Оооо да, задължително! Още в събота смятам да започна обиколката...

аз имам един много важен въпрос, минавали ли са ви мисли да се откажете то цялата шумотевица, в смисъл от стреса ли е, или аз нещо не съм наред?

Ами аз на моменти съм се чувствала някакси безсилна, имах чувството, че няма да се справя с всичко...а най-вече с настаняването на родата на половинката, както и нелесната задача да им обясним кое, къде, как и защо. Все още това е едно от най-големите ми притеснения! Та така де...но определено е моментно чувство и си е до характер! Споко! 

Аз имам още 6 месеца до сватбата и вече до 2 часа през ноща не мога да спя от мислене, сметки, броене, от къде да поспестя, от къде не мога да поспестя, кой да поканя, кой ще дойде, роклята, хълките .......  И си викам:"Ти не си наред бе жена!" Надявам се ,че като се уточнят повечето неща, като харесам халки и рокля и малко ще се успокоя........ АМА НЯМА ДА СТАНЕ! Ще се шашкам до последно с моите мераци всичко да е перфектно и над всичко да имам котрол. Луда работа! 

Цитат на: franzelkata в 09.02.2011 16:21

аз имам един много важен въпрос, минавали ли са ви мисли да се откажете то цялата шумотевица, в смисъл от стреса ли е, или аз нещо не съм наред?

ООооо да,споко.Особено последните 2-3 дни ми минаваха такива мисли,ама като си помислиш за парите и всичко и осъзнаваш,че е НЕВЪЗМОЖНО а пък и дори мъжът ти да те дразни с хладнокръвието си и абсолютния си непокизъм(на фона на твоя ентусиазъм,граничещ с лудост),все пак ти пак си го обичаш.Просто в един момент,когато нещо се закучи,било то и дреболия,направо откачаш и си викаш КРАЙ,ОТКАЗВАМ СЕ!Ама всички знаем,че няма смисъл заради една тъпотия да се откажем.просто за успокоение и за изпускане на напрежението си го викаме.
Наред си си,споко  Всичко ще мине супер бързо,не го мисли 

Цитат на: Denitsa_Holland в 09.02.2011 17:41

Аз имам още 6 месеца до сватбата и вече до 2 часа през ноща не мога да спя от мислене, сметки, броене, от къде да поспестя, от къде не мога да поспестя, кой да поканя, кой ще дойде, роклята, хълките .......  И си викам:"Ти не си наред бе жена!" Надявам се ,че като се уточнят повечето неща, като харесам халки и рокля и малко ще се успокоя........ АМА НЯМА ДА СТАНЕ! Ще се шашкам до последно с моите мераци всичко да е перфектно и над всичко да имам котрол. Луда работа! 

Все едно аз съм го писала това...

Момичета, няма смисъл да се шашкате!!! Нищо не става перфектно, както сте го плаирали изначало и колкото повече минава времето - толкова повече осъзнавате, че нямате контрол над нещата. Просто прекалено малко хора ще ви влязат в положението и ще ви щадят нервите. В това се убедих с последните седмици. То не е фотографката дето не си вдига телефона и вече ми иде да тръшна нещо, то не са родителите дето мрънкат, то не са други хора, дето ти въртят евтини номера и те изумяват с постъпките си... Ама в един момент или трябва да луднеш, или да се примириш, че чара е в това да правиш каквото трябва - пък да става каквото си ще  Иначе ще си правим компания в психото -

Hekseskud стискай още малко!  Аз си мисля,че най важното е в деня на сватбата да се веселиш пък другото.....  Иначе си давам съвети аз....  За психото нямате проблем, ще си пийваме кафенце и ще си бръмчим с метлите на спокойствие.Там поне няма да го смятат за ненормално! 

