Рони, благодаря ти за поста! Много ми е полезен!
Принципно, точно правим и ние / сподела съм май, че имам приятелка детски психолог, та и от нея съм получавала същите съвети/. Просто понякога той не ми дава да го извадя от ситуацията и остава в нея. Влезе ли във фаза няма успокоение и просто чакам да отмине бурята, за да дискутираме спокойно темата.
При нас проблема идва, от това че докато е само с нас знае горе-долу какви са границите и дори да опита бързо се връща в тях. Проблема идва, когато е с наще или баща си. Там се тръшва, прави цирк и накрая получава каквото е поискал и това мен ме връща в първи клас.
На Огняново последния ден, вече ще си тръгваме и товарим багажа, но решихме да оставим колата и да обядваме, а после да си я вземем. Като се тръшна това дете... Такава истерия направи, че нямаше спирка. Много ме е срам от постъпката ми, ама си изпуснах нервите и го ударих. Разбира се нищо не промених, само влоших нещата. Накрая обаче на баща ми му писна той да крещи и се почна: " какво искаш Ники?" и му огуди. Еми аз как после да имам контрол?! А се сърдят, че не ги слуша послеп и тях.

От вчера вече официално Ники кара колело без помощни. Много се радвам като ги гледам колко се радва и оценява успеха си. Колелото го купихме още за рождения му ден миналата година, ама до скоро нямаше сила да завърти педалите. Буквално преди около 2 месеца прокара. Добре, че сме голяма група, та изпробва на всички деца колелата и на едно от тях явно много лесно се въртят педалите /всички непрокарали на него вдянаха какво се прави/. Щом подкара колелото на Рая, веднага даде зор за неговото да бъде докарано от Банкя у нас. Покара малко с помощни, ама не е "достатъчно" бърз, както децата без помощни 
Започна да ни кара да равим по едно кръкче с колелата без помощни на другите деца. На едното му приятелче е с по-големи гуми и доста разработено, та на него посвикна и горе-долу взе да пази баланс, ама само на това колело се получаваше. Единия път аз го "държах", ама той се усети, видя че не го държа и явно се стресна. От тогава не искаше аз да карам с него, защото го пускам. Махнахме помощните на неговото и 10 дена се върна на баланса, не искаше да го кара.
Онази вечер на прибиране ми каза, че утре излизаме с колелото с педали, защото вече е голям. И така излезнахме вчера и още от тръгването си кара без проблеми. Проблемно е тръгването и спирането, защото колелото му е малко голямо и е тежичко. Та опита ли да спре то го събаря щом се наклони /на килограми и почти колкото него. Той е 13-14, колелото е 10-11/. С тръгването е същото, трудно го удържа щом се наклони малко. Иначе владее завоите, усеща се как да се спуска по инерция и да изкачва баир, даже прав кара чат-пат, за да набере инерция.
Скоро очаквам да почне с дрефтовете, че в компанията са супер актуални и модерни. Задни гуми се сменят на поразия.
Поръчал си е да му се направи степенка, защото неговото няма и не можел да паркира правилно.

Това, което ме притеснява напоследък е неговото нежелание да играе с децата. Познава ги, просто отказва да играе с тях. Онази вечер едно момиченце му се моли моли, той не и не. Иска да играе с нас. Настана една драма, рев...
Р и тате много го забавляват и му огаждат на игрите, та мисля че от там някак тръгна проблема. Направо не знам какво да го правя. Много рядко се заиграва и то ако в съответния момент те са на същата вълна като него. Ако той не е инициатора изобщо не ходи да се включи с тях.
Те тичат, играят, правят нещо, той седи до нас и мрънка да играем с него 

Ехаа браво на Ники! Какво му е колелото? Нашето е Драг с алуминиева рамка и е много леко, има едни близнаци при нас, отказваха на техните да махнат помощните, един ден се качиха на нашето и с такава лекота го подкараха и двамата от раз. Всеки ден като са навън искат да карат нашето защото им е много леко.

За играта, Ники е още малък,има време, Звяр тази година успя да овладее социализирането и общуването с деца, не ни поглежда, преди беше нон стоп лепнат за мен. Имайте търпение

Рат, видях сутринта повода за гордост. Браво на Ники! Връстниците са голям мотиватор!

