Рат, много е пораснал Ники и вече си е едно човече Да ти кажа Моника някъде на неговата възраст се отпусна и проговри.Преди това беше мълчание и ъ-кане.Тук някъде започна и да отразява деца и да ги търси, за да играе с тях, точно както прави Ники.Още не е така силно, а и си избират децата с които да играят, но в бъдеще все повече ще търси деца.

За яденето аз съм доста по-радикална или яде това което има или не!Е в момента е на диета госпожицата, защото не иска да яде почти нищо от сготвеното, а на мен ми писна да готвя каквото поиска и после с баща и да го ядем.То не може само мусака, боб и леща.

Маги, все пак Моника хапва нещо в градината, пък и е момиче Тва мъж гладен е ужас .
Рат, той поне е съгласен на избор, историята познава и по- тежки случаи. Към пубертета разширяват списъка и изхранването става по- лесно. Какъв голям мъж ще стане и той, стискай зъби

И майка ми все вика, че най-страшно е гладен мъж.
А е добре яде, реално почти няма нещо което изобщо да не обича, просто си е с вкус и му се ядат определени неща. Вчера не искаше пиле с картофи, днес 4 пъти ме кара да му досипвам  . Все си мисля, че ЗВБ и това, че никога не съм го насилвала да яде се оказаха добри решения в изграждането на хранителни навици на този етап. Яде колкото му се яде, когато приключи ми дава чинията да я отсервирам. Майка ми като го гледа как яде и й събира очите, все о яснява как на неговата възраст аз само съм бутала храната и не съм ядяла нищо.
Баланс колелото вече е овладяно до скорост по-бърза от моето бързо ходене и трябва да тичам като луда, защото му е супер забавно да излети от площадката към улицата. Спира на края и се обръща да види тичам ли и се хили. Тези дни като е с по-леки дрехи и без космонафт много си личи колко му пречи на двигателната активност, или по-скоро на айродинамип ата форма 

Хахахах честито, аз тоя филм с баланса го играх по центъра на града.Аз крещя и тичам след нея, тя кара напред и се обръща, само за да е сигурна че я преследвам.Същото се повтори след една година с колелото с помощни!С тротинетката вече по-слуша и ме изчаква, но това е след говорене/каране и намилане от моя страна.

Да много им е зор така навлечени, ама много.

Малък или голям мъж да е гладен, все не си е работа. 
Алекс тия дни искаше да кара баланс колелото с ботушите и определено не му беше удобно.
Лятото ще летят, ние да му мислим. 

Добре обучен е Ники в домакинските задължения. Снахата ще е доволна. 

Браво на Ники за хранителните навици и двигателна активност (не знам как ви идват тези изрази, аз щях ядене и тичане да напиша  )

