А е и преди се тръшкаше, ама като че ли по-малко. Сега е буквално за всяко нещо-за памоерса и пижамата, не иска да седне в колата или в стила за хранене, а е за всяка дреболия. Ако вчера не се е тръшкаше за нещо, днес ще го направи.
Отделно от неспането явно и аз съм изнервена и на моменти едва го издържам, а уж се пиша за спокойна и емптична.
Вчера тате дойде с нас на разходка, няма такава лиготия-ако е ходил на собствен ход 5м е много. Тръшкаше се дядо му да го носи, да му даде лев че за колички те (рев, че любимата му не работи). Повече няма да взимам тате с нас.
Влезе в периода "искам само тате", аз съм много доволна, мога да си седя, а те да си правят каквото искат (Ники е решил). Даже, за да се подава все да казва "та-тя" и размазва мм. Малко и на него тръшкането на моменти му идва в повече, ама съдба 

Рат, радвам се, че и ти поддържаш общия тон на бебешките теми, че почти не останахме. 

И Алекс е в такъв инатлив период, но да ти кажа и след пробиването на кучешките (вече са пълен комплект), истериите не спират. Сега сигурно ще си казваме, че е заради последните кътници, но няма какво да се лъжем. Децата са си характери и просто трябва да преминат през този период май, май.  Ще стискаме зъби и ще се опитваме да владеем ситуацията.

За зъбите и аз да кажа, че брат ми като малък ядеше много сладко, но сега на почти 20г няма нито един кариес и пломба в устата. Ген е сигурно, но нашите са с лоши зъби и не знам от кой го е наследил.

На морето миналата година направо си е било почивка, като се сетя.  И сега се надявах на ранно заспиване, но не ни огря. 
Вие кога ще ходите?

Миме, като гледам с инатенето само повече ще става. Ама пък аз като съм спокойна и някак не се изнервя чак толкова. Та май аз трябва да работя над себе си.
На 15.9 заминаваме, от 16 сме на море, но ще правим междинна нощувка. Аз от месец се подготвям психически да издържа пътя, че е доста.

От вчера Ники си има още един кучешки зъб-проби долу в дясно. Остава още 6 да избият.

Все забравям да кажа, че от месец и нещо вече го къпем като голям човек - прав на пода с джапанки. Много лесно било така. Малко ни прави номера-понеже той държи душа и мокри всичко, непрекъснато го спира, сменя водата (още никой не е изгорен поне).

И Томи се кефи да се къпе така. Само че не с душа, че много ще пръска, с му пускам на чучура и той си пълни канче и се полива сам. Много ми е смешно как отива и си взема канчето и си постила подложката против пързаляне. Кранчетата от началото знае, че парят и не пипа

Ники и плуването

Ваче към 2 месеца ходим по 1-2 пъти седмично и определено разликата се вижда. Вече знае и програмата с песни и упражнения, има си любими неща. Винаги е готов да ходи на плуване, даже когато минем покрай басейна в парка и понякога му става криво, че не може да прескочи.
Много обича скачането, като когато са седнали отстрани и ги дърпаме във водата, той направо си навежда тялото и скача, така и когато пеем песен и ги повдигане с ръце. Харесва му влакче--слагам го на гръб, той подава ръце през рамената ми и подскачаме на "тръгва малкия влак". Времето за почивка също е сред любимите занимания, дават им чаши и мелница, децата сядат на ръба на басейна и гребат вода. А с друга чаша ние ги поливаме по главата. Вече не реве грам като се къпе и го намокря.
Вече два пъти се съгласява да опита с макарон, като все още аз го държа отстрани, а той ме хваща за през рамките на банския. Днес за малко го оставих и сам с макарона, ама не се усети. С дъската още не са съвсем приятели, само днес стоя повече време на нея, обикновено бързо я маха. Треньорката им е донесла хубави цветни дъски, и аче нашия не ги иска, днес излезе от басейна, отиде взе си една от най-големите, но има парче плексиглс и се вижда водата, донесе си я и цял ден с нея плува, пускаше едно пате под и над дъската, даже рева като я оставихме, за да пеем.
Не му харесва плуването по гръб, трудно му е да се отпусне. Миналата година в джакузито се отпускане и само главата му държах в лепи, сега на моменти изобщо не иска да легне на рамото ми. Е когато поиска така рита, че ме изкъпва доволно, та се надявам и това да се орестраши скоро да прави.
Няколко пъти го топим под вода и започна да свиква и с това. Треньорката им ги взима и ги пуска под вода до майката, много е готино, а под водата изглеждат много сладко- с отворени очи и леко отворена уста.

