22.09.2016 14:59
Честита темичка! Най-доброто предстои! Залагам на 27ми!
Рататуй е на Николай и Магдалена горда мама!
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
22.09.2016 15:22
Мари, Свилена, Булче, благодаря ви, че се присъединявате!
27 уж ми харесва, на тази дата ми предложи мм, ама беше ноември.
И така продължавам нататък:
Дойде заветния ден за първи ппеглед, този път бях решила да ходим комплект с мм, рано-рано бяхме пред кабинета притеснени и нетърпеливо очакващи. Викнаха ни, имах чувството, че цял час ми задаваше въпроси док, а не преминавахме към същественото..., но дойде и мига на истината. Щом взе да оглежда матката първо не видя нищо, то са били 2-3сек, ама аз вече си повтарях (извънматочна е), докато не показа малката точка, още едно завъртане и се появи оше една по-малка точка, докато осъзная какво виждам тя обясни, че са две.
Не беше много доволна, а по-скоро притеснена. Обясни ни, че появи ли се още едно ще направи редукция, защото аз няма да се справя. Каза, че за мен е най-добре да остане само едно, заради и без това съпровождащите рискове. А и едното изоставаше и ни намекна, че е много вероятно да спре да се развива и да сме подготвени. В крайна сметка целта беше да имаме поне едно живо и здраво детенце.
Няма как да пропуснареакцията на таткото, той първо беше леко втрещен от самия преглед, явно си мислеше, че гинекологичния стол испекулума са уреди за мъчения
. След като чу и видя двата плодни сака, загуби звук и картина и гледаше влюбено монитора. Когато док каза за три, отговора беше "е как три, много са", а тя със смях му каза, че и с две не е лесно. На излизане беше толкова като дрогиран, че за малко да забрави да кажечао на док. Никога няма да забравя как се гледаше като разбра, че са две 
27 уж ми харесва, на тази дата ми предложи мм, ама беше ноември.
И така продължавам нататък:
Дойде заветния ден за първи ппеглед, този път бях решила да ходим комплект с мм, рано-рано бяхме пред кабинета притеснени и нетърпеливо очакващи. Викнаха ни, имах чувството, че цял час ми задаваше въпроси док, а не преминавахме към същественото..., но дойде и мига на истината. Щом взе да оглежда матката първо не видя нищо, то са били 2-3сек, ама аз вече си повтарях (извънматочна е), докато не показа малката точка, още едно завъртане и се появи оше една по-малка точка, докато осъзная какво виждам тя обясни, че са две.
Не беше много доволна, а по-скоро притеснена. Обясни ни, че появи ли се още едно ще направи редукция, защото аз няма да се справя. Каза, че за мен е най-добре да остане само едно, заради и без това съпровождащите рискове. А и едното изоставаше и ни намекна, че е много вероятно да спре да се развива и да сме подготвени. В крайна сметка целта беше да имаме поне едно живо и здраво детенце.
Няма как да пропуснареакцията на таткото, той първо беше леко втрещен от самия преглед, явно си мислеше, че гинекологичния стол испекулума са уреди за мъчения
. След като чу и видя двата плодни сака, загуби звук и картина и гледаше влюбено монитора. Когато док каза за три, отговора беше "е как три, много са", а тя със смях му каза, че и с две не е лесно. На излизане беше толкова като дрогиран, че за малко да забрави да кажечао на док. Никога няма да забравя как се гледаше като разбра, че са две
22.09.2016 15:57
Rat, , честита темичка!
Минали сте през много перипетии, но скоро ще прегърнете най-голямото щастие.
Браво на теб
Минали сте през много перипетии, но скоро ще прегърнете най-голямото щастие.
Браво на теб
22.09.2016 16:32
Марта, добре дошла
След седмица бяхме на втори преглед, за да е сигурно колко са. Бяха си две и растяха, макар по-малкото да продължаваше да изостава. Беше все още рано за сърчица, това трябваше да се случи след още една седмица. Точно в този период загубихме първото и аз бях в много особено състояние, за това мм си взе отпуска да стои с мен, ама дните не искаха да минават, така се точеха като години...
