Смятам, че всеки трябва да прекара подготовката (както и сватбата) така, както му е приятно, а не належащо.

На мен ми беше изключително приятно да направя поканите сама и това за мен не са нерви или много играчка и време,а нещо приятно, в което мога да вложа лично отношение. Седнахме двамата и всеки допринесе за идеята, текста, материалите - беше сплотяващ уикенд. Имам чувството, че голяма част от вълнението е всъщност подготовката ни, аз не го правя за да имам еди какво си за 1 ден, просто самият процес ми носи удоволствие и вълнение, всяка стъпка е нещо различно в ежедневието ни. По-големият стрес беше в началото - когато не знаеш от къде да започнеш. След като отприщих организационните си страсти и луднах след месец и нещо проучване на места, обиколко, тефтери, таблици и снимки си дадох 1 седмица почивка и дори думата сватба не беше позволена. Това ме отрезви и до сега хвана ли се, че много се връзвам за глупости - няколко дни бездействие по сватбени въпроси.
Според мен не трябва да се иска от всичко и то задължително, а да се слагат приоритети - това, което ни е важно - правим по начина по който намерим ние за добре, това което смятаме за излишно - зачеркваме без угризения, че така се прави.

Наистина трябва да се повтаря по-често (имаме стремежа да забравяме) - сватбата е празник на любовта и нищо друго няма значение.

tweety bird - защо се тормозиш?! Според мен много се натоварваш с това с ровене по интернет за най-най, така се самонавиваш. Я изключвай компютъра и излез на разходка, погледай снимки с твоето момче или хубав филм, книга. Научи се да "изключваш" и забравяш думата сватба.

michelle - много се радвам, ако си намерила баланс. Това все едно аз съм го писала

На първо място моят малко "тежък" на моменти характер, научен да прави всичко по най-добрия начин и без компромиси. И на второ-склонността към перманентна разсеяност и забраванство на моето човече.В крайна сметка, обаче, колкото и да е странно точно едното уравновесява другото

Цитат на: conflate в 01.07.2010 17:21

tweety bird - защо се тормозиш?! Според мен много се натоварваш с това с ровене по интернет за най-най, така се самонавиваш. Я изключвай компютъра и излез на разходка, погледай снимки с твоето момче или хубав филм, книга. Научи се да "изключваш" и забравяш думата сватба.

Да ти кажа аз за сватбата отдавна не гледам снимки Само на някое момиче ако му трябва помощ тук във форума. По-скоро стреса не е около сватбата, а до самото ми завръщане в БГ, защото тука  имам много задължения, които само мен чакат. Едно от който е да се изнеса от апартамента. Не е лесно за жена да прави всичко това сама. Свалям си курнизи, пердета, картини(преди това естествено аз съм си пробивала сама дупките, за да ги закача). Абе общо взето всеки знае какво е да се нанася и изнася от апартманет, колко неща има да опакова, пренесе, разопакова, това са и все тежки неща, които не са за една жена. Такива неща ме тормозят, а сватбата не, сватбата ме радва много и всеки един момент в който съм заета с нея ми е като малък празник.
Благодаря все пак.

tweety:

сватбата ме радва много и всеки един момент в който съм заета с нея ми е като малък празник.

Това е много точно казано. Така и трябва да бъде. Честно казано ако съм си мислела още от началото , че организацията ще ми натежи не бих се захванала. Аз , обаче много се радвах , че ще се миткам по магазини с приятелки или с майка ми и сестра ми (с тях основно) да си избирам роля , обувки , дреболийки. Тези срещи бяха много приятни , отивахме по магазини след това на кафе и правихме разбор на нещата. Всъщност те двете много ми помогнаха , особено пък в деня на сватбата. Играха го малко сватбени агенти . С мъжа ми сме ходили само по срещи с дж и фото , но с него всичко е много набързо. Та , от цялата работа лош спомен имам само последната седмица , когато се ядосах заради 1 букет , защото беше уреден и поръчан , а майка ми предпоследния ден решила , че ще го откаже. Тогава сън не спах и бях като пребито куче и на следващия ден , когато пак работа ме чакаше и отделно маникьор , педикюр , да оправяме маса в къщи и т.н. При нас може би хубавото е било , че никой за абсолютно нищо не ни се е месил.