Denitsa_Holland това много ми хареса,пиши ме и мен към психо-компанията 

Така е  , стреса около организирането на една сватба не е никак малък. Моят започна още с идеята за сватба , когато мъжа ми предложи. Леле тогава цяла седмица не можех да дойда на себе си какво всъщност ме очаква и с какво съм се захванала просто , защото мразя да съм център на внимание и много се притеснявам. После , когато решихме да направим сватбата след 1 година ми олекна, казах си , че имам време да се подготвя за всичко , но като наближаваше бая ми трепереше дупето . Така и не можах да си възстановя нормалния сън след сватбата , тя ми го разбута , защото и аз като Denitsa_Holland като легнех нощем само мислех кое , как и т.н. Представях си деня по хиляди начини и т.н. Съответно не мигвах с часове . Трябва човек да внимава във влагането на прекалено много емоции около сватбата , защото тя в крайна сметка минава и заминава , но ние оставаме , нашите нерви , отношения с близките и т.н. трябва да се запазят , а не сватбата да е причина за развалянето им. Естествено трябва да сте готови после да чуете критики и похвали за това кое как е било. Доста неща чух аз след това , на такива събития човек много неща разбира и то без да иска .

Познайте снощи до колко пак бях  ....Но разбрах, че има вероятност важни за нас хора да присъстват на сватбата (от чужбина са) и много се развълнувах!

red_roses: "Така е  , стреса около организирането на една сватба не е никак малък. Моят започна още с идеята за сватба , когато мъжа ми предложи. Леле тогава цяла седмица не можех да дойда на себе си какво всъщност ме очаква и с какво съм се захванала просто , защото мразя да съм център на внимание и много се притеснявам. "
Това точно щях да пиша и аз.. Още на първата седмица след предложението се изпокарах първо с майка ми, която искаше да кани куцо и сакато на сватбата, после се изнервих покрай датата /11.06 щеше да бъде, но се оказа, че тогава е Задушница/, оттогава насам се изпокарахме 3 пъти с годеника по организацията изобщо ужас  .. А сега е едва началото,представям си преди сватбата как ще сме..
Иначе Mariaid,за роклята, аз странно но съм много спокойна, понеже отслабвам сега и ще си я взема едва един месец преди сватбата, но понеже непрекъснато разглеждам в нета, рокли бол, та съм сигурна, че ще си намеря моята, пък вече знам какво искам горе-долу..
Ама с останалите неща се побърквааам, и особено понеже ние на 8 януари решихме че май месец ще се женим и аз си мислех че има мн време дотогава, но като четох тука вие откога си подготвяте сватбите и почнах да се шашкам..  Дано да стигне времето за всичко

На мен от много бръмчене вече не ми пали метлата ..... на тая фаза съм .....

Цитат на: Denitsa_Holland в 14.02.2011 12:44

На мен от много бръмчене вече не ми пали метлата ..... на тая фаза съм .....

ХаХа Ха.... Браво бе Дени.Така трябва да е от самото начало.Повечето булки нямат представа колко е преходно всичко. Спомнете си абитуриентския бал. Същата работа.....Да не говорим че в 99.9998% от случайте сватбата минава както си трябва според разбиранията на всеки и най-вече на гостите. Ако някой може да обърка нещо то това са самите младоженци.Така че не се кахърете. От много притеснения накрая може наистина нищо да объркате.Особено ако се мешате в работата на професионалистите.Успех в подготовката, и честит празник на всички

Момичета , забелязали ли сте как се променяме жените , когато стане въпрос за организиране на сватба и то най - вече нашата сватба? Ставаме припряни , изтрещяваме , дори ставаме на моменти маниаци . Сякаш се побъркваме , когато стане въпрос за нашата сватба , не знам защо е така , и по филмите го пресъздават по този начин и в действителност е точно така. Мъжете ни почват също да се изнервят, защото те са спокойни, тъй като организацията не е на тяхната глава, започват караниците, споровете и от романтиката понякога не остава и следа . Преди време гледах на такива жени , като на кукувици и си бях казала , че при мен няма да стане така , няма да се вманичавам , няма да го вземам присърце , но е неизбежно понякога.