Гуш! 

за колело, горещо ти препоръчвам нашето, малко е по-скъпичко, но пък по-леко и качествено от това не намерихме, не знам колко е висок Ники, 16 инчовото е от 105 см, но според мен не си струва да си даваш парите за 14 инчово, понеже на пролет сигурно ще му е малко вече:

https://dragzone.bg/velosipedi/detski-velosipedi/velosiped-drag-alpha-16-2018

Ох, никак не ти е лесно, силно гуш
Няма как децата да не преживяват раздялата на родителите, но също така преживяват и конфликтите между тях и усещат когато са тъжни и притеснени. Ще се напасне към ситуацията, децата са по- устойчиви на промяна, още повече има баба и дядо, които да го разсейват с любовта и грижите си. Ако пък си много притеснена, потърси добър специалист, не се мъчи да се справяш сама със страховете си. .
Чакам с нетърпение разказа за хубавите неща

Уф Рат, не знам какво да те посъветвам  Само гледайте да не настройвате детето срещу другия родител, волно или неволно.
Гушкам ви, много промени при вас, ама ще свикнете 
За колело нямам идея, Мис не иска да кара никакви и не мога да препоръчам.

Рат, всичко, което ще напиша е лично виждане от опита, с който животът ме сблъска. Първо бих те посъветвала да не се обвиняваш Няма правилно и неправилно. Мога да кажа от опита на дете, което е израснало в семейство на нещастни един с друг родители, че в един момент детето пораства, бие си камшика да си гледа собствения кеф и въобще драмите на родителите му остават на заден план. А те си изживяват техния живот уж с идеята децата да са добре и да имат семейство. Само че в един момент този живот ще свърши и кой, каквото живял, живял. Щастлив, нещастен, зависи си само от него.
Преди години много обвинявах нашите за всичките им според мен грешни избори в живота. Но някъде след 30 моята глава почна да узрява (многоооо бавно) и се светнах, че не трябва да гледам на тях чисто егоистично като мама и татко. Защото те също са хора и имат точно толкова право, колкото аз и всеки друг, да допускат грешки, да искат да бъдат щастливи - заедно, по отделно, заедно и с други хора, всякакви конфигурации. Т.е. спрях да оценям техните избори, а да ги приемам неутрално. Да, може да не съм съгласна с този избор за себе си, но те са си го избрали.
Казвам ти всичко това, за да знаеш, че в някакъв момент Ники може да те обвинява, но все някога ще порасне и ще те разбере. Много зависи и колко се говори с него, да се обяснява кой как се чувства. Защото ако изживееш животът си с мисълта за неговото щастие и това на Георги на първо място, то не може после да обвиняваш тях, че ти не си била щастлива Всеки сам отговаря за собственото си щастие, а не другите за него.
Силно гуш за тази сила (или лудост), която се изисква, за да вземеш такова решение. Но щом си взела вътрешно решение, че не искаш да продължиш животът си с бащата на Ники, то имаш основателни причини да го направиш. Имаш пълното право да живееш живота си, както според ТЕБ искаш, не според други хора, колкото и най-близките на света да са ти те. Това си е лично твоят живот
Не мога все още напълно се поставя в твоите обувки от страната на родител, но се поставям от бъдещата страна на Ники. Ще порасне, не си слагай като прът в колелетата как той ще го приеме. Важно е, да, много.
НО ТИ СЪЩО СИ ВАЖНА... 