Нямам търпение да отидем н море и да му видя реакциите там, дано и там да иска да се къпе!

Другото ново е, че вече има пълен комплект кучешки зъби  . За по-малко от месец избиха и 4те. Сега остават само последните кътници, но дано се забавят, малко да се наспя.

От 10 дни започна да казва "да" и "не", просто си ги повтаряше. Сега всяко нещо, което го попитаме е "да", понякога май се усеща и казва "да" само ако наистина иска нещо, а ако не го иска си замълчава. Много е сладко  . Вчера в парка ндувах балони за няколко деца, имах глупостта да дам от любимите му на едно момиченце и като взе да крещи по нея "дай, дай", ми стана жал че нямах още един, а той взе да я гони и да й крещи, дойде да ме гледа тъжно.

Започна много да си пази играчките, които харесва, реве и мрънка само някои да ги пипне. Колелото и колата за кране дори и на мен н Еми дава ги пипам понякога
Сега съм му купила кукла-бебе, която яде и пишка (ще му покажа за гърнето). А ще взема и количка за куклата, че взеха да го впечатляват. В квартала с едино от приятелчетата му докооаха една кукла и голямо разхожда е, хранене, бъркане в очите падна. Сега като види количка и иска да я бута. Дано баща му не ме изхвърли 

Все забравям да напиша, че много ми помага с обличане и обуване. Сам си подава ръ ете в ръкавите, панталони и обувки, аз само ги държа той си вкара краката в тях. Даже ботушите за дъжд чат-пат успява и сам да обуе единия. Естествено предпочита да е гол и бос, ама скоро ще свърши рая да не го обличам по цял ден ч

На 1год и 10м е 12кг и 83см, по е доколкото успях да го измеря.

Браво на Ники! Според мен няма смисъл да му купуваш количка за кукли. Съвсем скоро ще се интересува само от колички (автомобилчета). Или пък направо му уредите да бута истинско бебе

Цитат на: pandapanda в 12.09.2018 09:15

Или пък направо му уредите да бута истинско бебе

и аз не бих купувала количка за бутане, не за друго, ами мразя да се затрупвам с неща. Няма ли уокър? да си бута него хехех

Иначе евала за плуването и че си упорита да ходиш!

А сега предстои периода на не даване на играчки.Още помня 3 броя 2 годишни застанали прави, стиснали с една ръка своята количка за бутане с крака, а с другата на друго дете(формираха кръг) и всяко ревеше и дърпаше и двете коли.Сега ми е смешно, тогава ми идеше да се оскубя!

Много се радвам за басейна, тук в Плевен това е мираж.Мисля тия дни да запиша обаче Моника вече на плуване ще я вземат на 4, а и е доста висока, та ще им е тамън в отбора там

Маги, представих си ги  (ама само отстрани е смешно).
Супер си се навила за плуване, 4 е добра възраст, когато ще може да слуша треньора и добре да координира дишане, ръце и крака. На Ники треньорската има 2 момчета на 4и 5, страшни са-като делфини. Дано и на нея да й харесва и да ходи с желание.