Здравейте и от мен.Днес отложихме сватбата за 16 октомври .Преди няколко дни слънцето си счупи крачето.Понеже е малко сложно счупването ще му трябват около 2 месеца за да въстанови.Обадихме се на всички гости да им кажем също така и на ресторанта,хотела и агенцията.Стискай те палци всичко да е ок.

Живе, много неприятно, дано се оправи по-бързо и всичко да е наред, сватбата ще си стане, важно е вие да сте добре, поне октомври е по-хладно добре е че сте успели да отложите и  е имало дати

Леле, jivetoo, много гадно, наистина! Стискам палци твоето момче да се оправи бързо, а пък сватбата ще стане, не я мисли.
Ние снощи също киснахме в спешното до 3.30, съмнения за апандисит на моя човек. Слава богу, размина му се, но изглежда е олепил някакъв летен вирус. Полека-лека почвам да се притеснявам, той лятно време все прихваща нещо и сума ти време не може да се оправи после. А ни остава около месец...

asseto, jivetoo, леле, дръжте се бе хора! Адски неприятно е това, което казвате, стискам ви палци всичко да се оправи! Това пък точно преди сватбата е егати ужасното... 

Ох, да, не стига, че вече сме на края на силите си, ами сега и това.
Обмислям да зарежа повечето неща, които сме планирали да свършим през следващите седмици, сватбата ще стане и без тях. Но без нас двамата, респективно без ние да сме ок, няма как да стане. Затова вече планирам следващите седмици да се отдадем на почивка и елементарно глезене, иначе просто няма да издържим. На работа сме още 3 седмици и половина, поне откъм други ангажименти смятам да се щадим. 
Е аз доколкото се познавам, сигурно ще си свърша повечето работи, които съм си наумила, но на него няма да му давам зор. А и аз каквото свърша – това, както казах, сватбата ще се случи и без доизкусуряване на дреболии, които никой няма да забележи.

Кажете ми, при всички ли се получава така с гостите? Ние поканихме към 60 човека, отказаха ни веднага 15. Дотук нищо неочаквано. Останалите ту казват ще дойдем, ту не са сигурни. Засега само 25 уж са сигурни на 100%, а другите още мислят...Най-голямата ми мъка е, че става дума за хора, които  винаги сме приемали като най- ама най-близките ни приятели. От тях няколко даже не отговориха с елементарно-"Да, получих поканата". Преди няколко дни пак се чухме с всички и пак отговорът беше-"Ще отговорим до няколко дни". Последният ни срок да се свържем с ресторанта и за резервации за хотел е след 4-5 дни. Не мога да си обясня що за хора изчакват последния момент и ни изправят така на нокти  Не бих постъпила така не само с приятел, ала и с обикновен познат. Откакто сме пратили поканите преди 2 месеца всеки ден си следя пощата, чакам обаждания. Сега така съм се притеснила, че сън не ме хваща    Просто не разбирам. Какво бихте направили, ако близо половината ви гости се държат така?

Много изнервящо, наистина. Бих им се обадила пак и любезно бих им обяснила, че потвърждения можем да приемем до еди коя си дата, поради ограничения от страна на ресторанта. Просто достатъчно ясно кажи, че за съжаление не можете да бъдете изцяло гъвкави. Също така подчертай, че кувертите, които ще заявите, ще трябва да се платят, независимо дали 5 дни преди сватбата някой се откаже. Ако искат да дойдат, ще дойдат. Повечето от тях сигурно по-скоро се размотават, отколкото да имат нещо важно, което изчакват...

Мила Мишел, не е само при вас, да знаеш! И при нас е така - направи ни впечатление, че хората изчакват до последния момент да кажат ще идват или не и не се усещат как ни държат на нокти до последно. Аз писах ли писах имейли и римайндери да ги питам и индивидуално дори (не с общи писма) какво се случва и да ни потвърдят, защото ни притискат от ресторанта (което не беше съвсем вярно де  ), но отговори от някои дори не получих и до ден днешен. Слава Богу, повечето отговориха. Ами какво да ти кажа, не са били в нашето положение и не знаят какво е да не знаеш до последно каква ви е бройката. А при нас, както и при вас, доколкото знам, има и пътуване и хотели, така че става още по-наложително!

