Мишел,миличка,и аз имах такива моменти!Още в началото нищо не беше както го исках.Нито ресторанта,нито датата,нито DJ-я.Всичко вървеше назад вместо напред и аз завих: "-Щом няма да е както го искам-сватба няма да има!" И намалихме темпото с подготовката ,мина време ... поуспокоихме се ... и нещата започнаха да се подреждат..Просто си дайте малко почивка,имате много време до датата,не бързайте... и ще се получи една чудесна сватба.А ти и твоето момче ще сте безкрайно щастливи 

Ще се опитам да бъда напълно честна. Никога, ама никога в живота си не съм искала сватба. Брак да, но не и сватба. Това събитие започнах съвсем самичка да организирам преди около 10-11 месеца,  заради огромното желание на моето човече. Бях въодушевена, че е за него. Някак си ми се струваше естествено да го питам кое как ще му хареса-нали е за него...Той казваше-"Както решиш". После не харесваше избраното. Както и да е-понастоящем има огромен напредък и страшно много ми помага(макар постоянно да забравя за какво съм го питала или помолила и напомням по няколко пъти).
Повечето перипетии ги знаете-толкова ми е неудобно, че така ви занимавам.
Никога не съм искала нещо да се променя след брака. Живеем заедно от първия ни ден като двойка и не сме имали илюзорни очаквания.
Деничка Звездичка, толкова си права, че това е бреме за мен, а от половин година и за двама ни. За съжаление никой от близките ни няма да разбере това като причина, а на другите ще им отнеме години. Опитах се да създам нещо красиво за любимия човек, пътят към него постоянно се прекъсва и обърква.
asseto, толкова адекватно си написала всичко, благодаря ти! На няколко пъти си взимаме почивка за по седмици, месец. Всъщност сватбата се обсъжда само по необходимост-най-много 1-2 пъти на седмица-две. Наскоро негов колега ме укори, че много го занимавам. А кого? Майка ми е на километри и може да ми помогне само със съвети, за които съм и много благодарна. Нямам приятелка, която да има възможност да е до мен.
Страхувам се, че ако отменя сватбата, моят любим човек няма да ми повярва колко много го обичам и ще се разделим.
stefanel, Bademka, благодаря за окуражаването и милите думи.
Благодаря ви страшно много за успокоението и съпричастността. Нямам с кого другиго да споделя. Нямате представа колко много значи всичко това за мен 

michelle, всяка булка преминала през това е искала сигурно да се откаже. Е, на мен не ми се е случвало да изпитам това чувство , защото попаднах на все коректни хора , все професионалисти. Както казаха и другите момичета - сватбата и цялостната организация по нейното провеждане не трябва да бъде бреме за вас , както и не трябва да се ядосвате повече от необходимото. За мен стреса повече се състоеше в това как ще премине самият ден , защото много се притеснявахме с половинката дали ще се справим в ролята си на младоженци. Моят съвет въпреки огорчението ти е да не отменяте сватбата. Веднъж взели това решение и имайки това желание , след време ми се струва , че ще съжалявате. Не , че пак не можете да се ожените и след време, но недейте отлагайте. Остава един страхотен спомен ,аз видях радостта в очите на всичките ни приятели , сълзите от радост в очите на майка ми ,задоволството на родителите ни , че сме решили да се свържем за цял живот. Бях много щастлива в този ден макар и много уморена никога не бих съжалявала. И пари дадохме много , и нерви похабих , но никога не бих съжалявала. В живота на човек има няколко важни неща - това да срещне сродната си душа и с нея да създаде семейство.

