Н рождения ден си беше превъзбуда и еуфорията яко го държеше. Но вчера си беше чиста лиготия. Той опита още католягахме да спим, да стане и да се измъкне, обаче с малко тръшкане се примири и легна. Към 3 изведнъж скочи от леглото и като му казах, че няма да ходим да играем откачи и изпадна в истерия.
Днес нашите ги няма и ще сменим спалнята да го забаламосаме уж.
Но той от няколко дни и на обяд ляга с рев. Всичко вече е "не" или "ъъъ" придружено със специфична артикулация казва ща "няма пък!"

Мина празника на Ники. Много съм доволна. Реално повече от половината поканени станаха жертва на вируси и не можаха да присъстват, но се получи доста добре. До последно се чудехме къде да украси, накрая към 10 ми звънна една приятелка да пита къде ще сме и ме окуражи да сме в двора, набързо по оправих е и украсихме, после времето съвсем се оправи и беше супер. Добре се получи. Имаше достатъчно пространство, забавления и децата добре се поумориха от игра (всички бяха заспало от раз и спаха дълго).
Бях приготвила: баница, бутер ки с домашни сладка, мъфини, плодови салати, сок от бъз, зеленчукови пръчици. Не ми стигна време за сандвичи с крема сирене (Т. Е. Нямаше хляб се оказа) и за шишчета с Чери домати и моцарелки, също солени бутер ки щях да правя, ама другия път  . В събота накарах мм да идем до Сърбия и много се заюотахме, та това ни изяде доста от времето за подготовка.
Тортата беше с Мики Маус и Ники страшно й се зарадва, обаче  не я яде. На 17 мм го прецака с торта да си изпие лекарството и сега като вкуси я плюе. Е аз се радвам де  . За сметка на това мъфини нагъва яко, още като видя че ги пека се строи в кухнята да чака. С вадене то взе да дава зор и едва дочака да поиздугам едно парче. После докопа още няколко, седна си на пода и си яде.
Първо дойдоха две дечица от квартала, те са по-големи, говорят много, познават се и се за играха, а Ники повече ги наблюдаваме и си играеше сам. После дойдоха и другите октомврийчета и лудницата беше пълна, ама беше забавно. Имаше 2каки, те се отделиха и си слушаха музика. Децата като видяха тортата и взеха да я нападат, та набързо духа е свещи. Докато се снимахме и едното детенце почна само да пее Хепи Бъртдей, много беше сладко, Ники не искаше да духа свещта и той дойде да му помогне. После в пясъчника се редуваха да празнуват рожден ден.
Аз видях себеподобни, поговорихме си. Малко притеснено ми беше, но мисля че и на другите им хареса и се получи добре.

Сега се сетих да си допълня и поста за "какви ги върши Ники на 2".
Научи се да си разкопчава пижамата, а и всичко с тик-так копчета, знае че ме побързва и. Е спира да го прави. Вечер го закопчавам по 100 пъти и някой път си спи разкопани накрая. Но пък се съблича все по-успешно.
Новото му забавление по време на баня е сам да се къпе, давам му душа да се намокри, после иска душ гел, сипва му в шепа та и почва да се мие-корем, бедра, пишле. Полива се и пак душ гел, мие се 5-6пъти и се сърди ако не му се даде душа или гела веднага, ние едва се дореждаме  . Миналата седмица се къпем, той си се полива и аз му говоря дали да не му измия косата, дали днес или утре и човека директно се поля по главата, та ми реши дилемата.