Дойде петък 4.03 и от нищото пак зацапване, вече бях сигурна, че идва края и на ръба на отчаянието. Отидохме бързо в болницата, док не беши на смяна и ме пое най-свободния лекар. Разбира се мм влезе, аз не знаех къде съм и едва обясних всичко. Той беше доста позитивен и каза, че всичко ще е наред и сега ще чуем сърчица дори. Щом пусна сърчицето на първото бебе и двамата с мм замлъкнахме, все едно чувахме нещо космическо и неземно, той пак така втренчено гледаше и невярващо. После започна да търси пулса на второто бебе, то си вървеше още назад и трудно го намери, но имаше такъв. Каза, че е доста слаб и би трябвало да е повече. Дадоха ми още хапчета и това беше.
Зацапването се повтори следващата вечер, но беше мн малко, на следващата вечер обаче се потряти и беше алена кръв, по-скоро съсирек. Аз умрях от ужас и директно пак в болницата. Попаднахме на др лекар, прегледа ме и каза, че няма отлепвания и всичко изгляжда добре, но второто бебе вероятно ще спре да се развива скоро и може би от него идва проблема.
На другия ден планово бяхме при док, обяснихме какво е станало, тя каза да не се шашкам така повече, че е по-добре че не задържам кръвта. Сложи ме да полежавам повечко и след две сенмици насрочихме слядващия преглед, за след две седмици.
Тия две седмици пак бяха кошмар, чакане, притеснения, лежане. Позволих си да изляза за час и веднага пак леко зацапване и се върнах в леглото и повече не го напуснах за дълго! Макар всеки ден да се надявахме и двете бебчета да са добре, вътрешно усещах, как ще ни поднесат пак новината за спряла сърчице. Дойде деня на прегледа, 10те мин пред кабинета ми беше толкова притеснено, чувах си пулса в ушите. Влезнахме сестрата ми мери кръвното и ме поглежда опулена с въпроса " добре ли сте? Лошо ли ви е?" Така е не разбрах колко е, а док каза да мери пак на другата- 140/90. Казах, че ми е притеснено просто. На прегледа док видя бебчо, втория близнак вече беше спрял да се развива, а аз започнах с въпросите дали всичко е наред с живото бебе, питах 15 пъти поне, а тя всеки път отговоряше, че е добре и дорипни показа как леко мърда с ръчички.
Макар да ни беше криво за второто бебе, този път бяхме стигнали по-далеч, малко човече растеше и се развиваше в мен и това беше най-важното! А и според док така беше най-добре да се случи, а аз отдавна й вярвах безрезервно и щом го казваше, значи имаше причина.
След седмица бяхме на втори преглед, за да е сигурно колко са. Бяха си две и растяха, макар по-малкото да продължаваше да изостава. Беше все още рано за сърчица, това трябваше да се случи след още една седмица. Точно в този период загубихме първото и аз бях в много особено състояние, за това мм си взе отпуска да стои с мен, ама дните не искаха да минават, така се точеха като години...
Дойде петък 4.03 и от нищото пак зацапване, вече бях сигурна, че идва края и на ръба на отчаянието. Отидохме бързо в болницата, док не беши на смяна и ме пое най-свободния лекар. Разбира се мм влезе, аз не знаех къде съм и едва обясних всичко. Той беше доста позитивен и каза, че всичко ще е наред и сега ще чуем сърчица дори. Щом пусна сърчицето на първото бебе и двамата с мм замлъкнахме, все едно чувахме нещо космическо и неземно, той пак така втренчено гледаше и невярващо. После започна да търси пулса на второто бебе, то си вървеше още назад и трудно го намери, но имаше такъв. Каза, че е доста слаб и би трябвало да е повече. Дадоха ми още хапчета и това беше.
Зацапването се повтори следващата вечер, но беше мн малко, на следващата вечер обаче се потряти и беше алена кръв, по-скоро съсирек. Аз умрях от ужас и директно пак в болницата. Попаднахме на др лекар, прегледа ме и каза, че няма отлепвания и всичко изгляжда добре, но второто бебе вероятно ще спре да се развива скоро и може би от него идва проблема.