Да ти кажа често се среща при деца гледани в по-широко семейство( баба/дядо)  да са им по-интересни възрастните. Ние несъзнателно отстъпваме и се съгласяваме на игри и правила в изгода на детето. Връстниците не го правят. Може би с малко подпомагане при общуването с деца, които са по-близки и в началото се заиграеш ти или друг възрастен и привлечеш другото дете, а после се отдръпнеш, ще се получи.Другото е, че не всички деца си пасват като темперамент и интереси, та е възможно да не си е намерил правилното другарче. Сега с колелото сигурно ще си завърже контактите. Не мисля, че е повод за притеснение и съм сигурна, че знаеш да не насилваш нещата, щом не желае за момента.  

Благодаря ви!
Колелото му е някво обикновено byox, май беше. От Хуполенд го взехме, ама нещо не ме кефи. Драг бяха по-големипки май и нямаше да му стане. Следвашото ше е такова, той вече мисли за по-голямо 
Адиктед, благодаря за споделения опит.
Абе уж знам, че е така. Реално той е най-малкия от групата, другите са между 10 и 4месеца все по-големи. Има си двойки най-добри приятели вече. Той играеше с няколко деца предимни, другите си ги избягва по принцип (те са доста по-едри, по-силни и доста шумни), та го разбирам. Ама преди повече се заиграваше с другите, сега се дръпна.
Аз си го обяснявам и с нуждата му от близост с мен/нас. Защото това го прави по-често, кигато е  на детска. Когато съм болничен или отпуска, или дори събота и неделя, кигато сме заедно по-цял ден явно у писвам и сам почва дс ги търси и не е такава лепка.

Рат, наистина е още малък за общи игри с връстници. От друга страна, точно в този момент, предимство е, че не се бута сред другите деца.

Нашата сага с колелото приключи с щастлива развръзка.
От месец и нещо кара без помощни, научиха го Р и бащата на едно от приятелчетата му. Тоя човек научи всички деца в парка, как ги хване уж да ги бържи и тръгват от раз. Научил е вече 5-6 деца и то за по 1 час сумарно.
До скоро имахме драма с тръгването и спирането сам. Трябваше все някой да го държи, за да тръгне, а спирането беше премерено падане в повечето случаи. Р се хвана и разглоби колелото, за да свали още малко седалката и да му е по-лесно да стига земята. Понеже 14 явно му е голямо все още. След като я свали го хвана и не знам как го научи да си наглася педала и да тръгва, ама вече се оправя сам. Като спира си стъпва /на пръсти и едва/, но успява да спре без колелото да го събори.
Вече кара много, засилва се, прави някви шантави каскади, качва се по бюрдюри, за да кара "оф роуд", абе само дето не е почнал да скача и да прави трикове с колелото все още. Много обича да се гонят или да карат в група с няколко деца. Опитва се да ми кара аз да се гоня с него пеш, ама то аз съм в началото на парка, той вече е на средата, как да стане. Няколко пъти правихме колективно каране, вадим едното от нашите колела и някой кара с него, няма такова щастие!
Вчера обаче в Заимов ми изчезна, той не осъзнава още колко по-бърз е от нас и както си ходим той зави и след това изчезна. Оглеждахме се, от никъде го няма. Накрая се разделихме и тръгнахме да го търсим, намерихме го, паркирал и седнал на една пейка да ни чака. Та си поговорихме по въпроса как да става номера с намирането, ама ще видим колко е запомнил.

Няколко случки, която се надявам някой ден да ни бъдат смешни:
Донесохме у нас едни колони, които са стари, ама се чуват много добре. Р ги сложи в хола и нещо ги беше отварял да види. Ники видял колко лесно се отварят явно. Един ден Р пак отваря колоната и в говорителя намираме забит гаечен ключ. Ники решил да ги ремонтира 

В понеделник отивам да го взема от детска. Заговорих се с госпожата, на него му писна и каза, че си тръгва. Побягна към изхода, който принципно е доста далече от тяхната група. Госпожата ми вика " той е палав, ама ще излизне ли извън оградата?", отговорих че като нищо ще излезе. Тръгнахме заедно да си довършим разговора и зад ъгъла 2 по-големи деца го хванали за ръка и го водят. Нашия щастлив и усмихнат, били го арестували полицай 

Моята драма за необщуването му с деца, явно аз си я преувеличавам. Вчера бяхме на гости на едни познати от квартала, живеят в Кътина и имат момченце 9м по-малко от Ники. Аз мислех, че ще е някакъв ужас с двете деца. Те 10мин след като отидохме се заиграха и почти не сме им чули гласа. Само на моменти някое идваше или се поскарваха за нещо. АКто цяло много се заиграха и си допаднаха.

