Изглежда проблема с гостите го има навсякъде. Аз в интерес на истината с хората лично от моя страна или общите приятели лесно ги оправих. Казах им до средата на юли да имам отговор (сватбата е на 21.0, защото иначе има слагам хикс-а и това е. Към 20-и даже една приятелка ми се обади да ме пита дали още може да дойде, защото забравила да ми звънне. Изглежда доста съм ги стреснала 

При нас по-голям проблем за бройката идва от родителите и от страна на младоженеца. Само отлагат да звънят на този или на онзи, или ги оставят на мира като им кажат, че ще им отговорят друг път.

Ние досега на всяка сватба, на която сме били сме отговаряли до 2-3 дни след получаване на поканата, въпреки че не сме се женили и незнаехме досега какво е напрежението около уточняване на гостите. За мен това си е просто несериозно отношение от някои хора, не че не разбират какво е. Има такива, които за просто излизане на кръчма някъде се мотат с отговор до последния момент.

И последно, че поста стана много дълъг, на сватбата на братовчедка ми една от лелите се обади 18.30 да каже, че няма да идва. Ние тъкмо се настанявахме в ресторанта. Еми най-вероятно поне предишния ден е знаела, че няма да дойде и въпреки това не се е обадила. Вуйна ми беше бясна. Кувертите има бяха към 60-70лв на човек, а те все пак имаха 2 или 3 

Много е жалко , когато човек научи всъщност какви хора има в средата си и то точно , когато организира най - щастливия ден в живота си. Разбира се на всеки може да му се случи да не дойде , но да каже на време , да обясни , даже какво да ми обяснява просто да каже. Не бих се разсърдила. Една моя приятелка сега ще прави сватба само , че мястото е малко по - нетрадиционно - в планината. На няколко пъти като сме се срещали тя някак с недоверие е подхождала към нас с мъжа ми , имала чувството , че няма да отидем. Аз й обещах и й казах да не се притеснява. Тя мислела така не само за нас ами и за повечето гости , защото мястото е нетрадиционно и макар и оригинално не всеки би се хукнал в планината. Има хора , които не са за такива неща. На мен не ми пречи , ходила съм на походи в планината и е много хубава тръпка. Някак си се сливаш с природата , но това не е от значение сега. Аз й казах , че единственото нещо , което би ме спряло да отида на сватбата й е ако забременея . Не мога да си позволя бременна да ходя в планината. Тя каза добре , така е разбираемо. Бях напълно искрена с нея и й казах как стоят нещата , но и тя беше от хората , които за моята сватба бяха много коректни. Още като й връчих поканата веднага ми потвърди, дойде на моминското ми парти , а имаше приятелки , които не си вдигнаха дупетата да дойдат . Та наистина в такива моменти разбираш кой какъв е .

Ние също бяхме определили дата един месец преди сватбата да си кажат гостите кой ще идва и кой не, разбира се имаше и такива които ни казаха че няма да дойдат доста по късно от определената дата, но нещата някак си се напаснаха тъй като не сме плащали предварително куверти и можем да даваме окончателна бройка до последно, проблем би възникнал, ако някой откаже предната вечер 
На мен нещо хич не ми е стресирано(въпреки че сватбата ни е в събота) изобщо не съм притеснена или паникьосана  все едно ще ходя на друга сватба не на мойта  , дори проблема със стаите в хотела който възникна,някакси го приех много спокойно, просто си казах, че без някой и друг проблем подготовката няма да мине, явно няма как, само с агентката малко говорим на различни езици по някога, но мисля че и това няма да създаде кой знае какви трудности, просто си обяснявам едно нещо по сто пъти и по толкова дооточняваме нещата и така като гледам май всичко е готово 
Желая на всички ви безпроблемна подготовка и по малко стресови ситуации 

На мен гостите ми причиниха наистина голям стрес, защото освен всичко друго, се наех да им организирам и нощувките и транспорта до мястото. Понеже сватбата беше в комплекс Барите, което е на 30-тина км от Варна, бях предвидила там да нощуват гостите от извън Варна и вече ако останат празни места /че там са ограничени/ - да нощува който иска от Варна. Беше ми дадено разпределението на стаите /двойни, тройни, апартаменти, с двойно легло, с отделни легла/ и аз се стараех да разпределя ограничените места максимално оптимално, за да стигнат за всички, които искат да спят там. Да, ама те ми се качиха на главата - един се отказал в последния момент, друг в последния момент пък се сетил да пита за нощувки, на трети пък транспорта дотам му бил късно, кога щял да се преоблече за сватбата . Направо като се сетя... Явно на никой не му минава през ума, че младоженците са достатъчно ангажирани, за да решават на всеки поотделно казуса с транспорта и престоя. А можеше просто да им дам телефоните на комплекса и който превари, той да има стая...

