъти я палих/, след това няколко веднага се наредиха на фондана. Накрая ги сложихме да седнат на тревата и там да ядат торта, много бяха сладки  и успяхме да си направим обща снимка- деца и майки. Изядоха фондана и зарязаха останалата част, а тя беше с орео пълнеж и беше страхотна- нито прекалено сладка, нито пък безвкусна, не беше много тежка, много ми хареса.
За рождения ден Ники има 2 коли- едната с дистанционно /поредната у дома, вече са 4 и 2 от колите са съвместими и с едно дистанционно ги движи, та е ужасно  / и една, която сама се движи и пее няква ужасна песен  , мислех да й махна батерия и да кажа, че е счупена, обаче гадинката се усети и вчера сутринта преди гради рева за батерии, та му купих  .

Много беше хубаво, като си тръгнаха децата искаше да ги върнем, да си доиграят.

И да дам малко информация за детската.
Сутрин си е мъка, реве си и не му се ходи. Там не си казва за тоалетна и непрекъснато влача мокри дрехи, вече има 4 чифта пантофи там. Направо ме вбесява. У нас за пишкане много рядко има пропуск, ако го прави на пук. За акане още не мога да го науча да си казва и това е  , дано до университета се научи все.
Яде и спи, или поне повечето дни спи. Упорито отказва да ходи на извънкласни дейности и това е. Казала съм им, ако иска да го пускат, после ще платим, като не иска да си седи в стаята.
Май си харесва едно момиченце. От два дни непрекъснато ми обяснява и пита за Ния /с майка й се познаваме, от градинката като бяха бебета в слингове още/. Всяка вечер като го взема по път за вкъщи провеждаме следния разговор:
-Кога пак ще ходим на дтска?
-Утре
-А защо утре? Няма ли сега?
-Не. Сега всички родители идват и си взимат децата, отиват да играят и после вкъщи да вечерят и да спят.
- А Ния ходи ли си вкъщи?
- Да, ходи си?
- А вечеря ли?
- Да, вечеря
-А спи ли?
- Да, спи
Само да стане дума за градина и веднага има " А, Ния....?" Вчера 3 пъти ми разказа, че Ния е плакала, защото си е ударила коляното.
Оплаква се, че другите деца му викали "бебе", той наистина е най-дребен. Особено момчетата са много по-едри от него, те и момичетата са по-високи де  . Той пък се възползва явно, та го обгрижват повечко, защото госпожите все ми казват "Ама, той е толкова мъничък...".

Много се тръшка, направо на моменти едва го издържам. Онзи ден дядо му го взе от детска, като си тръгнаха 40мин се дра като луд, че иска дядо му. Почна от площадката, дра се по пътя до нас, после и у нас. Вечерта идва един приятел и каза, че се е чувал из целия блок как крещи  . Вчера никой не се появи /нито тате, нито Г/, еми перфектното дете! Играхме, гонихме се, яде си, изкъпахме се и си легнахме без уговорки  . Няколко пъти им казах, да са малко по-строги, защото после аз съм злата и той иска при тях, за да си прави каквото поиска. Баща му като прекара повече време с него и се изнерви, съответно му се поскара, после раздялата им е много по-лесна. Вече обмислям да се консултираме с психолог, ама Г не ще.

Говори супер много, буквално не млъква. Все повече ме учудва ккави асоциации прави и как помни. Майка го е научила на няколко песнички и пее много, когато е в настроение, което е много сладко. Пее "КАтеричка Рунтавелка", имаше още 2-3, ама сега ми излезнаха от главата. Научила го е и на няколко стихотворения и от време на време като го подсети ги казва. В детската ги учат също, ама не казва какво учи там 

Вчера ми събра очите, сега носи само Адидас, защото дядо му имал такъв и ме побърква, не мога да смогна на пране  . Та се прибираме и вадя от пералнята дрехите му, той вижда анцунга и веднага " искам да облека адидаса", отговарям му да изчака да оправя прането. Нашия се събу и съблече, взе си долнището и си го облече, сложи си чорапи, обу си пантофите, само за горнището помогнах, като го държах за единия край. Аз бях  , това ако го накарам аз, никога няма да се случи. Предполагам, че преди да направи 5 едва ли ще повтори, та ще си остана със спомена. В детската води преговори ние да му обуваме пантофите сутрин /същите като у нас, т.е. може да се обуе явно/.

Ами Рат, аз съм ЗА психолог, особено предвид, че мама и тати вече не живеят заедно. Какво лошо има всъщност да го заведеш?
И на нашия РД обраха само крема върху тортата 
Иначе за домашното парти - супер, ма и на мен тая година ми дойде в повече лудницата и готвенето и догодина май ще търся някъде навън или друг вариант просто.
Ах, този любовчия 

Таз зодия сме така- цял живот точим лиги по другия пол .
За психолог са дядо му и баща му- щом като го докарват до това поведение.

Супер се е получило.И аз съм за психолог.Ситуацията ви не е стандартна, хората покрай теб се опитват да компенсират нещо, като го глезят, а това не действа добре на детето.

Благодаря ви!
Май ще натисна повече и да отидем да се консултираме. Аз не искам толкова него да заведа, колкото ние с баща му да отидем и да ни даде съвети. Ама той е такъв инат и всичко е на пук, че не иска, вече му подхвърлих идеята.
Баща ми по-вдява, уж се опитвам да му обясня и той всячески се опитва да помогне, ама той си е мека душа, обича да го глези. Той и с мен се държеше така и ме глезеше  майка щеше да го убие веднъж, че ми купил рокля за едно Барби на стойност повече от половината му заплата, само защото съм я искала много.

Малко да освежа темата, то бисери има всеки ден, ама повечето ги забравям.

Ники вече с кеф си ходи на детска, въпреки че цял месец след като изкарахме грипа го задържах. От вчера има нов рекорд- започна 3та седмица без прекъсване, а дано да остискаме и тази поне, че в четвъртък имат театър. Вчера са му дали и 1 изречение да учи. Той е научил на повечето деца репликите  и само спори кое било неговото /Виж какви щастливо мече!/, уж сутринта я затвърдихме и обеща да го каже.
Онзи ден се оправяме за лягане и се катери по бебешкото легло /там строявам всички плюшки, с които спи и вечер ги взима/, аз го гледам и му казвам къде да си сложи крака, той обаче опита и смени тактиката, казвам му че така е лесно, в отговор ми връща " ми да, лесно е да падна!" 
В събота го водихме до Копривщица, направо ни побърка. Голяма лигня, голямо нещо. Вкара си бухала в една чаша и сега само пита " Къде беше онова далечно място, където Р ми прави бухал в чаша?"
Днес сутринта го водя на детска и понеже имаше слънчице  и беше топло си говорим за времето колко е хубаво, а нашия се изцепва " Щом е топло, може да ходим голи". Той често пита кога ще стане топло и ще ходи гол на вън, малкия ексхибиционист 

Имаше още неща да пиша, ама пак ги забравих 

Расте Ники и вече съвсем на голямо човече прилича.И Моника пита кога ще стане топло да ходи по сандали.Голяма мъка им е това обличане, но няма как.

Хахаха, и при нас има пазарлък всеки път, когато трябва да се слагат шапки и шалове. Симеон пък пищи от ужас, ако му вържа шал Сестра му на неговата възраст по цяла зима беше без шапка, затова грам проблеми не им правя. Ходи им се голи и това си е

Много време мина и много неща щях да пиша, но ги забравям всеки път като седна 
Новото е, че от 10тина дни Ники най-накрая подкара колелото с педали. Още за рождения ден му го бяхме подарили, ама не успяваше да завърти педалите, само назад въртеше  . В парка обаче, нали приятелчетата му са все по-големи и отдавна карат с педали, та голям мерак да пробва техните, а аз оставах без ръце и кръст, докато направи по едно кръгче на всички колела.
И така докато един ден нашия не го видях на 100м с колелото на едно момиченце, на което много лесно се въртят педалите. Отидох до него и го питам  " ти сам ли стигна до тука?" и той " еми, да." От там като подкара и вече няма спирка. После потренира на неговото колело в Банкя и го взехме у нас. Сега не излиза без него. За мое учудване бързо схвана как се ползват спирачките. Вече иска да махаме помощните гуми, ама нещо не ми се тича след него, докато го науча. Но пък трябва да се постараем, че и да стои дълго на тях не е ок.

Покрай колелото тия дни ми прави големи драми сутрин, като тръгнем за градина. Събужда се в добро настроение и само си прави устата " мамо, да вземем колелото?" , днес даже не дочака да кажа "не" и наду алармата. Буквално все едно отприщвам ада. Започва да крещи, да реве, да се блъска и да рита по стените. Заплашва ме " пусни ме, ще ти счупя ръката!". В колата изобщо не мога да го усмиря да седне в столчето и откачам, защото трябва да го возя прав 
Лошото е, че не знам какво му стана, ама последния месец- месец и нещо такива циркове и драми прави от няй-малкото нещо... само да му откажеш нещо и започва страшното тръшкане. Мислех, че като е предимно у нас ще влезе пак в час, защото в Банкя му се позволява всичко и там направо откачам как си разиграва коня както си иска. Позволява си да удря майка и баба. Тръшка се и му дават каквото иска.... Колкото и пъти да им обяснявам, че не му правят услуга, никой не слуша!

Онзи ден беше подхванал темата защо с баща му не сме заедно. Не знам колко разбира, но ме учуди колко адекватни въпроси задава и как си обяснява нещата, дори решения предлага. Мислех, че вече е преодолял травмата от раздялата, ама явно още има неща които не са му ясни защо и как. Лошото е че баща му само ми прави на пук и всеки път като го вземе после Ники е в ужасно емоционално състояние. Не знам какво го прави това дете, ама няма никакъв подход към него.

Следобедния сън направо е мираж. Онзи ден реших да се опитам, първо ми отказа директно да влезе в спалнята. Реших да пробвам в хола, нави се и легнахме на дивана. Постоя кротко и мислех, че ще заспи. Думата "спане" е забранена и му казах, че само ще си почиваме. След като полежа 20-30мин каза " аз се напочивах, айде да ставаме"  и така и така имах работа станахме да чистим. От време на време като му дойде музата може да е най-доброто дете. Каза, че ще ми помага да чистя, дадох му парцал и напълних вода в стар препарат за прозорци. Сам си изчисти и подред при играчките, ми огледала и шкафчета. Наистина много помогна и само пита " аз сега какво да чисдтя/ да изчистя това?"

Ратм стискаш зъби и продължаваш.Ще мине и това.Не го оставяйте много с помощни, че ще свикне и ще загуби тренинга да пази баланс.

Леле Рат, само за столчето за кола бих настоявала много, че съм безкомпромисна, но слава Богу нямаме проблеми с това...засега 
Стискам палци да отшуми бързо.
Все още съм ЗА консултация със специалист относно емоциаоналното му състояние, особено щом бащата действа срещу теб 
Целувки