Моят стрес вече мина...или по-скоро от стрес премина в еуфория....
Сега съм по-спокойна и с голяма вълнение продължавам с приготовленията ....
Подозирам обаче, че съвсем като наближи времето ще се притесня пак, но мисля, че това е нормално

Абсолютно нормал но е ако не се притесняваш тогава нещо не е в ред  но пък щом всичко ти е минало през ръцете и си го направила с толкова любов остависе без притеснение в самия ден да ти мине сватбата защото повярвай ми минава като на сън  Отдай се изцяло на любимият си и вашия приказен ден !

Ох, на мен това ми е първия пост. Затова, първо - здравейте
И ме е шляпнал стреса. Сватбата е на 21 септември. Уж всичко е готово, двете "мами" не спират да се суетят, а пък аз не мога да си избия от главата, че нещо пропускам, нещо не е както трябва.
Дайте съвет как да се справя с този стрес, защото съм постоянно изнервена, а на практика, няма никаква причина

Ха, ха ха а аз си мислих, че само аз санувам.  До тук си спомням три сънища и все нещо не е както трябва, най-кошмарният беше че нямам рокля изчезнала е. Ужас!  така си отдъхнах кат се събудих, че е само сън.......
Така че явно е нормално.......както казват всички момичета, минали по този път вече, денят минава като насън и трябва да успеем да се отърсим от този стрес.....

  Хей LadyDi, не се притеснявай толкова - имаш още доста време. Всичко ще е наред! Според мен най-лесно ще ти е с някой от готовите сватбени планове по списанията. Там има доста нещица изброени ( на мен лично ми допадна този на Космополитан Сватба), като ги прегледаш и ги свериш със своя ход със сигурност ще си по-спокойна!
  Друг съвет - не се пришпорвай, а се опитай да се наслаждаваш на детайлите!!!
  Успех с подготовката!
  Ааа и да не забравиш да се забавляваш, ей....

Оля, благодаря
Имам ги тези планове по списанията, но не съм се сетила да ги ползвам. Сега ще пробвам А може би просто имам нужда здраво да се наспя покрай цялата суматоха.

ОХ аз като видях първоначално темата и си викам, абе какъв стрес, то живота си е само стрес, какво повече да очаквам. Е да ама не,
Не само кошмари, аз едва заспивам вечер, на работа, само по форумите се ровя и само планове и списъци правя и ми е едно такова, че шаферката е в Израел, ама добре, че се връща че да си излея мъката

на мен ми остава още една седмица и да ви кажа незнам къде се намирам, като се прибера от работа и се чудя с кое от всичко да се захващам по напред..в момента имам чувството че съм в някакъв филм..на никого не го пожелавам

Ох и аз се чувствам така,вече ще откача.Много е гадно.Остават ми 12 дни а още съм до никъде.

И аз се присъединявам към стресираната агитка.
И аз не мога да си намеря място. В деня на сватбата или ще ми падне пердето или няма да я преживея, а до тогава със сигурност ще съм подлудила народа около мен.

Цитат на: KlaraFina в 11.08.2008 23:49

И аз се присъединявам към стресираната агитка.
И аз не мога да си намеря място. В деня на сватбата или ще ми падне пердето или няма да я преживея, а до тогава със сигурност ще съм подлудила народа около мен.

И аз така. Всички съм пощурила, вдигнали са ръце от мен, да не говорим и че се карам с всички подред  Ужас и безумие. А ми остава повече от месец...

Аз май успях да уплаша кумата. Организирах една работна среща с двете майки и кумата и аз като почнах да вадя тефтери и графици. ..

Хайде и аз да се впиша към стресираните младоженки.......
Момичета, явно това е нормално и ще трябва да се успокоим....но как, ей там е проблема!?
То не са сънища, че ми няма роклята или че на сватбата ми присъстват хора дет не ги познавам....ужас

Е, все пак пожелавам на тези, чиито сватби наближават все по-малко да изпитват стрес и да се наслаждават на настъпващия ДЕН!