За капак на всичко двамата ми братя и приятелката на единия до последно казваха, че ще дойдат, а накрая не дойдоха и дори не се обадиха. 2 дни преди сватбата им звънях да ги питам дали искат да спят там, че в последния момент се беше освободила стая за тях /те доста късно ми бяха казали, че искат стая/ и не си вдигаха телефоните до деня преди сватбата. В крайна сметка нито се появиха, нито се обадиха поне да кажат. Нямаше да им се разсърдя, ако не дойдат - ние не сме и толкова близки /те са от първия брак на баща ми/, но поне да се бяха обадили, все пак всеки куверт е разход най-малкото, да не говорим, че цялото разпределение на масите се обърква. Повече не искам и да ги чувам .

В този смисъл, вече определено съм "за" да оставите гостите сами да се оправят и да им се каже твърдо, че има краен срок /макар че лично на мен ми е трудно да кажа "Ако не потвърдиш до еди-кога си, не идвай"/, както направи една приятелка, която се омъжи месец преди мен. Тя тогава ме посъветва "Всички са големи, зрели хора, могат сами да си уредят транспорта и нощуването, ти най-добре се съсредоточи върху подготовката.", ама нали исках на всеки да угодя, да има място за всеки там, да има транспорт за всеки, че да не се налага да не пият и то накрая някои хора ми се качиха на главата... Въобще, убедих се че към организацията трябва да се подходи с презумпцията, че никой няма да ти влезе в положението и да се съобрази да не те товари с претенциите си в последния момент...

Това с НЕвдигането на телефона го имаше и при нас и адски много ме дразнеше. За пореден път се убедих в селянията на хората. Едната скица , която чаках до последно да ми потвърди и ме разиграваше и дойде на сватбата без да каже , че все пак ще дойде и до ден днешен не си вдига телефона , като я търся аз или някое от съученичките ми. Сега толкова ми е паднала в очите , че не знам как бих могла отново да разговарям с нея. Отвращавам се от такива постъпки . В интерес на истината я имах за много сериозен човек и никога , ама наистина никога не съм очаквала такова поведение точно от нея. В момента прави същите номерца на една друга наша приятелка.

колкото повече гости, толкова по-голям стрес ... това ли е изводът?!

при нас гостите ще са около 50 - 55. аз закъснях с изпращането на поканите и се притеснявах, че им оставяме много кратък срок за потвърждение. всички обаче знаеха предварително, бяхме им се обадили по телефон, и почти веднага казаха, че ще дойдат. не съм с илюзии, че всичко ще е както го планираме, но определено по-малкото гости, които са и най-близките ни хора, са в полза на по-малкия стрес - поне от гледна точка на настаняването им.
какъв е смисълът да каним хора, с които не сме близки?!? темата за гостите със сигурност е нерешима и няма един отговор, но поне моят "стрес" преди сватбата няма да е свързан с гости   надявам се

Много е неприятно това с "приятелките". Преди две години на сватбата на моя съученичка бяхме поканени трите най-близки момичета на булката от класа ни. Оговорихме се как да пътуваме заедно не само за да спестим разход, но и за компания. В последния момент най-близката от трите ни приятелка на булката започна да увърта, че сега ѝ било напрегнато заради новата работа и все неща от този род   Попитах я дали няма финансови притеснения, защото и ние имаме и отиваме с малък подарък, но пари за път няма да ѝ вземем. Тя пак спретна куп лъжи. Спрея да вдига телефона си. Така и не дойде на сватбата. Прати смс на булката в самия ден. А булката просто искаше да сме с нея в този ден. Преди седмици въпросната "приятелка" плахо ме попита как е нашата омъжена съученичка.

Написах всичко това по-горе, защото искам да ви кажа, че всеки има такива хора около себе си и то тези, от който най-малкото го очакваме.   Но в такива важни момента от живота ни проличава, кои са ценните за нас хора, кои ни подкрепят, кои ни подават ръка за помощ.

Maria_I , аз съм направо потресена от постта ти.   Как може да имат такива хора  

Леле момичета, разказите ви звучат ужасно! При нас част от приятелите също се отказаха по една или друга причина, но ни уведомиха достатъчно рано. Да се надяваме, че няма да има липсващи от тях, особено без предупреждение.

На нас стресът до момента ни идва предимно от работата и тук-там от някоя изненада от страна на майката на приятеля ми. Опитва се да се налага за неща, които грам не я засягат, снощи пак... Но я отрязахме де, да се е координирала с нас, преди да прави планове с други хора.

