lunno momiche , според мен не пии нищо. Честно казано емоцията е толкова голяма и завладяваща, че някак си те държи през цялото време на върха , не се притесняваш , а ти е едно превъзбудено. Аз пих мента,глог и валераиана малко преди да дойдат да ме вземат , че тогава нещо се разкиснах , но не ми помогна въобще. Преди това питах кой ли не какво да правя , защото и аз съм една ревлива и притеснителна, но всеки ми казваше да не пия нищо , понеже не помага. Адреналина те държи само.

Lunno momiche, ако си решила да имате традиционното извеждане, съветът ми няма да помогне, но мога да споделя как аз си реших проблема - категорично забраних тази песен да се пуска, свири и споменава на сватбата, както и тези подобни на нея. Но и ние няма да имаме извеждане... От моя гледна точка, нито се сбогувам със семейството си, нито се разделям с майка си, нито се страхувам от новия си живот на омъжена жена. За нас този ден е празник и искам всички да го почувстват така, няма да понеса някой да разплаква майка ми и да разтреперва баща ми - все пак не е това целта, нали? Събираме се, за да се зарадваме на едно ново семейство, а не да оплачем миналото. Така че на нашата сватба няма да има сърцераздирателни слова и тъжни песни, искам всички да са усмихнати и щастливи, че двете семейства се сдобиват с по още едно дете, макар и не родно, а не че някой остава без син/дъщеря. Въпрос на гледна точка.
Знам, че за много момичета традиционното вземане на булка е ключов ритуал, но аз никога не съм го разбирала. И все пак, дори и да го имаш в пълния му вариант, всеки път, когато сърцето ти се разтупти бясно и очите ти се напълнят със сълзи, помисли за това - не се разделяте, напротив, в този ден обединявате две семейства.

roxanne, трябваше и аз като теб да направя! 
То и аз няма да се разделя със семейството си - нпротив - Слънчо с неговото.
Просто самата песен ми влияе много емоционално.
Сега ми е много притеснено, защото гости започнаха да се отказват. И то не звънят, а се крият и по някое време "изплюват" , че няма да дойдат.
Ние бяхме около 60 човека, сега ще паднем под 50 сигурно.

lunno momiche, не мисли за тези ваши гости, въобще не мисли. Не си хаби нервите за нещо или някой, който не си заслужава. Тези хора може да имат уважителни причини, за да не присъстват, но определено не постъпват коректно като не ви уведомяват както е редно. Колко много от нашите гости постъпиха с нас по абсолютно същия начин. Близо месец и двамата бяхме така разстроени от подобни реакции, докато не осъзнахме, че не си струва. Никой няма да се тормози заради нас. Същото е и при вас. Така че-горе главата. С вас ще бъдат тези, които са ви най-близки и осъзнават какво означава този ден 

Лунно момиче, според мен каквото и да решиш за сватбата, е неизбежно в един момент да се разплачеш. Просто го приеми като част от емоцията на този ден /и предвиди водоустойчива спирала/. Иначе аз за успокоение си налях малко уиски в сутрешното кафе, но по-скоро за да притъпя негативните емоции от спречкването със свекървата на сутринта...

А за гостите - за съжаление малко от тях ти влизат в положението. За мен също е много грозно да се криеш, вместо да си кажеш направо, че няма да дойдеш. Да не говорим колко е гадно въобще да не предупредиш, че няма да идваш и местата по масите да стоят празни... Просто трябва да приемеш, че има и такива хора и да не позволяваш това да помрачи деня ти.

При нас някои от тези, които се отказаха, ни предупредиха около 10 дни преди сватбата, което за мен също е късно, понеже това са хора, които знаеха от няколко месеца, някои повече от половин година. Живеят в Германия, като нас, т.е. не върви в последния момент да си търсят билети и т.н. Това за мен говори, че просто не са имали намерение да идват, защото не може 10 дни преди сватбата ти да кажеш, че всъщност миналата седмица си поискал отпуск от работата и не са ти дали и сега няма и как да си вземеш билет.
Имам приятелка, която въпреки сесии, изпити, бачкане, предаване на курсови работи, на дипломната на нейния приятел, дойде с него. Пристигнаха си в София на 14-ти по обяд, в деня на сватбата, и си заминаха на 17-ти, т.е. дойдоха само за нашата сватба... Такъв човек ще направи всичко възможно да те уважи, но за съжаление не всички са така. Тези, които ми отказаха в последния момент, даже не са пратили един смс или мейл да ни честитят – въпреки че навсякъде ме виждат с новото име – скайп, фейсбук и т.н.