Супер, че се заиграва с други деца, скоро ще почне да те гони

Последния месец Ники освен на усъвършенстване на тръшкането и ината си все повече се отпуска да говори. Почти не млъква, непрекъснато нещо се обяснява, пита или описва. Много сладко плямпа на моменти  . Всичко е "мое", каквото и да го питаме на кого е, все е негово.
Станал е страшно инатлив и изобщо не го вълнува нищо като си навие нещо на пръста. Непрекъснато се разправяме да отидем и по-често да си тръгнем от някъде. Преди няколко седмици като се лепна на едно корабче (от тези по старите детски площадки), качих го, по игра си известно време и понеже вече ставаше време да си ходим му обясних към 100 пъти,че ще си тръгваме. Той не се съгласи, накрая го свалих и като почна един рев и буйнстване... Оставих го до кораба и си "тръгнах" скрих се зад блока на 5м от него и си мислех, че ще се усети сам и ще ме търси, нищо подобно! Още 15мин се опитваше да се по катери обратно на кораба. Накрая се ядосах и го нарамих на рамо, да блокирам малко ударите и крясъците уж. Голямо дране падна, всички по улицата се обърнаха да видят какво му правя на това дете
Накрая пред блока го свалих и пак го оставих (видях, че майката на най-добрия ми приятел идва и понеже тя винаги го закача, реших да се възползвам), казах му че аз се прибирам и влезнах във входа, той не идва, дойде комшийката и взе да го пита защо се дере, нашия директно тръгна към кораба. Накрая го извлачих до нас, затворих вратата и докато се събудя, той си отвори вратата и пак тръгна навън. Рева още известно време и накрая гладен и едва поемащ си дъх заспа. Не знам защо само на мен не ми се получава това с "тръгвам си" и той да дойде. Уж следвам всички стъпки, ама това дете не му дреме  .
Друга любима дейност е да тича/кара колело към улицата. Много обича да се засили и да го гоня като кон, за да спре. Обикновено спира, ама не мога да разчитам на това, та добре си потичвам след него, а той се спуква от смях. Сега като взе да се затопля и вече е без тежки обувки и дебели дрехи пак се връща към катеренето. В кинди ру най-обича една катерушка, витока към 1.50, 3 стълби във формата на буквата П и да се катери там, понякога с рев го свалям, за да си тръгнем. В събота  еше доста топло и оправяме двора, като видя че дядо му реже овошките и окупира стълбата. Вече се е научил чудесно да се обръща и да се прехвърля, за да слиза с лице към стълбата и падна голяма игра. Изкарахме му още 2 стълби, за да даде да се работи с една. Тате има метална, която много се сгъва и я направихме като в кинди ру на П, обаче по-ниска и можеше и да виси на мея. Изкарахме и една от басейна преди, тя си остана в двора да си се катери. Та тази година ще има и нови забавления в двора явно.
Като взе да говори и си мислех, че ще отнеме време преди да ме засрами пред хора, е не отне много. Достатъчно му е да на върже 3 думи в изречение, за да се изложи. Бяхме на басейн и понеже от басейна до съ лекалнята е студено, излизаме на бегом, а точно пред вратата на басейна стои човек. Та излизаме ние на бързо и докато затварям вратата го чувам как казва "мама има ако", надявам се да не са го разбрали .
В Банкя е голям кеф да храни животните и най-вече котката. Всеки ден я "каним" вътре на закуска, Ники като я види и почва да крещи по него "ела мау, ела", после ми съобщава "мау еде" и чака да извадя нещо да му даде. Нашите купуват някви гнус и салами и аз обяснявам, че това е котешка храна, та сега не дава нищо друго освен салам да му даваме. Аз режа, той го носи до котката и ако има как и в гърлото ще му го набута. После ако искам да погаля котката обяснява, че е негова и не може  . Кучетата също са негови, даже се опитва по име да ги вика, за да им даде храна.
Много често, за да го накарам да се облече го оставям сам да си избере дрехи, ама рядко се облича или съблича без драми. Силно се надявам скоро да приключи този период, че всеки ден това ме натоварва жестоко. Голямо гонене пада, рев, мятане на дрехи и крайници на всякъде. Един път си занесе пижамата на кинди ру, не можах да я осткубна от ръцете му. Опитва се да се облича и съблича. Панталони с моя помощ успява да си обуе. Обувките също си обувка сам, стига да не са стегнати.
Много думи е научил, всеки ден по няколко нови има:
Дасти- здрасти
Тао тао- чао чао
Тюла- пчела и очила
Канал
Беда- вода
Тай- чай
Хаб - хляб
Гад- грах
Диня (не знам как помни лятото къде на пътя продава дини и всеки път като минем от там ми сочи и ми казва "диня")
Кама- кана и камък
Ключ (ама не мога да го спелувам, чв звучи доста странно)
Долу
Тал - шал
Боди
Кокол- кокал
Гол- топка, мач, гол, а също и ако е без дрехи
Тете- цвете
Банди-Бамби (има душ гле и крем със сърна)
Баня
Хол
Има и още доста, ама не се сещам сега.

Супер, колко много думи знае! Браво на него!

За всичко останало -. Welcome to my world
Врата се заключва, иначе бягат.

Успокоявам се само, че всички са инати.

Цитат на: pandapanda в 12.03.2019 15:20

Врата се заключва, иначе бягат. 

като в затвор , абе той до скоро не стигаше дръжката, ама лошото е, че успя и да отключи веджъж (нещо бравата се прецака и само един път може да врътне ключа). А аз си нямах работа и му давам да ми отключва входа и се научи как да вкара ключа и на къде да върти.

