Момичета,
имам сериозен проблем. Незнам дали е породен от стреса около сватбата, но искренос е надявам да е така и скоро всичко да отмине и нещата да се случат така както сме ги планирали.
Сгодена съм от февруари миналата година и някакси от самосебе си дойде и датата (запознали сме се на нея). Остава точно един месец до нея- 19.06. Всичко беше наред между нас до миналият петък. Разбира се имаше караници с родители по отношение на тяхното вмешателство, нерви и разправии, но с него винаги успявахме да закрепим ситуацията някакаси...
В петък имахме невероятен скандал по между си и накрая той си събра нещата и си тръгна. На другият ден се видяхме и каза, че имал нужда от време да помисли, защото бил наранен и не искал да се жени 2-а пъти. Искал да премисли ситуацията и да е сигурен, че аз съм правилният избор. Замина при техните и каза, че щял да се върне тази събота сутринта. Аз звънях, защото не мога да издържам, той накрая вдигна и пак каза- обичам те, липсваш ми, но не съм сигурен.... след този разговор пак звънях- той спря да вдига. Исках да отида при него и му писах смс да ме чака на летището - той ми каза, че нямало да ме чака- да не ходя, да го уважавам и да чакам до събота. как се чака такова решение. Мисля, че направих всичко, което можеше да се направи за да оправя нещата. Аз наистина имам вина за ситуацията, но не е чак такава, че човекът с когото живеем заедно и сме споделяли невероятни моменти и най-съкровенни желания да избяга така и да не си вдига телефона. Да не иска да говори с мен. Спрях да се обаждам, спрях да пиша смс. Съсипана съм! Остава точно един месец до сватбата. Повечето покани са раздадени, ресторанта и гражданското платени... а него го няма- той мисли. Страх ме е какво ще измисли. А ако се върне и реши да отмени всичко? Как ще преживея този срам? Каза че искал да забрави негативното и да види само положителното но не е успял да го направи за няколко дни....  не искал да говори с никого до петък...  какво става? каквата и грешка да съм направила не мисля че е толкова голяма че толкова много да се съмнява в мен.... от друга страна когато съм го питала "Мислиш, че няма да си щастлив с мен ли?"Той отговори- Мисля че ще съм щастлив....
Много е объркан... преди 2-а дни говореши отнесени неща и посочваше несъществуващи причини.. Изкара ме най-черният дявол...
Имали ли сте такива ситуации? Как ще ме посъветвате? Това предсватбен стрес ли е или нещо друго?
Наистина се побърквам... трудно е да се чака в подобен момент...
Благодаря за коментара и съвета предварително

Simply_blue, много съжалявам, че преминаваш през всичко това.
Ще ти кажа каква беше моята първа мисъл, когато прочетох написаното:"Да върви по дяволите сватбата". Важен е само и единствено човека, когото обичаш. Няма значение какво ще кажат хората, не мисли за тях. Колкото повече го правиш, толкова повече се отдалечаваш от него.
Не зная какво се е случило между вас, нито ви познавам като хора. За всеки човек е различен прага му на търпимост към болка и обиди. Но уважи неговото желание да остане насаме със себе си. На твое място щях да имам абсолютно същите реакции. Защото обичам човека до себе си и да го загубя би означавало да съсипя живота си.
Изчакай съботата и междувремено си помисли кои са важните неща в живота за теб. Пожелавам ти късмет и се надявам скоро да пишеш тук с добри новини.

Мила Simply_blue,

Не мога да помогна с друг съвет, освен с този, че според мен стресът ви е дошъл в повече и има някакъв емоционален спад, който всеки разумен човек, сигурен в правилно взетите си решения, ще преодолее. Щом считаш, че си стигнала предела на възможното за правене, то опитай се просто да изчакаш още няколко дни, за да разбереш какво се случва. Несъмнено не ти е лесно сега.

Съжалявам, че не мога да кажа нищо полезно, но ти заявявам своята искрена подкрепа. Много се надявам всичко да се оправи и все си мисля, че е някакъв предсватбен стресов момент, който се преодолява. Така или иначе, за да се стигне до тук, явно има някакво разминаване между вас, но ако си била себе си в тази ситуация, значи е имало причина да се случи. Не се наказвай с тежки съмнения и страхове. Човек не може да избяга от съдбата си, но въпреки това сам я кове.