А що се отнася до взимането на булката – при нас тази песен я нямаше. Нито ме взимаха от родния ми дом, нито пък аз съм живяла в него последните близо 10 г. А и аз също предпочитах да гледам на събитието като на повод за радост, а не за сълзи. Иначе в ритуалната зала и по време на изнесения ритуал едвам се удържах да не ми потекат сълзите, но това беше от радост и вълнение.  За мен нямаше нужда да плачем и от мъка на този ден.

Момичета ще ви разкажа на мен какво ми се случи наскоро и да знаете, че понякога гостите колкото и да желаят да дойдат не могат заради независещи от тях неща.Ние трябваше да отидем на сватба юли месец на много близък наш приятел, но за съжаление точно седмицата преди сватбата в последния момент както се казва дядо ми влезе в болница, а майка ми и баща ми трябваше по спешност да пътуват, сестра ми живее в друг град и беше на работа и така.Наложи се да откажем ходенето на сватба.След това август трябваше пак да сме на сватба пак проблеми този път възникнали по-рано и пак отказахме ходенето.Честно и на мен не ми беше кеф да откажа на двойките, много са ми близки, но нямаше начин.

Магито, ясно е, че за съжаление има и такива случаи. Но аз визирам други ситуации, в които отношението наистина е обидно. Разбира се, в случай на болест и подобни, е ясно, че не може да изискваме присъствие.
Просто ми стана криво, понеже в нашия случай, конкретно тези двамата явно изобщо не са възнамерявали да идват, при все че ми разправяха друго до последния момент. Имаше и други хора, които не можаха да присъстват, но по уважителни причини и ни уведомиха навреме, а после побързаха да ни честитят, да речем.
Докато другите се правят на ударени. 

Определно някои хора въобще не се съобразяват. Един  колега на Сашо не дойде, защото жена му била да късно на работа  Не ви ли звучи доста тъпо като оправдание при положение, че си поел ангажимент. Една пък моя приятелка изрично 100пъти каза, че ще идва сама, без приятеля й, и просто в деня на сватбата дойде с него  Имаше още няколко такива изцепки и направо незнам тия хора как не ги е срам от сабите себе си.

Искам да споделя, какво преживях последните два дни. Фирмата в която работя, организира ексурзия в чужбина. Никога не съм очаквала, че е възможно и неизбежно да съвпадне с датата на моята сватба. Просто неможех да го приема. Следваха съвети дори да я отложа. В последната минута и с моите изопнати нерви се разра, че се отлага ексурзията за друг ден и час. Благодаря, накрая се разплаках от напрежение и емоции.

Голямо напрежение е било наистина, а това си е страхотен жест от страна на твоите колеги. Адмирации!

Леле, момичета! Имаме още време до събитието, обаче отсега и двамата сме на черешата от нерви...Даже не мога да спя от време на време....

Като чета какво преживявате в последните моменти - не знам....Ще има жертви 

Hekseskud , няма смисъл от нерви. До края много неща ще се променят от първончалния замисъл. Просто свикни с мисълта, че все нещо няма да е наред и не го мисли много. Ако дойдат непредвидени ситуации, реагирайте според тях. Не забравяй, че това е вашият ден и трябва да се забавлявате както с подготовката, така и с празника

Мен нервите ме тресяха милото като ми предложи - държа ме 1 месец, а сега ми е супер спокойно и незнам защо. Дано само накрая не откача  . А за това извеждане съм казала, ако ще го има никакви "погребални" песни ще кажеш, че на сила ме кара някой.

И мен така, но като си гледам подписа и как отлита времето почва да ме стяга шапката нещо....