15.01.2008 16:38
аз си имам една майка,която не само е заслужила,а и презаслужила да я наричам така и друга няма да чуе от мен майко,същото е и с милото-той си има едни родители и на моите вика по имена




Цитат на: Alucinado в 15.01.2008 17:00
Аvva, далеч съм от мисълта, че всеки е съгласен с моите мнения (ако беше така, нямаше да има място за дискусия), но съм доволна че някои хора поне се замислят
това което си цитирала, че "майко" и "татко" са символ на обич, може би трябва да го поясня малко. Това са обръщенията, които използвам към моите родители не просто защото те са ми родители и по презумпция трябва да ги уважавам, а защото ги обичам по онзи уникален начин, по който могат да се обичат само родителите. Именно поради тази причина, дори и да уважавам родителите на съпруга ми толкова, колкото уважавам своите, не си представям да ги обичам толкова колкото своите.
По тази причина не бих могла да ги наричам "майко" и "татко".

а и той казва на мама по име малко ми е странно сега защпото дълго след сватбата и говореше на вие
но и тя го предразполага обича го много и искренно но това не мога да кажа за свеки така че не мога да я наричам мама 
Цитат на: kleo_20 в 16.01.2008 13:18
и аз съм като теб никак не се обръщам ако трябва д аи кажа нещо отивам при нея а не се провиквам защото не мога да кажа "ей тиии на Гигор майка му ела з амалко"примерно зная че няма как да е вечно но за сега ме урежда

Реших,че това е прекрасен шанс да се пречупя и да кажа "мамо"!!!Обаче нищо не направих на същия ден!!!На следващия ден,когато се прибрах тя ми беше купила едно подаръче и реших,че вече трябва да използвам момента и когато тя ми го подари аз казах "Много е хубаво и ако ми позволиш Мамо,много ти благодаря" Тя беше много трогната и се разплака и така!!! 

много хубаво си направила, и аз все се мъча и моята заслужава и толкова много ми купува, но нещо не мога
!!!!! ![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)