Горе главата и пиши! Често това помага.  

П.П. Да добавя към казаното от Мишел и това, че независимо от всичко, което предстои - сватба ли, осъзнаване на нещата или забавяне, освен любимият, който е важен, ти си също така важна, дори повече. Бъди силна!

Мила Мишел, Благодаря! За съжаление тук не става въпрос само за сватбата, а за това какво би значело за мен подобно решение от негова страна. След като не вдига телефона и след всико, което направих за да се опитам да оправя ситуацията, не разбирам.... Ако има нещо, което толкова го е наранило, защо не прости... Наистина скарването беше голямо, но за първи път ни се случи. Човек трябва да може да прощава, защото съвместният живот се крепи на това. Аз сбърках, но и той сгреши.... Аз простих, защото го обичам и не съм човек, който веднага се отказва от нещо, което 2-е години е градил... Мечтите, любовта.... Страх ме е.... той се държи сякаш всичко хубаво, което сме преживяли е забравил.

Съгласна съм Деничка- Звездичка.... наистина има емоционален спад... опитах се да бъда до него и да помогна да го преодолее, но той ме отблъсна... Няма какво друго да правя, освен да чакам....
Зная че всичко е въпрос на предстатбен стрес... Всеки се бърка, всеки говори.... На другите двойки мога да кажа- не допускайте никой да застане между вас и да взима решения.... Има стес, но бъдете заедно! Това е най-важното...
Моето момче не издържа на стреса.... надявам се да ме обича наистина толкова колкото казва...
Ако е така- ще се върне.... ако не е.... незнам....
много е трудно!
Ангажиментите и бързането да свършим всичко сякащ ни отдалечиха...изнервиха... а в крайна сметка всичко това трябва да е едно голямо удовоствие, защото се прави в името на ... любовта...
Стискайте ми палци момичета! Моля ви! .. аз продължавам да чакам....

Simply_blue, никак не ти е лесно...  Много, много неприятна ситуация, тези думи даже са слаби да го опишат. Мисля, че сериозността на ситуацията е породена от няколко фактора, само по себе си едно скарване не може да доведе до толкова сериозни последствия ако хората наистина се обичат. Проблемът май идва от факта, че това се случва в момент, в който момчето ти е вече сериозно стресирано от предстоящата сватба. За мъжете една сватба може да бъде стресова по много по-различен начин, отколкото за жените и ние като жени сигурно не можем да разберем добре това (има такава тема между другото във форума, Защо мъжете се страхуват от брака). За нас това е цветя и песни, момент, за който сме мечтали откакто сме чули за пръв път приказката за Пепеляшка, а за тях често е загуба на свободата им и ергенството, с което толкова се гордеят. Не знам конкретната ситуация при вас, но ми се струва, че просто няколко неща са се натрупали в един и същи момент и естествено тогава светът може да изглежда много черен. Помисли какво още се е случило, което може да е отежнило ситуацията. Определено мисля, че трябва да изчакаш, щом той те е помолил, недей да правиш точно обратното, защото така затвърждаваш мнението му, че може и да не го разбираш и да не сте един за друг. А междувременно недей да си мислиш за най-лошото, мисли позитивно, колкото и да е трудно, не се предавай. Когато дойде време да говорите, колкото и да ти се иска да говориш много и да разказваш и да обясняваш и да се защитаваш или каквото и да е, според мен печелившата стратегия е да направиш точно обратното. На човек в такива моменти му се иска да говори, да бъде чут, но този път приеми точно обратната роля – слушай! Слушай истински, опитай да разбереш от къде идва това. Покажи му една страна от себе си, която не е виждал (ти знаеш най-добре какво е това за теб), запази спокойствие и го убеди, че сватба или не, ти не искаш да го загубиш, защото за теб е важен той. Той може да си мисли, че за теб сватбата е по-важна от него самия и че след сватбата ще продължите да се карате, както по време на подготовката. Никой не би искал такъв живот. Затова го убеди, че каквото и да стане, това е период, който отминава и утре е нов, хубав, слънчев ден, без грешките на предишния. Успех!

