⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Родителите?

аз си имам една майка,която не само е заслужила,а и презаслужила да я наричам така и друга няма да чуе от мен майко,същото е и  с милото-той си има едни родители и на моите вика по имена *db* *db* *db* *db*
Аvva, далеч съм от мисълта, че всеки е съгласен с моите мнения (ако беше така, нямаше да има място за дискусия), но съм доволна че някои хора поне се замислят ;)

това което си цитирала, че "майко" и "татко" са символ на обич, може би трябва да го поясня малко. Това са обръщенията, които използвам към моите родители не просто защото те са ми родители и по презумпция трябва да ги уважавам, а защото ги обичам по онзи уникален начин, по който могат да се обичат само родителите. Именно поради тази причина, дори и да уважавам родителите на съпруга ми толкова, колкото уважавам своите, не си представям да ги обичам толкова колкото своите.
По тази причина не бих могла да ги наричам "майко" и "татко".

Цитат на: Alucinado в 15.01.2008 17:00

Аvva, далеч съм от мисълта, че всеки е съгласен с моите мнения (ако беше така, нямаше да има място за дискусия), но съм доволна че някои хора поне се замислят ;)

това което си цитирала, че "майко" и "татко" са символ на обич, може би трябва да го поясня малко. Това са обръщенията, които използвам към моите родители не просто защото те са ми родители и по презумпция трябва да ги уважавам, а защото ги обичам по онзи уникален начин, по който могат да се обичат само родителите. Именно поради тази причина, дори и да уважавам родителите на съпруга ми толкова, колкото уважавам своите, не си представям да ги обичам толкова колкото своите.
По тази причина не бих могла да ги наричам "майко" и "татко".


Аааай, ми че то станало счупен телефон- аз съвсем друго разбрах  =]  *THUMBS*
аз съм чувала че на родната майка се казва "мамо" а на свекървата "майко"това тежало много като израз и бил признак на почит уважение и преклонение!!ама я малко по сериозно те наричат ли ни "дъще"??не нали няма и да ни нарекат тогава от къде на къде аз да я наричам "майко"казвала съм го хилади пъти и на мъжа ми и на майка си и най вече на баба си която много държи да си "пречупвам езика"това нямало нищо да ми направи само съм можела да спечеля и щяло да ме спести евентуални проблеми с нея защото така и засвидетелствам благодарност едва ли не че ми е дала сина си и уважение че ме е приела в семейството си!!ама все пак не тя а той ме е избрал и поискал и живее с мен нали така!!аз съм негова жена не нейна!!едно време нещата са били различни и едва ли не само заради това "майко и татко"момичето не е било презирано от новото си семейство!сега не е така мъжете ни избират заради самите нас а не за това какво имаме или нямаме идвайки в тяхното семейство!!както са се носели зестри и не знам си какви глупости така и това е било като задължение но сега живеем в по различен свят времената се менят ние живеем според това аккво е сега а не какво е било преди!това че те не могат си е само техен проблем!аз не я наричам "майко"но това не означава че не я уважавам уважавам я до толкова че тя е майка на моя мъж и ще е баба на децата ни за него тя е това което е моята за мен!но до там!имам познати които наричат свекърите и тъстовете "бабо и дядо"това не зная от къде е дошло но явно всеки сам си преценява!не мога да ги наричам по име но не мога и с тези обръщения с времето може и да свикна или да си измисля нещо си но за сега  :\ а и той казва на мама по име малко ми е странно сега защпото дълго след сватбата и говореше на вие  :P но и тя го предразполага обича го много и искренно но това не мога да кажа за свеки така че не мога да я наричам мама
И все пак как се обръщате към тях?Аз за момента никак.Избягвам ситуации когато трябва директно да се обърна към тях.Но това не може да продължава вечно.
и аз съм като теб никак не се обръщам ако трябва д аи кажа нещо отивам при нея а не се провиквам защото не мога да кажа "ей тиии на Гигор майка му ела з амалко"примерно зная че няма как да е вечно но за сега ме урежда  *THUMBS*
Цитат на: kleo_20 в 16.01.2008 13:18

и аз съм като теб никак не се обръщам ако трябва д аи кажа нещо отивам при нея а не се провиквам защото не мога да кажа "ей тиии на Гигор майка му ела з амалко"примерно зная че няма как да е вечно но за сега ме урежда  *THUMBS*