Рат, на твое място не мога да се поставя. Щом сте стигнали до такъв момент, решете си проблемите, изяснете си отношенията и си намерете вътрешния баланс. После всеки щастлив по отделно Няма смисъл от обвинения навътре или навън. Още повече пред детето. Във времето станах свидетел на такива разправии между родители и единственото, което постигнаха, беше да изгонят децата си надалеч в буквален и преносен смисъл. На никого не му се живее на тръни.
Децата са много адаптивни. На Ники му се е струпало накуп всичко и с твоята работа. Ще му трябва време, но ще се справи с обща помощ. От теб и от твоите близки не трябва да слуша Майка ти такава, баща ти онакъв. Намери начин за родово уважение в името на детето.
За хранене, гледане... Още нямаш опит! Където и да ти гледат детето (роднини, градини и прочие), все ще има нещо не както ти го правиш. Да се дразниш - смисъл няма. Говориш, обясняваш и се надяваш на по-добро

За колелото - на Мария ще взимам на Драг, вероятно модел Алфа, алуминиева рамка. И понеже 300 лв не ми се дават за има-няма две години, търся добре пазено втора ръка. За размер трябва да прецениш ти, понеже знаеш детето с какви темпове ти расте.

Рат, щом така сте решили значи така трябва.Сега важното е да се разбирате с баща му и да го гледате.Кой как го гледа или храни, ами така е.Като порасне става още по-зле, да те успокоя.

За колело, първото на Моника беше 12 инча с помощни.Целта да се научи да върти педалите.След това и взехме 18 инча без помощни.Върнахме за 1 седмица балансиращото, за да си спомни как се пази баланс и я качихме на 18 инчовото и тръгна от втория път, без да я държим.От тогава е безстрашна, чак е плашещо. Колелото го взехме на височина като е на седалката с пръсти да достига земята.Защото ако не я достига не е сигурна и не иска да се качва.Онзи ден в Кайлъка правеше номера и се прехвърли през кормилото.Нищо и няма де, ама на мен ми се сви сърцето.

Много ви благодаря! Оценявам всеки коментар и мнение!
Опитвам се да запазя добрия тон, но понякога е ужасно трудно 
Още на моменти се чудя дали взех правилното решение, т.е. за себе си знам че е правилно, но от гледната точка на майка, винаги ще съжалявам.

За колелото имам още малко време да помисля. 16 не знам дали няма да му е високо, пробвал е това в декатлон и то на най-свалена седалка. Ще поразгледам още малко и ще събирам мнения. Реално опитва да върти педали, ама още не е съвсем готов си мисля. Като го има за няколко дни ще го усъвършенства. А и се надявам поне известно време да е бавен, че с баланса вече е про и не мога да го догонвам.

Рат, аз без да заемам позиция, бих искала да посоча два примера.
С бившия ми се разделихме по същата причина, която и ти посочваш- липса на емоции. Имаше и един основен порок, с който не пожела да се сбогува, затова се сбогува с мен, но това е допълнение. Човек не може да се преструва че обича. Аз съм дете от семейство, което седи уж заедно, но не се обичат. Навредили са ужасно на детството ми така, молила съм ги да се разведат. Така че истината винаги има две лица.
Има и друго, което не мога да ти спестя. Дори някой ден да намериш някой, който да те обича и да иска детето ти, както и ти да обичаш него, това не значи, че няма да те разочарова и пак да стигнеш кота нула в отношенията си с него ( и пак да спреш да го обичаш ). И така, омагьосаният кръг се затваря. Усетила съм го на гърба си. Затова в един определен момент, просто ти сама за себе си, ще спреш с експериментите и ще си седнеш на дупето с някой, относително читав.
С две думи, и да дойде Принцът, няма да си остане принц цял живот, Просто защото сме хора, не знаем какво искаме, или ако знаем- често не знаем как да го опазим.
И трето, сега е моментът трезво да се самонаблюдаваш и да отделиш детето като личност- за да може да те обича здравословно и ти него. Уважение към избора му, дори да те боли от това.
С това споделям изключително и само личен опит.
А за колелото- ако искаш мога да ти дам координати на магазина,в  който имам роднина управител, да те насочи кое ще е най доброто за колело. Там е скъпо, да предупредя обаче.