На другия ден планово бяхме при док, обяснихме какво е станало, тя каза да не се шашкам така повече, че е по-добре че не задържам кръвта. Сложи ме да полежавам повечко и след две сенмици насрочихме слядващия преглед, за след две седмици.
Тия две седмици пак бяха кошмар, чакане, притеснения, лежане. Позволих си да изляза за час и веднага пак леко зацапване и се върнах в леглото и повече не го напуснах за дълго! Макар всеки ден да се надявахме и двете бебчета да са добре, вътрешно усещах, как ще ни поднесат пак новината за спряла сърчице. Дойде деня на прегледа, 10те мин пред кабинета ми беше толкова притеснено, чувах си пулса в ушите. Влезнахме сестрата ми мери кръвното и ме поглежда опулена с въпроса " добре ли сте? Лошо ли ви е?" Така е не разбрах колко е, а док каза да мери пак на другата- 140/90. Казах, че ми е притеснено просто. На прегледа док видя бебчо, втория близнак вече беше спрял да се развива, а аз започнах с въпросите дали всичко е наред с живото бебе, питах 15 пъти поне, а тя всеки път отговоряше, че е добре и дорипни показа как леко мърда с ръчички.
Макар да ни беше криво за второто бебе, този път бяхме стигнали по-далеч, малко човече растеше и се развиваше в мен и това беше най-важното! А и според док така беше най-добре да се случи, а аз отдавна й вярвах безрезервно и щом го казваше, значи имаше причина.
22.09.2016 21:08
Честита темичка Рататуйче
След всички притеснения и тревоги ти пожелавам спокойни дни, леко и безпроблемно раждане
И един много сладък бебок 
След всички притеснения и тревоги ти пожелавам спокойни дни, леко и безпроблемно раждане
И един много сладък бебок
23.09.2016 00:45
Рат, честита темичка!
През цялото време, докато четях, бях затаила дъх.
Минали сте през ужасно много неща, но сте съвсем близо до щастливия момент на срещата с бебчето ви.
Пожелавам ти леко раждане и здраво бебче!
През цялото време, докато четях, бях затаила дъх.
Минали сте през ужасно много неща, но сте съвсем близо до щастливия момент на срещата с бебчето ви.
Пожелавам ти леко раждане и здраво бебче!
23.09.2016 10:53
Джоси, Мими, добре дошли и благодаря
Като повечето бременни имах нормалните неразположения- гадене, но не повръщах, много ми се спеше, гърдите ми вадеха акъла като почти не ме боляха, лесно се уморявах.
На бхс ни излезе по-висок риск за едно от заболяванията и пак падна един рев. Реших на направим консултация и с още някой специалист по фм, понеже док не се занимава с това. Там ни обясниха, че е така заради все още циркулиращите хормони от второто бебе и всичко е наред.
Минаваха си дните, но мен от време на време доста ме болеше и док пак ми каза да лежа повечко. В 18г.с. каза, че шийката е почнала да се скъсява и вече съвсем да не си позволявам дори и малките разходки, които правех. Мина фм и там всичко беше наред, но шйката още се скъсяваше и докато се молеха на бебето да съдейства засякоха контракции.
Следващите седмици течаха еднотипно-лежане, болки и стягания. И така дойде един момент, в който три дни всяка вечер се появяваха едни тъпи менструални болки, които не минаваха с хапчета, но щом заспях сутрин ги нямаше. На третата вечер, нещо ме караше да се замисля дали да не отскочим до болницата, ей така както много пъти до сега, да ми бият една инжекция да ме отпусне, да ми кажат дали всичко е наред и да се приберем. Докато аз се чудех мм, реши да заспива, ама бързо бързо стана. Отидохме, прегледаха ме и тогава започна най-големия ми кошмар.
Шийката се беше скъсила още повече и имах доста контракции и явно шийката беше започнала да се отваря, лекарката каза че ще ме приеме и на другия ден ще се обади на док " да реши какво ще ме прави", защото "където и да ме прати да раждам, детето ми няма шанс, на този етап!", като чух и изтръпнах, не знаех къде се намирам. Докато те със сестрата обсъждаха къде и как да ме приемат, аз излезнах да обясня на мм, той не знаеше къде е, беше по-уплашен и от мен!
