Мили момичета, много съжалявам, че почти на всички им се налага да осъзнаят колко малко хора наистина съм им близки точно по този начин  Да, рано или късно сте щели да го разберете, ама точно така е особено гадно. Ние имахме такива ситуации с близо половината ни гости, част от които роднини. Так и не разбрах какво му е толкова трудното простичко и честно да обясниш, че за момента нямаш категоричен отговор? На някои хора сме звъняли по 3-4 пъти, докато благоволят да кажат, че все пак ще дойдат. На една моя приятелка, ако не и се бях обадила във връзка с нощувките, чак в дена на сватбата щях да разбера, че няма да идва(въпреки категоричното си потвърждение). Да не говоря за приятели, с които сме израстнали и дори не дадоха признаци, че са получили поканата. Поне от елементарно възпитание не ни бяха поздравили. Определено "ще ви взема подарък" е адски кофти да се чуе...Явно много хора са свикнали да си купуват щастието и хубавите моменти и изживявания 
А ние днес замалко да се разделим окончателно. Това, предполагам се е случвало на някои от вас. Просто за момент ми писна да оправям кашите, които забърква. Съвсем честно, ако не го обичах толкова, щях да замина някъде, за да взема решение. Проблемът е, че наистина не мога без него и не си предствям живота без него. Никога не съм си предствяла, че ще попадна в такава ситуация 

ние още дата не сме избрали, а вече ми вдигнаха кръвното..не ми се мисли като започна истинската подготовка какво ще е ...!!!

michelle, миличка, много двойки стигат до такива моменти, аз също съм се питала на моменти дали трябва да продължим да бъдем заедно... Писах ти и на лични, не знам какво се е случило, но отговора ще намериш у себе си. Дръж се, преглътни, дишай дълбоко и първо се отдалечи мислено от случилото се, а после взимай решения.
Ако имаш нужда, пиши, ние сме тук.

Жалко е, че подготовката на такова красиво събитие изкарва наяве точно кофти страните у някои хора, визирам историите с гостите основно. Ясно е, че ние като булки и основни организатори сме под напрежение и понякога преувеличаваме проблемите, но се оказва, че много хора около нас започват да реагират доста неадекватно. Това включва родители, приятели и роднини от всякакъв вид. Аз се замислих днес колко прав всъщност беше приятелят ми, когато каза, че ще станем на маймуни заради тая сватба и въобще не ни трябва. Само заради тъпото ми желание да се видя булка се вкарахме в такива филми, че съжалявам, че изобщо започнахме. Да минава сватбата и да се свършва с тая лудница. Вече така или иначе е твърде късно да я откажем. 

Асе, благодаря ти. Ще се справя, спокойни сме и двамата. Дойде ни в повече стреса. Права си за начина, по който трябва да се реагира в такива ситуации.
За съжаление те често се появяват точно, заради "външно влияние". Родители, роднини, приятели-всички очакваме от тях съдействие, подкрепа, съпричасност. Като се замислим невинаги може да се разчита на това. Тези хора имат своя си доста сложен живот. Колкото и важна част от него да сме ние, няма как във всяка една ситуация да са до нас било с думи, било с действия. Поне аз така си опитвам да си обясня "неадекватните" реакции за потвърждение на присъствието. Някои от тези хора с времето ще осъзнаят, че са наранили някой, който държи на тях. Струва ми се, че колкото и да ни е трудно, можем да се опитаме да простим грешки от незряло и необмислено поведение, ако човекът се промени с времето.
Асе, при тебе наистина е тежка ситуацията с бъдещата ти свекърва. Донякъде те разбирам, понеже моите бъдещи свекъри са страшно мили и добродушни, но на моменти с много детинско и неразумно поведение. Ако и твоето момче "им се връзва" и променя някои неща във сватбата ви според всяко тяхно моментно "настроение", става още по-трудно.
Няма да се отказваш от мечтата си. Мечтите са за това-да стават реалност. Чрез тях се изграждаме като личности, не само чрез действия в ежедневието си. По дяволите неадекватните реакции. Станете и вие неадекватни-тоест престанете да мислите за удобството и доброто настроение на хора, които не се грижат за вашето. Нека някой има смелост после да ви намекне даже за това.

Еххх, момичета, онзи ден се шегувах, че сватбата е изпитанието във връзката, което показва дали хората могат да бъдат заедно. Оказа се, че не е съвсем шега...
Дръжте се, момичета, особено ти, Мишел, нека не се поддаваме на стреса, който ясно е, че в последните дни преди сватбата достига космически нива. Понякога си давам сметка, че придаваме на дреболии такова значение, че сами се вкарваме във филми. А като цяло, май всичко около една сватба са все дреболии. Какво е нужно всъщност? Един влюбен мъж, една обичаща жена, двама приятели, които да застанат до тях. И една леля в гражданското, която да им "побае", преди да им даде листа хартия, свързващ ги в едно цяло за пред света.
Предлагам да се отърсим от всички неприятни емоции и да се съсредоточим върху този момент - моментът, в който ще можем да кажем, че вече сме едно пред Бога и пред закона 

Момичета - кокичета, я, горе главите!