Списък на думите, които употребява от време на време:
Ела
Дай
Давай
Мама
Тате
Баба
Там
Опа (всяко падане, спъва е, изпускане или друга неволно дейност е съпроводена с възклицание "Опа")
Да
Не

Много се радвам, че Ники сладура е имал такъв хубав празник. Изведнъж и той порасна <3

Отдавна не съм актуализирала информацията, ама все не стигам до тук. Доста неща съм и по забравила  

Ники вече 2месеца ходи на кинди ру. Много съм доволна, първо бях много скептична, на пробни урок вилня като хала и се чудех дали да дам пари и той да беснее (може да си беснее и навън безплатно). Говорих с учителката (треньорката по плуване го държи) и се разбрахме да пробваме още 3пъти. Първо само седеше и правеше каквото си иска. След 3я път взе да се отпуска, в къщи също ме кара да правим доста от упражненията. Вече е машина, за някой неща дори не чака да му кажат какво следва, а почва директно. Много си харесва учителката, само около нея се върти. Аз реално и за това исках да почне да ходи, да свикне още повече с нея и със средата там, защото предлагат занималня и мисля първо там да почна да го оставям, за да свикне с идеята, че няма да сме все заедно.
Сега го карам да се съблича сам и вече почти не помагам за дрехите отвън. Сваля си ръкавиците, после шапката и ги оставя, след това сваля ципа на космонавта/якето, не винаги успява да си измъкне и двете ръце и почва да мрънка ако не успее веднага, но все по-често успява, после сваля шала  и за обувките чака. Вчера с мм си говорим, че след малко ще се къпем. Нашия след малко си свали блузата. За обличането взе да предявява големи претенции какво да се облича. Иска само с дънки да ходи, реве щом ги види и почва да се опитва да ги облича. Избира си с коя блузка да бъде. Днес ми скъса нервите-не тая блуза, оная, не с панталон с дънките, не иска космонавт щото няма да му се виждат дънките... Абе откачена работа. Сега даже спи с дънки, понеже изпадна в истерия когато ги събух  
Иска и да се къпе сам. Кара ме да му сложа душ гел в ръката и се сапунисва. Доста добре се справя. В квартала се къпе в корито, няма търпение да го напълня и да се топне, давам му сапуна и само наблюдавам и напомням какво да измие. Много му е забавно. Миналата неделя имахме неприятен инцидент в банята, къпеха се с баща му и той да вземе кърпата, Ники се подхлъзнал, паднал от тоалетната чиния и си разби зъба. Сега предния десен  е разцепен на две по дължина, вена а отгоре беше син и с кръв. Водих го да го видят сигурно ще се умъртви зъба, ще го следим.
Много съм горда, защото се пусна и вече плува сам (с макарон или плувки), преди го беше страх и ме държеше за един пръст, но преди 3 седмици се пусна и вече като отидем не иска да плува с мен, дори и обиколките които трябва. Много му харесва да си се придвижва сам из басейна и обикновено все ме избягва, ако съм пред него се обръща и тръгва в другата посока. Под вода също доста е увеличил периода на стоене. Вчера даже щяхме да се снимаме как си го продаваме отдолу, ама падна батерията на апарата,  та ще е другия път.
Има някой нови думи и все повече опитва да ги използва, но повтаря дума само ако е сигурен че ще я каже почти добре, иначе не желая да опита. Новите му думи са:
Дяба (дядо) това се крещи с ентусиазъм щом види тате
Няма
Кака
Кола
Де (две), той отдавна се опитва да брои до три, ама не знаех че знае на колко е години. О зи ден една баба го попита и той взе, че отговори, а аз гледах като гръмната.
Ало
Диди (треньорката по плуване)
К(Д)ети (кучето)
Алис (ама само 2пъти почти го каза и повече не иска)

За Коледа мислим да си ходим до Смолян. Ще го качим и до Пампорово сигурно. Много ме е яд, че с мм не можем да караме добре, иначе щях да го кача и него на ски и с нас.
За Коледа мислех да не му взимаме много подаръци, едно лего бях поръчала, ама от няколко дни само дебне на едно дете баланс колелото, та вчяра отидохме да пробва в декатлон и едва го свалих после. Та ще има и баланс колело, с тромба и каска . Лятото видя моя приятелка с колело и каска, тя му я сложи и сега като види каска и иска да я слага. Тате искаше да му взима направо колело с педали, ама те освен че не му стават на дължина той и не схваща как се кара.