Michelle, понеже ти беше пределно честна и открита, надявам се няма да се обидиш, ако ти отговоря по същия начин 
За чий... сте се наели с организацията на нещо толкова трудоемко и неблагодарно като сватбата?!
За мен лично единственият мотив да се заема с това начинание е, че обожавам да съм център на внимание. Обожавам да организирам, да нареждам, да става на моето. Предполагам, че си нося някакви генералски комплекси дълбоко скрити... И аз съм пределно честна. Не ща брак изобщо. Звучи ми страшно, макар да съм убедена, че да преровя цялата вселена, по-подходящ мъж за мен няма. Ама искам сватба. За мен идеален вариант би било да си направим тържеството, пък подписа ако можем да пропуснем. Но на родителите тази идея няма да се хареса
При вас, при положение, че искаш просто да се омъжиш за твоя човек, защо не анулирате всички тези неща, които те изкарват от равновесие и не се разходите с твоя човек и най-добрите ви приятели като кумове в някое малко градче на морето, където кмета или който е там да ви ожени? Ще бъде хубаво, романтично и истинско, при това без да се подлагаш на цялата лудница, която те побърква. Или пък да измислите вие двамата някакъв вариант, който да ви хареса и да завърши с това, че сте семейство :0. Слава Богу, страната ни е горе-долу свободна и варианти не е като да няма. Или запалете колата и се оженете в някое българско консулство наблизо - Гърция, Турция, пък и по-далеч защо не...
Направете го простичко, за вас си. Другото всичко е пепел...

red_roses, точно заради радостта на най-близките и на любимия човек се прави сватбата като тържество.
roxanne, радвам се, че си откровена. Правиш го по много мил и симпатичен начин. Ех, ако можеше да се махнем от всичко. Всъщност след няколко дни за около 5 дни ще попътувам сама и се надявам цялата каша да се изчисти от главата ми. Или ще набера смелост да отменим всичко или ще е последен опит да стане.
Благодаря ви и на вас, момичета 

Мишел, и преди бях чела твои постове, но днес особено се замислих. Ти си много самоотвержен човек, съдейки по прочетеното, и честно казано, колкото и да обичам половинката си, не знам дали бих отдала толкова много енергия, както го правиш ти, за да осъществя негово желание, което така се разминава с моите. Честно казано, смятам че или си перфекционист (в най-добрия смисъл на думата), или си голям алтруист. Страхотно е, че правиш такъв жест към любимия, но пък от друга страна... не бива само ти да правиш отстъпки от твоите представи. Сватба или само брак - на двама ви е.

Ужасно много ми харесва това, че си откровена тук, защото тази ситуация си е като възможен тест и за мен и благодарение на това, че разказа за нея, се замислих и аз за много от собствените ми представи за сватба, та дори и да проумея по-добре гледната точка на моята половинка, който също е против много от чисто сватбените неща и заедно мечтаем за нещо по-различно. Надявам се, че и двамата ще намерите взаимния компромис, защото ми се струва, че в желанието си да направиш мечтаната сватба за него, оставяш на заден план собствените си желания, а това не прави един мъж по-обичан. Пожелавам ти спокойни и осмислени 5 дни и ще се радвам да пишеш отново как се случват нещата при вас.  

Горе главата!  

Michelle майка ми, лека и пръст казваше, че хубавите моменти в този живот не са толкова много, че да си ги спестяваме   и беше права Всеки път, когато ми идвало много организацията не на една ами в моя случай 2 сватби в 2 държави все се сещах за нейните думи. Истината, е че сватбата е кошмар за организация, но е факт, че това е едиствения ден, в който ще събереш на едно място всички роднини и приятели и те ще дойдат с радост и удоволствие да празнуват с вас.

Махни всички детайли, който те стресират, хората ще гледат вас, ако вие сте щастливи на никой няма да му направи впечатление какъв е цвета  на масата Аз така ще направя

Стиснам палци да се разтовариш на пътуването

michelle, хайде и аз да бъда честна. И аз като roxanne явно твърде много обичам да съм център на внимание, но дори и това на моменти не е достатъчно силно, за да поддържа ентусиазма ми.
При нас аз бях инициаторът на цялата дандания – момчето ми беше точно като теб, каза, искам да се оженим, но не искам сватба, не искам какафонии, не искам цял ден всички нас да гледат... Но го направи заради мен, и повярвай ми, на моменти ми е дори гузно, че го накарах да правим сватба. Особено сега покрай историите с майка му.
Обаче за моя изненада, той в момента е дори по-спокоен от мен, току-що ми заяви по телефона: ами какво пък, сватба е, все ще се съберем, нека е весело, пък за останалите неща не се впрягай...
Искам да ти кажа следното – да, всяка от нас има сигурно доста точна представа как "трябва" да изглежда сватбата ѝ или пък как не иска да бъде... Но никога нещата не стават по план, за добро или лошо. А сватбата за мен е момент, който е неповторим в живота на едно семейство. Не искам да го пропусна, знам, че дори и сега да ми писне на шапката и да се откажем, след години ще ме е яд. Единствената ми омъжена приятелка до момента казва само "всичко стана още по-хубаво след сватбата". И вярвам, че отчасти значение за това има самата сватба като събитие, тази концентрация на положителна енергия от радостта и благопожеланията на близки и приятели.
И още нещичко от мен, после спирам, че вече се олях – според мен ще бъде голяма загуба, ако точно твоята сватба не се състои.  Ти имаш такъв усет към естетиката, такова креативно мислене и такъв стремеж към красивото, че ще е жалко точно Твоят ден да не се осъществи. Смятам, че с твоя човек ще създадете изключително събитие, та дори и то да не отговаря напълно на сегашните ви представи. 
Съжалявам, ако последното звучи като навиване, просто това е личното ми мнение.
Успех с взимането на решение и когато го вземеш, каквото и да е то, нека бъдеш начисто със себе си. 

