защо сега ли ами защото наистина толкова време сме заедно, а знам че той ме обича и май както той казва че аз не го обичам толкова колкото той мен ще излезе истина или просто много изживявам нещата. Знам само че с всеки изманал ден се питам дали ще бъда щастлива.

добре де, а защо за него? защото сте заедно от дълго време, защото е по-удобно или защото искаш да бъдеш с него през всички неща, които ти предстоят в личен план (къща, деца, семейство и т.н.)?

ух труден въпрос т.е. не знам дали искам, или по-точно не знам дали ще се получат нещата както аз искам-иначе избрах него, казах да на предложението защото иначе и той си има добрите качества, но просто в последно време нещата някакси излизат от контрол и аз не мога да се владея. Той всеки ден ми казва че ме обича но аз го казвам някакси вяло, неуверено защото веднага се сещам за примерно последната кавга, мисля че проблема е в мен. аз съм с 4 години по-голяма а и сватбата слага край на моминството знам ли но съм много изнервена от ситуацията.

И други причини има за последните ми тревоги ние сме от различен тип семейства: моето е много задружно и весело и отворено към живота и имам едно възпитание и разбиране за нещата, а неговите са разведени, малко му е трудно да угажда и на двете страни защото е добродушко и се чувства между .... ясно е как, и на моменти имаме различни виждания за нещата от живота, семейството, къщата и т.н.

нормално е около подготовката за сватбата нещата да са нажежени. Имам една приятелка, която се раздели с годеника си преди сватбата точно заради такива дребни караници.
Преживяха една тежка раздяла, после тихо и тайно се събраха и по-късно се ожениха. Бяха най-щастливите и влюбени младоженци, които съм виждала. Пак имат разногласия, но сега като че ли могат да гледат през тях и да оценят че това, което имат струва повече от някакви дреболии.
Когато я попитах докато се караха в подготовката за "първата" сватба, защо е решила да се омъжи за него, тя ми каза че просто й е дошло времето, а и на него също и щом са заедно толкова време......
Преди "втората" /истинската/ сватба ми каза, че това е човекът с който иска да прекара остатъка от живота си (поне засега).
Ако се карате само за дреболии не е толкова страшно. Нервите около сватбата и притесненията ще отминат, важно е какво ще остане след тях.

благодаря ти много за милие и поучителни думи , дано отмине всичко това ще се опитам да бъда по-отстъпчивата и по-разумната, дано да успея да се преборя с това, защото все пак може би и аз имам вина....

Цитат на: betina в 01.07.2009 23:43

благодаря ти много за милие и поучителни думи , дано отмине всичко това ще се опитам да бъда по-отстъпчивата и по-разумната, дано да успея да се преборя с това, защото все пак може би и аз имам вина....

Извинявам се че и аз се намесвам в този разговор но не се здържах да изкажа и моето мнение . Мисля че когато решиш да свържеш живота си с някой дори и само да живеете заедно нещата придобиват друг облик . Колкото и да е голяма любовта и да сме сигурни в избора си живота ни се променя по някакйв начин и това си е малко или много стрес ,който всеки преживява по някакъв начин . При малките  скандалчета дори незначителни е нормално да се замислиш дали си взел правилното решение дали ще успеете да свикнете с новия си начин на живот и много други въпроси. Няма идеални хора нито връзки ,това го има само по филмите . Това че сте се скарали за нещо или сте на различни мнения не значи че сте згрешили в избора си . А да не говорим че подготовката на една сватба колкото и да е приятна си е голямо напрежение и стрес . В крайна сметка един открит разговор винаги помага от колкото да си го таиш в себе си . 

betina , все едно аз съм го писала това - преди нашата сватба беше абсолютно същото, караници, напрежение, въпроси, ама да не бъркам, при все че бяхме от 8 год. заедно, отк които 3 - съвместен живот. Нормално е напрежението покрай организацията да си казва думата, особено, ако нямате достатъчно време и финанси.
Този период отмина и след сватбата нещата станаха  отново нормални, даже по-хубави отпреди, по-рядко се караме за дреболии /ставаш някак по-отговорен без да се усетиш/, да не дърпам дявола за опашката, но наистина така се получи, вярвам, че и  при вас ще е така и че всичко е резултат от напрежението.

И аз се извинявам , че се намесвам в разговора но .....  Според мен всичко идва от стреса и паниката , че като кажеш 'да" и вече свободата е безвъзвратно изгубена и цял живот трябва да се съобразяваш и с др до теб.Ожениш ли се то е за винаги и връщане назад няма.Как да не се уплашиш от тази мисъл. Обаче ако погледнеш нещата от др ъгъл няма да е толкова страшно.Съжалявам , че трябва да го напиша и знам ,че звучи брутално но все пак съществува и развод.Никой не те оковава с веригите и край.Винаги можеш да си тръгнеш като не върви и като го погледнеш от тази страна нещата вече не са чак толкова ужасни.
Нашата сватба е септември до тогава ще се скараме поне дузина пъти но никога не съм се съмнявала че това е човека.Един месец работихме заедно , после пътищата ни се разделиха за около 3 месеца, една седмица след като се засякохме се преместих да живея при него в Плевен ( аз съм от Стара Загора) и след почти 4 години ще се женим.Живота ни поднася странни изненади, за това да му се наслаждаваме докато можем
Извинявайте момичета, че стана малко философски ама и на мен понякога почва да ми хлопа дъската 

