И аз бях Вери и тръгна от госпожата в 1ви клас. Майка избесняваше и още съучениците от тия години ми казват така, колкото и ръчкания да са получавали в ребрата, че не съм Верка, за да ме съкращават така. В гимназията един ход напред казах, че съм Рони, въпреки че на Вероника и това е окепазяване, ама пак е по-приемливо и по моя вкус. Истински близките ми се отличават и до днес по начина, по който се обръщат. Сега получавам въпроси ами на Жана как й викате съкратено... е на 4 букви аджеба колко повече да съкратя.... Та съкращения и рими все ще се намери кой да измисли...

Аз съм си фен на галените имена. Веднага се усеща ако му кажа Томислав, а не Томи, че яко е сгазил лука.

Цитат на: addicted_to_u в 17.05.2021 17:57

Сега получавам въпроси ами на Жана как й викате съкратено... е на 4 букви аджеба колко повече да съкратя.... Та съкращения и рими все ще се намери кой да измисли...

Значи, има си начин, немците са го измислили Реално става въпрос за "галено", не за съкращаване. Та те слагат едно "хен" и "лайн" за умаление, което пренасят и на имената. На покойната ме приятелка съпругът и /2м. висок и 130кг./ се казва Карл. Майка му, рускиня, от белогвардейците и изнесена да живее в Австрия, го наричаше Карлушкахен , хем с руското, хем и с добавено немско.
Аз съм на галено Мира, ама не става без нещо по- така, та в изблици на нежност роднините ми казват Мирандолина

Абе сложна работа е с имената - цели, галени, умалителни...
Ясно е, че като я кръсти и свикнем ще съществува само това име, ама докато го изберем...
Ники доста време си беше "шефа", щото някак ми беше странно да му казвам името и ми трябваше време да свикна. Сега ме дразни даже как баща му, никога когато комуникираме не го нарича по име, винаги е "детето", все едно е няква вещ там.

Рат, честита девойка!Прекрасно име сте избрали, нали и аз съм така Красиво и запомнящо се е името!Да ви е много здрава и да ви радва.Бързо възстановяване на теб!

Честито ви момиченце, внуци и правнуци да дочакате от нея! Много целувки на Ники, че е станал батко и да му купите подарък по този случай.
Името е много хубаво, всички познати с него са високи, стройни, красиви, умни и разумни, та и новата Магдалена нека е такава
Адашката, ще смениш заглавието, нали?

Само защото съм и аз стройна и висока

Сменям веднага, хванахте ме в момент на почивка.

Хихи щях да те бъзикна че за адашката веднага се заемаш хахах

Да е жива и здрава и тук. Аз знам всички клюки, ама ще я оставя да си разкаже Момата е стройна, 2900, см не е чула!

Цитат на: магито в 03.06.2021 15:39

Само защото съм и аз стройна и висока

Познавам 8 с теб, една кметица по съпруг даже. Хаха, имат и достатъчно големи ц.ци, и къдрави коси имат всичките 8/7

Цитат на: svekarva в 03.06.2021 16:24

Познавам 8 с теб, една кметица по съпруг даже. Хаха, имат и достатъчно големи ц.ци, и къдрави коси имат всичките 8/7

Начи на бюст ставам ама косата ми е права като клечка

Рат, орисахме я вече!

Много ви благодаря!
Маги, благодаря за редакцията 
Чакам я още да ми я доставят, че нито мерки, нито нищо чух. Нещо и името (до последно не го знаехме) и се замислих какво казах в крайна сметка 
Аз съм добре. Вчера малко беше екшън и си по ревах доволно, ама вече съм добре.

Хаха, мен и след офанзивата ме пита пак специално административно лице и аз се замислих дали да не го сменя. То във форумът щом се смени името, другото е Бож лаф

