Lawer, съгласна съм с теб, че всеки си има недостатъци и никой не е перфектен. В крайна сметка, както аз често казвам - все пак живея със сина им, а не с тях и за нас най-важното е ние двамата да се разбираме, а и аз съм такъв човек по-мекушава, че гледам все всичко да е наред, да няма проблеми, да не се караме......Това обаче, в никакъв случай не означава, че трябва да сме съгласни с всичко, което те искат от нас или обратното. При мен например свекърва ми когато ме видя да простирам дрехи започна да ми обяснява КАК ТОЧНО се прави това, но аз й казах "добре, добре" и пак си ги простирам, както ми падне. Не робувам на подобни "технологии" на простиране, сгъване на дрехи, последователност на рязане на зеленчуците за салтата и т.н..... Замълчавам си, за да няма скандали и си правя каквото си знам. Дори много често спестявам подробности на милото, защото той ходи и ги скастря   Аз не мога да кажа,че нещо лошо съм видяла от тях, е ...... имало е разни изказвания, ама съм ги преживяла някакси И все пак, случаят ми е малко по-особен, защото за мен думата "татко" има едно малко по-специално значение, винаги я свързвам с починалия ми баща и някакси така като я изрека и усещам много повече липсата му Това смятам да обясня и на свекър ми, за да няма недоразумения.

Vesi, при това положение, мисля, че свекърът ти ще те разбере, а и по-важното е да има уважение, а не това как точно се обръщаме един към друг.
Posum, далеч съм от мисълта да ти казвам, каквото и да било, просто споделих впечатление от постовете на всички момичета в тази тема, не конкретно само от твоя. И естествено, че не е нормално някой да ни налага собствено мнение, а ние да се съгласяваме на 100 %, но пак казвам, ако не живеете с тях е по-лесно- всеки си прави, каквото иска. В другия случай, пък компромиси и от двете страни и мисля, че ще се получи, стига и те да го искат пък и в крайна сметка сме големи хора и затова са разговорите, сядате говорите и си казвате всичко в прав текст, за да няма после недоразумения. Аз поне така процедирам винаги, включително и със свекърите и много често мненията ни се разминават, но това е нормално- всички хора са различни.

Има и нещо съществено,което lawyer спомена.Твоите свекъри са те накарали да се чувстваш у дома си,а повечето не са така и за това преобладаващата част от коментаритв са подобни.
При нас е точно обратното-живяхме 4 години със свекърва ми,сестра му на Данчо и мъжа й.Това бяха 4 кошмарни години,които никога няма да забравя.И тази жена(майка му) не направи никакво усилие да ме предразположи или да ме опознае.Когато се разделиха сестра ми и приятеля й,аз й казвам,че на майка ми й е много мъчно и само плаче,защото бяхме свикнали с момчето и го изживяхме доста тежко,а тя само ми каза,че не можела да разбере как това може да ни разстрои.Е,аз си правя извода,че и на нея й е все тая,ако с Данчо се бяхме разделили,тоест не държи на мен.
Когато й казахме,че съм бременна,много се зарадва.След това последва изнасянето им,понеже баба му на Данчо му преписа апартамента.Въпреки,че рано или късно знаеха,че това ще стане,защото по-голямата част бе на него,а другата на баба му,се изнасоха така,че да ни накарат да се почувстваме все едно сме ги изгонили.Намериха си квартира в съседния блок и майка му идваше всеки ден да реве.Ама буквално това си правеше.Идва,сяда на края на леглото и докато аз шетам,тя реве. 
Вместо като голям човек да ни улесни и да ни даде зелена светлина за напред в съвместния ни живот,тя направи всичко възможно да ни го вгорчи.Оставиха ми всички боклуци да им ги чистя,бременна и в най-големия студ.
През цялата бременност не се интересуваха изобщо дали сме набавили всичко за бебето и какво още ще трябва.И тук майка ми и моите две баби се погрижиха за всичко нужно,понеже ние нямаме много финансова възможност.Тя само викаше не бързайте,има време.Дори 2 седмици преди секциото ми,което бе планирано и тя знаеше много добре кога ще е,викаше има време.
Е,раждането дойде,изписаха ни,Лора стана на 1 месец и все още не й е донесла ни едно боди,ни едно копче,абе нищо!!!На изписването дойде без букет,без нищо.Идва за малко,радва й се и си тръгва. 
И това ако не е странно? Уважение,че съм й родила първото внуче-никакво.Поне като не знае какво да купи,да ни даде парички,та ние да вземем,но не.И сега на Лора й трябват някои неща,но нямаме възможност да й ги вземем, и на мен ми е безкрайно криво,че нямам кенгуру например,за да мога и сама да я извеждам,а не само когато Данчо не е на работа.Така ни остави нашата "баба"...
Как не й се пречупи сърцето,как не й дойде отвътре да му вземе един беберон на това мъниче,просто ми се насълзяват очите като си помисля.  И На мъжът ми му е много тежко,като вижда как се суетят моите роднини и как се опитват всячески да ни набавят всичко нужно.А тя само идва и всеки път с празни ръце. 
Никоя от моите приятелки не може да повярва и сигурно си мислят,че преувеличавам.За това като ги каня и си приказваме,гледам и Данчо да е там и той винаги потвърждава факта. Тогава вече им пада ченето от учудване  ,защото те не се разбират със свекървите си,но и такова нещо не са виждали.
За това казвам,че отношенията са ни странни-не сме си казали една дума на криво,любезничим една с друга,но го няма човешкото и топло отношение като при роднини.
И въпреки всичко,аз ще се постарая и няма да покажа какво е отношението ми към нея пред детето,защото тя му е баба и ще го вижда,когато си поиска.Намирам настройването на децата за грозно и неправилно.Само някой простак може да го направи.Може би майка ми също е имала проблеми с баба ми,но никога не ни е дала по отношението й към нея или по нещо друго,да го разберем.Сега казва,че има най-готината свекърва на света.Казва,че още на ранен етап са седнали и са си казали кой какво го дразни и са изчистили тези неща.Аз се опитвах на няколко пъти да поговорим,но свекърва ми отказва и го обръща на други теми.Това държание ми напомня на щрауса с главата в пясъка.
Сори за дългия пост,просто съм бясна и си го изсипах тук,без да гледам какъв роман се е получил 
Сега разбирате ли защо няма да викам "майко" на тази чужда за мен жена. 

Уф, carlyangel, много грозно отношение от нейна страна.  Не я е срам...  Ужас, нямам думи, признавам си! А браво на теб за силите, които намираш. 

Едно време имаше гадни свекърви, сега пък снахите са гадни! - нали го знаете този виц  . Иска ми се да внеса малко спокойствие в темата, като кажа, че с течение на времето всичко си идва на място. Като снаха, разбрах, че "преглъщането" от свекърва е нищо в сравнение с компромисите към колеги и шефове, а като свекърва - че "преглъщането" от снаха е същото, както от собствените ми деца . Колкото по- бързо разберем, че хората са различни, че никого не можем да променим, толкова по- бързо спираме да се дразним и ядосваме. По отношение на обръщението към мен на малко име, също подхождам философски - щом не съм казала какви предпочитания имам /ама като се замисля и не зная какви ми са предпочитанията/, значи това е правилното. Важна е интонацията, дали е на име или "майко", един мил и топъл глас винаги ще ме радва.

Темата продължава ТУК