При мен беше по натоварено по време на приготовленията,иначе самият ден на сватбата,като се събудих си казах,че никой и нищо няма да развали хубавият ни ден!И така и стана,за,което съм много доволна и щастлива!

Здравейте,момичета,от снощи и аз съм официално в клуба на стресираните булки!
Все си мислех,че съм супер спокойна и няма да се стресирам,но снощи едни кошмари за скъсани рокли,за неидващи младоженци и все неща от този род!Направо луда работа!

Цитат на: ameliaa в 06.10.2008 10:35

Здравейте,момичета,от снощи и аз съм официално в клуба на стресираните булки!
Все си мислех,че съм супер спокойна и няма да се стресирам,но снощи едни кошмари за скъсани рокли,за неидващи младоженци и все неща от този род!Направо луда работа!

Успокой се,мила!Аз като се замисля,няколко пъти и аз сънувах самата сватба,ако мога да я нарека така,защото беше само един хаос...Абе ужас! Но това е напълно нормално,ще се убедиш сама,че нито един от тези кошмари няма да стане реалност и ще изкарате един незабравим сватбен де! От сърце ти го желая!Успех!

Споко момичета!
И аз бах под голям стрес, колкото по-малко време оставаше –толкова повече ме обземаше паника.За сметка на това в самият ден на сватбата бях супер спокойна, отдадох се на чувства и бях безкрайно щастлива!Денят ми мина като миг.Повечето неща от еуфория не си ги спомням, сега чакаме с нетърпение да стане диска за да преживеем деня  отново гледайки сватбата си!

Аз може би защото заветната дата е още далече не съм успяла да се стресирам, но сигурно един месец преди това ще е ад  от притеснения. Засега има голяма еуфория и трескава подготовка, която ми доставя ама огромно удовлетворение 

Момичета не превръщайте този прекрасен празник в някакво задължение с много притеснения. Отпуснете се...наслаждавайте се на подготовката с всичките и и добри дни и проблеми. Когато се жених, преди 5 години, въпреки че тогава свабите бяха доста по-различни, аз също много се притеснявах и следях всичко да е наред. И какво се получи. Веселях се повреме на сватбата, но през цялото време си мислех това ще изпълнят ли като хората..кой ритуал следва..кой се бави....и в момента, в който донесоха тортата....аз си казах..леле това е последният обичай...как отлетя времето..а аз не се отпуснах. Затова се успокойте.....най-важното нещо е човека до вас....и това да е наистина добър и да си заслужва да сте заедно. Ако наистина е така..радвайте се на подготовката и приемайте спънките с усмивка. И поне една седмица преди сватбата..си оставете за вас....да се отпуснете и да отидете на деня спокойни. Каквото ще става ще става.....гафовете даже са задължиелни мен ако питате..моята сватба протече напълно нормално и сега като се замисля няма какво да разказвам на детето си....защото нямаше нищо интересно...освен че ми защипаха булото пред ритуалната зала. Шофьорът ни заключи колата и стъклата се вдигнаха автоматично. При което булото ми се закачи и не можех да тръгна. И смешното беше, че виках на майка ми, че съм закачена..а тя летеше някъде из облаците от емоции и нищо не чуваше...и ми викаше " Много си хубава много...."

Разказвам ви това, за да се успокоите малко и да видите,че гафовете даже са сладки. Затова се наслаждавайте на тези прекрасни приготовления, защото после покрай дечицата няма време за нищо.

Дните преди нашата сватба бях толкова спокойна, че казвах на милото, че не мога да възприема, че след няколко дни ще е нашият ден с главно Д  Аз съм си малко командорка и обичам да контролирам всяко едно нещо, но на сватбения ден не успях да се позная - все едно някаква река от щастие ме носеше... Ума ми беше зает единствено с това да регистрира какво се случва около мен  и някак самата сватба протече от само себе си. Аз все се опасявах, че нещо може да стане - гаф, фал или още по-лошо. Но гледах да не обръщам толкова внимание на тези мисли. Имахме страхотен късмет, че всичко мина вълшебно И нещо, което на мен много ми помогна - взех си една седмица отпуск преди сватбата, за да мога на спокойствие да си приключа последните приготовления.

На мен ми остава доста време, но не мога да кажа, че съм стресирана. Започнала съм отдалече и горе долу съм си направила график кое кога да правя, за да стана луда в последния момент. Наистина това трябва да е най-приятното занимание, а не нещо, което те побърква.

Какъв стрес-нямаше време за това!!!С такова желание и търчане съм правила всичко.че не ми правеше впечатление.че изобщо нямам време.И сватбения ми ден започна малка криво за мен.защото гримьорката не ме гримира както исках и не изглеждах както исках.нооооооо......преглътнах.оправих се у нас.облякох се и Негово Величество Стресът дойде единствено и само.когато чух клаксоните и последвалата музика-треперех.вълнувах се .имах чувството.че  сърцето ще ми се пръсне.Но всичко до там-после един прекрасен филм и само усмивки и игра!!!

Притесненията при нас бяха по време на подготовката.Наистина много нерви имаше, но пък без тях неможе.В самият ден на сватбата се бяхме оттдали на емоциите и се носихме на гребена на вълната от щастие.В самият сватбен ден не се притеснявах за нищо,всичко което трябваше да бъде направено, беше свършено, а малките гафчета от рода на "букета се одари в лампиона на ресторанта и падна на земята","кандидат булка заби глава в стола в борба за букета" само допринасяха за още по доброто ни настроение.В този ден с голамо Д нищо не успя да ме разтрои или притесни, просто бях и все още съм щастлива и влюбена.Така че момичета отдайте се на мига в един от най-красвите ви дни в живота!

при нас стрес имаше още в началото та до края на подготовката. Изчаквахме изчаквахме докато накрая не се сюрнахме като линейки при спешен случай. Та накрая и сестра ми погнахме да ни върши нещата. Но в крайна сметка много се забавлявахме, защото беше сладко и приятно. Всичко се получи точно и навреме. Чуствахме се щастливи и много влюбени. Е, в крайна сметка сватба се вдига има стрес и вълнения. А на мен от притеснение ми избиха 2 ранички на устата които слаааава богу изчезнаха в деня преди сватбата, и това ако не е изправяне на нокти 

При нас май стреса тепърва ще се усеща. Нашата сватба е в края на август, имаме време да планираме и организираме всичко спокойно, като се има предвид, че все още сме студенти, а и работим..Ще намираме време, надявам се! Но мен вече започва да ми тръпне от вътре, иска ми се вече да си търся рокля, да пробвам рокли, вълнувам се невероятно много, а милото също се вълнува ужасно! Но чак стрес...не чувстваме за сега 

Цитат на: beb4eto_na_me4o в 02.01.2009 14:19

При нас май стреса тепърва ще се усеща. Нашата сватба е в края на август, имаме време да планираме и организираме всичко спокойно, като се има предвид, че все още сме студенти, а и работим..Ще намираме време, надявам се! Но мен вече започва да ми тръпне от вътре, иска ми се вече да си търся рокля, да пробвам рокли, вълнувам се невероятно много, а милото също се вълнува ужасно! Но чак стрес...не чувстваме за сега 

Най добрия лек е да си купиш нещо за сватбата и може да е нещо малко , но ще постави началото ! Успех със подготовката и без излишен стрес ! 

Мерси, миличка! Точно това мислим да направим с милото, само че към края на месеца, защото сега сме в сесия