Качиха ме в отделепието, сложиха ми система и инжекция и ми казаха да поспя, ама нямаше как. Такъв рев ме налегна, че не можех да си спра сълзите, през това време мм се прибра, събудил наще и си писахме цяла нощ, защото и двамата не можехме да мигнем, успокоявахмепсе един друг.
На другия ден сутринта, извикаха док от отпуска, така се зарадвах като я видях да влиза в стаята, беше като лъч светлина в непрогледна нощ. Взе да ме успокоява, за да спра да рева. Каза, че ще прави серклаж, за да опита да задържи още малко нещата, но не даде гаранции до колко и дали ще е успешен. Даде ми няколко, в които искаше да съм на системи и да спра да рева, защото не можеше да работи, ака матката не се успокои. Излишно е да казвам, че пълно спокойствие нямаше как да постигна, не ядях, не спях много, всяка болка ме хвъряше в ужас.
Дойде деня на манипулацията, точно предстоеше ремонт и местеха отделенията, та сутринта бяха казали на мм да е мн бърз. Трябваше да е към 14 процедурата и бях уговорила да го пуснат за подкрепа към 13, но така и не успях да го видя, точно ме взеха за манипулация и той дошъл. Като излезнах от асансьора, видях док да ме чака в края на коридора и пак се разревах, тя ме прегърна и каза,че ще направи най-доброто, което може. Легнах на масата, тя каза че е готова и ме приспаха.
Не знам колко време е отнело, събудиха ме и ме свалиха в друга стая. Там бях сама, нямаше ми ги и нещата, за да кажа на мм, че съм добре. Лежах и си мислех, как всичко ще е наред, трябваше да бъде наред! Чувтвах едно странно облекчение. Стаята ми беше точно до сестрите и чух, че док се обади. След малко дойде и мм, донесе ми и багажа от старата стая и понеже ми бяха казали, че съм сама можеше да постои повече. След малко се качи док и каза, че е минало добре и по план, какво да очаквам катш болки и усещания. Нямих почти никакви оплаквания- малко болка и кръв, но бързо мнаха.
На дпугия ден ме прегледа, каза че всичко е наред и ме изписа. Вече ми беше забранено всичко- ставах само до банята, без навеждане, трябваше да внимавам и как ставам, без да има напрежение в корема, повече от няколко минути не трябваше да стоя права.
Мина малко време и на един от следващите прегледи, всичко беше толкова хубаво- шийката държеше и не се скъсяваше, чак тогава усетих спокойствието и позитивизма в гласа на док, каза че смята че имам добър шанс да стигна до добри седмици и всичко ще е наред.
Като повечето бременни имах нормалните неразположения- гадене, но не повръщах, много ми се спеше, гърдите ми вадеха акъла като почти не ме боляха, лесно се уморявах.
На бхс ни излезе по-висок риск за едно от заболяванията и пак падна един рев. Реших на направим консултация и с още някой специалист по фм, понеже док не се занимава с това. Там ни обясниха, че е така заради все още циркулиращите хормони от второто бебе и всичко е наред.
Минаваха си дните, но мен от време на време доста ме болеше и док пак ми каза да лежа повечко. В 18г.с. каза, че шийката е почнала да се скъсява и вече съвсем да не си позволявам дори и малките разходки, които правех. Мина фм и там всичко беше наред, но шйката още се скъсяваше и докато се молеха на бебето да съдейства засякоха контракции.
Следващите седмици течаха еднотипно-лежане, болки и стягания. И така дойде един момент, в който три дни всяка вечер се появяваха едни тъпи менструални болки, които не минаваха с хапчета, но щом заспях сутрин ги нямаше. На третата вечер, нещо ме караше да се замисля дали да не отскочим до болницата, ей така както много пъти до сега, да ми бият една инжекция да ме отпусне, да ми кажат дали всичко е наред и да се приберем. Докато аз се чудех мм, реши да заспива, ама бързо бързо стана. Отидохме, прегледаха ме и тогава започна най-големия ми кошмар.