michelle някак си странно ми се видя това, което си написала, странно, защото от самото начало във всеки твой пост имаше толкова желание и енергия, винаги намираше толкова убави и стилни неща, наистина го мисля, определено много ми харесва всеки твой избор, а и да отделяш толкова време на този форум, все си мислех, че си запалена по СВАТБАТА.
аз поне съм, много запалена,даже много хора се чудят какво права тук след като съм се оженила, еми не знам явно това е  една магия, нещо което действа, нещо вълнуващо. Аз винаги съм искала сватба, заради самта сватба, а и нервите и стреса преди това, еми какво да се лъжем -има ли истинско удоволствие ако всичко е гладко по вода.
Ако не ти се занимава, защо не наемеш агенция, която да прави всичко вместо теб? а и не е ли вече почти всичко готово? аз поне така си мисля. остава най- хубавото.
за мен сватбения ден беше най- прекрсания в живота ми, наистина си мисля, че искам да го направя пак. чувството е уникално.
разбира се не искам да те карам да правиш нещо, което не искаш, едва ли и мъжа ти иска, но наистина се замисли, колко път измина и колко малко има още, а сватбата ще е много хубава, ще видиш.

Мишел, разбирам те.
Също съм близо и до вижданията на roxanne.
Спи ми се и може да не кажа нищо умно, но ми се иска да напише нещичко, защото те чувствам близка.
Според мен (само мое виждане, не мисля, че мога да давам брачни съвети) сватба не трябва да се прави заради единия от двамата, а ЗА двамата ако това би им донесло позитивни емоции, които преодоляват негативите с лекота.
Съвсем не са задължителни цветове на сватбата, тема, украса, цвят панделка и правилния оттенък слонова кост - неща в които ние твърде много задълбаваме. Но мисля, че желанието на двамата нещата да продължат с тази стъпка е важно. Ако и двамата сте ОК с връзката си така и не държите на сватбата, кому е нужна цялата какафония?! Как роднините гледат на нещата е тяхна си работа, животът е ваш! Доколкото разбирам обаче твоето човече иска сватба или по-точно иска брак, а за теб няма такова значение. Ако си ЗА брака, но сватбата те изцежда просто модифицирайте плановете - roxanne е предложила чудесни варианти, някои от които и аз съм обмисляла. Добавям друг вариант, който съм обмисляла и за себе си - вие двамата + най-много още 3-4 човека да "инвестирате" сватбения бюджет в пътешествие, на което да си спретнете интимна церемония/бракуване. Хем има брак, хем приятна почивка, хем освен документи друго не ви трябва, а финансово дори е по-добрия вариант. Ако можете -променете плановете така, че факторите, които ви тежат да понамалеят.

