36-та седмица!!! 

Ноар, Фери, Инче, брагодаря ви за милите и окуражителни думи !

Ето, че успях  стигнах 36, ама сега съм лакома и искам да дочакам октомври! Вчера се прибрах от болнцата, до четвъртък имам задача да не раждам и да пазя още по-усилено леглото ( не знам на къде повече, ама ще опитам), четвъртък вече май ще ми махнат конеца и ще чакаме.
Не знам защо сега взе да ме обзема страх, дали ще издържа още малко. Молех се за месеци, седмици, а сега 5 дена ми се виждат като най-голямото предизвикателство на света!

Скоро ще се върна да довърша, че не знам колко време ми остава да си лежа като принцеса хахах

Благодаря ти Мари!

Виждаш ги така(5-те дни), защото преценяваш реално ситуацията.

Всичко ще бъде наред!

Съсредоточи мисълта върху след това, нещо което досега не си си позволява, а има нужда да се настроиш и на тази вълна.

Тъкмо щях да пиша и Мари ме е изпреварила.

Рат, честита 36-та седмица, пожелавам ти леко раждане и спокойно бебе.Браво на вас.Успяхте.

Имам две фази на размисол по темата- при едната си представям утопията как вече сме си вкъщи и го дърщим в ръце, при другата си мисля само да издържа още малко. След вчера док като ми каза, че повече няма да го спираме и почнат ли контракции да отвам и съм в тих ужас, много малък ми се вижда, прекалено рано ми се струва, но каквото е писано...

Това са нормални размисли .... , в смисъл, че в общият случай се появяват по-рано, но понеже ти не си си позволявала да мислиш за тази момент-раждането, затова и на по-късен етап се появяват тези страхове.
Затова и казвам да помислиш по въпроса, така да се каже, да се настроиш на тази тема.

И още нещо да кажа, когато дойде моментът, хормоните ще си свършат работата, т.е ще си готова.
От теб се иска само да мислиш положително.

А колкото до килограмите, вярно, че наддават повече последният месец, но не и чак толкова малък, не го мисли, вярвай, че ще се развият нещата по възможно най-добрият начин. 

Рат, честита 36 седмица

Надявам се дишаш по-спокойно вече, основната цел е постигната! А следващите 4 дни ще минат бързо, не ги мисли. Вече каквото и да стане, бебчо може да излиза

Към нормално раждане ли вървите? За килограмите - не са малко, ще видиш в болницата, че повечето бебоци са между 2,500 и 3,000 кг. По-важно е че стигнахте 36 г.с. и бебчо е зрял и се развива 

Машка, 
Абе и аз си мслех, че стане ли 36 и ще танцувам от кеф, има сега като ми каза док как може всеки момент да тръгне, а е хубаво да не бърза и още повече ме е страх. Искам да стигна 37, хич не съм лакома обаче! По-спокойно ми е, защото поне трогне ли няма да се чудя къде да тичаме, зним че ще ме вземат в Щерев, ама само глупости ми се въртят из главата.

Няма да мислиш глупости, няма да се шашкаш.Вече е развит, добре е.Малко бебе е по-трудно за гледане, но пък важното е да си стигне до седмиците.Килограмите ще ги качи, ще навакса.Ми като са близнаци и дори доносени се раждат по 2 кила 2 и малко?

Рататуйче, поздрави и от мен, за темичката и че стигна до заветната 36 седмица! Не се тревожи, оттук нататък дори и малко, бебето си е доносено и ще се справи. Ако това ще те успокои, когато раждах, в един ден с мен роди моя познатата с термин много след моя, бебето се роди в 37 седмица 2500. Изглеждаше ми миниатурен в сравнени с моя гигант 3700. Това детенце обаче така борбено засука и така бързо качи грамчета и килограмчета, много бързо навакса. Мисълта ми е, че природата е вкарала на човека инстинкт за самосъхранение много от рано
Поздравявам те за куража и силата да издържиш всичко, през което си минала! Стискам палци издържиш до четвъртък поне и да имаш леко раждане и вързо възстановяване. Скоро ще бъдете заедно с вашето малко съкровище и ще преливате от щастие, мисли за това

Алексиа, благодаря ти че се включваш и то с окуражителни думи!
Маги, така е, раждат се и под килограм, а после са напълно здрави и са добре бебчовците.

Я да довърша каквото остана от моята Одисея до момента.

След прегледа при док, когато имаше само хубави новини и излезнахме от кабинета летящи от щастие, последва последната ФМ в 30г.с. Там се оказа, че изоставането се е увеличило и върви със седмица назад, мериха го сравняваха, все по-малко излизаше. Пуска хиляда доплера и не можа да открие защо изоставаме, в заключение каза, че е напълно здраво и нормално развиващо се бебе, просто върви дребно и според нея няма основателна причина за изоставането /т.е. храни се нормално, всичко е наред, просто върви по-малък/. Понеже док ме беше инструктирала да помоля да измерим шийката, помолих аз и като ми каза- 1,4 и направо застинах. Филмите в главата ми взеха да се прескачат един след друг ужас след ужас. Като видя и шийката и веднага ми назначиха терапия с кортикостероиди, защото според нея имало шанс да изкарам до края / серклажа държеше здраво/, но искаха да се застраховат за всеки случаи.