Цитат на: dezmand в 11.07.2009 01:42

И аз се извинявам , че се намесвам в разговора но .....  Според мен всичко идва от стреса и паниката , че като кажеш 'да" и вече свободата е безвъзвратно изгубена и цял живот трябва да се съобразяваш и с др до теб.Ожениш ли се то е за винаги и връщане назад няма.Как да не се уплашиш от тази мисъл. Обаче ако погледнеш нещата от др ъгъл няма да е толкова страшно.Съжалявам , че трябва да го напиша и знам ,че звучи брутално но все пак съществува и развод.Никой не те оковава с веригите и край.Винаги можеш да си тръгнеш като не върви и като го погледнеш от тази страна нещата вече не са чак толкова ужасни.
Нашата сватба е септември до тогава ще се скараме поне дузина пъти но никога не съм се съмнявала че това е човека.Един месец работихме заедно , после пътищата ни се разделиха за около 3 месеца, една седмица след като се засякохме се преместих да живея при него в Плевен ( аз съм от Стара Загора) и след почти 4 години ще се женим.Живота ни поднася странни изненади, за това да му се наслаждаваме докато можем
Извинявайте момичета, че стана малко философски ама и на мен понякога почва да ми хлопа дъската 

Много точно казано !    А и колкото по философски се гледа на нещата толкова по добре ! Друг е въпроса че не винаги успяваме да гледаме така и емоциите взимат връх !

Стресът при мен беше само деня преди сватбата, а на самия ден се чувствах срахотно.Всичко беше както трябва, може би , защото почти всичко си бяхме организирали ние със супругът ми. За това бъдещи булки споко и главата високо, щом сте във форума, значи и вие сте поели повечето неща в свои ръце

незнам защо не изпитвам никакъв стрес а още по-малко да ми е нервно или напрегнато, напротив чувствам се супер и нямам търпение да дойде великия ден  Но все пак ще видим може пък след два месеца да мисля по друг начин 

Здравейте, незная дали е стрес или не, но при мен нещата доста се усложниха. Няма да навлизам в подробности, от 9 години сме заедно и много се обичаме, но има постоянно човек между нас - и това е майка му. Толкова много борба през всичките тези години за тази връзка и накрая когато всичко вървеше добре, нещата се преобърнаха. Не зная какво влияние има тя над него, но заради нея може и да няма сватба По стечение на обстоятелствата в момента живеем с нея и я чакаме до 1-2 месеца да се изнесе. Както може би повечето двойки, се налага да теглим кредит, за обзавеждане на новото жилище. Той иска да теглим кредит и половината пари да ги дадем на нея, а ние да мизерстваме и да изплащаме като луди,а това е много безмислено, защото жената си има пари в банките и си гледа живота. Ще попитате тогава защо - защото той като син бил длъжен да я подпомогне. А не мисли, че ще създава семейство и че ще има деца и как ще  пеживяваме.Много жестоко се скарахме и може би няма да има сватба, той не мисли за нас, а все едно ще живее с нея. Заплаши даже, че ако не се съглася няма да се състои сватбата. Моля ви посъветвайте ме че ще полудея...

Цитат на: van4ii в 29.07.2009 16:26

Здравейте, незная дали е стрес или не, но при мен нещата доста се усложниха. Няма да навлизам в подробности, от 9 години сме заедно и много се обичаме, но има постоянно човек между нас - и това е майка му. Толкова много борба през всичките тези години за тази връзка и накрая когато всичко вървеше добре, нещата се преобърнаха. Не зная какво влияние има тя над него, но заради нея може и да няма сватба По стечение на обстоятелствата в момента живеем с нея и я чакаме до 1-2 месеца да се изнесе. Както може би повечето двойки, се налага да теглим кредит, за обзавеждане на новото жилище. Той иска да теглим кредит и половината пари да ги дадем на нея, а ние да мизерстваме и да изплащаме като луди,а това е много безмислено, защото жената си има пари в банките и си гледа живота. Ще попитате тогава защо - защото той като син бил длъжен да я подпомогне. А не мисли, че ще създава семейство и че ще има деца и как ще  пеживяваме.Много жестоко се скарахме и може би няма да има сватба, той не мисли за нас, а все едно ще живее с нея. Заплаши даже, че ако не се съглася няма да се състои сватбата. Моля ви посъветвайте ме че ще полудея...

След като няма финансови проблеми майка му не виждам логика във вашето изгърбване......двойно...Аз лично не го разбирам!
А не може ли без кредит?....малко по малко ще обзаведете....за да е по-леко финансово.

Много си права и аз не намирам логика, но той си държи на неговото. А без кредит няма да стане, но компромисният вариант е да изтеглим  колкото се може по малко, но и така той не е съгласен.
Мисля довечера да говоря с майка му и да видим какво ще стане, защото в крайна сметка заради нея се получава така. Въпросът, който не спирам да си задавам е: В утрешния ден когато имаме дете, пак ли ще мисли първо за майка си?