Явно сме много в клуба на стресираните, някои повече, други по-малко или поне засега Напълно съм съгласна с мнението на roxanne, че сватбеното събитие си е същинско изпитание.
На мен наскоро ми мина мисъл през главата дали до 18ти септември няма да си изпуснем нервите до степен, че усилията да се окажат напразни. Толкова уморени и изнервени сме от всичко друго, че най-малката сватбена турболенция, ни разтриса.
До преди дни си мислех, че за моята сватба няма да правя компромиси, както винаги и за всичко съм правила - имам намерения само веднъж да се омъжа и като единствен път да се раздам изцяло, защото ще бъде за нас, за мен. Да, обаче, мисълта всичко да бъде идеално и под контрол, вече ми се струва утопична. Даже вече не съм толкова взискателна дали халките ни ще са еди какви си, дали един от гостите ще си доведе капризната щерка-флоьрца, която ще флиртува с всички мъже или украсата в ресторанта ще ми отива на прическата. Нямам сили, особено като се опитвам да съчетавам работа с организация на сватба, а и баланс помежду ни ... затова и си припомних една приказка на баба ми "взимаш на гладно една лъжица "майната му" и си свиркаш".
Каквото се получи, получи - колкото, толкова - преди всичко е важно, освен да има един влюбен мъж и една обичаща жена, те двамата да са все така обичащи се и след великото събитие. Настроих се на вълна, че правенето на компромис е като да сложиш щипка сол в ястието - за да бъде вкусно, не може без нея, а и малко сол си е здравословно

Усмивки, момичета! Това е вашият ден и за да гледате последствие снимките само с хубави спомени, вземете си утре сутрин на гладно една лъжица "майната му"

Момичета, нека ви успокоя вече като сватбен ветеран - караниците с половинките са нещо нормално преди сватбата. От една страна колкото повече наближава денят, толкова повече искаш да си изясниш дори и най-малките тревоги във връзката, нали след това оставате заедно завинаги и връщане назад няма. От друга страна натоварването и стресът ни показват в по-лоша светлина. Поемете дъх, помислете какво ви тревожи, обсъдете го и продължете напред.

Аз самата много съм се присмивала на булки, изпадащи в истерия заради абсолютни дреболии, докато в един момент не се усетих, че съм се превърнала в същата истеричка. Изнервях се на вратовръзката, купена от мъжа ми /наистина беше грозна/, на това, че не направи тейбълките и трябваше в последния момент да разпечатам разпределението на гостите на обикновени цветни листи и на куп глупости. В един момент си казах - по дяволите, толкова ли са важни тези неща, че да откачам заради тях, майната им на недовършените детайли, сватбата ни ще бъде прекрасна и без тях, а по-важното е, че имам до себе си прекрасен мъж с хиляди хубави качества, пред които неща като вкусът му за вратовръзки и прочие глупости не са съществени. Да, определено последните дни преди сватбата се мразехме, но когато настъпи денят, всичко това отмина и отново се обичахме повече от всякога.

В заключение, една популярна мисъл на Ницше: Има две житейски правила: Правило 1 - Не се тревожи за дреболии. Правило 2 - Всички неща са дреболии.

Много правилно сте го казали, момичета. Аз и в моята тема бях писала по въпроса. Просто трябва да се свикне с мисълта, че не всичко ще е както го искаме и да се нагаждаме към обстоятелствата, а не да превръщаме и най-дребните неща в трагедия. В крайна сметка всичко се нарежда, но тягосното отношение м-у младоженците може да доведе и до по-сериозни проблеми и колебания. Не си заслужава заради някакъв си банкет да влудяваме себе си и другите, защото в крайна сметка всички булки и сватби са еднакви. Гостите ще помнят само блясъка в очите ви. Не правете така, че в този ден да липсва.

Снощи имахме много сладка случка с моя бъдещ съпруг . Оплаквам се аз, мрънкам си и той изведнъж ми казва: "Искаш ли да се откажем от тая сватба?" И аз, без много да му мисля, веднага "Хубаво, айде, отказваме се, мамка му!"
Помълчахме десетина секунди, спогледахме се и и двамата в един глас казахме "Нееее! Няма да се отказваме!"
Стана много смешно и някак смъкна напрежението.
Просто си зададохме въпроса струва ли си да минем през всичко това. Изглежда и двамата едновременно стигнахме до извода, че си струва. Така че след снощи вече съм сигурна - може да е много нанагорно, може да ни иде да скърцаме със зъби на моменти, но и двамата все още искаме да се оженим  А това си е успокояващо...