МОРЕ 2019

Стигам до положителната част. Макар организацията да ми коства доста време и нерви. Първо плана беше да бъдем с нашите на море, обаче на рождения ми ден се поскарахме, аз изцепих че май ще  е най-добре да си ходим сами на море и Ники и така. После няколко пъти ги питах какво решават, ама те както обикновено нямаха ясен план, аз се ядосах и си запазихме едно хотелче. Мислех да търся още нещо, че беше само за 5 нощувки, ама не намерих подходящо място и майка предложи да идем и до Смолян.
Та така почивката ни започна от Смолян. Мен единствено ме притесяваше как Ники ще издържи толко път, а аз сама /т.е. няма кой да му подава разни неща непрекъснато и да му обръща внимание/. На отиване към Смолян закарах братовчедка ми и неин приятел, Ники проспа половината път, после си кротува, че се притесни от новия човек до него.
В Смолян си прекарахме добре 3 дни, разходки, площадки. Само като се прибирахме мрънкаше, че иска баби и дядо. А нашите си запазиха море деня преди да тръгнем, добре че не се вързах с тях. Решихме да пътуваме заедно до магистралата в Гърция и после те към тяхното място, ние към Солун.
Тръгнахме към 6.30 сутринта, с идеята Ники да е в несвяст и да спи, ама издържа геройски повече от 2 часа без да заспи и без да каже и дума. Минахме границата при Златоград, много бързо и без драми. От там в Гърция лесно и бързо, той заспа и ми беше много спокойно. Доста време пътувахме, към 6 часа. Колата ми прави номера от известно време и се опитва да прегрява, та и сега не минахме без притеснения и драми с нея. По околовръстното на Солун няколко пъти ми свети и пищя, че е с висока температура. А там нямаше къде да отбивам. Както и да е стигнахме живи и здрави към 12-13 в хотела. Стаите не бяха готови и отидохме директно на плажа.
Ники за разлика от предните години, когато водата беше студена и не му харесваше, този път беше във вихара си. Много му хареса, не искаше да излиза почти от там. Беше позабравил от плуването и го беше малко страх да го пусна, ама това беше първите 30мин и от тм натаък всеки ден ставаше все по смел. От втория ден с плувките го оставях да си влиза и сам до някъде и да си плува /може да ме номират за приз най-безотговорна майка   /. Водата беше разкошна, като чай топла, пясъчен плаж, много навътре плитко, голям залив без никакви вълнички и за това  и ми беше спокойно да го оставям да си играе на брега до водата или да влиза в нея.
Имахме си режим, който много лесно спазвахме и нямаше никакви драми и разправии. Сутрин ставаме и до 9.30 сме закусили, към 10 на плаж. Правехме едно голямо къпане заедно, после аз си четях или правехме замъци, той си играеше - събираше миди и камъни, пълнеше вода и носеше в една дупка, разваляше ми замъците, докато се опитва да ги украси. Към 12.30 отивахме на обяд, ама нещо и двамата не бяхме гладни, та се задоволявахме с 1 гръцка салата и хляб, даже ни оставаше. След обяд докато той спи, аз си четях книга на балкона, а като се събуди правехме още един плаж. Към 18.30 се прибирахме да се оправим за вечеря, тук много ме учуди че нямаше никаква драма за къпането и за миенето на косата. След вечеря правехме разходка из градчето, много приятна крайбежна имаха. А през цялото време Ники си се храни в столче, което у нас не иска да доближи. Пускаше ме да стана да нося още храна, непрекъснато поръчваше ккаво да му донеса. Щом влезеше на вечеря го двигах, избираше си от шведската маса и сядахме да вечеряме.
Прибирането беше малко смотано, заради задръстванията. Тръгнахме към 12, уж да не чакаме много на границата, а минахме за няма и 5мин. Обаче после от преди Кресна, почти до Благоевград едни ужасни тапи, няма мърдане! Много се млачихме, почти 6 часа път, а иначе е 3.30. Ники малко мрънка този път, ама то няма и как. Суфлираше на ДЖПса и ми се караше защо не съм завила на ляво /ми тъпия джпс не знае пътя и ме обърква/.