първият изгубен зъб

Малко съм за отдушник, но се надявам един ден да ми стане смешна тази история.
Вече писах, че преди седмица Ники падна на пода в банята и предното зъбче му се сцепи и разклати. Вчера го довърши, след плуването го пуснах навън и уж с баща му да се изсуши, не знам какво са правили (аз два пъти го водя сама след падането и нямаше драма), ама чух рев и реших че пак нещо иска. Излезнах и мм ме посреща с Ники на ръце, той пак с кървава уста и ми изсипва в ръката зъбчето. Всичко ми се преобърна, много гадно ми стана. Още като се сетя и ме е яд до толкова, че ми се пълнят очите. Да млечен зъб е, обаче като го изгуби толкова рано мястото ще се свие и зарастне, после постоянния ще трябва да бута другите зъби, за да се намести. Отделно самата му захапка ще се промени, което вече се случва, аз го виждам как от хапва смао от ляво, от дясно не дувче изобщо и на задните.
На мм гледам да не му се раз крещя, знам ще не е виновен, а сам доста се обвинява и му е много криво и на него. Обаче и в двата случая виждам защо се е стигнало до там, виждам как евентуално би могло да се предотврати и едва си задържа езика зад зъбита да не избълвам всичко, което съм на събрала по темата. Гледам уж да го успокоя, защото виждам че му е много криво, но пък ако ситуацията беше обърната той нямаше да се опита да ме успокоява, а щеше да засили чувството ми на вина и да ме обвини.
От цялата история мисля да се възползвам само да го отбия. Защото от вчера той почти не яде, посочва ми че го боли. Като опита да суче и се дърпа с рев, обяснява ми пак, че го боли зъбчето. Вчера едва го приспах, много рев и тръшкане. През нощта се буди и 4-5 пъти, сеща се че го боли и почва да реве истерично, не ми дава да го успокоя и едва го приспивах отново. Днес на обяд беше изморен и сравнително бързо се предаде. Ще видим тази вечер как ще бъде.

Милата, знам какво ти е усещането срещу тм, ама можеше и на теб да ти се случи. За зъба, нали знаеш 2ви век сме, ако трябва ще носи шини, брекети, ще се оправи. Имало да става...

Рат, споко, и с тоя и без тоя зъб най-вероятно пак ще се наложат шини/брекети по някое време. Не познавам човек с перфектно подредени зъби без външна намеса  Кофти е, ма сигурно е още по-чаровен + че ще е уникален  

Племенникът така загуби преден зъб- първо посиня и после падна. Много боли, зъболекарят го потвърди. Сложиха му рано- рано шини да разпъват здравите зъби, но той спря да яде ябълки или да отгризва нещо по- твърдо, точно както казваш, криви се и яде. Лошо е, става навик и няма сила, която да го убеди, че е грозно или вредно. Сега вече всичко е наред, поникнаха постоянните и са сравнително добре подредени. Върти ми се, é беше задължително да се  следи да не загнои мястото и  през седмица го водеха на зъболекар, докато не го извадиха или падна, забравила съм.

Свекърва, благодаря! И той тря ва да ходи всяка седмица, за да го следят. Днес сме на преглед.
Булче, така е. За това гледам да си мълча и да не го закаччам, но е адски трудно! Пък дано си вземе поука и другия като падне под мой надзор да не последва "ми ти не го гледаш достатъчно".

Рат, много неприятно със зъбчето. Дано бързо отшуми болката. Другото е бял кахър!
То най-лесно е да кажеш "Защо не го гледаш?". Наскоро Симеон беше набарал голям нож от кухненското чекмедже, за щастие без последствия. Деверът веднага ни замери с такава реплика, а самият той сякаш е забравил с колко паважни екземи е било и неговото дете и що вещи потроши из тях. Да не би да не го е гледал?

Браво на теб за постоянството за плуването Много бързо сякаш напредва, а уж "вчера" започна.