Но съм много разочарована от вуйчо ми и семейството му. Майка ми ги поканила още за взимането на булката, с все двамата им сина – братовчедите, с които съм израсла заедно. Съответно поискала потвърждение дали ще дойдат още там или направо за изнесения ритуал после и вече няколко дена се мрънка, че не били сигурни дали ще идват, ако идват не знаели дали ще са само двамата с вуйна ми, или и братовчедите... Ей такива неща.
Вуйна ми пък преди някой и друг месец коментирала, че нямало било нужда рокля от толкова скъп бутик да си взимам, и ресторантът ни защо бил толкова скъп... все едно тя ще плаща масрафа.  За капак заявила, че ѝ предлагали карта за почивка на морето, но било видите ли по времето, за когато е планирана сватбата... и с една такава въздишка, как трябвало да откаже. Ми да не идват ако искат!  Все едно насила ги карам, да му се не види.

asseto, като я чета твойто свекище и направо бяс ме хваща!  Ама значи хората са много особени същества, винаги ще гледат да обърнат нещата така, че пак за тях да става въпрос, дори и реално да е за твоята сватба. Не мога да си представя да се оплаквам как разбираш ли сватбата на сина ми ми пречи на плановете, които еееех, колко хубави щели да бъдат иначе. Ами спести си размишленията за себе си, дори наистина да е както казваш.

По същия начин имаме и ние едни приятели, които ще пътуват от чужбина, за да са на нашата сватба. Ние заявихме на всички, че разходи нямаме възможност да поемаме, затова и няма да се сърдим ако някой не може да дойде, включително и не искаме никакви подаръци от хората, които пътуват, просто няма да приемем. Е, да, ама тези въпростните хора колко ли не мрънкаха как имали много работа тогава, не можели да отсъстват, пък било много скоро след тяхната сватба (тук очевидно се очаква ние да сме виновни за определяне на датата на нашата сватба  ), колко били скъпи билетите (да, ако чакаш до последния момент и се чудиш и се маеш да запазваш или не е така), ама нямало ли да поемаме нощувките (макар да им бяхме казали много ясно, че не) и т.н. Направо не ги ща на сватбата си!  Ами като имаш такива притеснения, не идвай бе мамка му стара, нали сме казали, че няма да се сърдим? Спести си размишленията за себе си и ни уведоми ще идваш или не! Полудявам! А между другото, същите тези хора имаха изискване за тяхната сватба да сме според определен дрес код и само смоинга на милото ни излезе по-скъп от билет до София. Но иначе ние сме лошите... 

Ariel, за съжаление за много хора светът, включително важните събития в живота на други хора, се въртят около тях си.
Не, свекърва ми не е казвала, че сватбата ни ѝ пречи на плановете, по-скоро пак беше направила планове с други хора ЗА самата сватба, без да се уточни с нас. Беше уговорила малки шаферчета от нейна страна, чиито родители обаче ние не познаваме. Мишо евентуално ги познава слабо. Дотук добре.
Разбрала се обаче с тях да дойдат още за подписването, вместо само за изнесения ритуал. А ние до припадък повтаряме, че подписването ще бъде в най-тесен кръг, ритуалът ще бъде съвсем кратък и НЕ ИСКАМЕ хора извън най-близките роднини и кумовете на него. Съответно остана много разочарована, че и фотосесията след това планираме да си я направим сами с кумовете само. Не знам какво си е представяла, вероятно десет снимки с роднините в различен състав, застанали строени пред ритуалната зала, по стар обичай... Тя вероятно и затова беше заявила наскоро, че нямало да ни трябва чак толкова време за фотосесията, видиш ли, какво толкова сме щели да правим... Ама защо ли трябва да ни попита, какво толкова, че е нашата сватба.

Trubadura, нашите гости също не бяха чак толкова много - около 80, нямаше нито един, който да не ни е близък - роднина или приятел. Братята ми, колкото и рядко да поддържам връзка с тях, все пак са ми братя и нямаше как да не ги поканя /макар че съжалявам, че изобщо ги поканих, е, поне вече знам що за хора са/. Тъпото е, че тези стресови ситуации, за които пиша, бяха причинени именно от най-близките - претенциите с транспорта, с нощуването и т.н... Дори не споменавам свекървата какъв стрес ни причини, и по-точно в частност на мен, въобще грам не се съобрази колко сме натоварени с организация и ни занимаваше през цялото време със своята персона, но това е май за темата за свекървите и няма да се спирам на това.

Ariel, много тъпо с такива познати, които едва ли не трябва да им се молиш да дойдат и пак не са доволни. Ние имахме само една двойка познати от чужбина, но те бяха така ентусиазирани, че ще се женим, че въпросната ми приятелка още от януари си предвиди отпуска и запази билет и успя да си организира нещата не само да дойде на нашата сватба, но и на още две сватби малко преди и малко след нашата да отиде, въпреки че всичко беше свързано с доста пътуване по света и у нас .  Явно който има желание, намира начин да дойде, а това с претенциите за нощувки и разходи направо ме потресе, може ли да поставяш в такова неудобно положение младоженците .