Ariel,
искрено благодаря! Права си! Ако продължа да звъня само ще го отблъсна....
През цялото време си мислих, че в такъв момент трябва да показвам любовта си, но... виждам че има и други истини...
Благодаря!!!

Така, сега видях колко хладнокръвно съм се изказала в предните си постове. Вече не е същото.
Разболявам се, имам температура, цял ден ме тресе, кокалите ме болят все едно съм на 60. Мъчи ме и главоболие, може би заради температурата. Същевременно имам ужасно много работа, не успявам да я свърша, не ми остава време да сложа залък в устата си. Връщам се вкъщи и само се чудя къде да полегна. Отпуск ще си пусна в петък. Дори още молбата не съм имала възможността да си подам. Ще кажете да помоля майките за помощ. Направо не искам, честно. Толкова са луднали покрай сватбата, че по-добре далеч от тях. Не успяваме и вкъщи да подредим след мини ремонта, който направихме. Отделно решихме да купуваме друга ракия, която на място ще ни бутилират и направят етикети, каквито ние искаме. Майка ми като разбра и се вкисна. Разбирам я, защото тя вложи много емоция, както се казва - "нарече тази ракия за нас двамата", юрках я да търси бутилки, а сега...Но пък и не ми се занимава да търся вариант за самозалепващата хартия, която не намираме. Просто не ми се занимава вече. Та, тя ми каза да сме правели, каквото искаме, щом така сме решили. Много мразя като говори така, все едно нарочно сме постъпили по този начин.
Уж не ги включвахме много в подготовката, а пак се стигна до такива конфузни ситуации. Половинката е права - тази ракия няма да се похаби, тепърва ще се черпим с нея за хубави поводи. А и тя не се разваля с годините, напротив. Ама майка ми се разсърди. А сме в добри отношения, само двете сме си - баща ми не е жив, нямам брат или сестра. Знам че дава мило и драго за мен. И въпреки това...
Имам чувството, че двете ни майки (и двете са вдовици) превърнаха тази подготовка в състезание. Неволно. Едната да не остане по.назад. Едната еди какво си щяла да ни подари, айде и другата да не стане за срам. Добрички са, но ми идват в повече понякога. Както в момента.

Сега майка ми е сърдита, така си и приключихме телефонния разговор. Криво ми е и добре, че половинката е по-уравновесен в случая.

Да идва Денят, че нервите ми се поизпилиха сериозно

Simply_blue, съгласна съм с Ариел, че годеникът ти очевидно е в голям стрес и се е поуплашил. Мисля, че има нужда от някой мъж, с когото да си поговори. Защо не се обърнеш към кума?

Момичета май забравяте в стремежа си всичко да е перфектно, че това трябва да е най-щастливия ви ден.Не можете да угодите на всички и не трябва на всяка цена да направите "прекрасна" сватба.

Сватбата е прекрасно събитие, заради вас двамата, не заради украсата, подаръчетата и т.н. всичко това е само допълнение към деня!!!

Велвет, майки са, искат да се покажат, ще се сърди и ще се придобри Все пак това е една ракия.

Simply_blue майната и на сватбата, вие двамата сте по-важни.И след като едно по-голямо скарване ви е разделило така, за в бъдеще ви очакват много по-стресови ситуации и тогава ли ще е така?Помисли много добре и поговорете като започне да се държи нормално, а не като ущипана госпожица, защото за мен един мъж да не иска да говори и да не си вдига телефона е меко казано несериозна и чисто женска постъпка.