След обяд се чухме с док, тя потвърди терапията, каза само да съм спокойна и да пазя леглото плътно. След още две седмици бях при нея на преглед, там шийката беше 1,6, а бебчо все така си изоставаше. Реши, че е най-добре да поостана в болницата, малко на системи, да правим записи на тонове и да ме наблюдават. Този път престоя беше доста по-приятен и бързо мина. На изписването като ме прегледа шийката се беше отпуснала, като нямаше контракции и всичко изглеждаше нормално. Минаха още няколко прегледа и още едно лежане в болницата от последните дни.

Забравих в началото да кажа, как казахме на близките и тук ще го вмъкна.

Аз не исках да казвам изобщо, ако имаше как още щеше да е тайна! Но мм беше супер нетърпелив и се разбрахме поне да чуем сърчица и тогава да разгласява новината.
Първи в списъка бяха нашите, трябваше на 7.03 да сме на преглед, а на 8 нашите имат годишнина, мислехме да им съобщим на вечерята по случая. Само дето, заради зацапването бяхме чули сърчица по-рано, но пазехме тайната. Докато нашите не си дойдоха от Гърция и не донесоха подарък на мм, горкия от радост каза, че и той иска да зарадва нашите и не му се чака още 3 дни да им каже и не можах да го спра  събра ги набързо и им изтърси новината /майка вече знаеше де, бях й намекнала/, а баща ми застина и докато осъзнае какво му казва мм, бяха много смешни. Тате се подпрял на стола и стои, аха да припада, а мм го прегърнал и му обяснява как са близнаци. Баба разбрала, недоразбрала, след два часа ме пита, ама сега две ли чакаме?

На майка му и баба му казахме след няколко дни, те имаха странни реакции. Аз влезнах до банята и той не се сдържал и от вратата сервира на майка си новината, реакцията беше "Щом са две, дано поне едното да е момиче!", което ми стана много неприятно, разбирам да имахме 3ма сина... Казахме им, че искаме само живо и здраво дете! Баба му пък взе да изявява претенции да се роди около нейния рожден ден. Реакцията на свека като разбрахме, че ще е момченце беше "Е, нищо де! Пак ще го обичаме!", все едно карам някой на сила.

А, защото разправят, че момиченцата ембриони били по- издържливи, затова свеката е искала внучка
Кажи сега и на баба ти кога е РД, та да знаем какво да правим - да стискаме, или да бутаме бебето
Хехе, ами притеснявай се, сега ти е времето И си поревавай повечко, тъкмо да не задържаш вода
Дано след тежката бременност ти се падне кротко бебе, да си отдъхнеш малко от напрежението
Моли ще остане ли при вас после?

Свекърва, добре дошла 
А тя свека не знаеше за проблемите и просто винаги е искала момиче,  та за това и сега искаше. Даже докато лежах за серклажа, се опитваше да ме уговаря другото дете да било момиче, те все едно са по поръчка!
Бабата /майката на свека/ има рожден ден на 4.11, а а на мен термина нали ми е края на октомври та искаше в началото да го стискам до ноември.
Моли, остава при нашите. След раждането ние ще си се приберем към вкъщи. Поне такъв е плана, ама винаги можем да идваме при нашите. Пък и на мен Моли, много ми липсва, а мм само й разказва как скоро бебето щяло да я прави луда /горката ми тя!/

Цитат на: ratatui в 26.09.2016 13:24

....а мм само й разказва как скоро бебето щяло да я прави луда /горката ми тя!/

Ако имате малък Алф като нашия - 
Свекърва ти не знае за първата бременност, така ли? Ох, безумни са реакциите на хората понякога. Горчилката обаче остава, колкото и да се мъчиш да си над нещата
И аз бях с опнати нерви преди раждането, ама после, ако ме беше видяла... Щях да се пръсна от гордост, че бутам количка, а вътре... малка мишка Ще кажеш, че кой знае какво - нито съм първата, нито последната родила бебе. Ама ми беше такъв кеф Ще разбереш за какво говоря, като му дойде времето

О Али е права.До последно бях нервозна и зла.Но като се роди, няма такова блаженство.Дори и сега я гледам и ми иде да я гушкам, стискам, целувам.Няма насищане.

Реакциите на хората са странни, така е.Но още "0по-весело" става като се роди бебето.Тогава почват съветите, бъркането ви в живота и т.н.

Котката, ще е много голямо забавление като тръгва да пълзи и страшен стимул за прохождане.После има един период на скубане, дърпане, ритане.А сега, сега е много хубаво.Застанала Моника до вратата на терасата, голямата котка се строила до нея и Моника обяснява навън вали дъжд и гали Миси по главата.Картинката е веднъж