Допълвам:
Престраших се да го кача в градския. С две приятелки от квартала искахме да ходим в Заимов с децата, о аче нямах кола и те казаха, че няма много хора в ътилейте по това време. Ники много се възхищава на рейсове и други, за това реших да опитаме. Та така с колелото, отидохме на спирката и му обяснявам, че сега ще се возим в тролей, как ще седнем, как спира и качва хора и когато ни дойде спирката слизаме.
Дойдоха 2 тролея и втория вярно беше почти празен. В началото Ники малко учуден го гледаше, беше му интересно как о явяват спирките и вратата писка при отваряне и затваряне. Дойде ни спирката и с малко недоволство го свалих. Докато се осъзнае, че слиза бяхме на тротоара и тролея си продължи, та малко само недоволства.
На връщане нямаше търпение да се качим и като седна нещо си бърбореше, ама аз не го чух. Дойде време да слизаме и като ревна, не искал да слиза. Свалих го с рев, ама е последна спирка на тролей и има престой, тръгна пак да се качва. Рев, накрая го взех и го занесох до вкъщи. Попти до нас мина ттолея и пак взе да ми крещи нещо, чак у нас разбрах какво е казвал през цялото време "тулей".
Сега всички рейсове и трамвай са "тулей", иска да се качва и мрънка като ги види. Не знаех, че е такава емоция да се вози в градски 

Малки са за Чао и да се скриете.Просто са малки.Моника беше абсолютно същата, някъде около 3 зацепи, че мога да я зарежа и да не ме вижда.Ей тогава веднъж рева, веднъж ме търси, а съвсем наскоро тичайки в тълпа ме изгуби и рева и после не ме пусна докато не си тръгнахме.

Превозните средства от градския транспорт са им много любими-факт.

На мен градския транспорт ми е спасение. В Люлин трамвай 8 и тролей 7. Затова се радвам на градския транспорт тук. Цяла зима като е студено събота и неделя с баща му ходеха до Виена и обратно с влака. Вече знае кой е нашия Аш (автобус) и знае спирките. Не да ги каже, но знае къде се слиза на Zentrum Bahnhof, Kirche, Sanatorium и любимата му Herzmanskystrasse
Метрото му е най-скучно, защото е под земята, а той обича да гледа навън.

Гордея се с теб, че сте се качили в градския транспорт. Томи се вози на два месеца за първи път

Ахахаха ма как чак сега се вози на Градски транспорт, Мис и тя от бебе се развозва, пък като я плеснах в раничката ми беше любимо
Не разбрах мама защо е споделила на детето, че има ако, че така да я излага
Нашата врата има една висока ключалка и само там заключваме щото още не я достига, иначе цял ден може да влиза навътре-навън и да пуска котката и кучето на двора. Пък голямото куче само това и чака 
Това с криенето и аз го правя, ама хич не ѝ пука 
Браво на бърборко, представям си го колко е сладък 

Отдавна не съм се появявала, но последните месеци се случиха доста неща и нямах време и желание да пиша. Сега малко ми се поизясни и си посъбрах мислите, като че ли. Ще започна с неприятното и ще го докарам до морето, защото аз обичам да си препрочитам темата и да си спомням за събития и чувства.

