Момичета, аз вече направих първото си сериозно ''изтрещяване'' в неделя. След редица глупости, изтресени на главата ми от най-близките (разбирайте - родители, свекъри, сестри) 11-12 дни преди сватбата, накрая избухнах и половин ден не спрях да рева...След кратко семейно съвещание се окопитих и сега стискам зъби и не спирам да си повтарям, че важни сме ние двамата  - другите са фон и колкото повече им обръщам внимание, толкова по-скоро ще ми вгорчат изживяването.

Правилно, Hekseskud, гледайте вас двамата и това е - другите не се женят, те са гости и просто са част от събитието ви.

Heksekud,  , е си разваляйте настроението! Гледайте СЕБЕ СИ! Това е вашият ден и не трябва да позволявате на никой да ви го развали!

Миличка не трябва да се притесняваш и да избухваш няма смисъл товариш само себе си. Гледай да игнорираш хорското мърморене. Ясно е, че всеки от нас го тресе по-малко или повече, но трябва да може да се контролираме. Горе главата и да не ти пука. 

Винаги ще има недоволни, изискващи нещо си и просто е невъзможно да се угоди на всички  когато започна да говоря за сватбата винаги казвам предварително: просто споделям, съвети приемам, но до там! 
всички тук сте прави..това си е нашият ден, ние диктуваме играта !     

В нашия случай и ние сме така "който плаща, той поръчва музиката"

Цитат на: CabuHka в 03.02.2011 11:22

В нашия случай и ние сме така "който плаща, той поръчва музиката"

Май в повечето случаи нещата стоят така. Звучи много подтискащо,но е факт,че родителите мислят по  този начин.  А ако напрежението е много голямо пробвайте да гледате някое романтично филмче и то с със сигурност ще ви зареди с положителни емоции.  Изпитано средство. 

Така е, момичета, наистина не знам защо хората около младоженците толкова изтрещяват в негативна посока колкото повече времето наближава. Мога да го кажа от свой опит. В последните 3-4 дни ни се натрупаха такива простотии на главите, че не ми се говори! То колата ли не се развали и скитам пеша в студа да дооправям документи и дреболии и разни уговорки, в работата и двамата сме на черешата - на всичко отгоре сега точно преди сватбата ми измислиха на работа и ангажимент - да не ми е скучно - и сега чета разни документи и замествам по срещи!       Той не може да ми помага защото е разтрупан, аз се изнервям, защото са ме оставили всички на самотек, като Шива - многоръки . Единственият човек, който се интересува да не хвърля топа преждевременно е кумата ми (и отчасти кума), с която се чуваме всеки ден и тя помага дистанционно.
С мъжа ми сме на нокти и всяка вечер сме на косъм от скарването. Не искам да го овиквам, защото знам че му е много тежко и на него, ама и аз съм изпушила на макс вече. И на това като добавиш и мрънкането на тоя и оня...Осем дни преди събитието ми иде да отменя всичко и да не се занимавам повече...Нямам време за прическа, нито за маникюр - положението е трагично. Приличам на плашило в кофата - не знам откога не съм се поглеждала в огледалото от щуране по цял ден  
Пфууу, все си повтарям, че е нормално и се опитвам да се успокоявам сама, че то явно няма кой друг да ми укротява позивите да взривя някой...

Дето казваше баща ми - По-добре да си бяхте направили една скъпа почивка с всички екстри на Хаваите. Поне наистина щеше да е всичко тип-топ и да си отпочинете... 

Hekseskud И ние сме що-годе така,като изключим работата,понеже аз не работя,но пък за сметка на това съм в сесия и имам изпити и дипломна пиша  .Горе-долу нещата станаха прекалено ангажиращи,което ме притеснява.Казах,че не искам никакви церемониии и традиции,а малка и съвсем тиха сватба,но явно хората не го разбират това и всеки ден ме заливат с куп ненужни въпроси от сорта-да ви купим ли букет(кумовете),при положение,че съм с тъмно сива рокля и изобщо не ми трябва тоя букет и след това следва "аха,значи няма да хвърляш букет"   Майка ми до преди седмица ме тероризираше с въпроси от сорта дали да купела късметчета,а аз категорично отказах   Обяснявам на всички,че пестим за детето и не желаем никакви излишни неща,а само да минен по реда в дома и в църквата и край,но те продължават да разпитват.Майка му на мъжът ми постоянно ми натиква питата с меда в лицето,докато не й се скарах да престане вече. Имам чувствтото,че никой не схваща замисъла на цялата история и всеки си представя сватба ама в истинският смисъл на думата.Освен това и в ресторанта сме само 1 маса,няма да е запазен целия,а баба ми и неговата баба се юрнаха да вкарват някакви ракии,дето били от преди 30 год. приготвени   Скастрихме ги на момента,понеже за 18 души маса,хората не са длъжни да ни търпят селяниите. Ааа и още нещо,понеже моите роднини не са от Пловдив,а от Хасково и София,бабите ми се натискат да дойдат 1 час преди ритуала пред залата,за да не сме закъснеели,при положение,че сме единствената сватба за деня   Добре,че е сестра ми да ги укротява  
Това е от мен  

Нерви, побелели коси, но накрая всички ще разказваме колко е била вълнуваща подготовката , нищо че ни е накарала да изглеждаме на идоти отстрани          

......Нямам време за прическа, нито за маникюр - положението е трагично. Приличам на плашило в кофата - не знам откога не съм се поглеждала в огледалото от щуране по цял ден.....

И при мен е така,не си единствената!Успокоявам се с факта,че си запазих час за грим и прическа,а ден преди това ще си направя една парна баня на лицето,че не съм го почиствала от седмици  ,да не уплаша горката женица с тея ми ти черни точки 

Carlyangel, сега се поуспокоих малко, че не съм само аз яхнала метлата 

На мен ми се рева защо нямало да има видео...при все че им е повторено и потретено, че няма да има ...Тия хора не са в час! На мен мъжа ми е в сесия, освен че бачка и няма да ви разправям какво чудо е! Не ми реват за ритуали, защото плануваме и 2ра част по-натам, та засега кротуват, но подозирам, че и този тормоз скоро ще започне)
Изобщо хората се грижат активно за здравето и благополучието ми покрай сватбата. И ги карам така - като не се интересуват и аз не им казвам нищо - само базови неща по организацията: в тази зала, в този ресторант от еди колко си часа. С какъв букет, рокля, обувки - ще видиш! Досега като не си се поинтересувал/а - да си! Сега им хрумна да питат!

Напоследък съм леко лежерна, забелязвам само, че вечер ми идва музата да обмислям кое и как и не мога да заспя 2 часа от кроене на планове...Иначе като си погледна линийката малко се стряскам, защото 2 месеца и еди колко си дни не са много. Още нямам рокля, не съм и тръгнала по магазините, само това май наистина ме притеснява. Днес трябваше да е първото ми обикаляне, но...женските му работи "дойдоха" 

Mariaid това за женските работи хехе много ме разсмя!    Имаш време за роклята,но според мен до 10 дни някъде е добре да се поогледаш Надявам се до тогава "женските" работи да са си заминали