Понякога както Нинка казва, дребните проблеми могат да ни отворят очите за по-сериозни, които нямат общо нито със сватба, нито с неща, които ще преминат и останат само спомен. Такива, които са свързани със зряло поведение и правилна преценка за нещата. Хората порастват, виждат необмислиците и глупостите си, и понякога ги компенсират. Въпросът е, че подготовката може да доведе до достатъчно стресова и сериозна ситуация, която да отключи неща, които не сме предполагали и подозирали. Напред може да се продължи, когато разговорите водят до оправяне на такива проблеми. Какво правим, обаче, ако те се повторят отново и отново, въпреки многобройните обсъждания? Като пиша това, въобще нямам предвид дали нещо се съчетава с друго и какви ще са цветята за сватбата например.
Друго да попитам-не ви ли тревожи поне малко, когато нееднократно сте молили бъдещия си съпруг за нещо и той системно забравя да го изпълни?
Моят личен опит е показал, че "дребните камъчета обръщат колата" не защото стават цяла купчина, а защото след тях винаги идва голям камък. И той може да ви удари в най-неподходящия момент.
Въпреки това аз лично като умерен оптимист и инат ще си довърша започнатото и се надявам да не е грешка  
roxanne, тази симпатична ситуация ми е позната  Наистина така действа 

Цитат на: michelle в 04.08.2010 09:45

Друго да попитам-не ви ли тревожи поне малко, когато нееднократно сте молили бъдещия си съпруг за нещо и той системно забравя да го изпълни?

Аз лично съм изпадала многократно в такава ситуация. Но като споделя с приятелки - и техните мъже се оказват такива.  На моменти се питам, щом за такова елементарно нещо не мога да разчитам на него, какво остава за големите неща.....всъщност мъжете имат друга логика. Не си дават зор и не си слагат на сърцето дреболийките, които ние непрестанно мислим, за които се тревожим и хабим толкова енергия. И все повече се замислям, колко простичко и правилно е тяхното поведение на моменти.

С две ръце се подписвам под поста на lionelsa!
Аз също съм си задавала тежкия въпрос

Цитат на: lionelsa в 04.08.2010 09:50

... щом за такова елементарно нещо не мога да разчитам на него, какво остава за големите неща...

но всъщност стигнах до извода, че мъжете като цяло просто пренебрегват дребните неща. Връщайки се назад в такива ситуации, съм си давала сметка, че точно за големите неща винаги съм можела да разчитам на него, колкото и понякога да ме вбесява с разсеяността си, непукизма или пък песимизма си в ежедневието (в зависимост от случая ).
Дръжте се момичета, наистина организацията на сватбата е голямо изпитание за връзката, но ще се справим! 

Днес дори и в Мюнхен е слънчево (това се случва рядко...), денят е прекрасен и светът изглежда другояче поне при мен. Надявам се и при вас! 

За детайлите и мъжете, моето мнение е малко по-различно. Всеки съди от собствената си камбанария, разбира се, но тъй като и аз не съм перфектна, склонна съм да го разбирам.
Всеки има неща, които мрази. Не че не ги забелязва, просто не иска да се занимава с тях, отлага дори подсъзнателно, с идеята, че проблемът или ще се разреши сам, или някой друг ще го свърши  Аз съм такава например с всичко, свързано с колата ми. Отлагах смяната на гумите до края на май, въпреки че на моичкия му излезе пришка на езика да ми повтаря, че не мога да карам повече със зимни гуми. Предполагам му е идело да се разкрещи накрая Но ги смених чак когато ножът опря в какала и разбрах, че той няма да намери време да смени и моите гуми.
Е, как да му се сърдя, че отлага да си избере ръкавели? Повтарям като папагал, напомням, натъртвам. Знам, че не е забравил. Просто не му се занимава. Не сега.
Дразня се, но гледам да не си го слагам на сърце. Каквото мога, върша аз, а понякога от чиста злобица го оставям да се препоти малко той, за да има участие. Но видя ли, че се нервира, вземам нещата в свои ръце.
В нашата къща засега няма дребни камъчета. Е, понякога прехвърчат искри, но по-скоро за да освободят напрежението, както гръмотевиците отнемат статичното електричество от облаците.
Не съм безгрешна, точно напротив. Знам си толкова добре недостатъците, че няма повече накъде. И неговите ги знам. Не е безотговорен. Той е весела, щастлива птичка, способна да си живее леко живота, без да задълбава за глупости.

Не знам дали това е подходящата теми за това, което искам да споделя, ама май е точно тази. 
Момичета, преди малко едни съседи правеха сватба и като засвириха "Ела се вие, превива" и ми се напълниха очите!  Тази песен винаги така ми е въздействала, но само като си представя, че след по-малко от седмица и на напата свата ще прозвучи за мен и ми става едно свито и толкова ме е страх, че ще се разцивря, понеже знам, че майка ми 10000000 % ще реве на таза музика и само ако я погледна и а ще зарева и ми е толкова притеснено!  Чудя се , ама сериозно, дали да не изпия няколко валерияна или не знам ...НЕ ЗНАМ КАКВО ДА НАПРАВЯ! 
Моля, дайте някакъв съвет! 

Валеряна не помага , аз се разревах като бебе в ритуалната. Видях една братовчедка как плаеше и като ревнах нормално е няма измъкване.