Браво на Ники за колелото. Дошло си е времето да се научи.
За комуникацията с други деца, Алекс около 4г възраст започна да играе повече с децата. Преди това дори и сред деца си играеше сам или търсеше нас. Явно преди определена възраст са си самодостатъчни. От както стана на 4г и подкара по-умело тротинетката осъзнато си търси компания. В парка си намира приятелчета, с които всеки ден си играят, търсят се, общуват си по техен си начин, измислят си игри. За нас не се сеща с часове, само за вода или да се оплаче нещо. Та и с това е като с колелото. Идва си времето! Другото, което е, не с всяко дете искат да общуват. Все пак и те са си човечета, продбират си обкръжението, не с всеки си допадат, инат различни интереси.

Браво за колелото! Дано нямате инциденти и изчезвания Да, вече като са по-големи, по се заиграват и комуникират по-лесно

"Къде са приятелите мииииииии" Мен вече за нищо не не брои. Само за преводач от време на време

Абе и аз такива наблюдения имам към по-големите деца, преди и те висяха по майкете си, сега рядко идват. А той нали е най-малък и си е по-назад от тях.
Миме, напълно съгласна съм, че си имат предпочитания с кои деца да играят. Ники си допада с по-уравновесени деца, с които да се разбират основно с разговор, а не с жестове или по подразбиране. Тезе по-щурите и шумни не му харесват.

И Жана е така с по-умерени и спокойни деца повече се заиграва. Аз пък се радвам, че буйните не я увличат да прави магарии като тях. Дано и като отраснат да умеят така да си подбират средата и да не се подлъгват на глупости.

Ники на 4 години

Вече си имам 4 годишен дървен философ. Измисля всеки ден нови дивотии и щуротии, всеки ден се надявам като го взимам от детска да не се оплакват пак от него. Станал е страшно инатче, всичко се прави на пук /включително на пук на него си прави, само и само да не слуша/. Никой не иска да го гледа за повече от 24 часа  . Реално, когато няма външни намеси и е само с нас за няколко дне влиза в час и нещата вървят по-гладко. Явно смяната на олстановката  иразличните правила при всички му идват повечко.

Партито

За първи път празнуваме на деня. Обикновено на деня е семеъно, после събота или неделя е с зеця, ама сега си се падаше събота. Този път баба и майка бяха в Банкя /миналите години все ги нямаше/, та удариха по едно рамо и не се разбих от подготовки съвсем. Както винаги имаше- мъфини, баница, плодове. Тази година решихме да е по-ретро със сандвичи от франзели и лютениця, крема сирене и т.н. Отделно имаше мръвки, мезета, кафета, кекс и подобни за големите и малките. Тортата пак беше страхотна! Даже ми се видя по-хубава от миналата година, а май еднакъв беше пълнежа.
Децата играха неспирно от 10 до 15, бяха каталясали после. Ние с майките седнахме и спокойно се наговорихме. Мъжката част по едно време от скарата се преместиха в барбекюто и ако не им бяха дали зор да си ходят, щяха да си откарат до вечерта 
Ники получи какви ли не щуротии, разбиря се има много от любимото ми - играчки с хиляди малки части, които да са навсякъде и да ме дразнят. Има няква светеща писта, камион с малки колички /даже 2 бр. от това/, пистолет с патрони, каска с пистолет. Нашия подарък още не го е получил, че не може да се нарадва на тия и скоро му го дам, че ще вземе да стане на 5 докато се наканя.

Жив и здрав да е Ники! Все така палав да бъде, много щастлив и да ви радва. 
Браво за партито, звучи чудесно. Личи си, че порастват децата и ние може да седнем и да се видим на спокойствие с други хора.