Шийката се беше скъсила още повече и имах доста контракции и явно шийката беше започнала да се отваря, лекарката каза че ще ме приеме и на другия ден ще се обади на док " да реши какво ще ме прави", защото "където и да ме прати да раждам, детето ми няма шанс, на този етап!", като чух и изтръпнах, не знаех къде се намирам. Докато те със сестрата обсъждаха къде и как да ме приемат, аз излезнах да обясня на мм, той не знаеше къде е, беше по-уплашен и от мен!
Качиха ме в отделепието, сложиха ми система и инжекция и ми казаха да поспя, ама нямаше как. Такъв рев ме налегна, че не можех да си спра сълзите, през това време мм се прибра, събудил наще и си писахме цяла нощ, защото и двамата не можехме да мигнем, успокоявахмепсе един друг.
На другия ден сутринта, извикаха док от отпуска, така се зарадвах като я видях да влиза в стаята, беше като лъч светлина в непрогледна нощ. Взе да ме успокоява, за да спра да рева. Каза, че ще прави серклаж, за да опита да задържи още малко нещата, но не даде гаранции до колко и дали ще е успешен. Даде ми няколко, в които искаше да съм на системи и да спра да рева, защото не можеше да работи, ака матката не се успокои. Излишно е да казвам, че пълно спокойствие нямаше как да постигна, не ядях, не спях много, всяка болка ме хвъряше в ужас.
Дойде деня на манипулацията, точно предстоеше ремонт и местеха отделенията, та сутринта бяха казали на мм да е мн бърз. Трябваше да е към 14 процедурата и бях уговорила да го пуснат за подкрепа към 13, но така и не успях да го видя, точно ме взеха за манипулация и той дошъл. Като излезнах от асансьора, видях док да ме чака в края на коридора и пак се разревах, тя ме прегърна и каза,че ще направи най-доброто, което може. Легнах на масата, тя каза че е готова и ме приспаха.
Не знам колко време е отнело, събудиха ме и ме свалиха в друга стая. Там бях сама, нямаше ми ги и нещата, за да кажа на мм, че съм добре. Лежах и си мислех, как всичко ще е наред, трябваше да бъде наред! Чувтвах едно странно облекчение. Стаята ми беше точно до сестрите и чух, че док се обади. След малко дойде и мм, донесе ми и багажа от старата стая и понеже ми бяха казали, че съм сама можеше да постои повече. След малко се качи док и каза, че е минало добре и по план, какво да очаквам катш болки и усещания. Нямих почти никакви оплаквания- малко болка и кръв, но бързо мнаха.
На дпугия ден ме прегледа, каза че всичко е наред и ме изписа. Вече ми беше забранено всичко- ставах само до банята, без навеждане, трябваше да внимавам и как ставам, без да има напрежение в корема, повече от няколко минути не трябваше да стоя права.
Мина малко време и на един от следващите прегледи, всичко беше толкова хубаво- шийката държеше и не се скъсяваше, чак тогава усетих спокойствието и позитивизма в гласа на док, каза че смята че имам добър шанс да стигна до добри седмици и всичко ще е наред.
23.09.2016 13:56
Рат, лесно майка не се става, но и твоя път е от трънливите.Минава времето виждаш ли и ще докарате до заветната 36-та седмица.Прегръдки и чакаме новината 
23.09.2016 14:14
Рат, след първа бременност, която не е минала както трябва, няма шанс да си еуфорична с втората. Даже съзнателно или не съвсем сами си пречим. Понякога е по-добре, ако не мислиш или се отърсиш от чувства, ама не знам дали би било възможно. Какво да правим.... Природа!
Четейки те си мисля, че пътят към успешна бременност зависи от лекаря, от бременната, от екипа, който те създават. Оттам нататък вече е късмет!
Моят лекар е много добър. Направи чудеса за мен. Препоръчвала съм го и на мои близки. Едната обаче не се вслушваше в него. Роди преждевременно. Няма как с трудна бременност да хукнеш на море и да чакаш лекарят да ти стане виновен. Друга близка с хиляди проблеми роди доносено здраво бебе.
Страхотно е, че сте изградили екип с твоята лекарка! Страхотно е, че си и продължаваш да бъдеш слушаща бременна! Сега късметът ще да е на твоя страна! Аз вярвам, че ще е така!
Четейки те си мисля, че пътят към успешна бременност зависи от лекаря, от бременната, от екипа, който те създават. Оттам нататък вече е късмет!