Ех, много ми стана мъчно така като описваш какво е станало, а и да ви откажат 15 души още веднага никак не е малко...   За съжаление в този живот едни от най-големите неприятни изненади понякога идват от хора, от които никак не си очаквал. Дръж се мила!

Ариел, Асе, благодаря ви много! Наистина не го очаквахме, особено аз. И ние писахме, напомняхме по възможно най-учтивия възможен начин. Как ми се ще и при нас да не е съвсем вярно, че ни притискат обстоятелствата! Ако тези 20 човека се откажат, половината от организацията отива по дяволите. Вероятно губим ресторанта, не мога да карам DJ-я да остане за нашата сватба при толкова различни обстоятелства. Да не говорим, че предния ден преди сватбата се очаква концерт на известен изпълнител в Балчик и от хотелите учтиво ни напомниха, че ако до няколко дни не потвърдим резервациите, не могат да продължат да пазят стаите. За след това никой не гарантира за свободни. Тази информация не е 100% сигурна, но е много вероятна.
  Знам, най-важни са хората. Ала някак си не си представях този ден без най-близките ни приятели. А точно те сега ни държат в напрежение до последния момент. Според мен елементарната учтивост и възпитание изискват своевременен отговор. Никой никога не бих накарала да прави нещо, което не желае. Някакси се надявах на коректно отношение, а то какво излезе  Пробвам се да намеря изход, засега обаче нищо не ми хрумва и затова така тук си изплаквам мъката.

Миличка michelle,

предполагам какво ти е. Надявам се, скоро всичките ви гости под въпрос да дадат категоричен отговор и той да е очакваният за теб.

Ако имаш проблем с хората, само кажи и ще сформираме бандата

Това го казвам само, за да те разсмея ... Сигурна съм, че всичко ще се подреди. Нали знаеш, че когато е по-трудно, е по-сладко Стискам палци и скоро да имаш грижи само за разните дреболийки.

michelle , и аз да те успокоя , че и при нас беше същото. Приятели и то от най - близкото ни обкръжение до последно ни държаха в напрежение - ще дойдем , няма да дойдем. Едната ми приятелка така ме въртя , че не знаела дали ще е в БГ , ако била ще дойдела. Казах и ок , като разбереш веднага ми кажи. Тя вика разбира се веднага ще ти кажа. До последния ден петък тя никаква не се обади , аз страшно много се ядосах , защото знаех , че е в БГ. Просто й написах едно съобщение да я питам последно ще идва или не. Никакъв отговор. Аз казах на мъжа ми да не й пишат меню и ако дойде тогава да поръчват на място. Накрая дойде на сватбата , знаеше къде и в колко да дойде и се появи , но преди това никаква не предупреди все пак. Ох , както и да е. Един приятел на мъжа ми по същия начин не вдигаше пък той телефона си. Накрая мисля , че в деня преди сватбата се обади , че няма да дойде. Явно с неотговарянето си по телефона мислеше , че ние ще решим , че няма да идва. И последно - един приятел пак на мъжа ми каза , че нямало да дойде за церемонията , но ще дойде обезателно в ресторанта. Пак последния момент каза , че няма да дойде. Пак искам да подчертая , че всичките тези хора са ни от най - близкото обкръжение , хора , с които често се виждаме и пием и ядем на една маса.Вече отношенията ни с тях са коренно различни . Не , защото не дойдоха по ред причини , а защото ни въртяха евтини номера. 

Момичета, имам чувството, че правите много компромиси с гостите си...  Показали сте им голямо уважение с факта, че ги каните да споделят един от най-прекрасните и важни дни в живота ви - най-малкото, което могат да направят, е да се вместят във времевата рамка, която сте им дали за потвърждение. Може и да звучи малко грубо, но опитайте да пишете на всички, които все още се мотаят, че ако до ... (датата, която сте им дали), не потвърдят присъствието си, поканата за сватбата ви отпада. Малко да се стреснат!!! В крайна сметка имате достатъчно неща, за които да мислите и да се готвите, за да се шашкате и с несериозни хора! И успех!