И аз съм от тези, които никога не са се стремили към брак, даже бях поуплашила моят човек, че не искам, той пък решаваше, че не искам него... Сега ентусиазирано избирам панделки, цветя, и заспивам мислейки си за възможна алтернатива на сватбената арка - честичко се чувствам глуповато. Като започна да се вманиачавам в перфекционистични изстъпления се опитвам се да си напомням, че има истински проблеми, доста по-различни от това и не си струва да се "хабя". Моят човек макар и инициатор на това събитие се включва като асистент и по-рядко като водеща фигура в сватбената подготовка. Напомням X-найсет пъти, попълвам таблици, водя тефтери, правя проучвания, лудвам. Сама си го причинявам. И също като michelle от време на време се питам - кому е нужно... Всъщност аз обичам да организирам, както и да съм център, но ми се искаше да се чувствам по-често като НИЕ и в подготовката.
Ние не сме подложени на натиск относно как и кога и дали да има сватба, но ми е неприятно, когато сватбата застава между нас. Поради това, че аз организирам, а той знае, че мога - честичко се чувствам сама в ентусиазма си.
Тъй че michelle - не си сама в тези терзания, поговори с човечето след пътуването и последвай сърцето си. От вируалната ни комуникация съм с впечатление, че си чудесен човек и съм сигурна, че ще преминете това изпитание, отърсете се от чувството за дълг/вина към роднини, помислете само за вашето щастие. Трябва да направите това, което чувствате като вашия личен път на този етап, съветите не са общоприложими.
Стискаме палци за възстановяване на вътрешното ти спокойствие. 

Цитат на: roumyana в 14.06.2010 16:42

michelle някак си странно ми се видя това, което си написала, странно, защото от самото начало във всеки твой пост имаше толкова желание и енергия, винаги намираше толкова убави и стилни неща, наистина го мисля, определено много ми харесва всеки твой избор, а и да отделяш толкова време на този форум, все си мислех, че си запалена по СВАТБАТА.

Michelle, това сякаш аз съм го написала! Много съм учудена, защото дотук си отделила много време и ентусиазъм за организирането на сватбата. Аз самата много искам сватбата и изпитвам истинско удоволствие при организирането й. Даже очаквах да бъда като conflate, да мисля за украси и да смятам из разни тефтери. Но са собствено учудване засега такова нещо не се е случило. Прибирам се след работа и не ми се мисли за сватбата, не ми се смята, дори установих, че съм забравила къде какво съм платила и какво предстои да се плаща (което не е типично за мен). Искам просто да си прекарвам времето с моето момче. Би било лъжа да кажа, че не се вълнувам - напротив.  Но не ми се занимава с организацията толкова много и не се занимавам. Даже малко се плаша, че скоро ще дойде "датата", а ние няма да сме готови.

Ти много отдавна си започнала с организацията и си наистина перфекционист и искаш всичко да бъде изпипано до последната подробност. И мисля, че това е причината вече да се чувстваш изморена от всичко. Моят съвет е да не си даваш толкова много зор. Със сигурност вече сте направили много. Не знам какво ви остава да направите. Но каквото и да е, едва ли си заслужава нервите, ако не ви е приятно да се занимавате. Вчера си мислех за моята сватба и казах на момчето ми: "Вече имаме всичко необходимо за ритуалната зала, остава да купим една бутилка шампанско и готово". Всъщност нямаме още възглавничка за халки. Но може и без нея. Ако не ни затруднява и искаме - ще купим. Ако ни затруднява - няма да купим, това е. Църкви, ресторанти, украси - всичко това не е задължително. За вас предполагам, че единственото задължително нещо, което ви предстои да направите, са медицинските. Не се напрягай толкова, правете го двамата заради вас, не за някой друг. 

Тук май го направих моя тема, макар никак да не съм мрачен човек   Благодаря ви на всички. Трудно ми е да изразя колко много сте направили с коментарите си.
Деничка Звездичка , написала си нещо много специално    
Предполагам се е подразбрало, че сватба все пак ще има. Понякога човек се заплита в направеното от него самия и няма измъкване. Ще се опитам за един ден да не бъда себе си и да погледна на сватбите под друг ъгъл   Извинявам се на всички момичета, за които сватбата им е дългоочакван и невероятен миг. С постовете си тук със сигурност съм ги обидила. Но в никакъв случай не ми е било това целта.