Ама мен си ме заблуди, че верно и днес ще сте 2 в 1, много съм наивна

Домъкнаха я, горката опищяла света, умряла от глад. Ама не саѝ дали нищо, та сега май се наяде и спи доволно.
Аз почвам разказа, докато ми е прясно и имам време, че чакам да разбера Ники как е и как го приема.
Та вчера бях на преглед, записът на тоновете малко прекъсва ше, ама иначе беше будна. Обаче като казах на док, че от неделя вечерта почти не я усещам, много рядко и много леко, тя се притесни. На прегледа кръвотока добър, обаче тя не беше подвижна. Док каза, че иска нов запис сутринта и ако не ѝ хареса, да направим тест как ще понесе нормално раждане, ктао стимурираме контракции. Като аз питах дали ще ми се размине секцио то, за пръв път не беше категорична и каза "само ако бебето не страда". От там аз се филмирах.
Вчера вечерта, направих голяма разходка с идеята да я раздвижи и ако реши пък и да излиза. Ама не! През нощта няколко контракции и това беше. На сутринта с багажа и в болницата, гладна ме предупреди док и без да си бия фракси то. Записът беше кошмарен! Ниски тонове, монотонни... Тя като го видя и вика "ужасен е! Ела за наблюдение". Та ме качи в стая, но каза да не ме приемат още. Пуснаха още 1 запис, малко по-добре беше, включи система с окситоцин, за да види как ще реагира бебето на малко контракции. Тя взе, че се събуди и реагираше добре. Почакаме малко, с идеята дали ще се засилят или ще отслабнат. Те се засилиха. Този път вече като видях и тя потвърди, че всичко е наред и няма да има секцио, вече бях на върха на щастието. Даже се шегувахме. В 9.49 ми включиха системата, към 11. 30-45 вече си иамх силнипки контракции, тя минаваше и питаше кан ги усещам. Първо горе се втвърдява ше, после взех да ги усещам надолу. Няколко пъти пита дали искам да сложат катетър за упойка, ма а мен нали ме е страх и отказах. А и бях решила да опитам без нищо обезболяващи, с Ники ми бяха дали смао но-шпа и бускулизин. По едно време, видя че взе да ме боли повече (наистина вече си усещах силно и болезнено натиск) и реши д а провери, аз не очаквах да. Е повече от 5-6см, ама в оказаха 8! С мехур, който натиска. Каза, че сме много много близо и на следващата контракция ще го отвори, а на следващите иска да напъна лекипко, за да заеме бебето позиция и да направи останалите 2см. Така и направихме. Признавам си по едно време се чудех дали ще се справя, всичко ми се струваше много сложно (да си хвана краката, да съсредоточа напъна, да дишам правилно), ама с нейна помощ успях.

Докато се усетя и ме заведоха в родилна зала. Наложи се да задържат едно секцио, че и още едно момиче беше почти родила и нямаше ни лекари, ни зали. Там с 2-3 контракции по 3 напъна се появи госпожицата. Без да ѝ помагат по никакъв начин, док не даде да ме резнат леко, каза да оставят така нещата.
Дребната изгрева доста силно веднага щом се показа. Аз исках първи контакт и отложено клампиране, които получих. Успях да я видя, да ѝ "кажа здрасти и до ре дошла". Неонатоложката беше доволна и каза браво за решението ми. После казаха някви мерки там, ма аз запомних 2900... Понеже до последно се чудех е за името (като каза док, че няма да ме пуска, а ще раждам питах последно кво да бъде Лилия или Магдалена), нещо не запомни кво изфъфлих на док като ме пита . Анестезиолога беше много мил, тя док първо не му даде да ми дава нищо, но после нещо кръвното ми много падна и ме "черпи с 1 малка водка". Имам 3 шева, ама почти не се усещат.
След това ме заведоха в реанимация та (просто нямаше места в предродилна и там оставяха всички родили). Аз дремна малко,че предната вечер рев и не спане. И след по-малко от час сън направо имах чувството, че съм готова за още едно раждане веднага. Много до ре се почувствах, нямах търпение да стана и да пия вода. След около 2 часа ни дадоха вода и кроасан, казаха че ако ми е добре да ставам и аз скочих. Вдигнаха и другото момиче и ни поведоха към стаите. Аз исках да съм сама и слава богу, въпреки че е препълнено ме угря!
Седях 2 часа сама в стаята, оправих се, измих се, успях д а пишкам. Изядох си всички запаси от скука   и към 17 ми я доведоха. Умряла от глад, крешяща и щяла да си изяде ръцете. Веднага захапка и се успокои. Даже сега още спи.

Като цяло съм много по-адекватна и осъзната този път. Някак това, че уж знаех какво да очаквам мисля, че ми беше много от ползва. Този път не се оставих на паниката и на болката да ме обзема, а до някъде мисля че успях да ги контролирам, макар на моменти да ми се струваше че няма да издържа. Радвам се, че бях адекватна и успях да слушам наистина какво ми се говори и сама да си улесня процеса. Щастлива съм, че избегна секцио то, просто си умира от страх от него. Не знма длаи мига да преживея такова нещо, много страшно ми се струва то.
Тя е чудесна, влюбена съм в нея  

Още малко се притеснявам за Ники, но за сега добре бил приел новината. Чакам го да се на играе, за да ми се обади. Надявам се да изкара следващите 3 дни спокойно и да не е война като се приберем двете.

Благодаря за вниманието, на който ми е изчел всички глупости!

Рат, всичко ще се промени за Ники и ще трябва да свикне, та не го мисли толкоз, всички по-големи деца сме го минали и сме забравили.
Ти в коя болница си?
Поспивай и се грижи за себе си докато си там, защото още помня че това ми беше последната почивка - в болницата след секциото. Мен пък естественото раждане ми звучи много страшно , та всеки с дерта си.
ПС. Не искам да обидя никой с име Лилия, но ми се вижда остарелица. Магдалена е супер. И моите Магдалени са високи жени. Шармантни и смели.