Момичета, кажах, че ще пиша.... и ето ме пак..
И ние се оказахме жертва на обикновен стрес породен от факта, че датата наближава....
Днес се видяхме, поговорихме и... сега всичко е наред... продължаваме с приготовленията- само че по друг начин....
Както ние намерим за добре!
Благодаря ви!

Много те мислих тези дни, радвам се, че всичко е наред най-важното е наистина да сте заедно успех в животът ви заедно 

До нашата дата остава точно 1 месец  Ние с половинката до сега не сме имали разногласия по отношение на организацията, всичко си правим самички, без помощ от страна на родителите. За жалост неговата професия е такава, че се налага да пътува и през февруари месец ме остави самичка  Беше в провинцията и се виждахме само през уикендите. Близо 4 месеца бяхме така и наистина в един момент си мислех, че съм на ръба да полудея от нерви, защото всичко падна на мой гръб. За щастие вече си е у дома, аз съм по-спокойна  Вече усещам онова сладко напрежение и вълнение от наближаващия ден. Мъжът ми е доста хладнокръвен и спокоен, но аз вече сънувам сватбения ден...и само, като си помисля колко е близо сърцето ми ще изкочи 

  Смея да кажа, че най-хубав е последният месец. Занеш, че вече е толкова близо и всъщност не толкова колкото ти се иска. Наистина до 19 май не ми беше толкова вълнуващо и напреганто колкото след това. И сега сърцето и стомахът са се  свили от вълнение. ПРЕКРАСНО Е. А милото до скоро се държеше много повече от мен, но... като взехме халките и като запазихме медената почивка и той се развълнува. И сега и двамата сме    Само повтаря, че всичко , което ни трябва да се оженим го имаме , така че няма страшно, ама пусто  все съм си притеснена 

Абсолютно споделям чувствата ти. Уж всичко е готово, всичко е уговорено, но аз продължавам да се притеснявам  а и тези кошмари дето взех да ги сънувам...че нямам рокля, че нямам грим и прическа, че никой не идва на сватбата  УЖАС! не мога да разбера от къде тези мисли в главата ми ХиихХихиХи...

  Аз сънувах, че роклята ми се е оцветила в синьо, че младоженецът не идва. А милото веднъж сънувал, че майка ми е отложила сватбата. Аз му казах, че освен ние двамата никой друг неможе . Мама ми каза, че няма какво да се притеснявам, освен за това, че младоженецът може да не дойде иначе няма за какво друго 

Е, недей така! Няма начин да не дойде, след като веднъж се е престрашил да ти поиска ръката, значи е обмислил всичко добре и сигурен на 100%, че ти си жената, с която ще сподели живота си...ти си УНИКАЛНА, НЕСРАВНИМА, НАЙ-ПРЕКРАСНАТА, НАЙ-МИЛАТА И НАЙ-ГРИЖОВНАТА в неговите очи 
Няма място за такива притеснения 

  Мерси за успокоението и той това казва , както и ако роклята стане синя, ще бъда синя :d

И аз сънувах преди сватбата разни сватбени кошмари-че нямам рокля в деня, и че гостите си тръгват рано, защото им е скучно. Нищо такова, естествено не се случи , но това явно е начин да се освободим от напрежението, чрез сънищата.

Аз пък сънувах, че са ни преместили в някаква по-малка заличка и масите са едни дъълги и грозни, гостите се бутат и им е тясно  . Освен това сервирха агнешко, което беше студено и залоено и не знам още какви гафове. УжасТ!

Имам нужда да споделя нещо... Може би на някои от вас се е случвало и ще можете да ми кажете какво решение сте взели.
Много бих искала да отменим сватбата. Обичаме се, искаме да сме заедно повече от всичко, ала ми е непосилно да се занимавам повече с организирането на сватба. Днес мислех върху текст за поканите. По принцип пиша добре и с лекота, ала този път вдъхновение никакво. Замислих се защо е така? Отговорът беше прост-нищо положително не ме кара да пиша. Нищо, в което да виждам смисъл. Говорехме си с моето човече какъв е смисъла хората да правят сватба и не можахме нищо да измислим... Поне ние не знаем такъв. В началото смятахме, че това ще бъде един прекрасен и вълнуващ момент в живота ни. После почнаха проблемите, лишенията. Толкова добре се чувстваме, когато се занимаваме с каквото и да е, но не и организиране на сватбата. Вчера цял ден гледахме заедно мачове и ми беше така леко, весело и спокойно. А аз мачове да гледам не обичам изобщо...
Как да ви кажа, цената просто не си струва. Не знам права ли съм или не.

Всеки има различно виждане за сватбата и брака, но много двойки се заблуждават, че след това животът им ще се промени и всичко ще бъде песен, а винаги става точно обратното. Както е казал моят любимец Оскар Уайлд - " Човек и добре да живее, се жени" 

Мишел, много ми се иска да кажа някоя голяма мъдрост, но не мога. И аз много мисля по тези въпроси от време на време. На твое място бих поговорила с половинката и ако преценката ви е, че тази сватба е бреме и съсипва цялото ви ежедневие, то по-добре бъдете щастливи хора, отколкото да угодите на всички, заради които може би това събитие ще се случва и заради които си задавате въпроса "Кому е нужна сватбата?"

Аз вероятно не съм правилния човек за съвети, защото не съм минала през процеса на организиране на собствена сватба, но четох за перипетиите около вас и ми се иска да ти кажа, че в крайна сметка би трябвало този ден да е щастлив за двама ви, а не за отбор хора наоколо... само дето е много лесно човек отстрани да дава ум, а да не му е на гърба тая бъркотия, която се получава обикновено. 

И все пак... за да решите да се ожените, сигурно е имало нещо, което ви е подтикнало към това, може би просто сте го забравили. Потърсете го. А може би просто на вас сватба не ви трябва, тогава бъдете честни един с друг и си живейте щастливи и спокойни и без тия нерви. Вярвам, че щом двама човека са заедно и са стигнали до решението да се оженят, то всички проблеми, дори тежките към даден момент, могат да бъдат разрешени след малко обсъждане и спокойствие. А може би те притиска това, че искаш нещата да се случват по определен начин, пък обстоятелствата ги променят непрекъснато? Ако е така, помисли си какво ти харесва и до колко е възможно то да се случи... И не се впрягай прекомерно... в крайна сметка, нали е за хубаво сватбата? Ако не й върви да се получава такава, то щади повече себе си.

Пиши как си, стискам ви палци! 

michelle, миличка... Няма да мога да ти дам категоричен съвет, вие си знаете най-добре какво ви е на душите. В крайна сметка сватбата е преди всичко ваш празник и ако вие не изпитвате радост от приготовленията и от мисълта за нея, то нещата губят смисъл.
От друга страна, всеки има подобни моменти – наляга те умора, иска ти се да зарежеш всичко, да спреш да угаждаш на роднини и познати, да обърнеш внимание на себе си и любимия човек. Аз преди време бях тръгнала да изпадам в подобна дупка, тъй като ми беше писнало от безплодни разговори, в които отсрещната страна си е навила нещо на пръста и грам не вниква в това, което говориш...
Но първо спрете за момент, дайте си няколко дни почивка, зарежете всичко, даже заминете някъде за един уикенд, ако имате възможност. И след това помислете кое точно промени отношението ви към подготовката – дали това не са нечии капризи или налагане да направите определени неща по определен начин. Ако е така, има и друго решение, преди да отмените сватбата – просто спрете да се съобразявате с желанията на околните и направете нещата така, както на вас ви харесва, колкото и изтъркано да звучи. Сватбата е ваша и нека се случи така, както вие си я представяте. Иначе се превръща в нечий друг празник.
Успех, прегръщам те!

П.П. Не знам дали съм чела всичките ти перипетии, затова се извинявам, ако съм написала нещо неадекватно.

Еееей,Мишел,да не чувам такива работи като отменяне на сватба    Това е уникален момент в живота и съм сигурна,че не би искала да се лишиш от него.Организацията е досадна наистина,лудницата е голяма,НО СИ СТРУВА.Повярвай ми.Това си е вашият приказен ден,ще остане в историята на вашата връзка,ще остане за вашите деца.Не бива да се отказваш от нещо,само защото е трудно и има препятствия.Хубавите неща стават трудно.А,пък и нещо ми подсказва,че вашата сватба ще бъде приказна.Само от постовете ти,без да те познавам,ми се струва,че си прекрасен човек,имаш вкус към красивото и ще си великолепна булка 
И сега да споделя и аз нещо.В началото на нашата подготовка и аз исках да се отказвам  Само мисълта за цялата лудница(роднини,претенции,евентуални конфликти) ми идваше в повече.Исках,като че ли само да се разпишем и да се венчаем без много шум.Може би ме беше и страх,дали всичко ще се получи добре.Обаче,моето момче беше непреклонен-никакво отказване...и си направихме сватба...истинска..голяма..така,както трябва.И не беше толкова страшно.Нещо повече-беше ПРИКАЗНО.
Сигурна съм,че и при вас ще е така.А,защо не и още по хубаво.Аз искренно ти го пожелавам