Ужас..... Като чета тази тема и направо си задавам въпроса - Тези хора защо се женят?
Сватбата би трябвало да е нещо хубаво което Ви прави щастриви, а не нещастни и изнервени.
Ако сънувате кошмари и не можете да спите от притеснение и нерви,защо се жените.Целта на събитието не е да гледате сърдито и всички да са Ви криви. Това се отразява върху околните и близките до Вас хора. Възможно е да има понякога притеснетия но от тези излияния които чета тук направо ми настръхва косата. Значи ли това че лошото е дошло преди хубавото? Ако нещата са толкова зле помислете дали въобще трябва да се жените.

Поправете заглавието на темата!   Не се пише СтресА, а СтресЪТ! 
И правилното е: Стресът преди сватбата.

stoyanov прав си.
При нас няма стрес,понеже всичко е много скромно-подписваме,след това отиваме в църквата и на  вечеря в някой ресторант Без бяла рокля,без оркестри.Само най-близките 

AIVEN, притесненията ни са не заради друго, а защото, поне при мен, а предполагам и при другите, се опитваме да организираме всичко перфектно. Което само по себе си е почти невъзможно, защото много от нещата не зависят от нас лично, но... Иначе си прав, че не бива да се впрягаме така, но чак да не се женим... Просто ние жените сме "по-така". Аз например имам почти половин гигабайт информация за сватбата-снимчици и уърдовски файлове!!!   А вечер по 2 часа преди да заспя обмислям как да си направя например букета и не мога да спра, бе хора, ей Богу-не мога! Да не споменавам, че имам около половин година до сватбата и пак ми е притеснено, че няма да се справим, при положение че всичко е или планувано и избрано, или капарирано и уговорено. А и когато други хора ти вгорчат ситуацията е супер неприятно. Вчера една позната се "изцепи" : "Каквооо? Ще се жениш?! Ти си супер тъпа!!! Аз никога не бих го направила!". При което аз -  ... Ми, не се сдържах и и казах какво мисля-че това, че няма мъж до себе си (тя има, но комарджия и женкар, на който тя плаща дълговете), не означава, че и другите нямат!
Съжалявам за дългия пост, но исках да си го излея! Стресът наистина си е голям!

Monikamaria струва ми си, че взимаш чуждите мнения прекалено лично.  По повод коментара на познататa ти- трябва да ти е ясно,че тя се опитва да се справи със собствените си проблеми и си го изкарва на теб, на пощаджията, на продавачката и сигурно на кой ли още не... Това си е лично нейн проблем, не позволявай да ставаи твой. Така че, остави я да си говори каквото и да е.
По повод притесненията ти- защо се притесняваш за неща които не зависят от теб? Ти с твоето притеснение какво би-могла да повлияеш? Ако отпуснеш малко юздите ще ти е по-приятно. Нещата или ще се случат или не. Но ако си държиш пред погледа това- защо всъщност се омъжваш, всичко останало ще ти остане на заден план! И тогава няма ' проблемите' да ти определят всекидневието- те ще са си там, но няма да те побъркват.   Пробвай, това е изпитан от мен план!  Успех, и не се оставяйте негативните неща да ви развалят кефа от цялата приятна работа! Think Pink

anelcka80 , споделям изцяло това, което казваш! Но да ти кажа на мен цялата суетня, като че ли ми е много приятна! Аз обичам динамика и да върша нещо постоянно, а и не се плаша от много ангажименти. Така да се каже "сладък стрес"!  И наистина Think pink! е най-готиното нещо, което може да се каже на една булка!

Monikamaria тогава приятна наслада ти пожелавам!

Ами момичета - аз вече започвам да пускам пердето полека-лека.

Ей го на - днес пак се карах с майка ми, която ме овика, че сме започнали мнооого късно с организацията, нищо не сме разбирали, нямало да успеем, ще има гафове..Да, да ,да!   Да се беше сетил някой, че не трябва само да ми вдигат нервите в космоса, а и да ми се помогне - примерно???
Имаме гости, които по незнайна причина са неоткриваеми и при все, че ги засичам по най-различни места - като други форуми или скайп на статус ''available'' и пиша съобяения - нямам никакъв отговор.. Ами - седмица преди сватбата, който не потвърди - просто се праща известие, смс, имейл, обаждане итн че не са потвърдили и не са включени в гест-листата за деня. Сори!

Решила съм да не оставя на нервите и хора, които постъпват безотговорно да ме надделеят - да видим кой ще спечели накрая !  

Правилно Hekseskud ! Аз да попитам, твоята майка от къде разбира пък много! Нейната сватба е била преди толкова години, нещата са се изменили от тогава. Аз не се оставях също да ме обезсърчават моите родители. Баща ми беше пълната паника и все много компетентен по въпросите  ... ама за преди 20 години. Той беше примерно на мнение, че трябвало да има мешена скара и много алкохол... еми и с по-малко се оправихме, даже се върна. Колкото да скарата- ами гостите не умряха от глад без кило месо, даже си облизаха пръстите от 4-звезди ястия! Както се казва- бъди умен и се прави на тъп  - оставяш ги да си пилят там каквото си знаят и си правиш нещата както си знаеш. 
А и за информация- баща ми беше един от най-доволните накрая, много горд беше, а майка ми 3 дни по ред преживяваше сватбата ни, ходеше и въздишаше, колко хубаво било...

Да, наистина е така - много им разбират устите, ама в минало време! И нашите са същата картинка. Имало си традиция за това, за онова...Добре, че прекратих комуникацията по сватбените въпроси...Ще държим фронта 

Благодаря ти, anelcka80! 
"седмица преди сватбата, който не потвърди - просто се праща известие, смс, имейл, обаждане итн че не са потвърдили и не са включени в гест-листата за деня. Сори! " - Тази идея, Hekseskud, много ми допадна!!! И аз съм решила така да направя. Ако има несериозни те сами ще са си виновни!

AIVEN , стресът не е предизвикан от нежеланието ми да се женя, а от това да организирам всичко навреме!  Хората са различни, приеми го просто! Не могат всички да реагират спокойно, затова си пишем и споделяме в тази темичка "неспокойните"...

Мисля,че колкото и да е спокоен един човек, няма начин да не изпита поне малко притеснение в деня на сватбата. Това не се случва всеки ден и ангажиментите са много. Съдя по себе си,защото това работя,но когато трябваше да ставам кума и в същото време да организираме и сватбата / макар че булката и аз сме в бранша и го правим ежедневно/ нещата бяха много различни. Преживяваш го много по-различно и се чувстваш все едно го правиш за първи път. Незнам дали успях да го опиша,но знам,че когато става въпрос за личен празник независимо дали е сватба или рожден ден вълнението е голямо.   

Nina Style права си естествено! Мисля, че ставаше въпрос за стреса, като определящ ежедневието. Това вече отнема удоволствието и съня. А без вълнение няма как- в противен случай трявба човек сам да се запита, дали всичко е наред с него. Не знам дали се изразих правилно...

ох и аз вечер заспивам с мисълта за сватбата после се будя през ноща не съм спокоина и по цял ден мисля а милото хич не му е вика е кво толкова да го мисла квото стане и това е