ох, хора, вече наистина ще полудея...остават само 4 дни, а на мен ми треперят краката, имам пепруди в корема и всякакви такива екстри...Като съм си с Милото не се чувствам така, но като не сме заедно (което е през по-голямата част на деня, защото работим) и направооооооо не знам къде да се дяна....  
Добре, че е форума защото вече никой около мен не ми издържа на истериите...освен Милото де

Здравеите момоичета имам един въпрос към вече минали булки,събитието наближава и искам да ви питам как се справихте със стеса в деня на сватбата,защото аз страхотно се спичам в такива моменти.разкавете как беше при вас

Аз се събудих леко притеснена... Има толкова време до сватбата, а започнах да сънувам някакви абсолютни глупости. Сънувам нощес как свекърът дошъл на гости, пуши трева, клати глава и казва, ааа  не сватба няма да има. Хахаха!!! Изобщо не мога да разбера, откъде такава комбинация, след като човекът е даже най - големият ентусиаст за такива събития, а пък вярно, че е пушач, ама чак пък такова нещо да пуши не ми се вярва.      Изобщо... 

Хахахахаха, денят ми започна със смях, макар и на твой гръб, но това със свекъра тревоман просто ме уби  Споко, слънце, няма да има проблеми, и свекърът ще си пуши и одобрително ще кима с глава, сигурна съм 

Здравейте и от мен.
Нашата сватба е точно след 1 месец.Самите приготовления започнаха преди около три месеца  и от тогава мога да кажа,че меня настроенията си през 5 минути.Имам чувството, че все съм изпуснала нещо.Почти всичко уж е почнато да се подготвя, но нищо не е завършено до край. Мога да кажа че на моменти съм като буреносен облак, след малко време си казвам "стоп" всичко ще бъде наред,но успокоението минава бързо.И пак се започва всичко отначало.  Луда работа.Добре че ви има вас за да споделя какво ми е на душата

Цитат на: katya_79 в 14.08.2008 11:42

....Имам чувството, че все съм изпуснала нещо...

Аз реших проблема с една тетрадка А5 с четири теми и една химикалка. Пиша и отмятам. Иначе ще забравя половината неща и ще се притеснявам постоянно.

Omnia Да, на мен също сега ми е смешно.  Слава богу, от страна на свекъра няма защо да се притеснявам, че не ще сватба. Даже той не пропуска случай да подпита кога ще е събитието. Ама ние сме като партизани на разпит, пазим тайна до последно и ще ги изненадваме. Аз си обясних съня с това, че последно преди да заспя той ни се обади, че ще пътува за Германия и се заговорихме за граници и после как в дир пишело за някакви хванати наркотици. Хихи. Абе...здраве да е!

Явно не може баз вълнения покрай сватбата. Аз си мислех, че изобщо няма да има стрес, ноооо... 

И мен ме беше обхванал някакъв стрес покрай сватбата. На самия ден уж бях спокойна, но сутринта веднага след закуската повърнах. Е, след това нямаше проблеми - бях най-щастливата булка и през цялото време греех от щастие и не можех да си намеря място - въпреки че и на самата сватба се притеснявах за някои неща - давах инструкции на фотографката, на родителите ми, на шаферката, на кой ли не...

Даже като приемахме поздравленията, аз само се притеснявах, че може някой да остане без подаръчета, та все гледах настрани... 

Преди сватбата обаче беше шоу - в последния момент се правеха етикети за бутилките, в последния момент правих и номерата за масите (15 минути преди да трябва да ходя при маникюристката), та като ме беше обзела една паника, че няма да се справя...

Но винаги се забравя нещо - ние например не си взехме сватбената фигурка от тортата... Просто изключих за нея, а и никой друг не се е сетил...

Аз обаче се бях настроила, че каквото и да става преди сватбата на самия ден ще отида там и просто ще се забавлявам - и се получи! Въпреки че имаше и един папарак, който искаше от гостите, а после и от нас пари за някаква наша снимка, на която единия гледа в една посока, другия в друга, ама и с това се справихме... 

А сега, 2 седмици по-късно, съм още в сватбена еуфория и чета форума... 

СТРЕС с големи букви ме е обзел. Не мога да се позная. Това енякаква болест. Стигам до там, че си мисля да отменим сватбата. И без това основните разходи не са направени.....Чувствам се ужасно. Гледам наши близки които са семейни, и ме хваща страх. Ами ако не се получи? Ами ако този уж стрес е постоянна промяна в характерите? Ами ако след сватабата разберем, че е било грешка? Ами ако....Кошмари също сънувам, подобни на тези описани от другите. Честно, не я искам тази сватба. Постоянно ми се плаче, малки неща ме изкарват от релси...Или е стрес заради сватбата или полудявам или съм в постоянно ПМС. Имам чувството, че ще изпуша. Изпокарах се със сума ти хора, очаквам разбиране от половинката, но не го получавам. Може и него да го тресе стреса, не знам, но наистина имам нужда от помощ. Само детоне знам точно каква!?

оооох и аз така-всеки ден я отлагам уж сватбата.6те се побъркам 

аз ще се омъжвам чак догодина, а ме тресе отсега 
през нощта сънувам някакви кошмари от сорта, че утре ми е сватбата а не съм си избрала рокля , че ресторанта ни отказва в самия ден  и още хиляди премреждия.
направо не знам какво ще стане догодина 

Като чета май всички са били в някакъв стрес преди сватбата, само мен ли ми било спокойно. То принципно съм много спокоен човек, но си мислх, че поне в деня на сватбата ще ми е ревливо или притеснено. Честно казано ми беше супер спокойно и много забавно и весело. Май като се замисля от главните действаши лица аз бях най-спокойна. Единствено предния ден преди сватбата имах конфронтации с баща ми, но само си поспорихме порядъчно и това е и то защото той като не знае нещо е голяма мъка, а родителите не знаеха нищо от организацията на сватбата
Мен ако питате мили дами, давайте го по-спокойно, за да се насладите на деня си! Аз си спомням всяка минутка от самия ден и се радвам за това. Вижте на моя мъж доста моменти му се губят от притеснение...

аз съм в постоянно напрежение че времето няма да ни стигне и накрая ще се наложи да претупаме набързо нещата. а и милото и него го гледам почва да го тресе. и той се притеснява и е един напрегнат. и го разбирам донякъде. нали живеем сега при родителите му, а те само искат да знаят докъде сме стигнали с организацията и току ни сервират с разни изненади, които трябва да решаваме в последния момент...и той много им се ядосва...и само чакаме да мине сватбата и след това да оъидем да си отпочинем едно хубаво без никой да ни закача

На мен ми беше сравнително спокойно. Имах около 2 месеца да се подготвя. Затова се стегнах и всичко беше наред. Въпреки, че още веднага имах проблем с музиката. Когато не се панираш, можеш да свършиш всичко. А осен това 2 дни преди сватбата си, се изръсих по едни мраморни стъпала. Страшно ме хвана яд, не че ми е наранен крака, а че няма да мога да танцувам на сватбата, но на самия ден въобще не се сетих, че ме боли нещо. Така че... споко. Не се шашкайте и с кеф си пъдгответе всичко така както на вас ви харесва и то ще си дойде на мястото. 

echy_ ,спокойно! Два дни преди сватбата и аз бях пред нервна криза.До последния момент все звъняха хора за потвърждение или отказ.Изненади има !!
Успокойте се и в самия ден се наслаждавайте на всеки миг!!! Всичко си минава по план.