П.П.
След като се вгледахме внимателно в ситуацията, си излезе наяве къде са проблемите  На първо място моят малко "тежък" на моменти характер, научен да прави всичко по най-добрия начин и без компромиси. И на второ-склонността към перманентна разсеяност и забраванство на моето човече. В крайна сметка, обаче, колкото и да е странно точно едното уравновесява другото  И така-като се стараем да ги контролираме, всичко върви по-гладко и леко. Пък каквото и да се случи, ако се обичаме, няма страшно 

Истината е , че може и да се потретям , но не трябва да се робува на органзиацията на сватбата. Аз направих всичко по - набързо , не съм се кахърила ама какъв цвят да са обувките на шаферките и тем подобни глупости. Много стегнато и организирано направих всичко. Малко ми дотегна , защото не е лека задача, но улесних себе си като не се гевезя за всичко , защото не искам да обиждам някого , но има хора , които прекалено много се престарават във всеки един детайл , а нервите според мен не си струват. Украсата я имаше в ресторанта - ами да, защо да не вземем тяхната украса? Всичко те ще ни направят, няма да трябва да идва агенция, че и с нея органзиация да правя, уговорки, не , не. Фотото - проучих няколко човека,сортирах ги по мой си начин , направих среща само с едни и ги капарирахме. Почти същото се случи и с ди джея. Роклята - харесах я от раз. Обувките - ами малко повечко ги търсих , но ги намерих и тях. А поканите и текстовете и всичко останало - един ден на работа просто за 10мин ми дойде текста на поканите , ей така от вътре , съвсем истинско и непринудено , а пожеланията за гости ги измислих в магазина на крак , докато ги поръчвах. За това аз самата си направих организацията да е песен , а не да е мъчение за мен. Само последната седмица бях под голям стрес , защото деня наближаваше , а накрая трябваше много неща да се доуговорят. И сега какво - ами всеки забрави за сватбата , няколко дена се приказва за нея, сега не. Животът продължава и без нея. Има къде къде по - важни неща.

red_roses, 

Написах нещо подобно и в моята тема, макар и с много по-малко думи. Не бива да се вманиачаваме, защото никой гост няма да знае колко нерви е изхабила булката за цвета на салфетките, за оформлението на поканите.....за това, че не са ушили роклята, като на снимката, която е занесла. Най-важното е да нямате очаквания, а да реагирате според ситуацията.

Отказаха ни да направят пръстените от злато и среберо - не били съвместими метали  Ама на моите приятели халките са точно такива, както и милиони други по света. Теглихме им една***** с усмивка и си избрахме халки за две минути. Ама на милото халката имала лек дефет. Чудо голямо - тъкмо ще си е белязана специално за него. Колко сватбени халки са с дефект?!

Шивачката не беше готова с роклята вечерта преди сватбата. Ако беше казала, елата утре сутрин, направо с фотографа при нея щяхме да отидем за по-ефектни снимки.

В деня на сватбата температурите паднаха до 12 градуса и валеше из ведро. Всички планувани снимки отпаднаха, а в колата обсъждахме варианти за снимки на закрито - в МОЛ-а ли да отидем или в някой фитнес център. Не всеки може да покаже снимка с булка на лежанката

Разказвам ви това, за да видите, че от всяка инфарктна ситуация може да излезе забавен и много по-сполучлив момент. Само се отпуснете и се наслаждавайте. Не си заслужава да тормозите себе си и близките си хора.

michelle, радвам се, че вече си по-спокойна, мила. Определено звучиш по-друг начин. 

Mishelle, май всички булки минава покрай това, къде по-силно ги разтърсва, къде по-лено. Това е нормално, важното е да имаш човек до себе си и да те подкрепя, другото ще се наради. Аз още не съм започнала и понеже всяка иска най... и се стресирам още отсега + това имам и други неща на главата си, трудно заспивам....и за капак ми излезна херпес предполагам зостер на ръката. Това излиза от нерви и стрес в повечето случаи. Сега трябва и на лекар да ходя, а тук лекарите са уажно скъпи...но както и да е. Имала съм преди такова нещо на гърба излекувах го, но не помня какво съм пила...може би ще питам майка да ми каже, но тук лекарствата са различни и ще откача. Сега ми излезна на китката след толкова години.

Дано издържа докато се прибера.
На всички булки пожелавам по-малко нерви, защото това е сватба и всяко нещо, което правим трябва да е с радост, а не с гняв, защото това се пренася на всичко. Ако правиш поканите например и ти е писнало от тях, започваш да се нервираш, изпускаш си нервите и предаваш отрицателна енергия на тях...аз така ги мисля нещата. Трябва да се мисли положително, нали това постоянно ни се повтаря, ама аз съм си такава все трябва да се тръшкам предварително