Общо взето Ники преживя доста последните 5-6месеца, буквално беше друго дете. От жизнерадостното момченце, се беше превърнал в изнервено, несигурно, поуплашено и нещастно дете, за което сме виновни ние с баща му. От известно време имахме някои проблеми, като все си мислех че ще отшуми и ще мине кризата, а накрая ставна обратното- нещата ескалираха и след едно скарване той се изнесе, от тогава не живеем заедно. Беше точно преди Великден и рождения му ден, молих го известно време да се върне, той не пожела, после той искаше да опитаме аз не желая и така.
Единствено съжалявам, за всичко което трябваше, трябва и ще трябва да изживее Ники. Все още ми се свива всичко и ми става криво, когато ме пита къде е тате или по телефона го пита дали и кога ще дойде. В началото беше много гадно, защото всеки път като се видеха първо не искаше да ходи при баща си, а после почваше да плаче и да иска и той да дойде с него /преди да се изнесе, нямаше драма с раздялата/. Аз направих грешка и за да им помогна да изградят връзка се отдръпнах, в резултат на което пострада моята връзка с Ники и доста време не ме искаше, казваше ми да си ходя и ме гонеше, но мисля че вече нещата се нормализират. Общо взето много се срина и се затвори в себе си, не беше спокоен, явно усещаше и моето напрежение и му рефлектираше. Надявам се да не съм му нанесла непоправими травми. Ясно ми е, че за едно дете е най-добре да живее в семейството си, но месеци наред си задавах въпроса дали моето щастие или това на Ники и Георги. Може би щях да си стоя до последно и нямаше аз да направя крачката към раздялата, но след като той ме улесни вече нямаше връщане назад. Понякога се чудя дали Ники няма да ме нмрази, че разбих семейството му, как ли ще рефлектира всичко това върху него като порасте. В другия момент се чудя дали щях да издържа и колко още да поддържам връзка, която се е изчерпала и нямам необходимите чувства към човека отсреща...
Не стигаше, че се разделихме, а няма и 2 седмици след като се изнесе Георги, аз почнах работа и тате, майка и баба поеха щафетата с Ники. В началото доста трудно го приемаше, не спеше на обяд, голямо реване и тръшкане. Вечер се дистанцираше от мен. Почна да се буди сутрин рано-рано с мен и да не иска да ме пуска да излизам, то това и сега продължава по някога де. Но започна да посвиква и всеки ден обяснява как мама е на работа и дядо ще го гледа, даже някой път ме изпраща на работа като има по-интересни неща за правене с дядо си.
Уви, отглеждането от баба и дядо си казаха думата и доста се паразлигави и си намери пролуки да получава неща, които с мен нямаше как да се случат- пускат му песнички на телефона и аз откачам, а баща му даже го е научил сам да си пуска ютюб и да си избира песни, като повдигнах въпроса, каза че за него нямало проблем. Дават му да яде неща, които аз не му давам. Един ден майка му беше дала сладолед преди обяд, тате му дал филия с пастет. Като изключим малките недостатъци на отглеждането съм им ужасно благодарна, че успяват да го гледат и да има едно хубаво лято, по цял ден навън. Отделно майка, докато беше болничен доста му помогна да дръпне речево. Той и преди бърбореше, ама с нея е научил няколко стихчета на изуст, пестнички, макар да не иска да пее и много рядко да го чувам, научила го е да си казва трите имена.

Страшен бърборан е, на моменти се опитвам да спра да го слушам, обаче ме хваща и се сърди. Задава по 723742 въпроса в минута и иска подробни отговори, а не уклончиви. Супер наблюдателен е и много детайли, които аз подминавам му правят впечатление и ми ги показва и разказва. Всичко му е интересно и всичко трябва да се знае. Имаме си игра /той я измисли/, когато ходим на вън ме пита за всяка кола каква е "Мамо, знаеш ли каква е тая кола?" и недай си боже да объркаш... Научил е доста марки и казва кой има съответната кола. Голяма радост е като види Киа, като на дядо му и Субару, като на баща му, Дачията на мама. Сега е нучил да казва " Фолцваген" и ми показва буквално всеки, който види. Понякога ме изумява каква памет има и какви неща помни, как обяснява и разказва за разни случки. Още има разни думи, които са ми неразгадаеми, но като цяло вече сравнително лесно го разбират и приятели, които рядко го виждат и са далече от "бебешкия език". Хващам го и да послъгва на моменти, не знам как се появи това и от къде го научи.
Още се караме за пресичането и как се стрелва към улиците с колелото. Малко май взе да чува и понякога се сеща да спре, но понякога го прави на пук и всичко ми се свива. Супер бърз е с баланс колелото, не знам дали е възможно да стане по-бърз от това, но вече има моменти, в които не мога да го догоня бързо. Обожава да си намери някой наклон и да се спуска по него, колкото е по-голям по-добре. Вече няколко пъти си разбива устната, защото губи равновесие от скоростта и пада, но не се отказва  За рождения ден си пожела колело с педали, та съм в процес на проучване /приемам съвети/.
Ще довършвам за морето после или утре.