04.11.2009 12:09
roumyana -съгласна съм с това, че в момента в който съм приела да се омъжа, неминуемо следва и да преосмисля поведението си (понякога е трудно осъществяването обаче-даже да си проумял че е така). Е, надявам се с повече усилия да успея да подтисна това си чувство на ментор, както и опасението от това, че "няма да стане на моето" (осъзнавам колко грозно звучи).
Хубаво ми е, че сте тук и изразявате отношение-така мога да видя нещата по-трезво и в цялост.
Хубаво ми е, че сте тук и изразявате отношение-така мога да видя нещата по-трезво и в цялост.
аз ще кажа и моето мнение.Според мен вие сте решили да продължите заедно и от тук нататък живота е низ от компромиси и от двете страни.Румяна е много права в това.При организацията на нашата сватба, за да няма подобни изцепки всичко избирах аз, после го показвах на мъжът ми и той съответно изказваше мнение.Винаги е имал право на избор измежду няколко неща и винаги сме стигали до консенсус.Датата и двамата искахме да е ранна есен и така се и получи, цвета на сватбата, поканите, халките, но си говорихме много и дискутирахме всеки казваше доводите си и така.Вярно е че аз изпадах в истерии на един два пъти и то защото нямахме фото или DJ ама това е нормално.А и по време на подготовката сме толкова изнервени, че кавгите са нещо нормално.
Ох,вчера си зададох въпроса защо един такъв хубав повод може да донесе толкова тревоги и негативни емоции ? Ето например при мен всички са крайно добронамерени и се опитват да помагат.Нищо че помагат с идеи за това какво би им харесало за тяхната сватба
Ииии, установих, че ако не моето човече, аз собственоръчно трябва да се набия, заради магарешкия си инат и безподобен перфекционизъм.
А бъдещият ни кум(моят най-добър приятел от вече 10 и повече години) каза,че сватба без поне едно хоро не си представя...а аз каква съм такава странна-не искам хора...И ме хвана страх-моето човече каза,че толкова интересни и нестандартни идеи за сватба като тези,които му предлагам,не е чувал.Което го прави много,много щастлив...
Мен пък ме е хванал страха,че ще прекаля с нестандартното...
Благодаря, Luci ! Това се и опитвах да кажа с моя пост- момичетата да се опитат да са по-спокойни и да слушат хората около себе си. В повечето случаи ни мислят доброто
И обещавам да не се налагам
Много е грозно 

успех.....
! В продължение на три седмици след като решихме да се бракуваме изживях такъв стрес, какъвто няма да си позволя да се повтори. Той се дължи до голяма степен на доброжелателите, които "просто искат да помогнат", без да си дават сметка, че далеч не са единствени.
Както казва любимата ми майка, в крайна сметка ще стане така, както трябва а стане 
Следващото ни прибиране хич не се и знае кога ще е, но сигурно едва края на май, та всички основни организационни въпроси трябва да бъдат решени сега.
На мен официално трябва да ми се забрани измислянето на идеи и ровенето в интернет