Еми, благодаря ти за отговора!
Реално си давам сметка, че май няма вечна любов, а накрая нещата явно ще се всеждат до взаимна търпимост. Обаче на тия години някак не ми се примирява и за изживея още толкава /надявам се/ без чувства и емоции.
Отделно ми писна да се чувствам като затворник, да бъда ограничавана и така нататък. Липсва ми това да се съобразявам само със себе си. Да наясно съм, че това няма как да стане, но поне от време на време искам да правя неща сама и без да дължа обяснения.
Ясно ми, че няма перфектни хора и изобщо не се заблуждавам, че ще намеря принца от приказките. Честно казано, в момента и не ми се иска много да имам сериозни отношения с някой. Просто много неща трабва да си изясня, сега Ники е приоритет и останалото остава малко на заден план, за забавление понякога.

И да си отбележа няколко забавни и любими фрази:

1. Мамо, аз много обичам! /това ми е любимото и ме разтапя всеки път/
2. Ти си най-хубавото цвете. /Идея нямам от къде го е научил, мислех че е майка, ама не била тя  /
3. Абе, мамо бе! /това е като явно има скрита причина за поведението му и не съм разбрала/
Някой думи нарочно им е измислил своя дума и държи, че така е правилно:
1. Путел - пъпеш /майка се залива от смях и непрекъснато го кара да я повтаря/
2. Пакала-праскова
3. Яба- ябълка
4. Долед- сладолед
5. Изсусено- изкуствено /ама го казва много сладко/
6. Панана- пижама
7. отина- община /това е защото ме пита кой е купил тролейте и от тогава повтаря "Столечна община", обаче не мога да напиша "столична" така като го казва/

Много е актуален въпроса "кой купи...?", всичко трабва да се знае кой го е купил. Вчера се прибираме с майка с торбите от Лидл и му нося играчката банан, веднага се лепна да види какво сме купили и на всяко нещо, което му покажа следваше " и какво още купи?". Днеска вече банана е в неизвестнос и ми се обади да ме пита къде е, все едзно аз си играя с тях 

Нико тръгна на детска

Не мога да повярвам, че дойде този момент. Винаги ми се струваше супер далечен и някак като бъдещо НЕ сигурно събитие го възприемах. Даже като го приеха и не ми беше радостно, а някво " баси тъпо!" . Мислех да отлагам максимално, обаче не ми се получи, дано да е за добро! То и за това накрая решихме миналата седмица в понеделник и вадихме всичко на бързо, та доста се бях поошашкала.