Море 2018

Предполагам разказа ще стане доста дълъг и отегчителен, ама ще пиша подробно да има спомен за догодина като планираме море. Започвам с предистория как избрахме дестинацията, понеже от януари още го мислехме. Над 6м спорихме къде да ходим на море-аз исках Гърция, че е по-близко, мм искаше Турция, даже и за Испания се колебаехме. Накрая склоних за Турция, харесахме един хотел и даже го бях запазила, ама майка ни предложи друг уж по-хубав и около 50км по-близо в Гюмулдур , който беше с 30% намален и отказах другата резервация. Решихме да сме за повече нощувки, че мен тръпки ме побиваха при мисълта "1000км път с Ники". Направихме и междинни нощувки в Чанаккале. Решихме да тръгнем рано сутринта и Ники да спи в колата, тръгнахме към 5 и аз се намеси да карам, че иначе като ме види да без действам и много мрънка да го забавлявам. Човека обаче се ококори и не заспа цели 2часа,но пък си седеше съвсем тихо и спокойно , заспа чак като завихме по отбивката за Свиленград. Спа 1час и още със спирането на границата се събуди. На границата беше някакъв ужас, огромни колони коли, чакахме над 2часа, а работеха по над 10гишета. Използвах е времето да пусна Ники да по щъка, покара колело и потича. Бяхме решили да почнем в Одрин, да хапнем, той да по играе и да продължим, обаче беше голяма лудница с българи. Спряхме, ама за много малко, колкото да хапнем и пак потеглихме. Към 16ч. вече бяхме в Чанаккале.
2дни преди да тръгнем нашите решиха да дойдат с нас на море и аз вече се виждах как ттрпа като луда по пързалките, ама после се оказа че аквапарка е затворил. Те пътувах от Смолян и се срещнахме в Чанаккале, от там на другия ден тръгнахме заедно. По пътя спряхме да се изкъоем и да о ядвахме в Айвалък, Ники много се изкефи на морето, на плажа. Уж на бързо всичко правехме, а се забравихме и късния след обяд още бяхме далече от Измир, тате караха пред нас, Ники спеше и по едно време един ни свирна да отбием. Спряхме, човека и той, оказа се че от задната гума хвърчила някаква течност. Човека бил монтьор в мерцедес и веднага извади крик и инструменти, свали гумата и ни показа какво не е наред. Каза, че ще се погрижи, свали семейството (и те отиваха на почивка), взе частта и замина на някъде. След малко се върна с нова част и я смени. Не говореха много английски, само разбрах че било нещо фабричен дефект, спомена Алах и добре, че ни е срещнал навреме, но вече нямало страшно и да си караме спокойно. Всички това става в 17 в неделя, даже пари не искаше да ни взима. Невероятно отзивчив народ са турците няма спор.
В хотела стигнахме чак към 21, колкото да хванем вечерята към края. Настанихме се и на другия ден нямах търпение да се изкъоем пак, мислех че като сме по на юг водата ще е по-топла от Айвалък, е да ама не. Ники тръгна с голямо желание към морето и като усети студената вода се върна и едва го вкарахме. Щом усетеше водата до корема и почваш да нас тръгва и да иска да излиза. Само 1 път го топнах под вода и още няколко пъти се отпусна и това беше. Басейните също му се видяха студени и щом си топнеш крака и си тръгваше. Само в детските се застояваше, да скача от ръба вътре, в единия имаше малка пързалка и последните 2 дни (когато нямаше деца) беше на нея.
Прекарване си много добре, докато на 3я ден не видях малко сополи на Ники, вечерта се засили ха и през нощта вдигна Т към 38,5-39. Цял ден я държа така, не яде нищо, отпаднал и вечерта вече мм не издържа и каза да го види лекар. Заяедохме го, изписа някви лекарства и каза ако пак вдигне над 39 да отидем да го видят. Вечерта хапна и като се опитах да му дам панадол (за първи път приема лекарства) се насили и повърна всичко, та се отказах да опитвам пак. През нощта пак си държеше 38,7 някъде, прекараме и тази нощ на терасата, че по-лесно дишаш и да не му е толкова топло в леглото. На сутринта свали Т и живна, само малко сополи бяха останали. Имам чувството, че в хотела беше пълно с болни, само духане на ножове и кашлица чувах отвсякъде. Още с пристигането първо се разминахме с едни германци и мъжа си духане носа, а на мен първата ми мисъл беше "е сега се заразихме" и ето. След Ники и тате се разболя, даже още не може да се оправи и му дадоха антибиотик.
Дните много бързо ни минаха, имам чувството че се сляха и не ги усетих грам. Уж 9 дни имахме, а сякаш се изкъоах 2пъту в морето. Там пък още първия път като се натопи е с мм с шнорхели и очила и понеже имаше камъни навътре, а по тях риби и анемонии, та тия гадни анемонии ги докосна ме аз с крак, а на мм във маската му бяха влязли и ни ужилиха, та доста ни по пари. Чак после видях табелка да се пазим от тях. На пързалките също малко се спускане, аз бях си взела книжка и само с нея ми ех да си седя (явно остарявам, преди никога нямаше да предпочете книга пред пързалки).