Моят лекар е много добър. Направи чудеса за мен. Препоръчвала съм го и на мои близки. Едната обаче не се вслушваше в него. Роди преждевременно. Няма как с трудна бременност да хукнеш на море и да чакаш лекарят да ти стане виновен. Друга близка с хиляди проблеми роди доносено здраво бебе.
Страхотно е, че сте изградили екип с твоята лекарка! Страхотно е, че си и продължаваш да бъдеш слушаща бременна! Сега късметът ще да е на твоя страна! Аз вярвам, че ще е така!
23.09.2016 15:54
Маги, Али, добре дошли
Али, така е психиката ни такива номерца може да ни върти... А за връзката лекар-пациент няма какво да говорим, без нея нищо не става! Аз винаги съм търсила по няколко мнения, но сега просто нямам нужда, знам че съм в добри ръце. За изпълнението аз не мисле, че е въпрос на избор-казва ми ще лежиш, значи ще лежа; казва оставаш в болница, ок. Тя чак се учуди как веднага се съгласявам без никакви въпроси кога, защо, колко време.
Али, така е психиката ни такива номерца може да ни върти... А за връзката лекар-пациент няма какво да говорим, без нея нищо не става! Аз винаги съм търсила по няколко мнения, но сега просто нямам нужда, знам че съм в добри ръце. За изпълнението аз не мисле, че е въпрос на избор-казва ми ще лежиш, значи ще лежа; казва оставаш в болница, ок. Тя чак се учуди как веднага се съгласявам без никакви въпроси кога, защо, колко време.
23.09.2016 16:22
Хахаха, явно е свикнала да й мрънкат и да пада пазарлък Ама какво.., Ама защо..., Ама не може ли едикак си...
Днес май с теб само си кукаме из форума. Такова хубаво слънце е напекло, а аз съм заклещена на работа.
Днес май с теб само си кукаме из форума. Такова хубаво слънце е напекло, а аз съм заклещена на работа.
24.09.2016 10:40
Мила Рататуй, минавам само да те успокоя - всичко ще бъде наред!
Още малко и ще се гушкате с юнака и с усмивка ще си спомняш тревогите.
Ния се роди в 36 + 2д. - почти месец преди термин, 3 кг., напълно доносена, да ми е жива и здрава.
Така че, не се тревожи - почти си стигнала до заветните семици.
Кураж!
Още малко и ще се гушкате с юнака и с усмивка ще си спомняш тревогите.
Ния се роди в 36 + 2д. - почти месец преди термин, 3 кг., напълно доносена, да ми е жива и здрава.
Така че, не се тревожи - почти си стигнала до заветните семици.
Кураж!
24.09.2016 11:22
Един ден, Рататуй!
След толкова много време, най-сетне, дойде и този ден!
След толкова много време, най-сетне, дойде и този ден!
24.09.2016 22:24
Рат! Тези дни само чета през телефона, направо настръхнах...най-после намерих време да драсна 
Честита темичка! Да я напълниш отсега нататък само с положителни разкази и бременността да ти е най-трудното нещо покрай отглеждането на малкото човече Почти сте достигнали с общи усилия до желаните седмици, отсега нататък колкото повече толкова по-добре, но и така ще сте си ОК Малко остана до срещата с бебчо
Честита темичка! Да я напълниш отсега нататък само с положителни разкази и бременността да ти е най-трудното нещо покрай отглеждането на малкото човече Почти сте достигнали с общи усилия до желаните седмици, отсега нататък колкото повече толкова по-добре, но и така ще сте си ОК Малко остана до срещата с бебчо
24.09.2016 22:38
Дамззз.... един ден.... Сега изглежда невероятно, че си тук.
Само ти си знаеш цената на това, през което си преминала. Ние може много да четем и да вьздишаме, но реалността ти принадлежи и си герой ! Можеш да се гордееш сьс себе си! И ние се гордеем с теб. Браво !
Само ти си знаеш цената на това, през което си преминала. Ние може много да четем и да вьздишаме, но реалността ти принадлежи и си герой ! Можеш да се гордееш сьс себе си! И ние се гордеем с теб. Браво !