Според мен кажи по-скоро на ТМ как се чувстваш, иначе ще го избълваш в някой неподходящ момент и много по-гадно, защото ще го набираш много време.
Имахме една опасна случка с Томи под мой надзор. Естествено, че се чувствах много гадно, ама ММ какво ме направи, грам съчувствие няма. Щях да го изгоня, ама се по скарахме тогава и вече е забранено.

Много ми е мъчно за Ники, той е кротко дете, ама шанс.
Има хора с перфектни зъби без шини, има и такива като мен - щастливи сме си с кривите зъби. Не мисля, че ще му тежи, момчета си носят белезите с гордост.

Абе, кротко е последното, с което бих го описала, той ако 20сек можеше да седи кротко нямаше 2пъти да си чупи зъба, ама... Имало да става (така се успокоявам )
След още 2срещи със зъболекар присъдата е окончателна--ще трябва да се прави с пълна упойка. Дали ще изградят нещо малко или ще сложат нещо, което да пази мястото ще се реши в движение според зависи как е и колко корен е останал. Ще използват да оправят и другите кариеси, та процедурата ще е доста дълга и няма как да е с някаква по-лека упойка.
Той също явно още доста преживява всичко, защото е унил, доста е тревожен, сънува кошмари и често се буди с писък и рев. Н амен също ми е едно свито и минорно. Уж се успокоявам, че е по-малкото зло, че всичко ще е наред, ама не ми се получава особено  . Може би като ми е и видя, че е добре ще дишам спокойно.
Панде, то аз трудно ще му обясня на мм какво чувствам без да му издера очите и да се стигне до скандал. Сигурна съм, че в даден момент ако чуя укор за някое падане ще му стоваря всичко на главата, ама това е! Сега ме дразни и с това как, за да си намали чувството за вина обяснява, че и да не беше падането пак щеше да трябва да го приспим (а то не е точно така, защото щях да изчакам да е поне на 3 и да опитаме с лазер, без упойка). Та още му набирам и да се моли да реагира подобаващо когато се наложи

Вчера поне имахме забавна случка в лекарския кабинет. Отидохме, естествено рев от вратата като видя къде е, само повтаряше "не, не" и "няма". Накрая влезнах е, седнах е на стола, рев, ритане, блъскане... Мина прегледа и сестрата да го разсее, му показа от къде се пуска вода, е голяма игра падна. Натиска копчета, искаше да си мие ръцете... Дано другия път да отиде с по-малко драми.