абсолютно по същия начин съм и аз, въпреки че самата ми е казвала хиляди пътиказвай ми по име и точка ...все едно сливи имам в устата :\
Мисля си,че всичко е въпрос на преодоляване на срам,граници и т.н.-общо взето до свикване с новата ситуация.Аз в началото говорех на "Вие" на майката,може би поне месец ми трябваше докато се отпусна и престраша.Така е и с обръщенията-помислете си как най-удобно ще се чувствате.
Ние си говорим на име
Свекървата-Денка
Свекъра-Динко
Майка ми Боряна
Баща ми-Любо
Няма такива майко,татко,бабо или дядо.Аз им казах отсамото начало да не разчитат да им кажа майко или татко.За мен майката и бащата са само едни-тези които са ме направили и отгледали!Свекървата си направи устата на няколко пъти,но достатъчно ясно й показах че няма да стане!Мъжът ми също неможе да си обърне езикът,но нашите никога и неса претендирали как да им се вика!Даже майка ми научи детето да й вика не бабао а "Боби",а на брат ми "Ици".Мъжът ми й вика "Борянке"-на майка ми!
Такааа...както бях писала преди време и аз по абсолютно никакъв начин не се обръщах към свекърва ми и това много ми тежеше!Гадно е,защото аз се разбирам с нея,но неможех да си обърна езика и да й кажа "мамо"!Аз също съм на мнение,че човек има едни майка и баща и т.н.,но аз съм втората снаха в къщаща и нямам избор,защото първата казва "мамо и татко"!Ще е някакси тъпо едната да се обръща така,а пък другата.....никак!!!И така до тази седмица,когато в началото й бях изпратила на свекърва ми едно от тези съобщения,които накрая зъвършват с "изпрати това на 5 човека.....и т.н."В това накрая имаше "изпрати това на 5 изключителни жени и ....тн и тн" И едната от жените,на които го изпратих беше свекърва ми!!!!След няколко часа получавам мейл от нея,в който пише " Деска, много ти благодаря, ако наистина смяташ, че съм една от "изключителните жени", които познаваш. Бих искала, ако ти ми разрешиш да ти кажа:Маме, благодаря ти, посланието, което ми изпрати е чудесно." ohmy Реших,че това е прекрасен шанс да се пречупя и да кажа "мамо"!!!Обаче нищо не направих на същия ден!!!На следващия ден,когато се прибрах тя ми беше купила едно подаръче и реших,че вече трябва да използвам момента и когато тя ми го подари аз казах "Много е хубаво и ако ми позволиш Мамо,много ти благодаря" Тя беше много трогната и се разплака и така!!! :'(
Радвам се,че все пак успях,защото тя го заслужава,въпреки,че аз си имам една майка!!! :[
Деска бравоооооооооооооооооо !!!!  :bravo: :bravo: :bravo: много хубаво си направила, и аз все се мъча и моята заслужава и толкова много ми купува, но нещо не мога  :angry:  !!!!!
Абсолютно ми е трудно да си пречупя езика и да кажа мамо и татко на свекъра и свекървата в моя случай бъдещите де, но и те не държат на тези работи, аз от едно време вси им викам леля еди коя си и чичо и сега как така изведнъж по ново му незнам, и те ми казаха да си им викам по имена или както си реша, но пък като го знам баща ми той със сигурност ще иска моето мило да му вика дядо хихихихих, ама той да му мисли. Шегувам се, в крайн асметка никой не може да те накара да му викаш еди как си щом просто не ти идва от вътре, защото стои изкуствено.
И аз още не съм се пречупила да кажа "мамо" на свекърва ми. Не сме се виждали от лятото и се чуваме по телефона само, тъй като сме далеч едни от други. Ще ни идва на гости след месец-два, но не знам дали ще се пресрамя да се обърна към нея с тези думи. Знам че ще й стане много хубаво ако го направя, но може би ми трябва повече време. =]
И при мен е както при Наталия -  виждаме се рядко, за последно беше по Коледа, и за 1-ви път след сватбата, бях решила да говорим как да си викаме ама не умерих походящ момент.
Така като не се виждаме често и е много трудно в един момент да се обърнеш някак си.  :P
Но ще го решим този въпрос защото пък и никак да не им викам е още по-зле.
Аз пък от скоро вече викам майко на бъдещата си свекърва.При мен се получи много импулсивно,но аз изобщо не влагам смисъл в това обръщение към нея.Просто го правя от уважение и то дори не към нея,а към милото.Никога не съм се разбирала с бъдещата ми свекърва.Просто тя никога не ме предразположи.Никога не ме е искала и харесвала.През всичките години гледа на мен,като пречка за реализацията на сина си.Докато бъдещият ми свекър е супер.Така да се каже "шапка му свалям ".А милото много обича моите мама и татко.А за братята ми да не говорим.Разбират се така,все едно са си родни братя. :bravo: