Горе глават и само положителни мисли. и аз бях така допреди няколко дена, с разликата, че моята майка беше в болница почти месец и я местиха от болница в болница. Объркаха болеста и лекарствата, от там се получиха усложнения, но слава богу вече се пооправи и съм малко по-спокойна. Плакала съм всеки ден, защото никой нищо не казваше. Важното е да запазиш твоето спокойствие и това на мъжа ти. Повтаряй си непрекъснато, че това е временно състояние. Стискам палци всичко да се оправи при вас и майка му да оздравее по-бързо. 

elean , разбирам доста добре какво ти е, но наистина - бъди спокойна, и аз бях на твоето положение в голяма степен, чела си съседната тема, но нещата се наредиха.
Баща ми трябваше да си пристигне в БГ от САЩ няколко дни преди сватбата, ама заради работата, нещо се замотал с резервирането на самолетен билет и изведнъж се оказа, че няма места за нито един полет, бях изпаднала в ужас и заради това, късмет, че се освободи място и успя да си дойде за сватбата. За проблемите с баба знаеш и как чакахме най-лошото. На всичкото отгоре от работа решиха да ме побъркат, сложиха ме да превеждам на един семинар малко преди сватбата, аз за първи път правя симултанен превод и то специализирана лексика и се чувствах 3 дни  все едно съм копала на нивата - такава умора и стрес.
Нищо не можах да свърша покрай сватбата от оставащото, а нямаше хич време.
Имах по-малко от 3 месеца за цялата организация, много работа, много стрес, неприятни случки и лош късмет на моменти, едва ми стигна времето за всичко, то и не стигна де да се доизпипат нещата.
На всичкото отгоре искаха да ме пращат и в командировка в Чехия, колкото нямах време, едвам се отървах

Така че те разбирам, но щом при мен нещата се наредиха, вярвам, че и при теб ще е така!  
Точно, когато си мислиш, че по-зле няма накъде и те започват да се оправят.
Късмет!

Отърси се от всички притеснения и се наслаждавай на малкото време, което ти остава до сватбения ден...Оттдай се изцяло на приятни емоции, защото толкова бързо отминават...и бъди сигурна, че ще има доста хубави моменти, които да споделиш след това...

И при нас имаше драми, но поговрката че след всяко зло идва добро се оказа вярна. Така че горе главата

Вече ми се плаче от тази подготовка. Вчера събрахме родителските тела да се доуточняват, а те взеха че бая поспориха - само претенции от всички, а нас никой не ни пита какво искаме, как се чувстваме. Единия не искал да дава пари за това и онова, другия пък иска да има повече неща. Да си се разправят, че иначе и едните и другите все на мен. А на мен взе да ми идва в повече.

Ами Вале, не искам да наливам масло в огъня, но така е като им позволявате да се мешат! Я им скастри крилата и въведи малко ред. Чия е сватбата, че те ще определят нещата? Решавайте колкото можете повече неща ти и мъжът ти и ще видиш как нещата ще са по-спокойни. или поне ще станат кат овидят, че не може вече да си налагат волята.

А ако не става така - тегли им една дълга и тънка и си гледай веселата страна на оставащото време за подготовка. Осатви ги да си чупят главите и да се карат.


Мен напоследък, да ви кажа, ми идва идеята за два дена преди сватбено пътешествие. Нещо ми се струва, че с всички разправии преди това май всички младоженци имат нужда от почивка и да си припомнят защо всъщност са решили да се оженят!

Цитат на: Amelia в 24.06.2009 15:23

Чия е сватбата, че те ще определят нещата?

И аз си задавам същия въпрос много често Явно повечето имаме едни и същи проблеми ( разправии с родителите), а те водят до скандали с милото и вече се чудя ще има ли сватба или не?! Вале надявам се нещата при теб да се оправят

Момичета,,,  Недейте така. Как може за един скандал с родителите да се чудите дали ще има сватба?
Да не се жените за тях????? Хващайте милото под ръка и -уикенд за двама - в спа хотелче. В планината сега е без пари. А дъртите да се оправят.

Имам следния проблем-ние с моя приятел сме заедно от 4г.и 5 месеца. Мога да кажа че сме имали недоразумения, проблеми но винаги сме се карали за дребни нещица, както вика милото че винаги се караме за някакви дреболии а не за сериозни неща и накрая малкото камъче ще преобърне всичко.... Тази година ми предложи брак(при това много оригинално виж в темата за това) и аз приех, но откакто започнахме подготовката за сватбата та ние се караме почти всяка вечер (пак за глупости разбира се), една вечер няма без да си кажем по някоя дума която боли и оставя едни смесени чувства в мен... вече си задавам въпроса дали го обичям, дали не правя най-голямата си грешка в живота, колко време ще продължи брака ни.... и ей такива подобни. Но все пак има неща които ме дрязнят в него и за които съм сигурна че няма да успея да го променя, но после идват моменти в който много се разбираме и обичаме до следващата караница. Но аз си задавам въпроса дали съм щастлива и дали нещата ще се получат, До сватбата остава по-малко от два месеца а аз не знам какво да правя?

бетина, писах писах отговор на твоите терзания, но докато го напиша модератор е преместил поста ти и не можах да го изпратя. За това сега само ще те попитам "Защо ще се омъжваш за този човек и защо сега?" Моля те да ми отговориш, а аз ще ти обясня после защо те питам
малките скандали могат да бъдат подправка на съвместния живот, ако не забравяте кое е най-важното, спокойно.