Вчера сутринта го заведох, реших че ако само аз го заведа ще е по-добре, защото ако види баща му изобщо няма да иска да отиде. Отидохме към 7.45, за да имаме малко време да го погушкам и да оставя документите и багажа. Като влезнахме имаше едно детенце, което явно знаеше какво предстои и беше в истерия, та Ники се усети че май не отива на готино място. Беше се сгушил в мен и си стоеше тихо и кротко, оставиха ни, докато вкарат другото дете. После дойде какчката /леличка/ и го взе да го гушка. Той ми беше хванал пръста и едва си го измъкнах от ръката му, та нададе силен рев. Чувах го отвън как реве, а побързах да си тръгна, защото знаех че ако го послушам ще се изкуша да се върна и да го взема.
Понеже стаята им е на първия етаж и се вижда от вън, минавайки към изхода, видях че го разнасят и го гушкат. След обяд тате и майка отидоха да го вземат, че аз нямах търпение да му свърши първия ден. Казали им, че е ял, не е спал и сравнително слушал /не е ревал много/. Наистина не беше подпухнал и не му бяха червени очите. Каза, че имало супа и баница за ядене, че госпожата го е хранила. Не знам на кое да вярвам 
Вечерта беше ту много крив и изпадаше в истерии от най-малкото, ту супер добричък и щастлив. Предполагам е нормално, предвид целия напрегнат ден и че не беше спал. Седнахме в едно заведение да се почерпим с нашите и Георги, доста си похапна, явно и гладен беше. Стана ми криво като взе да ми обяснява " аз плаках и те търсих, а ти не дойде.", явно си мисли че го изоставям  . За това мисля четвъртък и петък или да отидем двамата с баща му или само той да го заведе, за да види че и баща му подкрепя начинанието "детска градина".
Снощи, въпреки че беше много изморен заспа много трудно, въртя се, мята се като риба на сухо, приплаква. През нощта доста се буди и плака, пак мятане, въртене... Никак не спа спокойно, явно и кошмари сънуваше. Днес рева, защото иска да си ходи в Банкя /той от вчера иска де, там била неговата къща, тука било на мама къщата  /, та от вчера събира багаж да се изнася. Рева, че не сме с на баща ми колата, а сме с моята. Като видя къде паркирам и ми вика " Аз тука съм идвал, не искам пак". Днес влезе пак с рев, но на вратата ме посрещна учителката и беше много мила. Каза, че вчера не е плакал много, че някакъв Тони вече бил вътре и го чакал /а той я погледна като го спомена/, малко ме съмнява да се е сприятелил с някой, ама айде. Дойде какичката веднага му подаде ръце, да го гушне и той отиде при нея. Слушах го как реве докато минавах, ама го гушкаха още и госпожата, каза че се успокоявал след известно време.

Преди малко ме викнаха, че бил акал и за след обяд нямал памперс. Като ги занесох, точно какичката излизаше за храната и ми каза, че бил лепнат за нея, държал я за престилката и не й давал да мърда без него, сега я чакал на вратата. Бил спрял да реве и бил уж спокоен. Каза, че го усеща кога ще ходи до тоалетна и ще помогне да махнем памперса, да занеса мноооого гащи и да действаме заедно. Та мисля след морето да се заемем сериозно наистина.

Нямам търпение да си го взема след няколко часа! А утре съм си пуснала отпуска и няма да ходи един ден.

Браво на теб, очаквах да си по мрънкаща, сигурно те успокоява факта че "какичките" са готини и се грижат за него добре. Виж и че искат да ви съдействат с махането на памперса, което е супер. Ще става по-лесно, само ти да имаш кураж и след като видиш позитивите ще ти е по-лесно. За спането и кошмарите е нормално, събира се много емоция и избива, хубаво е вечерите да са спокойни в началото за да е в по спокойна обстановка и да се успокоява преди сън.Гордея се с теб най-вече!

Булка, ша мъ разревеш 
Да и аз мисля, че вечерите ще е по-добре да са без много емоции, да изградим малко рутина и да влезем и двамата в режим. За това мисля да го вземам само аз, малко игра в парка, към 19.30-20 да се прибираме, вечеря, къпане и лягане.
Да какичката е много сладка. Госпожата също ми се видя много мила, другата още не съм я виждала.
Но миналата седмица като ходих, сестрата каза, че това били най-добрите учителки в градината /да може само за успокоение да го е казала, но на жената преди мен нищо не каза за учителките, а детето й е в другата 1ва група/.

Рат,не е лесен този момент ,но е един от първите за каляване на родителската воля.И на мен ми е трудно да ги слушам като плачат,но...... Обясняваме си ,че мама трябва да ходи на работа и като свърши ще дойде да те прибере. и такива разни неща.Това с чакането от някой вътре понякога също помага на децата да разберат ,че са важни и за някой друг освен мама.Вярвам,че Ники ще си намери детенце с което да е добре и да се заиграва.Няма как да не се притесняваш  старай се да не му го показваш.Знам, ще се справите.
Интерсен език има Ники,позабавлявах се .Моята дъщеря има един бисер "голю бага",който така и не разбрахме какво значи.