Като дадохме поканата на бабата на Сашо и тя ми обяви, че й трябват още 3-4 покани, за да ги дадяла на някой си там. Да съм била спокойна - няма да ги кани, но били много хубави поканите и да си имали за спомен   Добре че бъдещия ми свекър я натири едно хубаво, пита я какво ще каже на хората - ето ви покана ама да не идвате.   Тогава тя ни обясни как повече трябвало да я слушаме, защото без нея сватбата ни нямало да стане  
Чичо ми пък трябва да заминава за чужбина, но не е сигурен за точната дата и само увърта и не казва дали ще дойде. Много искал да ме види булчица. Ми като искаш ела в ритуалната и църквата, пък като не си сигурен кажи че няма да дойдеш в ресторанта. То хем боли, хем сърби, хем мама не дава. Какви са тия филми. Баща ми накрая му се поскара и му каза, че трябва да се знае бройка, заради кувертите и той тогава започа да обяснява да сме спокойни, че щял да ни купи подарък. Никой не ти ще подаръка, искам бройка, нали трябва хората да се наредят по масите как ще седят.
Момичета като ви чета постовете и се успокоявам, че не сме само ние с олигофренични роднини и несериозни познати и приятели. Оказа се, че във форума получавам по-голяма подкрепа и разбиране, отколкото от "уж" близките хора, за което много ви благодаря   Всички тук са готови да помогнат с идея, морална подкрепа и т.н.  

Цитат на: bubu_123 в 03.08.2010 14:12

Оказа се, че във форума получавам по-голяма подкрепа и разбиране, отколкото от "уж" близките хора, за което много ви благодаря   Всички тук са готови да помогнат с идея, морална подкрепа и т.н.  

Това е точно така. Много често тук питам за неща ,за които не ми е идвало на ум да попитам близки приятели . Много често също така се улавям да споделям неща с хора , които на практика не познавам , от колкото с т. нар. ми близки хора. Не знам защо така се получава наистина , може би , защото приятелите станаха по - скоро на дума от колкото да са истински такива.

Е, момичета, изглежда всички си страдаме от най-близките. И аз да се цопна в кюпа с леко разочарованите
Моите най-близки също се опитват да ми играят номерца. Всички си получиха поканите преди почти 3 месеца, зарадвани и ентсиазирани. И когато миналата седмица ги заюрках за потвърждения (и то само тези, за които ще резервираме хотел, за който плащаме ние), настана великия смут. Не се знаело още, защото: 1)отпуската и изтичала в деня преди сватбата и не се знаело дали нямало да я пишат дежурна (кръстницата ми) 2)смените им ги правели месец за месец и не можел да каже преди 1-ви август (единия ми брат) 3) мъжът и щял да се обиди, ако дойдела без него (вуйна ми - бившата жена на вуйчо ми, която сега живее с мъж, който вуйчо ми не може да гледа и трябваше да избирам да поканя или него, или вуйчо си, защото двамата в едно помещение не могат да присъстват и тя го знае много добре, той не направи компромис дори за абитурентския бал на дъщеря им).
И това са най-близките... Кипнах. Най-студено обясних на всички, че са поканени достатъчно рано. за да си направят плановете, имайки предвид отпускарския сезон, и присъствието им ще бъде разглеждано като израз на уважение към мен и родителите ми. И че поканата е в сила, но всеки, който не ми потвърди до 1 август, ще има ангажимент да си организира транспорт и нощувка. И се оказа, че можело...
Опротивяли са ми гостите, честно ви казвам  Опитвам се да не им се вързвам, но ми е неприятно. Днес една от най-близките ми приятелки ми заяви, че не може да ми потвърди отсега, тъй като родителите и се прибират за ваканция в България и не било сигурно дали нямало да са на море тогава. Не можела да им се бърка в плановете. Това момиче навърши 30 години зимата и все още смята, че и е невъзможно да остави родителите си и да се прибере поне за 1 ден от морето (450км), пък после ако иска пак да отиде при тях... Вдигнах рамене и не и казах нищо. Какво мога да и кажа? Какво изобщо можеш да кажеш в такава ситуация?! Щели сме да се видим след сватбата, ако не успеела да дойде,  за да ни подари подаръка... Как да обясниш, че най-ценния подарък в този ден е присъствието на хората, на които държиш?...

Ох, да, и това "Ще ви купя подарък и ще се видим след това" ми е тооолкова до болка познато. Аз искам най-близките ми хора да са до мен в този ден, не ги каня за подарък. Това изречение малко ми звучи като "Ще замажа положението като купя подарък"... Понякога се чудя само аз ли правя всичко възможно да присъствам на сватбите на близките си...