Нещо много неща исках да си отбележа, а като седна и всичко забравям  
Общо взето най-доволна съм, че мин драмата с кърменето или по-скоро приспиване то по нов начин. Последните 2 седмици вече си има изградена система и нещата се случват без 2часови драми. Преди това беше малък ад! Буквално ме втрисаше като наближи време за приспиване, то рев, тръшкане, бягане... На моменти все още се сещаш за мляко и почваш да обяснява как няма, защото е паднал и го боли зъбчето. Вече не се сеща и само в банята обяснява как си е счупил зъба.
За пръв път майка успя да го при спи, докато бяхме на ски. Единия ден ги беше побъркал- приспал тате и станал, излизал си от стаята и отишъл да си играе, с майка не искал да ляга, баба го пробвала на ръце (той никога не е заспивал така) и се чудил какво става, накрая я заболяли ръцете и го оставили. На другия ден като следвала дословно моито инструкции майка беше успяла да го при спи  
Започва все повече да се включва в домакинството--мие чинии доста добре, на Коледа разточваше, изряза доста сладки, прахосмукачка си е все така любима, а у нас съм му дала и един нов моп, с които "мие" всичко наред от пода, през секцията и леглото, до масата. Има си свои усет за подреждане- щом се прибере някой и веднага бива и командван да се събуе еди къде си, да си остави якето, шапки и шалове. Врера нареди масата мина след мен и на бута всички вилици в чашите. Редовно се изваждат тенджери и тави и се оставят на най-невероятни места, или намирам играчки на места, за които не бих и помислила (влак в сапунерката).
Друго нещо, което се промени е апетита и храненето му. Определено си хапва повече, вече се справя перфектно с вилица и лъжица, сега иска нож. От време на време го оставям да опитва да реже с малък и тъп нож, получава му се понякога. Взе да има претенции какво ще яде, обикновено трябва да предложа поне 3 неща докато чуя заветно то "да", а най-яко е когато вече му дам готово то ядене и реши, че вече не иска това  . Е понякога просто си вади и си носи на масата каквото е решил да яде, ама това е рядко. В Банкя държи да си яде на неговата малка маса, вече не иска в столче за хранене.
Любимите му играчки са: легото, вече много добре и сам се занимава с него, измисля си строежи. В квартала няма лего, но има влак с писта, на батерии. Книжки обича, ама на мен ми писва да чета 1 нещо по 209пъти,вече ги рецитирам повечето. В Банкя много си играе с кинетичен пясък и с бои за рисуване с пръсти, голямо мацане пада и с двете, ама чудо голямо, само дето баба му и дядо му въртят очи. За Коледа ние му взехме баланс колело и вече задобрява, макар че рядко го кара все още. А тате му купил акумулаторем мотор и ни разказва играта с него- качва се, пуска си определена песен, усилва на макс и тръгва. На вън е подвижен луна парк, а у нас само трябва някой да ходи да обръща, че е тясно.
Много обича да пазарува, в Банкя само малки магазини има и той ги знае на изуст- в един гледаме риби, в другия мляко (там изключва редовно хладилника и ми подава хляба), в зеленчукови избира мандарини те и носи за теглене на момичето. В зеленчукови е най-страшно, там се пипа всичко, иска се всичко, хвърля. Добре, че отвориха нов и момичето е много мило, та му се радва, че от миналия ни гледаха лошо лятото. Иска той да плаща, като види стотинки и му свтват очите, че ще има за колички те. Вече и от банкомат тегли редовно, аз набирам с неговия пръст кода, после ми вади картата (от някой аз не успявам да си я издърпам), взима бележката.

Нови думи има, ама аз ги по забравям, а и той не ги употребява всеки път:
Баво (браво) често хвали нас или себе си (майка ни оплете шалове и му го показва, а той си го взе, разглежда и каза "Баво", тя се размаза от кеф.
Ти (аз), на себе си казва ти. Нещо го обърках е с местоименията
Добе (добре)
Каал/кавал (кашкавал)
Патакал/й (портокал)
Но (едно)
Де (две)
Ти (три)

Не се сещам за повече.

Драмата с зъба я решихме за сега. След като преди Коледа тате покани нашия зъболекар на гости. Той е стоматолог, а жена му ортодонт. Те казаха, че за сега не е нужно да го стресирам повече и че няма да се затвори мястото на постоянния, защото има малко корен във венеца.
Разбрахме се за сега да изчакаме и да не ходи повече в кабинет, докато не мине малко психическата травма (още се сеща и се разстройва). После да ходи, за да свикне без да му се прави нищо и към 4 да е готов да му се сложи местопазителче, ако трябва.

От седми а сме в квартала и излизаме с една приятелка и нейното дете, той вече е на 3. За пръв път Ники се заиграва с деца, не просто ги гледа от страни, а си играят заедно. С едни лопати в пясъчника, копаят и слагат на една купчинка, единия слага, другия заглажда. Ники отразява какво му говори Т (той говори страшно много), подава му разни неща, слага ги някъде... Днеска бяха застанали отстрани и нещо си говореха, Ники нещо му сочеше и обясняваш, ама не ги чухме.
Последната седмица започна да използва по 2 свързани думи, понаучи още няколко думи и сега по цял ден слушам:
Има кал (всяка обувка се вдига и ми се показва къде има кал, гумите на колелото също. На вън всяко парче пръст се отбелязва нагледно)
Тате няма (голяма мъка му е, че баща му вече не е отпуска и само мръ ка за него)
Мамо/тате там (и ни нарежда кой къде е, къде да отиде)