Храната беше супер-много и разнообразна. Много ми допадна, че не се изхвърляне всичко, а каквото ми еше се преработва ле и се сервираше отново (например печено пиле от обяд, ставаше късчета пиле в салата за вечеря). Ники се изучи много бързо и искаше да бъде носен да огледа какво има за ядене и да си избира, а то никак не беше малко за обхождане. Правехме по 4-5 обиколки докато си из ере всичко и склони да седне да яде. Малко му изпуснах е края със сладкишите, ама вече няма. Аз качих всичко, което бях свалила и ми много тъпо, а уж не ядох много  
Хотела беше хубав, ако реша да търся и да дълбая в косури ще намеря доста, но мисля да не го правя, а да си останем с приятните спомени и изживяване то като емоция.
Това което трябваше да направим е да вземем едно от тия лодки-пояс, където детето сяда и само краката му са във водата, последния ден Ники пробва и много му хареса, та може би ако бяхме взели щеше да седи повече в морето. Догодина дано да случи на топла вода.

На връщане минахме пак през Чанаккале, този път нашите ни изтъркаляха през Лапсеки да се качим на ферибот, голяма грешка, чакахме над 2часа. На отиване от Еджеабат се качих е веднага и за 30мин бяхме минали Дарданелите. От Гюмулдур тръгнахме по рокля и къси ръкави, там слезнахме щеше да ни отвее студен вятър. Вече бяхме направили част от пазара за Ники, обаче всички закрито и по багажниците, та до ре че направо в едно като мол бяхме (то си е мол, ама открит в голяма част) и директно с НМ да си вземем по някоя дреха. Добър пазар направихме, със срива на лирата за нас е много изгодно и евтино. За Ники огромен плик НМ беше 130лв. Сандалите му ги видях намалени за около 25лв, ама като не знам догодина кой номер ще носи не послях да му взема.
Проблеми с колата имахме още, май последния ден мм видя че няма масло почти, доляхме резервите (над 1л) и пак почти нямаше, та спирахме и за масло в Дачия. После преди Кешан ни светна някаква лампа, че колата загрява, като спрем за малко се оправи. След това светна пак преди Маказа. Като се приберем в София явно ще ходи на ремонт.
На връщане пак тръгнахме по-рано, станахме към 7, ама докато се натуткаме в 9 и нещо тръгнахме, обаче Ники заспа бързо в колата. После мислехме пак да се топнем в Айвалък, обаче много духаше и плажа отпадна. Така имахме повече време за пазаруване поне.

Сега си продължаваме последните почивни дни в Смолян, където чак зимни якета извадихме (а мен добре, че мм ме накара да си купя от Турция). Не знам наистина ли е толкова студено или на нас само ни е студено. Днес вече не толкова, но вчера си беше доста студено.

леле , само като ви слушам колко път сте били и ми прилошава... как се навивате с малко дете толкова да пътувате. Дано догодина имате повече успех и да няма аварии!

Цитат на: bulche91 в 01.10.2018 09:21

леле , само като ви слушам колко път сте били и ми прилошава... как се навивате с малко дете толкова да пътувате. Дано догодина имате повече успех и да няма аварии!

Пак си пътувайте, ама със самолет и в подходящо лятно време Поне пазарът ви е бил успешен

Варианта със самолет аз го отхвърлих тотално (иначе мм и за Испания ме навиваше), защото както знаете съм откачалка. В самолета си представям как от всякъде някой киха и подсмъча, а няма къде да се скрия (то не че в хотела не се зарази Ники де). А другото беше часовете на полетите, или много рано сутрин или много късно вечерта.
Иначе едва се навих, за това 6месеца спорихме къде да сме. Реално Ники много положително ме изненада и поне цялото пътешествие чудесно. Вчера от Смолян до София пътя ми се видя много по-дълъг и изнервя