Simply_blue , понякога едно такова хубаво събитие носи със себе си и много лоши емоции. Ние също спорехме , карахме се , повишавахме си тон , но най най - важното е в тези моменти някой от двамата да отстъпи и да подаде ръка на другия. Явно той е объркан , но си мисля , че просто е афектиран , защото ако се съмнява в чувствата си не би взел такова грандиозно решение , като това да сключи брак. На мъжете им е много трудно (или поне така си мисля) да вземат това решение.Нормално е след един голям скандал да се отдръпне , не го защитавам. Просто се опитвам да погледна и от другата страна на нещата. В случая , обаче не е прав за едно - за това , че не говори с теб. Но и ти не трябва много да го притискаш. Понякога , когато човек е много объркан има нужда от време , за да му мине. Наистина не знам за какво сте се скарали и какво сте си казали , но ако е било по отношение на родителите няма смисъл , честно. Много често те преобръщат каручката в стремежа си уж да помогнат. Но когато приказвате с него за случилото се трябва определено да намекнеш за това , че вие ще ставате семейство , а в трудни моменти едно семейство се подкрепя , а за вас това е една трудност пред, която сте се изправили и трябва ЗАЕДНО да я преодолеете. Ако още от сега така ще се отказвате да се борите, за в бъдеще ще ви е още по - трудно, защото каквото и да си говорим семейния живот не е само розов. Има много препятствия , но това е нормално иначе нямаше този живот да е толкова динамичен ако всичко е ок. Човек може да се променя , аз съм сигурна в това, самата аз съм променена, пък за мъжа ми да не говорим. Но всичко става с разговори и много търпение. Успех и се надявам наистина всичко да се оправи , но то зависи само от вас двамата. Ако пък не се оправи , то значи , че не  можете да правите компромиси , а те са много важни за една връзка.

Организацията на една сватба е не лека задача.Това е период на трудности и изпитания,през който двойката преминава.Това е и един вид проверка за здравината на връзката,желанието за семейство и силата на чувсвата.Това е една от основните разлики между женените и неженените двойки,както и много други разлики,но да не навлизам сега в тази тема...Искам да допълня red_roses,че е много важно,когато единият подава ръка в труден момент,другият да я приема.
И искам да цитирам нещо,което попа каза по време на нашия църковен брак:"Щом сте стигнали до тук,значи Бог е погледнал в душите ви,видял е,че там има любов."
Simply_blue,пожелавам ви да намерите верния път един към друг,да преодолеете изпитанията,защото тях ги има във всяка двойка.Желая ти щастие 

Благодаря! Стискайте палци до събота... после пак ще пиша... с добри или лоши новини...

Стреса е голям,като и напрежението между двамата. Аз лично правя всичко, за да сме доволни ние и по точно той. Аз искам сватба и да се омъжа за моя любим, всичко друго е суета. Всички подробности. Много от нещата за сватбата ги направих така както ние искаме и другите роднини малко ни се чудят, но ... не ми пука. Не ми пука, че чашите няма да са 100лв а обикновенни за 10лв и ще си ги украся сама (това се сетих), или каквото и да е друго. Единственото, което ме интересува да не се сбъдне най-големият ми кошмар - младоженецът да не дойде. Отначало моят мил, каза аз да се занимавам със сватбата и той неискаше, било лудница. "Искаш сватба, оправяй се", но сега е по развълнуван от мен. И аз тогава му казах, че това е изпитание за двойката и ако не се справим с нещо такова заедно няма да се справим с нищо друго. Той ми отговори, че точно затова ще изтърпи всичко това е ЗАЕДНО

Да , определено е изпитание, защото аз се сещам за две неща , които двамата сами сме си организирали и е било изпитание - местенето ни в къщата , където сме в момента и съпътстващите разходи и работа по дома, които ни бяха съсипали и сватбата. И за двете неща хвърлихме заедно много труд, но и това бяха моментите, в които е имало най -много напрежение между нас. Даже един път така се бяхме изнервили , че мъжа ми каза , че съм го обидила , както никога до сега и беше много засегнат.Извиних се за грубото си държание, но аз се бях и разболяла и бях на легло 1 седмица и не бях на себе си. И в крайна сметка си струва напук на всички познати , които само ни се чудиха на акъла защо се женим, защо правим такива разходи на тия времена и т.н. Повярвайте ми чух го от много хора , които са скептично настроени към брака и ми ставаше много неприятно . Много е гадно , когато човек иска да направи нещо красиво в тоя живот и среща негативизъм , но това е една българска черта , която е присъща за нас.

Аз мисля,че стреса и трудностите се преодоляват преди всичко с позитивно отношение.Това е нещо,което като че ли липсва на нас българите.